№ 25
гр. Бургас , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора Красимира Г. Кателиева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно административно
наказателно дело № 20212000600082 по описа за 2021 година
С Решение № 28/25.01.2021г. по НАХД № 1313/2020г. Бургаският окръжен
съд признал обв.Д. К. К. за виновен в това, че през периода от началото на
м.февруари 2015г. до 11.04.2015г. в гр.Бургас, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ
„Слънце енд ко“ ЕООД с ЕИК по Булстат *******, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения на „Слънце енд ко“ ЕООД в особено
големи размери, представляващи дължим данък добавена стойност в общ
размер 13 266.68лв, като в два броя месечни справки-декларации (които се
изискват по силата на чл.125 ал.1 от ЗДДС) лично потвърдил неистина –
относно размера на посочения за правомерно упражнен данъчен кредит, като
включил в СД по ЗДДС данъчен кредит, начислен върху данъчната основа на
документи с невярно съдържание, а именно данъчни фактури с получател
„Слънце енд ко“ ЕООД, посочено по-долу за всеки един данъчен период, без
да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, които документи лично
използвал при воденето на счетоводството, както и въз основа на тях съставил
и използвал други документи с невярно съдържание – дневник за покупките
за всеки един от двата данъчни периода – при предоставянето на информация
пред ТД на НАП Бургас, приспадайки неследващ данъчен кредит в общ
1
размер на 13 266.68лв, както следва:
1. СД по ЗДДС с вх.№ **********/14.03.2015г., подадена пред ТД на НАП
Бургас лично потвърдил неистина, като включил в данъчния кредит и сума в
размер на 6 666.68лв, начислена като ДДС по използваните от обвиняемия
документи с невярно съдържание:
- ДФ № 6104/10.02.2015г., с предмет на сделката „кайсиева ядка/сушени
сливи“ с посочен издател „Кадема инк“ ЕООД с данъчна основа в размер на 4
583.33лв и ДДС в размер на 916.67лв;
- ДФ № 6113/10.02.2015г., с предмет на сделката „орех/сушени сливи“ с
посочен издател „Кадема инк“ ЕООД с данъчна основа в размер на 4 583.33лв
и ДДС в размер на 916.67лв;
- ДФ № 6007/11.02.2015г., с предмет на сделката „бадем/кашу“ с посочен
издател „Римекс А“ ЕООД с данъчна основа в размер на 6 250лв и ДДС в
размер на 1250лв;
- ДФ № 6022/11.02.2015г., с предмет на сделката
„лешник/шамфъстък/т.семе/боровинка“ с посочен издател „Римекс А“ ЕООД
с данъчна основа в размер на 6 250лв и ДДС в размер на 1250лв;
- ДФ № 6006/13.02.2015г., с предмет на сделката „слънчоглед
обработен/тиквено семе обработено/фъстък“ с посочен издател „АВА 1“
ЕООД с данъчна основа в размер на 5 833.33лв и ДДС в размер на 1166.67лв;
- ДФ № 6013/13.02.2015г., с предмет на сделката „бразилски орех,
слънчоглед обработен/фъстък обработен/бадем“ с посочен издател „АВА 1“
ЕООД с данъчна основа в размер на 5 833.33лв и ДДС в размер на 1166.67лв и
приспаднал за данъчен период м.февруари 2015г. неследващ се данъчен
кредит в размер на 6 666.68лв и така на 14.03.2015г. избегнал установяване и
плащане на ДДС за м.февруари 2015г. в размер на 6 666.68лв;
2. СД по ЗДДС с вх.№ **********/11.04.2015г., подадена пред ТД на НАП
Бургас лично потвърдил неистина, като включил в данъчния кредит и сума в
размер на 6 666.68лв, начислена като ДДС по използваните от обвиняемия
документи с невярно съдържание:
- ДФ № 6018/10.03.2015г., с предмет на сделката „тиквено
семе/слънчоглед“ с посочен издател „Римекс А“ ЕООД с данъчна основа в
размер на 6 000лв и ДДС в размер на 1200лв;
- ДФ № 6021/11.03.2015г., с предмет на сделката „ленено семе,
нахут/фъстък“ с посочен издател ЕТ „БМД-Д.Г.“ с данъчна основа в размер на
2
5 000лв и ДДС в размер на 1000лв;
- ДФ № 6043/12.03.2015г., с предмет на сделката „страгал/фъстък/орех“ с
посочен издател „АВА 1“ ЕООД с данъчна основа в размер на 6 000лв и ДДС
в размер на 1200лв;
- ДФ № 6075/16.03.2015г., с предмет на сделката „орех/бадем“ с посочен
издател „АВА 1“ ЕООД с данъчна основа в размер на 7 000лв и ДДС в размер
на 1400лв;
- ДФ № 6115/26.03.2015г., с предмет на сделката „бадем/кашу“ с посочен
издател „Кадема инк“ ЕООД с данъчна основа в размер на 9 000лв и ДДС в
размер на 1800лв
и приспаднал за данъчен период м.март 2015г. неследващ се данъчен кредит в
размер на 6 666.68лв и така на 11.04.2015г. избегнал установяване и плащане
на ДДС за м.февруари 2015г. в размер на 6 666.68лв, като до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, всички посочени
данъчни задължения, ведно с лихвите за просрочие, са били внесени в
бюджета - престъпление по чл.255 ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в
размер на 1300 лева.
Постановеното решение е обжалвано от обв.Д. К. К., чрез защитника си, с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Въззивната жалба е
бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи против
атакувания съдебен акт. Иска се да се отмени изцяло атакуваното решение,
като се признае обвиняемият за невиновен и да се оправдае по предявеното
му обвинение. В допълнението към въззивната жалба се изразява несъгласие с
възприетата от съда фактическа обстановка. Възразява се, че обв.К. през
процесния период бил управител не само на „Слънце енд ко“ ЕООД и
„Торнадо комерс“ ООД, а и на фирмите „Вихър енд ко“, „Стратег“, „Екзотик
фрутс“, „Дилишъс фрут“, като извършвал търговска дейност и било логично
да ползва услугите на назначения на трудов договор счетоводител – свид.Е.
Д.. Сочи се, че няма евентуален умисъл, още по-малко да е предпоставка за
извършване на престъпление, факта, че обвиняемият сам е подавал
изискуемите документи в НАП с електронен подпис. Твърди се, че не са
съобразени показанията на свид.Д., което говори за едностранно и
неправилно тълкуване на доказателствата. Счита се, че от доказателствата по
3
делото не може да се направи извод, че „Слънце енд ко“ е създадено
„симулативно“, както и че обв.К. се е снабдил с празни бланки от фактури с
печат на процесните фирми, за което няма доказателства. Посочва се, че не е
направен анализ на показанията на свидетелите А. Г. и С. С., които
установяват наличието на „кухи“ фирми, издаващи фалшиви фактури и
касови бонове, което кореспондира с показанията на свид.Е. Д. и обясненията
на обв.К.. Твърди се, че не са обсъдени показанията на свид.Д. и обясненията
на подсъдимия относно извършени проверки за фирмите, при които е
установено, че същите са действащи, което било достатъчно за обвиняемия,
за да извърши търговската сделка. Посочва се, че никой търговец не е в
състояние предварително да изследва истинността на определена фактура,
поради липса на съдействие от страна на държавата в лицето на НАП.
Обвиняемият е правил опити да се снабди от НАП с информация за
евентуални контрагенти, но му е отказвана. Обсъжда се приетото от съда
наличие на субективен елемент, т.е. умисъл у обвиняемия, независимо, че той
добросъвестно чрез счетоводителя е направил справка за актуалното
състояние на процесните фирми, купил и платил стоката, вложил я в
търговската си дейност, с което е изпълнил задължението си на добър
търговец. Сочи се, че несъответствието в часа на касовите бонове, налагащ
извод за наличието на умисъл у обвиняемия, е неправилно, като не може да се
изисква изследване на всеки детайл на издаваните документи. Твърди се, че
не е разгледано наведеното от защитата за реалност на процесните сделки,
тъй като е установено при извършената ревизия от НАП, че посочените
количества ядки са вложени в търговската дейност. Заявява се, че от
обвиняемия не може да се изисква изследване на всеки издаден му
счетоводен документ, а и не се изисква подобно поведение, което е и
невъзможно. Това изследване се извършва в счетоводството, като
обвиняемият е разполагал с назначен счетоводител на една от фирмите си,
който е подпомагал и дейността на останалите фирми на обвиняемия. В
заключение се твърди, че обвиняемият е невиновен по предявеното му
обвинение поради несъставомерност на деянието от субективна страна.
