МОТИВИ
по НОХД №527/2020г. по описа на Софийски
Окръжен съд
Обвинението против подсъдимата С.Т.С. ***
за извършено престъпление по транспорта, съгласно чл. 343 ал.4, във вр. с ал.3,
пр.2, б. „б”, пр.1, във вр. с ал.1, б. „в”, във вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК е
за това, че на 06.06.2017 г. около 14.00 часа на кръстовището образувано между
републикански път № 1-6 /П.-С.-Б./ и републикански път III-105 /1-1-Е.-Е. П.-Н.
х./, в зоната на километър 142+356 м от републикански път № 1-6, при
управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес”
модел 609 с per. № .- собственост на „Т. и Р.” ЕООД, в посока от гр. П.към гр. С.,
е нарушила правилата за движение, визирани в Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата
/ППЗДвП/, а именно:
Чл. 21 ал.2 от ЗДвП: „Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1
, това се сигнализира с пътен знак”,
Чл. 47 ал.З, предложение 26-то от
ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведената
забрана имат следните изображения и наименования:... В 26: „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“,
Чл. 20 ал.2 изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на
пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с
характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.“,
Чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“,
като в зоната на действие на пътен знак
„В 26“ с надпис на него „60“, т.е. забранено е движение със скорост по-висока
от 60 км/ч, се е движила със скорост 80 километра в час,като при избиране на
скоростта на движение не се е съобразила с конкретните условия на видимост,
която е имала от 150 метра преди мястото на сблъсъка и с директната видимост от
51 метра, която е имала към момента на навлизането на челната част на л.а.
„Пежо“ модел 106 с per. № .в лентата за движение на т.а. „Мерцедес“ с per. № .,
за да реагира за аварийно спиране и да спре преди да удари предвидимото
препятствие - л.а. „Пежо“ модел 106 с per. № ., като не е намалила скоростта на
движение на управлявания от нея автомобил и не е спряла въпреки необходимостта
от спиране поради възникналата опасност за движението - пресичащ кръстовището
л.а. „Пежо“ модел 106 с per. № , в посока от с. С. към гр. Е. П. и по
непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с водача на л.а.
Пежо“ модел 106, с per. № .Л. С.С. ***, причинила смъртта на Л. С.С. на 83 год.
и средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2, пр.2 от НК на Б.П.С. на
66 год., изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за срок по-голям от тридесет дни .
Представителят на СОП в съдебно
заседание поддържа така повдигнатото обвинение по всички предявени с
обвинителния акт нарушения на правилата за движение- както за превишена, така и
за несъобразена скорост.Застъпва становище, че тежкият съставомерен резултат е
съпричинен в условията на независимо съпричиняване с пострадалия Л. С.- в
качеството му на водач на другото превозно средство, участвало в инцидента л.а.
„Пежо 106“, който, движейки се по второстепенен път- без предимство при
преминаване на кръстовище с главен път с предимство не е изпълнил задължението
си да спре и да пропусне ППС, преминаващи по пътя с предимство.В качеството на
смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимата С.С. изтъква необремененото
и съдебно минало, добри характеристични данни, обстоятелството, че осъществява
трудова дейност. Обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимата са
регистрираните от справката на ПП –КАТ –МВР многобройни нарушения по ЗДП,
допуснати като водач. Счита, че отговорността спрямо подсъдимата следва да се
реализира при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства,
като в същото време не са налице многобройни и ли изключителни такива, които да
съставляват основание за приложение на чл.55 НК. Пледира да бъде наложено
основно наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване
да бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок, определен по
преценка на съда. В същия срок следва да бъде наложено допълнителното наказание,
съгл. чл.343г НК- лишаване от право да управлява МПС. Веществените
доказателства следва да се пазят до приключване на делото във всичките му
инстанции, след което – да се върнат на правоимащите лица.Разноските следва да
бъдат възложени в тежест на подсъдимата.
На осн.чл.76 и следващи НПК в качеството
на частен обвинител в процеса е встъпила Б.С.- лице претърпяло средна телесна
повреда от престъплението, както и съпруга на починалия Л. С.. Същата се
представлява в процеса от повереник – адв. В.О.. В заседанието по същество на
делото същият принципно изразява становище като в общи линии се съгласява с
пледоарията на представителя на държавното обвинение. Разграничава се единствено
по въпроса дали е налице съпричиняване между
водачите на двете превозни средства, участници в инцидента, както и по
отношение на размера на наказанието лишаване от свобода и начина на неговото
изтърпяване.Възразява да е налице съпричиняване към престъпния резултат от
страна на пострадалия Л. С.- в качеството му на водач на л.а. „Пежо106“. Счита,
че отговорност за престъплението и съставомерният резултат има единствено подс.
