Мотиви към нова
присъда по в. ч. н. х. д. № 162
по описа на
Софийски окръжен съд за 2018 година
Производството пред Софийски окръжен съд е по реда на глава двадесет и
първа от НПК - чл. 318 и сл. от НПК.
Образувано е по идентични, отделни жалби на частния тъжител М.Р.Ч. –
вх. № 122/19.12.2017 г., и на повереникът му - адвокат А.И., с вх. №
123/19.12.2017 г., и двете по входящ регистър на РС Пирдоп, допълнени с обща за
тези страни жалба от 12.03.2018 г., срещу присъда № 238 от 12.12.2017 г.,
постановена по НЧХД № 74/2016 г. по описа на РС Пирдоп.
С обжалваната присъда, състав
на РС П.е признал подсъдимата П.И. *** за НЕВИНОВНА в това, че на 19.10.2015 г.
в гр. Пирдоп, С. обл., ОДЗ „П. и К. Ч.“ , малко след 17.00 часа е казала на М.Р.Ч.
***, в нейно присъствие, в качеството й на длъжностно лице-учител, обидни думи
за честта и достойнството й, както следва: „…да ти еба мамата мръсна дееба…“,
като обидата е нанесена публично, поради което я е оправдал по обвинение за
извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 и т. 1, вр. чл. 146, ал. 1
от НК.
С присъдата е осъдена тъжителката М.Ч. да заплати на подсъдимата П.П.
сумата от 1600 лева за направени разноски по делото, а така също да заплати по
сметка на РС П.сумата от 150 лева за направени от съда разноски.
Недоволен от постановения съдебен акт са останали частния тъжител и
неговия повереник, които са подали отделни жалби в срок, допълнени с обща, с
които искат отмяна на обжалваната присъда и постановяване на друга, с която да
бъде призната подсъдимата за виновна за публично отправяне на обида на
19.10.2015 г.
С жалбата се твърди: неизясняване на обстоятелства по делото, а именно
дали е присъствал св. Острев по време на деянието, което се отрича от четирима
свидетели; че приетата за установена фактическа обстановка не съответства на
доказателствата и по същността си е друга; че изводите не намират опора в
доказателствата, които са тълкувани превратно, едностранчиво и откъснати едно
от друго; че без мотиви е отложено заседанието на 02.11.2017 г., с което са
нарушени процесуалните правила.
С допълнението се твърди необсъждане в пълнота и съвкупност на
събраните доказателства, както и наличие на противоречия, празноти и
неоправдани заключения. Оспорва се извод на съда за заинтересованост на
свидетелите на тъжителката, без да са посочени мотиви за това. В същата насока
твърди и небсъждане на доказателства за предишни обвинения срещу подсъдимата за
нанасяне на обиди на тъжителката, както и за физическо посегателство спрямо
друго лице. Оспорва се фактически извод на съда за смисъла на пляскане с ръце,
използван от възпитателките при общуване с децата. Оспорва извод за
противоречие в показанията на св. Котова, отнасящи се до наличие и на друг
свидетел, който е присъствал в моменти преди извършване на деянието.
Позовавайки се на част от свидетелите – Котова, П., Чивийска и
Великова, се оспорва извода на съда за присъствие на улицата на свидетелите
Готев, Острев и Алипов. Навеждат се доводи за заинтересованост на св. Готев,
обозначавайки го като постоянен свидетел на конфликти с участие на подсъдимата,
както и финансовите му отношения със съпруга на подсъдимата, на който св.
Алипов е извършвал различни услуги, съответно е имал също финансови отношения.
По отношение на св. Острев оспорва достоверността на показанията му, предвид
изложеното от свидетеля за ангажирането му като такъв от съпруга на
подсъдимата, както и предвид несъответствията в неговите показания, отнасящи се
до обясненията му за причините, поради които се е намирал в този момент в
близост до дома на подсъдимата. Оспорва логичността на показанията на св.
Стоев, като ги счита за неотносими.
В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с упълномощения
повереник – адвокат И., който не излага аргументи извън подадената жалба. Счита,
че от доказателства, установени във въззивното производство се доказва
отсъствие на свидетелите Острев и Готев при осъществяване на деянието.Иска отмяна
на присъдата, признаване на подсъдимата за виновна и присъждане на разноски.