Посочва се, че първата инстанция е пресъздала в детайли обвинителния акт
без да са обсъдени аргументите на защитата, което е липса на мотиви. Счита
се, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което
следва да се отмени.
4
В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният
защитник на обв.Д.К. поддържа жалбата и допълнението към нея, както и
възраженията, изложени в тях. Счита, че първоинстанционното решение е
неправилно и необосновано, и като такова моли да се отмени изцяло.
Акцентира се, че обвиняемият е разполагал със счетоводител и именно там е
мястото, където тези фактури е следвало да се проверяват, поради което
обвиняемият нямал такова задължение и не носи наказателна отговорност за
това. Пледира за отмяна на атакуваното решение.
Обв.Д.К. заявява, че поддържа становището на своя защитник. Заявява, че
има счетоводител, който работи при него и той му е съдействал за водене на
счетоводството на тази фирма. Обяснява, че когато е закупувал стоката,
фирмите са си работили и всичко е било нормално, тъй като са проверили със
счетоводителката си фирмите и те са били редовни. Твърди, че не следва да
носи отговорност за ситуация, която може да се е получила в последствие в
държавата и няма вина за това, че фирмите са се оказали после нередовни или
фалшиви. Смята, че не е извършил престъпление и е обвинен неправомерно,
тъй като към момента фактурите са били редовни. В последната си дума иска
да бъде оправдан и да стане престъпника без основание е неправомерно.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас оспори
основателността на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение, с което обв.К. е признат за виновен в извършаване на престъпление
по чл.255 ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26 от НК, е обосновано и
правилно. Съдът е възприел изцяло фактическата обстановка, изложена в
постановлението на прокурора по чл.375 от НПК, въз основа на наличните
доказателства по делото. Разгледал е делото в рамките на фактическите
положения, посочени в постановлението на прокурора, като е преценил
събраните на досъдебното производство доказателства. По този начин,
прокурорът твърди, че съдът е направил правилни правни изводи относно
съставомерността на извършеното от обвиняемия на база на приетото за
установено от фактическа страна. Сочи се, че в мотивите към решението
подробно е описан механизма на деянието и въз основа на наличните
доказателства правилно е прието, че обвиняемият лично е използвал
процесните фактури с невярно съдържание, с които се сдобил по неустановен
начин, осчетоводил ги е и съответно е изготвил месечните справки по ЗДДС,
които е подал в ТД на НАП Бургас. В този смисъл се твърди, че в мотивите на
5
решението са обсъдени аргументите на защитата, като фактическите и правни
изводи на съда са правилни, и се основават на анализ на събраните
доказателства. Заявява се правилно приложение на чл.78а от НК и
законосъобразно и справедливо определено административно наказание
глоба в размер на 1 300лв, адекватна на предмета на деянието. Пледира се за
потвърждаване на атакувания съдебен акт, а жалбата да се остави без
уважение, като неоснователна.
Настоящата въззивна жалба е подадена от защитник на обвиняемия, който
има право на такава жалба против постановеното решение, съгласно чл.378
ал.5, вр.чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за обжалване,
предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция и провери атакуваното решение по оплакванията на жалбоподателя
и служебно изцяло, съгласно чл.378 ал.5, вр.чл.314 ал.1 от НПК, направи
извода, че въззивната жалба е неоснователна.
Бургаският окръжен съд е съблюдавал стриктно правилата на особеното
съдебно производство, визирани в Глава 28 от НПК, както и общите правила
на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора
обстоятелства, задълбочено е анализирал събраните на досъдебното
производство и приобщени към делото по надлежния процесуален ред
доказателства, съгласно чл.378 ал.2 от НПК, извършил е обективното,
всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна
преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени
фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на решението.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на
решението, съдържащи се в жалбата и поддържани в съдебните прения,
извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на
нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която
съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни
изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика и
неговия извършител. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
6
фактически констатации:
Търговско дружество „Слънце енд ко“ ЕООД било вписано в търговския
регистър на 27.12.2012г., по искане на обвиняемият Д.К., със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“С.“ бл.*, вх. *, ет. * с едноличен
собственик на капитала обв.К., който представлявал и управлявал
дружеството. На 14.10.2014г. обвиняемият регистрирал дружеството по
ЗДДС. Обвиняемият К. нямал назначен счетоводител в дружеството, затова
сам извършвал счетоводната дейност. По този начин той попълвал
необходимите месечни дневници и справки, включително дневник за
покупките, воден на основание чл.124 ал.1 от ЗДДС и справка-декларация по
чл.125 ал.1 от ЗДДС, които след това по електронен път подавал със свой
електронен подпис в ТД на НАП Бургас.
Обвиняемият К. притежавал заедно със съпругата си и друго дружество, а
именно „Торнадо Комерс“ ООД, вписано в търговския регистър през 2011г., с
което развивал дейност по производство и търговия с ядки и сушени плодове,
в производствена база „Торнадо“, находяща се в гр.Бургас, кв.Лозово,
ул.“Бисер“.
В началото на м.февруари 2015г. обвиняемият се снабдил по неустановен
начин с бланки от фактури с печати, в които като издател били посочени
фирмите „Кадема инк“ ЕООД, „Римекс А“ ЕООД и „Ава 1“ ЕООД, както и с
няколко фискални бонове на тези фирми. Решил да ги използва при воденето
на счетоводството на „Слънце енд ко“ ЕООД. Така посочените фактури –
общо 6 броя, били попълнени от неустановени лица със съответно невярно
съдържание, както следва:
1. Данъчна фактура № 6104, с посочен издател “Кадема инк“ ЕООД (като
продавач), с посочени дата на издаване 10.02.2015г. и предмет на сделка
„кайсиева ядка 200кг и сушени сливи 345.832кг“, с посочени данъчна основа
4583.33 лева и начислен по нея ДДС в размер на 916.67 лева. Общата сума за
плащане по тази фактура е посочена в размер на 5 500 лева.
2. Данъчна фактура № 6113, с посочен издател “Кадема инк“ ЕООД (като
продавач), с посочени дата на издаване 10.02.2015г. и предмет на сделка „орех
172.222кг и сушени сливи 500кг“, с посочени данъчна основа 4583.33 лева и
начислен по нея ДДС в размер на 916.67 лева. Общата сума за плащане по
тази фактура е посочена в размер на 5500 лева.
3. Данъчна фактура № 6022, с посочен издател “Римекс А“ ЕООД (като
7
продавач), с посочени дата на издаване 11.02.2015г. и предмет на сделка
„лешник 100кг, шам фастък 100кг, т.семе-белено 75кг и боровинка 50кг“, с
посочени данъчна основа 6 250 лева и начислен по нея ДДС в размер на 1250
лева. Общата сума за плащане по тази фактура е посочена в размер на 7 500
лева.
4. Данъчна фактура № 6007, с посочен издател “Римекс А“ ЕООД (като
продавач), с посочени дата на издаване 11.02.2015г. и предмет на сделка
„бадеми 200кг и кашу 158кг“, с посочени данъчна основа 6 250 лева и
начислен по нея ДДС в размер на 1 250 лева. Общата сума за плащане по тази
фактура е посочена в размер на 5500 лева.
5. Данъчна фактура № 6006, с посочен издател “Ава 1“ ЕООД (като
продавач), с посочени дата на издаване 13.02.2015г. и предмет на сделка
„слънчоглед обработен 500кг, тиквено семе обработено 500кг и фъстък
344.443кг“, с посочени данъчна основа 5833.33 лева и начислен по нея ДДС в
размер на 1166.67 лева. Общата сума за плащане по тази фактура е посочена в
размер на 7 000 лева.
