№ 69639
гр. София, 06.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20231110128994 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : ********* против Е. Л. А.,ЕГН : ********** и е
подадено за следните суми:
- сумата от 266,79лв. – неплатена главница;
- сумата от 37,58 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение;
- сумата от 55,39лв.лихва за забава за периода 16.03.2022год. до 15.03.2023год.;
- законна лихва в размер на 13,12лв. за периода от 15.03.2023год. до 29.05.2023год.;
- сумата от 88,06лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Фаст , ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 165,44 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
Флекси ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането;
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410,
ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В тази връзка съдът намира ,че за уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги Фаст ,в размер на 140 лева и за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги Флекси ,в размер на 260 лева е налице
обоснована вероятност ,че са неравноправни като евентуално противоречащи на
разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 и чл.19 от Закона за
1
потребителският кредит .
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси ,в общ размер от 400лв. се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена услуги не
са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит , каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от
услугите ,които са включени в тях по отделно. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги,както е посочено и в общите условия, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор . Самото възнаграждение е в размер близък до размера
на отпуснатия заем от 400лв.,като съществува вероятност ,че смисъла на тази уговорки е да
се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в частта относно
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси.
Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената
част.Заявителят е доказал такива в размер на 25лв. – д.т. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП,вр. чл.26 от
НЗПП като следва да се отхвърли заявлението за разноски от 30,35лв.,от които 10,12лв. –
д.т. и 20,23 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,вх.№
158396/29.07.2022год.,предявено от „Профи Кредит България“ЕООД ,ЕИК : *********
против Е. Л. А.,ЕГН : ********** сумата от 88,06лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст , ведно със законна лихва от
30.05.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 165,44 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга Флекси ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до
изплащане на вземането ,както и за разноски в общ размер от 30,35лв., съобразно
отхвърлената част от вземането,от които 10,12лв. – д.т. и 20,23 лв. – юрисконсултско
възнаграждение .
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2