Подсъдимата П. се явява лично, както и с упълномощения защитник –
адвокат Г.Г. от САК, който изразява становище, че показанията на разпитаната
пред въззивната инстанция свидетелка са в противоречие със свидетели на
обвинението – П., Котова и Чивийска.Иска потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
При упражняване на правото си на последна дума подсъдимата иска
потвърждаване на присъдата, постановена от РС Пирдоп.
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна по чл. 318, ал. 6 от НПК – частния тъжители неговия повереник, в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 от НПК, чрез съответния първоинстанционен съд, като същата е
администрирана по реда на чл. 321 от НПК, макар и не изцяло. Преписи от жалбата
и допълнението са връчени на подсъдимата, като липсват съобщенията, с които са
изпратени за връчване на защитника – адвокат Г..
По същество е основателна предвид следното:
За да постанови присъдата си съставът на РС Пирдоп, е приел за
недоказано по безспорен и категоричен начин обвинението, повдигнато на
подсъдимата с подадената тъжба. При обсъждане на доказателствената съвкупност
поотделно и в логическа връзка, първият съд е достигнал до извод, че не е
доказано по несъмнен начин авторството на подсъдимата П.П. в извършване на
инкриминираното престъпление.
При анализ на доказателствата, установени от отделните свидетели, съдът
е изложил причините, поради които не е кредитирал с доверие показанията на
свидетелите Невена Котова, Стефка П., Цветелина Чивийска, като противоположни
изводи са направени по отношение показания на свидетелите Станислав Готев,
Георги Острев и Борислав Алипов.
При собствената оценка на доказателствата, събрани в хода на
пъроинстанционното производство, въззивният съд установи, различна фактическа
обстановка, която е следната:
Подсъдимата П.И.П., ЕГН **********, е родена на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес ***, българка, с българско гражданство, омъжена, с висше
образование, безработна. Същата е неосъждана.
Частният тъжител М.Р.Ч. е възпитател в ОДЗ „П. и К. Ч.“, намираща с в
непосредствена близост до домът – къща с двор на подсъдимата, а така също
тъжителката също живее на адрес, намиращ
се на ул. „Паскал“ в гр. Пирдоп.
Без да се известни конкретните причини, от години тъжителката и
подсъдимата са се намирали в крайно влошени отношения една с друга. По тъжби на
М.Ч. са водени дела от частен характер, като едното, водено за престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК е завършило с помирение /спогодба/ и съответно
прекратяване, а друго е приключило с оправдателна присъда за извършени
престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК.
На 19.10.2015 г., около 17.00 часа, частната тъжителка е била на работа
в посоченото детско заведение, като в пози момент е следвало децата да бъдат
вземани от родителите си. В периода от време между 17.00 и 17.30 часа в
детската градина са останали само две деца, като на двора – площадка за игра,
са се намирали възпитателките Стефка П. и Невена Котова – свидетели по делото,
както и свидетелката Цветелина Чивийска с детето си. В същото време по ул.
„Паскал“, на разстояние около 100 метра се е намирала св. Людмила Стоянова,
която в този момент е отивала със закъснение да вземе детето си от градината,
при което е преминала покрай търговски обект, пред който в този момент е било
почиствано /метено/ от св. Златка Великова.
Площадката за игра в детското заведение представлява открито
пространство, в което са били поставени съоръжения за деца, оградено от три
страни, докато от четвъртата страна, на малко по-високо ниво, се е намирала
сградата на детското заведение, от което се достига до двора през тераса със
стълби на няколко места. Сградата е ориентирана с изложение в посоки юг и
север, като от южната страна се излиза в двора по няколко стълбища.От двете
страни на двора се намират улици, към които се излиза през врати, като общата
ширина на оградения двор е 54 метра, след което има тротоар, улично платно и
тротоар на който се намират имоти – дворове.