6. Данъчна фактура № 6013, с посочен издател “Ава 1“ ЕООД (като
продавач), с посочени дата на издаване 13.02.2015г. и предмет на сделка
„бразилски орех 100кг, слънчоглед обработен 500кг, фъстък обработен 500кг
и бадем 84.074кг“, с посочени данъчна основа 5 833.33 лева и начислен по нея
ДДС в размер на 1 166.67 лева. Общата сума за плащане по тази фактура е
посочена в размер на 7 000 лева.
Такива фактури не са били издавани от дружествата „Кадема инк“ ЕООД,
“Римекс А“ ЕООД и “Ава 1“ ЕООД и същите не отразяват реално
осъществени сделки с тези търговци, като продавачи, и контрагент „Слънце
енд ко“ ЕООД, като купувач, респ. посоченият за начислен в тях от
доставчика ДДС, явяващ се данъчен кредит за получателя – обв.К., не е бил
реално начислен и не е бил платен.
Въпреки това, обв.К. използвал същите при воденето на счетоводството на
„Слънце енд ко“ ЕООД лично от него, като ги включил в дневника за
покупки за данъчен период м.февруари 2015г. Обвиняемият изготвил и
справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за м.февруари 2015г., след което по
електронен път я изпратил на ТД на НАП Бургас, заедно с дневника за
покупки и дневника за продажби за м.февруари 2015г., подписвайки я със
своя електронен подпис, като по този начин използвал фактурите с невярно
8
съдържание и при представянето на информация пред ТД на НАП Бургас.
Подадената справка-декларация била регистрирана с вх.№
**********/14.03.2015г. Съобразявайки разпоредбата на чл.70 ал.5 от ЗДДС,
че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно, в случая не е възникнало право на данъчен кредит за „Слънце
енд ко“ ЕООД относно отразения в тези фактури размер на ДДС.
Обвиняемият лично изготвил данъчната декларация, подал я пред ТД на
НАП Бургас, като потвърдил в нея неистина, включвайки в данъчния кредит и
сумата от 6 666.68 лева, представляваща ДДС по използваните от обвиняемия
6бр. фактури с невярно съдържание, вместо да посочи данъчен кредит в
размер на 673.36 лева, начислен по останалите реални покупки за данъчния
период.
С включването на сумата от 6 666.68 лева в данъчния кредит по справка-
декларацията за м.февруари 2015г. и подаването на същата пред органите по
приходите, неоснователно е бил приспаднат данъчен кредит в същия размер,
като по този начин за м.февруари 2015г. е било избегнато от обв.Д.К.
установяването и плащането на ДДС в размер на 6 666.68 лева.
По-късно, във връзка с опитите си да докаже пред ТД на НАП Бургас
реалността на първата сделка, в хода на ревизионното производство обв.Д.К.
приложил като доказателства копие от фактурата № 6104 и копие от
фискален бон от същата дата – 10.02.2015г., издаден в 13.05часа, в който като
артикул било посочено “разни“ и обща стойност 5 500 лева. За втората сделка
обвиняемият приложил заверено за вярност с оригинала копие от фактурата с
№ 6113 и заверено копие от същия фискален бон, който приложил и към
предната фактура - № 6104/10.02.2015г. При съпоставка между заверените
копия на двата касови бона, представени с ДФ № 6104 и ДФ № 6113, се
констатира пълно съвпадение както по часа на издаване - в 13.05 часа на
10.02.2015г., така и по индивидуалния номер на бона.
За доказване реалността на третата сделка, обв.К. приложил като
доказателства копие от ДФ № 6022 и копие от фискален бон от същата дата –
11.02.2015г., издаден в 10.22 часа, в който като артикул било посочено
“разни“ и обща стойност 7 500 лева. За четвъртата сделка обвиняемият
представил заверено копие от фактурата № 6007 и копие от същия фискален
бон, който бил приложил и към предната фактура с издател „Римекс А“
ЕООД, а именно ДФ № 6022/11.02.2015г. По отношение на заверените копия
9
на касови бонове към фактурите с № 6022 и № 6007 се установява пълно
съвпадение по час на издаване - в 10.22 часа на 11.02.2015г., и по
индивидуалните номера, които има всеки един бон.
С цел да докаже реалността на петата сделка, обв.К. приложил като
доказателства, освен копие от фактурата с № 6006 и копие от фискален бон от
същата дата – 13.02.2015г., издаден в 10.11 часа, в който като артикул било
посочено “разни“ и обща стойност 7000 лева. За шестата сделка обв.Д.К.
представил копие от фактурата с № 6013 и копие от същия фискален бон,
който приложил и към предната фактура с издател „Ава 1“ ЕООД, а именно
ДФ № 6006/13.02.2015г. Видно от представените заверени копия на тези две
фактури с посочен издател „Ава 1“ ЕООД и приложените към тях фискални
бонове, се установява пълно съвпадение в представените касови бонове,
освен по час на издаване - в 10.11часа на 13.02.2015г., още и по
индивидуалните номера, които има всеки един бон.
През м.март 2015г. обв.К. решил отново да използва от името на „Слънце
енд ко“ЕООД фактури с невярно съдържание, на които да бъде придаден вид,
че са издадени от конкретни доставчици, както при воденето на
счетоводството на фирмата, така и при представянето на информация пред
органите по приходите. За целта се снабдил по неустановен начин с фискални
бонове, издадени през м.март 2015г. от „Римекс А“ ЕООД, ЕТ „БМД-Д.Г.“,
„Ава 1“ ЕООД и „Кадема инк“ ЕООД, както и бланки на фактури за четирите
фирми с компютърно попълнен текст, като бланките и на четирите фирми,
ведно с текста, изглеждали и били оформени по един и същи начин, без
никаква разлика в подредбата на реквизитите, полетата, разположението на
текста и пр. Тези бланки за фирмите „Римекс А“ ЕООД, „Ава 1“ ЕООД и
„Кадема инк“ ЕООД изглеждали по съвсем различен начин от ползваните
бланки на фактурите през м.февруари 2015г., на които бил придаден вид, че
отново са с издател тези три фирми. Същевременно съответствали по външен
вид на ползваните бланки за фактури от самия обвиняем от името на „Слънце
енд ко“ ЕООД и от името на друга негова и на съпругата му фирма „Торнадо
Комерс“ ООД. На всички 5бр. фактури липсвал печат на фирмата, посочена
като издател. Тези фактури обвиняемият използвал при воденето на
счетоводството на „Слънце енд ко“ ЕООД, като ги включил в дневника за
покупки, а именно:
1. Данъчна фактура № 6018, с посочен издател “Римекс А“ ЕООД (като
10
продавач), с посочени дата на издаване 10.03.2015г. и предмет на сделка
„тиквено семе обработено 500кг и слънчоглед 750кг“, с посочени данъчна
основа 6 000 лева и начислен по нея ДДС в размер на 1 200 лева. Общата сума
за плащане по тази фактура е посочена в размер на 7 200 лева.
2. Данъчна фактура № 6021, с посочен издател ЕТ “БМД-Д.Г.“ (като
продавач), с посочени дата на издаване 11.03.2015г. и предмет на сделка
„ленено семе 525кг, нахут 500кг, фъстък 1000кг“, с посочени данъчна основа
5 000 лева и начислен по нея ДДС в размер на 1 000 лева. Общата сума за
плащане по тази фактура е посочена в размер на 6 000 лева.
3. Данъчна фактура № 6043, с посочен издател “Ава 1“ ЕООД (като
продавач), с посочени дата на издаване 12.03.2015г. и предмет на сделка
„страгал 200кг, фъстък 1 000кг и орех 200кг“, с посочени данъчна основа 6
000 лева и начислен по нея ДДС в размер на 1 200 лева. Общата сума за
плащане по тази фактура е посочена в размер на 7 200 лева.
4. Данъчна фактура № 6075, с посочен издател “Ава 1“ ЕООД (като
продавач), с посочени дата на издаване 16.03.2015г. и предмет на сделка „орех
320кг и бадем 200кг“, с посочени данъчна основа 7 000 лева и начислен по
нея ДДС в размер на 1 400 лева. Общата сума за плащане по тази фактура е
посочена в размер на 8 400 лева.