С.. Застъпва становище, че престъплението се характеризира с висока степен на
обществена опасност, както и на дееца- подс. С.С., която е избрала да осъществи
непозволена спасителна маневра- завиване
наляво и навлизане в платното за насрещно движение, където е реализиран
сблъсъка с управлявания от пострадалия лек автомобил, вместо да запази
траекторията си на движение в собственото си платно- лента и да реализира
аварийно спиране.В това отношение се позовава на заключението на повторната
комплексна съдебно автотехническа експертиза, според заключението на която
сблъсъкът би бил предотвратим от страна на подсъдимата в две хипотези – ако е
запазила праволинейното движение в собственото си платно е щяла да избегне
сблъсък с л.а „Пежо106“, който вече е бил пресякъл дясната лента и се е намирал
в платното за насрещно движение и втората хипотеза- в случай, че се е движила с
разрешената от закона за съответния пътен участък скорост от 60 км/ч. В зависимост от изложените по-горе
съображения пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание –лишаване от
свобода в максимален размер- за срок от 15 години, чието изтърпяване да бъде
при „строг“ режим. В същия срок да бъде лишена от правото по чл.37,т.7 НК да
управлява моторно превозно средство.
Защитникът на подсъдимата адв. Е.М.
застъпва противоположното становище. Според заявеното от него по същество на
делото пострадалият Л. С. единствен следва да носи отговорност за настъпване на
пътния инцидент и последиците от същия, тъй като е нарушил задълженията си на
водач да спре и да осигури предимство да движещите се по главния път превозни
средства.Пледира да бъде постановена оправдателна присъда, подсъдимата да бъде
призната за виновна и оправдана по повдигнатото против нея обвинение.
Подсъдимата в лична защита по същество
на делото изцяло се присъединява към становището и аргументите на защитника си.
В последната си дума изразява съжаление
за случилото се и моли да не бъде лишавана от правото да управлява МПС.
Съдът, като прецени доказателствата,
събрани в хода на съдебното следствие- писмени доказателства- свидетелство за
съдимост и справка за нарушител-водач, справка-извлечение от регистъра на
тел.112, протоколи и др. писмени документи, събрани в хода на досъдебното
производство, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, гласни
доказателства- свидетелски показания и обяснения на подсъдимата и най-вече
експертни заключения, прие за установена по безсъмнен начин, следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата С.Т.С. е правоспособен водач
на МПС, като към дата 06.06.2017 год. е притежавала Свидетелство за управление
на МПС с № *********, издадено на 30.09.2008 г. от МВР- С., валидно от
30.09.2008г. до 30.09.2018г., с придобити категории „В”, „С“, „СЕ“, „АМ“ ,
„ТКТ“ и „ВЕ“.
Пострадалият Л. С.С. към дата 06.06.2017
г. е бил правоспособен водач на МПС, като е притежавал Свидетелство за
управление на МПС № ********* издадено на 08.04.2011 г. от МВР- С., валидно до
08.04.2021г„ с придобити категории „А“ , „В“ и „АМ“
На 06.06.2017 г. около 14.00 часа,
светлата част на денонощието, при сухо и равно, дребнозърнесто асфалтово
покритие, слънчево време и много добра видимост, към кръстовището образувано от
пресичащите се под прав ъгъл републикански път 1-6 (П. - С. - Б.) и
републикански път III - 105 (с. Е. -Е. П.- с. Н. х.), в зоната на километър 142
+ 356 метра от републикански път № 1-6, пътувайки по републикански път № 1-6 в
посока от П.към С., със скорост от 80 км/ч, се приближавал товарен автомобил
„Мерцедес” модел 609 с per. № ., управляван от подсъдимата С.Т.С.. Същата била
сама в шофьорската кабина.Товарният автомобил бил натоварен с празни газови
бутилки, с общо тегло на автомобила и товара 4.9 тона.