На ул. „Паскал“ /от страната към двора на детската градина/ е бил
паркиран автомобил, собственост на подс. П., на който алармената уредба се
включила, поради което последната е излязла от дома си и приближавайки се до
автомобила я е изключила. В този момент тъжителката е излязла от сградата на
детската градина и намирайки се в средната част на терасата се е опитала да привлече
вниманието на св. П., пляскайки с ръце, който жест е използван от възпитателките
за ангажиране вниманието на децата, за които са били полагани грижи в детското
заведение.
Непосредствено след това подсъдимата е извикала към тъжителката: „На
мен ли пляскаш ма, да ти еба мамата мръсна дееба“, след което се е прибрала в
дома си, а тъжителката, без да отвръща на тези думи, е поискала да разговаря
със св. П., след което е влязла в сградата на детската градина.
Тези фактически обстоятелства съдът установи от показанията на
свидетелите П., Котова, Чивийска, както и частично от показанията на Великова и
Стоянова, като при разглеждането им в съвкупност и поотделно съдът констатира,
че изложеното от тези свидетелки последователно и еднозначно установява описаните
обстоятелства. Логично и обяснимо част от тези свидетели нямат възприятия за
всички подробности, предвид позицията в която са се намирали, което личи от
показанията им, а в същото време показанията им взаимно се допълват.
Свидетелките П. и Чивийска са възприели в цялост посочените факти,
намирайки се в двора, в близост до изход към улицата, срещуположна на ул.
„Паскал“ /улицата е едноименна с детското заведение - „П. и К. Ч.“/.
Свидетелката Чивийска е вземала детето си от детската градина, при което е разговаряла със св. П., когато и двете са
чули пляскането с ръце и думите, извикани от подсъдимата, след което са
обърнали погледите си към нея и частната тъжителка. Свидетелката Котова се е
намирала в средната част от двора, пред стълбите за терасата, на която се е
намирала тъжителката, като също е възприела всички описани обстоятелства, без
да се намесва.
Свидетелката Великова се е намирала на ул. „Паскал“, но значителното
разстояние на което се намирала от детската градина не са позволили да чуе
точните думи, произнесени от подсъдимата. Тази свидетелка описва улицата като
тиха и без минаващи автомобили, при което е възприела свиренето на аларма и
излизането на подсъдимата и изключването.
Свидетелката Стоянова не е възприела изречените от подсъдимата точни
думи към тъжителката, като е възприела свирещата аларма, излизането на
подсъдимата, изключването на алармата, след което е възприела извикване на
подсъдимата към детската градина. С определена доза несигурност свидетелката
изразява мнение, че думите са били псувня, без да ги идентифицира с точност.
Посочва, че е чувала нееднократно отправяне на такива думи от подсъдимата,
описвайки и случай на отправяне на такива думи към тъжителката от подсъдимата.
Настоящия съд не споделя изводите на първостепенният такъв за заинтересованост
и противоречия в показанията на св. Котова. Възможната заинтересованост не е
обоснована, а що се отнася до описаните противоречия съдът намира, че същите са
несъществени или представляват необосновано тълкуване на изложеното от този
свидетел. Реакцията или липсата на такава от намиращите се в двора свидетели, в
това число и дете, на извършеното от тъжителката пляскането с ръце, е израз на
субективното възприятие и поведение на тези лица в конкретния момент, но не и
изкривяване на случилото се от свидетеля. Без съмнение жеста с пляскане на ръце
е използван за привличане вниманието на деца, в каквато насока свидетелстват
всички лица, работещи в детската градина, но в същото време използването му от
тъжителката за привличане внимание на своя колежка има своето обяснение в
тъжбата – провеждания разговор на св. П. със св. Чивийска /за който
свидетелстват и тези две лица/, а така също в тъжбата се твърди, че е използван
по навик, което в съвкупност не дава основание за извод, че тъжителката е
действала нелогично, а от друга страна не обуславя недобросъвестно или
недостоверно свидетелстване от намиращите се в близост лица. Използването на
конкретния жест, за което има твърдения в тъжбата, се потвърждава еднозначно от
всички, намиращи се в близост свидетели, което предвид и изложеното по-горе не
дава основание да бъде споделен този аргумент на първия съд за игнориране
показанията на св. Котова. Не съставлява противоречие с изложеното от останалите
свидетели и начинът на пресъздаване на точните думи, изречени от подсъдимата. По-важно
е съдържанието на думите и лицето, към което са отправени, отколкото дали са
произнесени като отделни изречения или в един общ израз, което е по-голяма
степен субективен за всеки свидетел начин да опише случващото се в негово
присъствие.