5. Данъчна фактура № 6115, с посочен издател “Кадема инк“ ЕООД (като
продавач), с посочени дата на издаване 26.03.2015г. и предмет на сделка
„бадем 250кг и кашу 250кг“, с посочени данъчна основа 9 000 лева и
начислен по нея ДДС в размер на 1 800 лева. Общата сума за плащане по тази
фактура е посочена в размер на 10 800 лева.
Такива фактури не са били издавани от „Кадема инк“ ЕООД, ЕТ “БМД-
Д.Г.“, “Римекс А“ ЕООД и “Ава 1“ ЕООД и същите не отразяват реално
осъществени сделки с тези търговци, като продавачи, и контрагент „Слънце
енд ко“ ЕООД, като купувач, респ. посоченият за начислен в тях от
доставчика ДДС, явяващ се данъчен кредит за получателя – обв.К., не е бил
реално начислен и не е бил платен.
Независимо от това, обвиняемият К. използвал същите при воденето на
счетоводството на „Слънце енд ко“ЕООД, лично от него, като ги включил в
дневника за покупки за данъчен период м.март 2015г. Въз основа на него
изготвил и справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за м.март 2015г., която
изпратил по електронен път на ТД на НАП Бургас, заедно с дневника за
11
покупки и дневника за продажби за м.март 2015г., подписвайки я със своя
електронен подпис, като по този начин използвал фактурите с невярно
съдържание и при представянето на информация пред ТД на НАП Бургас.
Изпратената справка-декларация била регистрирана с №
**********/11.04.2015г. в ТД на НАП Бургас. Съобразявайки разпоредбата на
чл.70 ал.5 от ЗДДС, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно, в случая не е възникнало право на данъчен кредит за
„Слънце енд ко“ ЕООД относно отразения в тези фактури ДДС.
С посочените фактически действия, обвиняемият лично изготвил
данъчната декларация и я подал в ТД на НАП Бургас, като потвърдил
неистина в така подадената декларация, включвайки в данъчния кредит и
сумата от 6 600 лева, представляваща ДДС по използваните от обвиняемия 5
броя фактури с невярно съдържание, вместо да посочи размер на данъчен
кредит от 85.37 лева, начислен по останалите реални покупки за данъчния
период.
С включването на сумата от 6 600 лева в данъчния кредит по справка-
декларация за м.март 2015г. и подаването й пред органите по приходите,
неоснователно е бил приспаднат данъчен кредит в същия размер, като по този
начин за м.март 2015г. е било избегнато от обв.К. установяването и
плащането на ДДС в размер на 6 600 лева.
По-късно, във връзка с опитите си да докаже пред ТД на НАП Бургас
реалността на първата сделка, обв.К. приложил като доказателства освен
копие от фактурата с № 6018 и копие от фискален бон от същата дата –
10.03.2015г., издаден в 11.00 часа, в който като артикул било посочено
“разни“ и обща стойност 7 200 лева. За реалността на втората обвиняемият
представил освен копие от фактурата с № 6021 и копие от фискален бон от
същата дата – 11.03.2015г., издаден в 11.45 часа, в който като артикул било
посочено “разни“ и обща стойност 6 000 лева. Обвиняемият представил за
третата сделка копие от фактурата с № 6043 и копие от фискален бон от
същата дата – 12.03.2015г., издаден в 12.50 часа, в който като артикул било
посочено “разни“ и обща стойност 7 200 лева. За четвъртата сделка
обвиняемият представил копие от фактурата с № 6075 и копие от фискален
бон от същата дата – 16.03.2015г., издаден в 09.48 часа, в който като артикул
било посочено “разни“ и обща стойност 8 400 лева. За петата сделка
обвиняемият представил копие от фактурата с № 6115 и копие от фискален
12
бон от същата дата – 26.03.2015г., издаден в 14.20 часа, в който като артикул
било посочено “разни“ и обща стойност 10 800 лева.
Процесните фактури не са включени в дневниците за продажби по ЗДДС на
нито една от посочените като издател търговски дружества, което е отразено
и в ревизионния доклад, съставен въз основа на възложена и извършена
ревизия на процесното дружество „Слънце енд ко“ ЕООД. Посочените като
издатели търговци в процесните фактури не са ги издавали, като една част от
фирмите към инкриминирания период не са развивали изобщо дейност. Така е
с „Ава 1“ ЕООД, която е преустановила дейността си в края на 2013г. и ЕТ
„БМД-Д.Г.“, която е преустановила дейността си от 2010г. Тези две
дружества са развивали дейност със съвсем различен предмет, и по-конкретно
„Ава 1“ ЕООД се е занимавало с търговия с бижута и дамска конфекция, а ЕТ
„БМД-Д.Г.“ – с търговия на дребно с маркучи и аксесоари за коли. Другото
дружество, а именно „Кадема инк“ ЕООД, е развивало дейност с вторични
суровини, изкупувало вторични суровини. На собствениците и на трите
фирми, съответно свид.А. Г. Ш. (за „АВА 1“ ЕООД), свид.Д. П. Г. (за ЕТ
“БМД-Д.Г.“) и свид.К. Н. Е. (за „Кадема инк“ ЕООД), никога не им е било
известно дружество „Слънце енд ко“ ЕООД, не са договаряли с никой от него,
респ. с управителя Д.К.. „Кадема инк“ ЕООД единствено е осъществявало
дейност към инкриминирания период само в гр.София, но никога на
стоковото тържище в с.Първенец, до гр.Пловдив, като дейността му е била
изкупуване на вторични суровини. Относно „Римекс А“ ЕООД, фирмата не е
развивала дейност, била е с формален собственик свид.А. Г. за кратък период
от време (от м.01 до м.04.2015г.), която даже не е знаела името на фирмата и
не е осъществявала дейност, включително и с търговско дружество с
наименование „Слънце енд ко“ ЕООД. Дружеството „Римекс А“ ЕООД е
било регистрирано на 31.05.2014г. с едноличен собственик на капитала и
управител свид.А. Г., като на 31.07.2014г. собствеността и управлението са
били прехвърлени на свид.С. С., която също е била негов формален
собственик и управител и не е развивала дейност.
От приложената справка от Стоково тържище „Родопи 95“ АД с.Първенец,
обл.Пловдив, се установява, че през процесния период тържището не е
отдавало под наем или за ползване търговски обекти и площи на фирмите
„Кадема инк“ ЕООД, „Римекс А“ ЕООД, ЕТ „БМД-Д. Г.“ и „Ава 1“ ЕООД.
На фирма „Слънце енд ко“ ЕООД била извършена данъчна ревизия, която
13
приключила с изготвяне на Ревизионен доклад № Р-02-2000215002706-092-
01/02.09.2015г. и съответно Ревизионен акт № Р-02000215002706-091-
001/03.11.2015г., като към периода на извършване на ревизията, след
поискване от данъчните органи, обв.Д.К. не е представил документи,
доказващи реалността на процесните сделки, като товарителници, пътни
листи, РКО, протоколи за предаване и приемане и др. Към този момент
обвиняемият е имал и представил само копия на процесните фактури и копия
на фискални бонове към тях, както и хронологичен регистър на счетоводните
записвания и справка за стоковия поток. По-късно, извън данъчната ревизия,
обв.К. е представил на досъдебното производство копия от приемно-
предавателни протоколи, експедиционни бележки, търговски документи,
пътни листи и командировъчни заповеди, които са частни документи без
достоверна дата и последващо съставени и използвани при обжалване на
констатациите на ревизията, обективирани в съставения ревизионен
доклад/ревизионен акт.
От заключението на изготвената графическа експертиза се установява, че
има вероятност ръкописния текст върху фактурите от името на „Римекс А“
ЕООД да е изпълнен от свид.А. Г., но не може да се даде категоричен отговор
за това обстоятелство. Останалите фактури не са попълнени с ръкописен
текст, изпълнен от известни по делото лица. Установено е, че подписите в
представените документи не могат да се изследват, предвид лошото качество
при копирането и неясните изображения, освен подписите в изследваните
документи в печата на „Слънце енд ко“ ЕООД, които са изпълнени от
обв.Д.К..
Установено е от заключението по изготвената на досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, че неправомерно ползвания
данъчен кредит за данъчния период месец февруари 2015г. е в размер на
6666.68лв и за данъчния период месец март 2015г. - 6 600лв.