И двата пътя, образуващи описаното
по-горе кръстовище били двупосочни, като:
Републикански път № I - 6 /П.-С.-Б./: От
двете страни на кръстовището, платното за движение било съставено от по три
ленти за движение - по една пътна лента за преминаващите в противоположните
посоки през кръстовището по републикански път I - 6 в посока направо, всяка с
широчина по 4,80 метра и между тях — лента, предназначена за пътуващите по
републикански път I - 6 и извършващи ляв завой в зоната на кръстовището, с
широчина всяка по 2,80 метра. Лентите били отделени една от друга с
непрекъсната бяла линия „М1“ и в зоната на всяка лента се намирали стрелки
„М10“, указващи посоките за движение по съответните ленти. В дясно от лентата,
предназначена за пътуващите в посока Пирдоп-С., по ПП1-6 и в зоната на
кръстовището, на 50 метра преди кръстовището започвало асфалтирано уширение с
широчина 3,00 метра. Лентите за движение на ниво до 96,4 м
преди мерната линия са две, разделени с прекъсната разделителна линия и ширина
на лентите по 4,8м. От това ниво средната линия преминава в разделителен
остров, като се оформя средна лента, предназначена за завиване наляво. Същата е
отделена с двойна непрекъсната линия и ограничена с пунктирана линия. В
началото едната от двойните линии е прекъсната за навлизане на движещите се към
гр. С.. На нивото на три ленти ширината на лявата е 3,7 т, лентата за завиване
наляво е с ширина 3,2 m, а дясната с ширина 3,7 т. В протокола за оглед са отразени
ширина на лентите от 4,8 м. Тази ширина на лентите за движение е в зоната извън
нивото на маркирания остров и третата лента за престрояване и завиване наляво.
На 180 метра преди кръстовището откъм
страната на гр. Пирдоп, в дясно от десния край на асфалтовото покритие, при
посока на движение П.- С., била монтирана секция /група/ от пътни знаци, здраво
закрепени на метална стойка. Отгоре бил монтиран пътен знак „А26“ - „Кръстовище
с път без предимство“, а под него - пътен знак „В26“ - „Забранено е движение
със скорост по-висока от означената“, с надпис на него: „60 км/ч.“.
Републикански път № III - 105 (с. Е. - Е.
П.- с. Н. х.): Спрямо посоката на движение на автомобила Пежо от с. С. към
главния път 1-6 движението е двупосочно, със средна разделителна прекъсната
линия на лентите за движение. Преди кръстовището линията преминава в
непрекъсната с оформен в средната част разделителен остров, издигнат над нивото
на платното с бордюри. В началото към пътя с предимство върху разделителния
остров има знак Г9 „Преминаване отдясно на знака”. На нивото на края на
разделителния остров има стоп линия, която отстои на 2,6 m от дясната граница
на дясната лента на пътя с предимство. В дясно спрямо посоката на движение на
Пежо има знак стоп, който е на 9,8 m преди дясната граница на дясната лента.
Характерна особеност относно подхода на автомобила Пежо към зоната на
кръстовището е, че движението преди зоната на разделителния остров е косо, с
направление леко изместено по посока на движението на автомобила Мерцедес, а
при достигане на стоп линията и лявата граница на пътя с предимство автомобилът
се позиционира перпендикулярно спрямо разделителната линия на пътя с
предимство. Пресичането на платното е напълно перпендикулярно за движещите се
от с. С. към гр. Е. П..
Една от задачите на повторната
комплексна съдебно-автотехническа експертиза, заключението на което е изготвено
от екип от пет вещи лица, ръководени от вещото лице С.К. /КСАТЕ/ е да се даде
заключение на видимостта в района на кръстовището и преди него и възможността
на водачите, движещи се по двата перпендикулярни пътя взаимно да се възприемат
при приближаването към кръстовището и при навлизането в същото.съгласно
изготвеното и прието заключение От направения допълнителен оглед на мястото на
ПТП е установено, че платното за движение от гр. Б. за гр. С. в дясно се
разширява непосредствено преди кръстовището на 68 m преди мерната линия на
ориентира. В дясно от това разширение е налице висока буйна растителност, която
ограничава видимостта за двамата водачи. Възможността те да се възприемат
взаимно е след преминаване на линията на разположение на тази растителност или
на 4,5-5 m вдясно от дясната граница на платното за движение спрямо посоката на
движение на автомобила
Стоп линията е разположена вдясно от
дясната граница на 2,6 м, което означава, че при спиране на автомобила Пежо на
нивото на стоп линията взаимното възприемане на двата автомобила е на не
по-малко от около 100-130 m един от друг.