Неоснователни са аргументите за противоречия в показанията на св. П. с
изнесеното в тъжбата що се отнася до включена аларма преди пляскането с ръце от
тъжителката. Това е по-скоро пропуск в тъжбата да бъдат описани всички
обстоятелства, а не недостатък в показанията на свидетелите П., Котова,
Великова и Стоянова които описват еднозначно тези обстоятелства. Дали св. П. е
реагирала на пляскането с ръце следва да се съди от показанията на този
свидетел и намиращият се в непосредствена близост до него свидетел – Чивийска
/и двете посочват, че са се обърнали към тъжителката при пляскането с ръце/, а
не от показанията на св. Котова, която заявява твърдения в тази насока, но с
определена доза несигурност.
Липсва противоречие в показанията на Чивийска /с тъжбата/ що се отнася
до въпроса дали обидните думи са произнесени от подсъдимата, докато е гледала в
очите тъжителката, тъй като такова твърдение няма направено в тъжбата, а и това
би представлявало непотвърждаване на обстоятелства, за които са направени
твърдения в тъжбата, но не и противоречие. Точните думи на свидетелката
Чивийска за поведението на тъжителката са отразени двукратно в протокол за
разпит, проведен в с.з. на 01.06.2017 г. и са следните: „Г-жа Ч. дори не се
обърна към нея. Поне аз не съм забелязала да се обръща, за да реагира по
някакъв начин на това.“, а така също и малко след това: „…М.Ч. дори не се
обърна към нея. Аз поне не видях…“, като това изложение не изключва обръщането
на тъжителката по посока на подсъдимата след произнасяне цитираните думи от
последната, още повече и предвид изложеното от св. Чивийска като продължение: „…Стефка
П. се обърна към М.Ч., на пляскането й отвърна. А след това в момента, в който
аз вече гледах към отсрещния тротоар Стефка П. не съм забелязала на къде гледа…“
Логично и житейски обяснимо е поведението на всяко едно лице да се обърне към
говорещия, още повече в конкретния случай предвид съдържанието на казаното от
подсъдимата, и начин на изричането му – „високо“ според Котова, „крясъци“
според П. и Чивийска, а в тъжбата „крещене“. Видно е от цитатите, че св.
Чивийска се и обърнала към подсъдимата, при което е обяснимо да не види накъде
е гледала както св. П., така и тъжителката.
Като противоречащи на
фактическата обстановка, приета от настоящия съд, са доказателствата,
установени от разпита на свидетелите Станислав Готев, Борислав Алипов и Георги
Острев, които описват случай, в който са се намирали непосредствено до дома на
подсъдимата, при което са възприели включване аларма на автомобил, излизане на
подсъдимата от дома, изключване на алармата от нейна страна и прибирането й
обратно в домът й, без да отправя думи към намиращите се в детската градина
лица.
Тези свидетели са последователни в описанието на случилото се, като
съдът отчита като несъществени противоречията в техните показания, отнасящи се
например до твърденията на св. Острев, че къщата която е посетил за оглед и
евентуална покупка, е била обявена за продан, което не е установено по делото. Не
е определящо за настоящия съд несъответствие в показанията на този свидетел що
се отнася до твърдението му, че семейството му се е увеличило, поради което е
мислел за разширяване в смисъл покупка на имот, а в същото време деца на
свидетеля са родени близо десет месеца по-късно, тъй като очевидно свидетелят
говори за намерения и очаквания, а не за настъпили вече обстоятелства.