Видно е от заключението на допълнителната финансово-счетоводна
експертиза, изготвена на 27.07.2017г., че за процесния период в представената
документация няма данни за извършени продажби от фирмите „Кадема инк“
ЕООД, „Римекс А“ ЕООД, ЕТ „БМД-Д. Г.“ и „Ава 1“ ЕООД към „Торнадо
Комерс“ ООД, има единствено доставки от „Слънце енд ко“ ЕООД към
„Торнадо Комерс“ ООД, както и няма данни за курсове на автомобили на
„Торнадо Комерс“ ООД до стоковото тържище в с.Първенец.
14
От заключението по извършената допълнителна финансово-счетоводна
експертиза на 08.06.2018г. се установява, че в представените пътни листи от
„Слънце енд ко“ ЕООД на л.а.“Ситроен Немо“ рег.№ ** ***** ** са отразени
транспортни курсове до стоковото тържище в с.Първенец и обратно, и
доставки на стоки, посочени във фактурите, на „Слънце енд ко“ от фирмите
„Кадема инк“ ЕООД, „Римекс А“ ЕООД, ЕТ „БМД-Д. Г.“ и „Ава 1“ ЕООД по
процесните фактури.
Установено е от заключението на извършената съдебно-техническа
експертиза, че товароносимостта на товарния отсек на лекотоварен автомобил
„Ситроен Немо“ с рег.№ ** ***** ** е с обем 2.5 куб.метра и с полезен товар
610кг.
Видно от заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза,
че свид.Г. В. Д. е в състояние да възприема, запаметява и възпроизвежда
факти и обстоятелства, имащи значение за делото и да дава ясни, правилни и
достоверни показания. Не се установява към 09.11.2015г. свид.Г. Д. да се е
намирал в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието. Свидетелят Д. страда от Параноидна шизофрения. Пристъпно
протичане. Пълноценна терапевтична ремисия.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и
експертните заключения, събрани на досъдебното производство при стриктно
спазване изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-
горе фактическа обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите
на първоинстанционното решение. Направената от въззивният състав
преценка на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на
първата инстанция.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата обстановка по
спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и надлежно
приобщени в първоинстанционното съдебно следствие, които са въведени в
настоящия процес от:
- гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите А. Г. Ш.,
Д. П. Г., Г. В. Д., С. И. С., А. И. Г., К. Н. Е., М. Г. П., С.ч И. Ш., Г. В. В. и Т. Н.
К.а, частично от показанията на свид.Е. П. Д. и от обясненията на обв.Д. К. К.;
15
- писмените доказателства – копия от данъчни фактури №№ 6104, 6113,
6115, 6018, 6022, 6007, 6013, 6006, 6075, 6043 и 6021, приемно-предавателни
протоколи, експедиционни бележки, търговски документи (л.21-л.63, т.5 от
ДП), справки от стоково тържище „Родопи 95“ АД с.Първенец (л.77 и л.86,
т.10 от ДП), свидетелство регистрация част І т.а.“Ситроен Немо“ с рег.№ **
***** ** (л.32, т.12 от ДП), командировъчни заповеди (л.22 и л.23, т.12 от
ДП), пътни листи (л.24-л.31, т.12 от ДП), Ревизионен акт № Р-
02000215002706-091-001/03.11.2015г. (л.7-л.13, т.2 от ДП), Ревизионен доклад
№ Р-02-2000215002706-092-01/02.09.2015г. (л.17-л.28, т.2 от ДП);
- заключения на съдебно-счетоводна експертиза (т.4, л.3-л.15 от ДП),
допълнителна финансово-счетоводна експертиза (т.4, л.19-л.24 от ДП),
допълнителна финансово-счетоводна експертиза (т.4, л.28-л.35 от ДП),
съдебно-техническа експертиза (т.4, л.36-л.37 от ДП), съдебно-психиатрична
експертиза (т.4, л.40-л.44 от ДП) и графическа експертиза (т.5, л.4-л.7 от ДП).
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка по спора. Релевантните за решаване на
делото обстоятелства – времето, мястото, механизма на извършване на
деянието, данъчните периоди, описаните в процесните фактури сделки и
придружаващите ги документи, размера на приспаднатия данъчен кредит,
личността на обвиняемия, продължителната му дейност, свързана с търговия
на ядки и сушени плодове, са категорично установени в хода на
разследването чрез способите и по реда на НПК. Съображенията, които
първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените
обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни,
последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на
горната инстанция да проследят формирането на вътрешното убеждение на
решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При
спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на
доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
които се споделят от настоящата инстанция. Същата намира за обективен,
всестранен и прецизен направения от първата инстанция анализ на
доказателствените материали и възприема напълно дадената оценка за
16
тяхната годност и достоверност.
Двете съдебни инстанции се довериха на показанията на свидетелите А.
Ш., Д. Г., С. С., А. Г. и К. Е. относно извода за нереалност на сделките,
предмет на настоящото производство. Свидетелите, като единствени
представители на фирмите, които са посочени като продавачи по процесните
фактури за инкриминирания период, съобщават, че не са издавали въпросните
11бр. фактури. Фирмите „Кадема инк“ ЕООД, „Римекс А“ ЕООД, ЕТ „БМД-
Д. Г.“ и „Ава 1“ ЕООД никога не са осъществявали дейност, свързана с
търговия на ядки и сушени плодове, не са ползвали търговски площи на
стоковото тържище в с.Първенец, не са осъществявали контакти с фирма
„Слънце енд ко“ ЕООД, като някои от посочените фирми не са извършвали
такава дейност към процесния период, а други въобще не са извършвали
дейност. Видно от показанията на свид.А. Ш., управител на „Ава 1“ ЕООД,
фирмата е регистрирана по ЗДДС през 2008г., но не извършва дейност от
2013г. и подава само нулеви декларации, като предмета й на дейност е
търговия с бижута и дамска конфекция. Свидетелят Ш., който представлява
дружеството, никога не е ползвал търговска площ на стоковото тържище в
с.Първенец, както и не е имал касов апарат през инкриминирания период.
Същото се установява категорично и от показанията на свид.Д. Г.,
представляваща ЕТ „БМД-Д. Г.“, с предмет на дейност търговия на дребно на
всички видове маркучи и аксесоари за коли, че фирмата е регистрирана по
ЗДДС през 2008г., като не извършва дейност от 2010г. и подава нулеви
декларации. Свидетелката Г. не е ползвала търговска площ на стоковото
тържище в с.Първенец и е нямала касов апарат след 2010г., откогато не
извършва дейност.
Относно фирма „Кадема инк“ ЕООД се установява от показанията на
свид.К. Е., че е с различен предмет на дейност, а именно изкупуване на
вторични суровини, която работила и имала функциониращ касов апарат, но
никога не е извършвала дейност на стоковото тържище в с.Първенец, както и
не е осъществявала дейност с фирма „Слънце енд ко“ ЕООД. Фирмата е
извършвала дейност само в гр.София, с обект на гара Искър.
Фирма „Римекс А“ ЕООД първоначално е представлявана от свид.А. Г. при
регистрацията й на 31.05.2014г., но никога не е осъществявала дейност от
името на тази фирма. След няколко месеца, на 31.07.2014г., фирмата е
прехвърлена на свид.С. С., която също не е упражнявала търговска дейност от
17
името на фирмата, не знае нищо за дейността на фирмата. Свидетелките С. и
Г. са били само формални собственици на дружеството, не са развивали
търговска дейност, в частност продажби на ядки и сушени плодове, не
познават фирма „Слънце енд ко“ ЕООД, не са издавали фактури.
Показанията на свидетелите, представители на „Кадема инк“ ЕООД,
„Римекс А“ ЕООД, ЕТ „БМД-Д. Г.“ и „Ава 1“ ЕООД, кореспондират със
заключението на графическата експертиза, че ръкописният текст в
процесните фактури не е изпълнен от свидетелите Ш., С., Е., като се изразява
вероятност да е попълнен текста само в две от фактурите с №№ 6022 и 6007
от 11.02.2015г. (с посочен продавач в тях „Римекс А“ ЕООД) от свид.Г., но не
може да се даде категоричен отговор. Поради това е правилен извода на съда,
че сделките, описани в процесните фактури, са нереални и представляващите
тези фирми – свидетелите Ш., Г., С., Г. и Е., никога не са осъществявали
търговска дейност с фирма „Слънце енд ко“ ЕООД с управител на обв.К. и
по-точно не са извършвали конкретните сделки, отразени във фактурите.