Несъществено противоречие е налице и между показанията на този свидетел от една
страна и показанията на св. Готев от друга, що се отнася до въпроса дали
подсъдимата е разговаряла с някой от тях, когато се е излязла на улицата за да
изключи алармата. Според св. Острев: „…П.П. я видях на улицата, да излиза и да
изключва алармата. В момента, в който съм бил там П.П. не съм я чул да говори с
никой. А после май говореха с Готев нещо...“, докато св. Готев описва случая
като: „…след което излезе, когато се включи алармата и просто на вратата се
подаде, изключи алармата и думи не съм чул от никой да казва- нито П., нито….“
Тези противоречия са по-скоро израз на погрешни субективни възприятия
на отделните свидетели за отделни факти, без обаче да има достатъчно основание
за игнориране или не на конкретни доказателства и източници при обсъждане на
противоречащите си такива.
Според въззивния състав обаче свидетелите Готев, Алипов и Острев
възпроизвеждат случилото се на дата, различна от 19.10.2015 г., за когато с
тъжбата се твърди осъществяване на деянието. Тази дата е идентифицирана
еднозначно в тъжбата, като е описана и в материалите по преписка по вх. № 1028/2015
г. по описа на РП Пирдоп, по която е извършена проверка по жалба на тъжителката
за нанесена й обида, и която преписка е приключила с отказ за образуване на ДП
заради частния характер на престъплението, за което са събрани данни.
Докато свидетелките П. и Котова идентифицират датата, описвайки, че са
били на работа на тази дата, в каквато насока са и обясненията им по цитирана
преписка, то свидетелите Готев и Алипов също посочват датата, но в същото време
описват идентифициране на момента като дата след като известно време след това
съпруга на подсъдимата - Ненко Павлов, е ангажирал вниманието на първия, а
самата подсъдима на втория, а впоследствие и довеждането им за разпит. Съпругът
на подсъдимата е споделил с Готев за заведено дело или производство срещу П.П.
за обиди във въпросния ден, което се е случило около месец след станалото.
Свидетеля Алипов е потърсен от подсъдимата 10-15 дни с въпрос дали си спомня да
е псувала някаква учителка.
Свидетелят Острев посочва момента на описаното от него като: „…седмицата
преди местни избори 2015 г….“ /проведени на 25.10.2015 г. и втори тур на
01.11.2015 г. - указ № 162 от 10.08.2015 г. от Президент на републиката, обн.
ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г./. Месец или два по-късно съпруга на подсъдимата му е
казал, че са ги викали в полицията да дават обяснения за агресивно поведение на
жена му – нападнала с думи или с агресия някаква жена, при което го е попитал:
„…Помниш ли там когато ние бяхме заедно там… еди какво си...“, като след
утвърдителен отговор от свидетеля го е попитал: „…Ти видял ли си такова нещо…“,
но което свидетелят отговорил отрицателно, след което свидетелят е поел
ангажимент да отиде в полицията, ако бъде призован. Впоследствие свидетелят е
ангажиран като свидетел отново от съпруга на подсъдимата, като това се е
случило няколко месеца преди разпитът му от първостепенният съд – 01.06.2017 г.
Тези факти, описани от самите свидетели Готев, Алипов и Острев дават
основание за извод, че изложеното от тях не се отнася до 19.10.2015 г., като в
тази насока съдът отчита и факта, че останалите свидетели – П., Котова,
Великова и Чивийска не са ги видели в близост до дома на подсъдимата при
отправяне на цитираните думи от последната към тъжителката.
Що се отнася до направените от първия съд изводи за заинтересованост на
свидетелите от изхода на делото може да се отбележи, че по отношение на всички
свидетели могат да се изтъкнат обстоятелства за връзката им с основните страни
по делото – тъжител и подсъдим, но такива връзки не могат самостоятелно да
обусловят извод за недостоверност на доказателствата, установени от разпитите
им. Такава връзка е налице за свидетелките Котова и П. предвид работата им
съвместно с тъжителката, а за последната и предвид влошените си лични отношения
с подсъдимата, макар и да са сравнително близки роднини по сватовство – етърви.
По отношение на свидетелките Чивийска и Стоянова такава връзка е налице предвид
факта, че децата им са обучавани в детското заведение, в което работи и
тъжителката. По отношение на свидетеля Острев се установяват приятелски
отношения със съпруга на подсъдимата, докато за свидетелите Готев и Алипов е
налице икономическа връзка със семейството на подсъдимата, но както бе посочено
такива връзки на свидетели със страните по делото /по скоро нормални за едно
по-малко населено място/ не са основание за игнориране на доказателства, след
като показаният на тези свидетели са последователни, логични и допълващи се по
отношение на конкретни обстоятелства.