Установено е безпротиворечиво от заключението на експертизата, че обв.К. е
изпълнил подписа, положен в печата на „Слънце енд ко“ ЕООД в процесните
фактури.
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели Ш., Г., С., Г. и Е., тъй
като кореспондират и с приложените по делото справки № 1/17.10.2016г.
(т.10, л.77 от ДП) и № 1/13.01.2017г. (т.10, л.86 от ДП) от Стоково тържище
„Родопи 95“ АД с.Първенец, обл.Пловдив, че на фирмите „Кадема инк“
ЕООД, „Римекс А“ ЕООД, ЕТ „БМД-Д. Г.“ и „Ава 1“ ЕООД не са отдавани
под наем, не са предоставяни за ползване и не са продавани търговски обекти
и площи на тържището, където обвиняемият твърди, че е осъществявал
сделките с фирмите, посочени във фактурите и на които не е дадено доверие
от съда.
Видно от показанията на свид.Е. Д., които са кредитирани от съда, същата е
извършвала счетоводната дейност на другото дружество на обв.К., а именно
„Торнадо Комерс“ ООД, със съдружници свид.Т. К.а (съпруга на обвиняемия)
и обв.К., като обвиняемият сам извършвал счетоводната дейност на „Слънце
енд ко“ ЕООД, което кореспондира и с обясненията на обвиняемия, в която
част съдът им дава вяра. Обвиняемият сам попълвал необходимите месечни
дневници и справки, в т.ч. дневник за покупките по чл.124 ал.1 от ЗДДС и
справки-декларациите по чл.125 ал.1 от ЗДДС, които подавал в ТД на НАП
18
Бургас по електронен път, с електронния си подпис. Съдът не дава вяра на
показанията на свид.Д., дадени в допълнителния й разпит на 10.07.2020г., над
три години и половина след първия й разпит (на 03.01.2017г.), че е правила
проверка на четирите въпросни фирми по нареждане на обв.К., което не е
съобщила при първия си разпит, въпреки че тогава са и били по-близки
възприятията. В първите си показания свид.Д. категорично заявява, че не се е
занимавала със счетоводството на „Слънце енд ко“ ЕООД, а по-късно твърди
че е правила проверка на въпросните фирми, което не кореспондира с другите
доказателства по делото, а единствено целят да потвърдят защитната позиция
на обвиняемия за реалност на сделките по процесните фактури.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от показанията на
свидетелите С.ч Ш., М. П. и Т. К.а се потвърждава, че обв.К. еднолично е
осъществявал дейност от името на „Слънце енд ко“ ЕООД. Показанията им
потвърждават, че процесното дружество не е имало складова база, ядките,
които свидетелките П. и Ш. обработвали (печали ги), са идвали от складовата
база на „Торнадо Комерс“ ООД и само обвиняемият самостоятелно ги е
доставял с микробус. Показанията на тези свидетели, отнесени към
последващите действия на обвиняемия, свързани с придобиването на
дружеството от свид.Г. Д., който през м.ноември 2015г. е станал новият му
формален собственик, който не е осведомен за никакви обстоятелства
относно дружеството, налагат правилния извод за нереалност на процесните
сделки. От друга страна, свид.Д. е с психично заболяване параноидна
шизофрения, като има на негово име 20 фирми, видно от показанията му,
които коресподират със заключението на извършената съдебно-психиатрична
експертиза, че свидетелят не работи, а проси по улиците, което споделя и
свидетелят в показанията си. Свидетелят Д. придобива фирмите от „хора дето
не им знам имената и ми дават пари – към 100 лева на регистрация и аз си
давам данните ходя и подписвам каквото ми кажат“. В подкрепа на
нереалността на описаните в процесните фактури доставки е и установеното в
извършената данъчна ревизия, обективирано в изготвените Ревизионен
доклад № Р-02-2000215002706-092-01/02.09.2015г. и Ревизионен акт № Р-
02000215002706-091-001/03.11.2015г. Обвиняемият веднага след изготвяне на
ревизионния акт е прехвърлил фирмата на свид.Д., като по време на ревизията
не е представил доказателства за реалност на сделките по процесните
фактури, тъй като не е представил допълнителна документация при
19
поискването й, видно от кредитираните показания на свид.Г. В. (главен
инспектор по приходите в ТД НАП Бургас), а веднага е прехвърлил
дружеството на свид.Д. – през м.ноември 2015г. При извършване на
данъчната ревизия в периода от 20.04.2015г. до 02.09.2015г., обв.К. не е
разполагал и не е представил на данъчните органи документи, доказващи
реалността на процесните сделки като товарителници, пътни листи, РКО,
протоколи за предаване и приемане, експедиционни бележки и др. Към този
момент обвиняемият е разполагал и единствено е представил копия на
процесните фактури и фискални бонове към тях, както и хронологичен
регистър на счетоводните записвания и справка за стоковия поток. От тези
категорично установени от първата инстанция факти, правилно е изведен
извода, че всички търговски документи, които са частни документи без
достоверна дата, са били последващо съставени и използвани от обвиняемия
при обжалване на резултатите от ревизията. Неоснователно е наведеното от
защитата за реалност на процесните сделки, защото е установено при
извършената ревизия от НАП, че посочените количества ядки са вложени в
търговската дейност, което не отговаря на истината. Напротив, при
извършените насрещни проверки на фирмите-контрагенти по процесните
фактури е установено несъответствия за доставки от посочените във
фактурите фирми, изразяващи се в липсата на потвърждение за сключени
сделки. Това се установява от кредитираните показания на свид.Г. В.,
извършващ ревизията на процесното дружество.
Обстоятелствата, свързани с нереалност на сделките се потвърждават и от
приложените към фактурите фискални бонове, които са представени от
обв.К.. След внимателния им преглед се установява, че едни и същи фискални
бонове са ползвани за повече от една фактура, което ясно се вижда и не
трябват специални знания, за да се разбере недействителността на отразените
във фактурите сделки. По този начин за процесните фактури, в които е
отразен м.февруари 2015г. – 6бр., са използвани три фискални бона, с други
думи за всеки две фактури е представен един и същи фискален бон - с
еднакви номера, стойност, час, дата, фирма. За ДФ № 6104/10.02.2015г. и ДФ
№ 6113/10.02.2015г. са приложени фискални бонове от същата дата -
10.02.2015г. с един и същи индивидуален номер на боновете, издадени в един
и същи час 13.05 часа, в който като артикул е посочено „разни“ и обща
стойност 5 500лв; за ДФ № 6022/11.02.2015г. и ДФ № 6007/11.02.2015г. са
20
приложени фискални бонове от същата дата - 11.02.2015г. с един и същи
индивидуален номер на боновете, издадени в един и същи час 10.22 часа, в
който като артикул е посочено „разни“ и обща стойност 7 500лв; ДФ №
6013/13.02.2015г. и ДФ № 6006/13.02.2015г. са приложени фискални бонове
от същата дата - 13.02.2015г. с един и същи индивидуален номер на боновете,
издадени в един и същи час 10.11 часа, в който като артикул е посочено
„разни“ и обща стойност 7 000лв.