Поради това съдът намира, че няма основания да бъде направен извод за
заинтересованост на свидетелите до степен обуславяща пресъздаване от тях на
неверни обстоятелства, поради което да е необходимо изключването им от
доказателствената съвкупност.
От правна страна, при установените и описани по-горе фактически
обстоятелства, настоящият съд стига да извод, че от страна на подсъдимата е
осъществен състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал.
1 от НК, а именно отправяне на думи, унизителни за честта и достойнството на
присъствалата тъжителка което е извършено публично на 19.10.2015 г. след 17
часа. Обидния характер на отправените думи „…да ти еба мамата мръсна дееба…“ се
разкрива при преценка на преносният им смисъл, който показва конкретната насока
за унижаване на конкретното лице –
тъжителката, чрез цинично отношение – словесно, към негов близък. Няма
съмнение, че обидните думи са били отправени към тъжителката, тъй като
предхождащото обръщение „…На мен ли пляскаш ма…“, еднозначно идентифицира
тъжителката като адресат на думите предвид извършеното от нейна страна пляскане
с ръце, целящо да привлече вниманието на присъстващо в двора на детската
градина лице. Изричането на обидните думи е осъществено в присъствие на
засегнатото лице, възприети са от него без конкретна реакция, като е налице квалифициращият
елемент публичност, след като обидата е нанесена на място – улица и двор на
детска градина, по начин, допускащ възприемането им от неограничен брой лица.
Деянието е осъществено от подс. П. при пряк умисъл, след като произнасянето на
думи е съзнателна дейност, при което е налице съзнание за обидното съдържание
на казаното и насоката им, а в същото време начинът на отправяне на думите е
пряк израз на желанието да бъде унизен адресатът им.
Предвид този извод на въззивния съд и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2
от НПК, постановената от РС П.присъда бе отменена изцяло, като бе постановена
нова, с която подсъдимата П.И.П., ЕГН **********, е родена на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес ***, българка, с българско гражданство, омъжена, с
висше образование, безработна, бе
признат за виновна в това, че на
19.10.2015 г. в гр. Пирдоп, С. обл., след 17.00 часа, в района на ОДЗ „П. и К.
Ч.“, публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на М.Р.Ч. ***,
в нейно присъствие, а именно: „…да ти
еба мамата мръсна дееба…“. Престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК.
Подсъдимата бе оправдана по обвинението, че обидата е нанесена на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функциите му, след
като заеманата длъжността от тъжителката – старши възпитател в ОДЗ „П. и К. Ч.“
не разкрива длъжностно качество по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК.
При определяне на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимата за
посоченото престъпно деяние съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство
предходно извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, за което е
постановено освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК
и налагане на административно наказание – в сила от 28.11.2016 г.
Поради това въззивния съд намира, че справедливото и адекватно
наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимата за извършеното деяние е
глоба в размер на сумата от 5 000 лева, тоест в размер между минималния и
средния, при което факта, че подсъдимата е безработна дава основание санкцията
да бъда ограничена до тази сума, тъй като би се превърнала в неоправдано висока
и несъобразена с материалното състояние. Кумулативно предвиденото наказание
„обществено порицание“ следва да бъде наложено като подходящо, а в конкретните
обстоятелства, явяващо се и целесъобразната форма на въздействие спрямо
подсъдимата с цел постигане целите на наказанието, като бъде определено
изпълнението му чрез обявяване на
присъдата на таблото за обяви в Община Пирдоп.
Предвид изхода от делото на
подс. П. следва да бъде възложено заплащането както на разноските на частния
тъжител, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за производството
пред РС П.и пред настоящия съд, възлизащи на
общата сума от 1 600 лева, така и на сумата от 150 лева за
направените разноски в хода на производството пред РС П.– възнаграждение на
вещо лице, като тази сума бъде присъдена в полза на първостепенния съд.
Водим от горните съображения съдът единодушно постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка
Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан
Стойков