В подкрепа на заключението за нереалност на описаните в процесните
фактури сделки е и съпоставката на различните документи и взаимното им
изключване. По този начин за часовете, описани във фискалните бонове,
сравнени с представените пътни листи, е налице категорично несъответствие
между часовете, посочени във фискалните бонове и времето, през което
обвиняемият би следвало да е бил на стоковата борса, с оглед посоченото в
представените пътни листи, поради което съдът не кредитира в тази насока
обясненията на обвиняемия, че отразените в процесните фактури доставки са
действителни. При внимателен преглед на приложения на л.24, т.5 от ДП
фискален бон към ДФ № 6113/10.02.2015г. е видно, че часът, посочен в него
за дата 10.02.2015г. е 13.05 часа, а в приложения пътен лист № 0003837 с
посочена дата 10.02.2015г. на л.24, т.12 от ДП е посочено, че в 12.30 часа
обв.К. е пристигнал в гр.Бургас и после в 13.00 часа е тръгнал от гр.Бургас,
като е пристигнал на стоковата борса в 15.30 часа. Няма как обвиняемият да е
бил в 13.05 часа на стоковата борса в с.Първенец, обл.Пловдив и
едновременно с това и в гр.Бургас, откъдето съобразно приложения пътен
лист е тръгвал. Това физически е невъзможно и е още едно доказателство за
недействителността на сделките, посочени във фактурите и доказва
невярното съдържание на фактурите. Такива несъответствия между часа на
издаване на фискалните бонове и часовете, през които обвиняемият твърди,
че е бил на стоковата борса в с.Първенец е налично и за останалите дати, а
именно за 11.02.2015г., 13.02.2015г., 10.03.2015г., 11.03.2015г., 12.03.2015г.,
16.03.2015г. и 26.03.2015г.
Обстоятелството, че обв.К. не е купувал и не е доставял за „Слънце енд ко“
ЕООД стоките, посочени в процесните фактури, както и че фактурите са с
невярно съдържание, се доказва и от заключението на съдебно-техническата
експертиза относно товароносимостта на лекотоварен автомобил „Ситроен
Немо“ с рег.№ СА 26 38 ХР, собственост на дружеството (т.12, л.32 от ДП), с
21
което обвиняемият твърди, че е пренасял стоките. Правилно съдът не е дал
вяра на обясненията му в тази част, тъй като при установена товароносимост
на автомобила от 610кг, няма как обвиняемият да е пренесъл на 13.02.2015г.
твърдяните от него закупени общо 2528.500кг за 3 курса, колкото е вписал в
пътния лист от тази дата. Същото се отнася за дата 11.03.2015г., на която е
посочено че са закупени 2025кг за 3 курса, вписани в пътния лист, както и за
12.03.2015г. – общо 1400кг за 2 курса, и за 16.03.2015г. – 720кг за 1 курс.
По този начин като е използвал данъчните фактури с невярно съдържание,
обв.К. като управител и представляващ „Слънце енд ко“ ЕООД, избегнал
установяването и плащането на ДДС в размер на 13 266.68лв, в особено
големи размери, за два данъчни периода – м.февруари и м.март 2015г., като
потвърдил неистина в лично подадените от обвиняемия с електронния му
подпис две справки-декларации по ЗДДС с №№ **********/14.03.2015г. и
**********/11.04.2015г. Размерът на избегнатия и неплатен данък добавена
стойност за процесното дружество е категорично установен в заключението
на извършената съдебно-счетоводна експертиза, която е кредитирана относно
тези обстоятелства, а именно за данъчния период м.февруари 2015г. ДДС в
размер на 6 666.68лв и за данъчния период м.март 2015г. – в размер на 6
600лв. В точка 2 от експертизата информацията от фактурите е обобщена в
табличен вид и категорично е установен размерът на ползвания данъчен
кредит от дружеството за периода м.февруари 2015г. – 6 666.68лв и м.март – 6
600лв по процесните фактури, който съпоставен със събраните по делото
гореизложени доказателства е неправомерно ползван от обв.К., като
управител на дружеството. От заключението на тази експертиза се
установява, че процесните фактури са включени в подадените от обвиняемия
справки-декларации, което кореспондира и с обясненията на обвиняемия, в
която част съдът ги кредитира. Описано е в заключението на извършената
допълнителна финансово-счетоводна експертиза – л.28-л.35, т.4 от ДП,
точното количество и вида на стоките, посочени в процесните фактури, което
съпоставено с безспорно установеното от техническата експертиза относно
товароносимостта на автомобила „Ситроен Немо“, с който се твърди, че са се
пренасяли стоките, води до правилния извод за реално неосъществени сделки
по процесните фактури.
Въззивният съд намира, че обв.К. на неустановена дата се е снабдил с
22
процесните фактури, като самият факт на снабдяване и съставянето им е
ирелевантен по делото, тъй като обвиняемият само ги е ползвал като
документи с невярно съдържание и въз основа на тях е съставил и използвал
други документи с невярно съдържание – дневник за покупките за двата
данъчни периода при предоставянето на информация пред органите на ТД на
НАП Бургас чрез потвърждаване на неистина в подадените справки-
декларации. Без правно значение за съставомерността на деянието по чл.255
ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК е факта на снабдяване с процесните
фактури, както и установяване на автора им, като са неоснователни
наведените доводи на защитата в този смисъл.
Въз основа на гореизложената и напълно изяснена фактическа обстановка
първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към
който се присъединява и въззивният съд – обв.К. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.255 ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6
и т.7, вр.чл.26 ал.1 от НК, защото е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения на „Слънце енд ко“ ЕООД в особено големи размери,
представляващи ДДС в общ размер на 13 266.68 лева. Затова в две месечни
справки-декларации (по чл.125 ал.1 от ЗДДС) за м.февруари и м.март 2015г.
лично потвърдил неистина относно размера на посочения за правомерно
упражнен данъчен кредит, начислен върху данъчна основа на документи с
невярно съдържание – 11бр. данъчни фактури с получател „Слънце енд ко“
ЕООД, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, като въз основа
на тези документи обвиняемият съставил и използвал други документи с
невярно съдържание, а именно дневник за покупките за всеки един от двата
данъчни периода. По този начин обвиняемият при предоставянето на
информация пред ТД на НАП Бургас приспаднал неследващ се данъчен
кредит в общ размер на 13 266.68 лева за двата данъчни периода - за
м.февруари в размер на 6 666.68 лева и за м.март 2015г. в размер на 6 600
лева. До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
всички данъчни задължения, ведно с лихвите за просрочие, били внесени от
обвиняемия в бюджета.
Освен категорично установените обективни признаци на разгледаното
деяние, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице и
субективния елемент на престъплението по чл.255 от НК, а именно пряк
умисъл. Изследвайки умисъла на обв.К., трябва да се отбележи константната
23
съдебна практика, според която за субективната страна на деянието следва да
се съди най-вече от конкретните обективни действия и прояви на дееца,
предшестващи настъпилите общественоопасни последици, а не от неговите
последващи обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на
произтеклите събития. С оглед на това, въззивният съд счита, че следва да
отклони като неоснователно искането на защитата за оправдаване на
обвиняемия поради липса на пряк умисъл в действията му. Всички данни по
делото категорично установяват, че обв.К., с оглед на неговата възраст,
физическо и психическо развитие, степен на образование, социален опит,
опита му на търговец, както и управител и представляващ няколко дружества,
развиващи сходна търговска дейност, добре е разбирал, че извършва нещо
непозволено от закона, като използвал документи с невярно съдържание –
11бр. първични счетоводни документи – данъчни фактури, които включил в
съставените от него дневниците за покупки, придружаващи подадените от
него справки-декларации по чл.125 от ЗДДС, в които потвърдил неистина
относно основанията за приспадане на данъчен кредит с цел да избегне
плащането на данъчни задължения в размер на 13 266.68 лева и така е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в този размер, който е сумата по
начисленото ДДС по фактурите с невярно съдържание. Иначе казано,
обвиняемият е съзнавал, че такива доставки по процесните фактури не са
осъществени, респ.стоките не са доставяни и суми по използваните данъчни
фактури реално не са плащани. Това се извежда от безспорно установено по
делото въз основа на събраната доказателствена съвкупност и по-конкретно
от разминаванията в часовете според пътните листи и невъзможността,
предвид товароносимостта на автомобила, да се пренесе соченото във
фактурите количество стока за курсовете, отразени в пътните листи, както и
ползването на едни и същи фискални бонове за повече от една сделка, повече
от една фактура. Тези обстоятелства са реални и за установяването им не са
необходими специални знания и умения, поради което обвиняемият е бил
наясно, че отразените сделки във фактурите не са осъществени, нереални са и
отразеното във фактурите е с невярно съдържание, но въпреки това ги е
използвал за приспадане на данъчен кредит, който не му се следва.
Обвиняемият е извършвал счетоводната дейност на „Слънце енд ко“ ЕООД –
обработвал е счетоводните документи, анализирал ги е, попълвал е
необходимите счетоводни регистри, дневници и декларации. Нямал е
24
назначен счетоводител във връзка с осъществяваната счетоводна дейност на
процесното дружество и няма данни да е подпомаган в тази си дейност, която
извършвал самостоятелно, поради което е несъстоятелно соченото от
защитата за помагане от страна на счетоводителя на друга фирма на
обвиняемия. Изложеното несъмнено сочи, че обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Правилно е
изведен умисълът на дееца от конкретните му действия и по-точно
снабдяване и използване на документи с невярно съдържания – 11бр. данъчни
фактури, включването им в дневниците за покупки, след това в справки-
декларациите по ЗДДС, със съзнанието, че по тях не са извършени реални
доставки, което е довело до неплащане на данъчни задължения в особено
големи размери. Поради това е неоснователно наведеното от защитата за
липса на субективен елемент, като въззивната инстанция се присъединява към
извода на първоинстанционния съд за категорично доказана
съставомерността на процесното деяние от субективна страна. По изложените
съображения въззивната инстанция се присъдени към изводите на първата за
наличие на пряк умисъл в поведението на обв.К..
Неоснователен е доводът на защитника, че първата инстанция е пресъздала
в детайли обвинителния акт без да са обсъдени аргументите на защитата,
което е липса на мотиви. Делото е разгледано по реда на Глава 28, като
съобразявайки задължителното условие по чл.378 ал.3 от НПК, решаващият
съд го е разгледал в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението. Правилно съдът не е установил нови фактически
положения и е възприел фактическата обстановка, описана в
постановлението. В противен случай съдът е следвало да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора. Установените фактически
положения, посочени в постановлението, са изведени от правилния анализ на
събраната доказателствена съвкупност, приложена по делото. В мотивите към
решението, окръжният съд е изложил подробни аргументи и е мотивирал
решението си, съобразно верния и обстоен анализ на доказателствените
материали.
Правилен е изводът на контролираната инстанция, че обвиняемият е
извършил едно единно продължавано престъпление по чл.255 ал.1 т.2, т.6 и
т.7 от НК, включващо две деяния, всяко от които осъществява поотделно
25
състава на едно и също престъпление и всички те са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, като всяко едно от тях е
извършено от обвивяемият с пряк умисъл. Също така правилно е изведено, че
използването на първичните счетоводни документи - данъчните фактури за
доставки, с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност и
воденето на счетоводството, както и потвърждаването на неистина в справки-
декларациите, са послужили на обвиняемия да обоснове право на ползване на
данъчен кредит на „Слънце енд ко“ ЕООД и така е избегнал плащането на
действителните данъчни задължения.
Налице е и съставомерния признак особено големи размери по смисъла на
чл.93 т.14 от НК, предвид размера на сумата, на която възлизат установените
данъчни задължения в размер на 13 266.68 лева, надхвърлящи 12 000лв.
Мотивиран от по-горе казаното, въззивният съд прие, че атакуваното
осъдително решение е законосъобразно. Същото е постановена в пълно
съответствие с разпоредбите на чл.255 ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7,
вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.11 ал.2 от НК. Липсват предпоставките, визирани в
чл.304 от НПК, за оправдаването на обв.К..
Правилен и законосъобразен е също изводът на съда, че в казуса е
приложим текстът на чл.78а ал.1 от НК, който регламентира освобождаване
на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба, когато са налице кумулативно предвидените в посочената
правна норма предпоставки. В случая с проверяваното решение обв.К. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255 ал.4, вр.ал.3,
вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26 ал.1 от НК, което е умишлено и за което законът
предвижда наказания лишаване от свобода до три години и глоба до 1000лв.
Освен това, наличните доказателства установяват, че обвиняемият, като деец
на разгледаното престъпление, е с ниска степен на обществена опасност,
доколкото същият досега не е осъждан за никакво престъпление, не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 от НК, не
е регистриран за противообществени прояви и срещу него няма образувани и
висящи други наказателни дела, трудовата му ангажираност и съдействието
му в хода на ДП. Настъпилите от деянието имуществени вреди са
възстановени от обвиняемия, а именно с две платежни нареждания от
26
20.10.2020г. са внесени в държавния бюджет дължимите и неплатени
главница в размер на 6005.78 лева и лихва в размер на 3025.32 лева за
данъчен период м.февруари 2015г., а за данъчен период м.март 2015г. -
неплатената главница от 6 600 лева и лихва в размер на 3 324.65 лева.
Същевременно с това, правилна е преценката на първостепенния съд, че
целите на наказанието спрямо обвиняемия могат да се постигнат чрез
освобождаването му от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление и с налагане на административно наказание глоба.
Изпълнявайки задължението си по чл.378 ал.5, вр.чл.314 ал.1 от НПК,
въззивната инстанция провери изцяло атакуваното решение и установи, че
съдебният акт не е несправедлив.
Наложеното на основание чл.78а от НК административно наказание глоба
от 1300 лева не е явно несправедливо. То е съобразено със степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, както и с наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства. Правилно първата инстанция е приела, че
обществената опасност на конкретното престъпление е относително по-
висока от характерната за този вид престъпления и се определя като такава с
оглед осъществените три форми на изпълнителното деяние, големия брой
инкриминирани първични документи – 11 броя фактури, както и
представянето на съответния брой фискални бонове към тях, за доказване
реалното сключване на сделките и извършването на плащане по тях.
Правилно е становището на съда, че степента на обществена опасност на
обвиняемия е ниска, тъй като същия досега не е осъждан за никакви
престъпления, няма регистрирани противообществени прояви и не са му били
налагани административни наказания, включително и на основание чл.78а от
НК.
Индивидуализирайки определеното на обв.Д.К. административно
наказание глоба, първостепенният съд правилно е взел предвид подбудите и
причините за извършване на престъплението, състоящи се в са стремежа му
да се облагодетелства по неправомерен начин за сметка на държавния
бюджет, посредством несъобразяване с правилата за данъчно деклариране, с
цел избягване плащането на дължимия ДДС върху реализираните през
съответните данъчни периоди доставки на стоки.
Съобразявайки всички по-горе изложени факти, значими за санкцията и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция,
27
първостепенният съд правилно е приел, че на обв.К. за извършеното от него
престъпление следва да му се наложи административно наказание глоба от
1300 лева, при значителен превес на смекчаващите вината му обстоятелства,
към минималния размер на наказанието, предвидено в приложимата за казуса
разпоредба на чл.78а ал.1 от НК. Санкцията се явява справедлива и липсва
законово основание за нейното намаляване.
Въззивният съд констатира, че в диспозитива на решението, при
конкретизация на двата данъчни периода, за данъчен период м.март 2015г. е
допусната техническа грешка при изписване на неследващия се данъчен
кредит в размер на 6 666.68 лева. Следва да се счита, че този размер за м.март
2015г. е 6 600 лева, както е посочено в мотивите на решението. Въззивната
инстанция намира, че става въпрос за техническа грешка, тъй като в
диспозитива на обвинението правилно е посочен общия размер на дължимия
от обвиняемия ДДС, а именно в размер на 13 266.68 лева, който представлява
сборът от неследващите му се данъчни кредити за м.февруари 2015г. – 6
666.68лв и за м.март – 6 600лв. С посочване при конкретизирането на
данъчните периоди на сума на ДДС за м.март 2015г. в размер на 6 666.68лв
(преписана е сумата за м.февруари 2015г.) в диспозитива на обвинението, а не
в размер на 6 600лв, като общата сума на ДДС е правилно посочена в размер
на 13 266.68лв, въззивната инстанция намира, че не са нарушени
процесуалните права на обвиняемия да разбере в какво се обвинява, поради
което не е налице нарушение на процесуалните правила и то съществено,
поради което не се налага изменение или отмяна на атакувания съдебен акт.
В заключение, въззивният съд направи извода, че първоинстанционното
решение е законосъобразно, обосновано и справедливо, постановено е при
пълнота на доказателствата и без процесуални нарушения, поради което то не
страда от такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат
отменяване или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и на основание
чл.378 ал.5, вр.чл.338 от НПК, въззивната инстанция следва да потвърди
изцяло атакуваното решение.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/25.01.2021г. по НАХД № 1313/2020г. по
28
описа на Бургаски окръжен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
29