В същото време, в което по Републикански
път № I - 6 се движел товарен автомобил „Мерцедес” модел 609 с per. № .в
посочената по-горе посока (от гр. П.към гр. С.), по Републикански път III - 105
в посока от с. С. към гр. Е. П. се движел лек автомобил „Пежо 106” с per. № ,
управляван от Л. С.С.. До него, на предната дясна седалка пътувала съпругата му
- свидетелката Б.П.С..
Движейки се в описаната посока, водачът
на лек автомобил „Пежо 106” с per. № .Л. С. спрял за момент на линията на знак
„Б2“ - „ Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, след което се
придвижил напред с около 2 метра, като отново установил автомобила си на място,
след което навлязъл в кръстовището - в платното за движение на РП № 1-6, насочвайки се в посока към гр. Е.
П., със скорост 14км/ч..
Водачката на товарен автомобил
„Мерцедес” модел 609 с per. № ., подсъдимата С.С., управлявала автомобила със
скорост 80км/ч., същата забелязала лекия автомобил „Пежо106“ в зоната на кръстовището своевременно и от
достатъчно разстояние /според заключението на КСАТЕ е имала техническа възможност
за възприемането му поне от 100м./ но не реагирала по никакъв начин при
възприемането му. Възприела л.а. „Пежо106“ като опасност за движението си, едва
когато същият е бил навлязъл на 0.4м. от
дясната граница на платното навътре в кръстовището, когато управляваният от нея
т.а. „Мерцедес“ е отстоял на разстояние
от 63м. от мястото на удара. В този момент подсъдимата реагирала като
задействала спирачната система на управлявания от нея товарен автомобил, като в същото време предприела изменение на
посоката на движение на същия - на ляво, като навлязла в лявата лента,
предназначена за движение на МПС в противоположната посока.
Последвал удар между двете превозни
средства, който съобразно следите, фиксирани в протокола за оглед,
деформациите, направлението преди удара и взаимното разположение след удара е
определен от вещите лица като настъпил в лявата пътна лента /спрямо посоката на
движение на т.а „Мерцедес“ на 3.1м. след мерната линия и по широчина- на ниво
от 1.1 м. до 2.3 м. вдясно от лявата граница на лявата лента. Така посочената
зона е изцяло в лявата пътна лента за движение /спрямо посоката на т.а
„Мерцедес/, в момента на удара т.а. „Мерцедес се е намирал изцяло в насрещната
лента, а л.а „Пежо“-напречно на нея. Сблъсъкът настъпил между челната дясна
част на товарния автомобил и централната лява странична част на лекия автомобил
„Пежо 106“. В резултат на действието на ударната сила, която е разположена на
нивото на масовия център на автомобила Пежо и създавайки кинетичен момент,
респективно ъглова скорост, автомобилът продължава движението по направление
напред и надясно спрямо собствената посока, без ротация около вертикалната си
ос. Автомобил Мерцедес е продължил движението си напред и наляво спрямо
собствената посока по предварително зададения курсов ъгъл на колелата.В
крайната фаза двата автомобила са се установили почти перпендикулярно един на
друг.
При пристигане на спасителните екипи
товарният автомобил бил изместен в посока назад, по отношение посоката му на
установяване, с цел да се отвори лявата врата на лекия автомобил „Пежо 106“, да
се достигне до водача му Л. С. и да му се окаже медицинска помощ. Подсъдимата
незабавно се обадила на тел.112 и съобщила за произшествието и за наличието на
пострадали лица.
Вследствие на удара водача на лек
автомобил „Пежо 106“ с per. № . Л. С.С. получил тежка съчетана шийна, гръдна и
коремна травма, изпаднал в кома още на мястото на пътнотранспортното
произшествие и в последствие починал същия ден - 06.06.2017 г. в 17.30 ч. в
УМБАЛ „С. А.“ АД - С., където бил транспортиран. Съобразно заключението на съдебно-медицинската
експертиза № 401/2017 г., прието в съдебно заседание се установява, че: „При
огледа и аутопсията на трупа на Л. С.С. и от медицинската документация се
установиха: Тежка съчетана шийна, гръдна и коремна травма изразяваща се в
контузия на продълговатия мозък, счупване на първи шиен прешлен, разкъсване на
връзките между него и черепната основа, счупване на ребрата двустранно от първо
до десето, на гръдната кост и на гръбначния стълб в зоната на 6-ти шиен и 3-ти
гръден прешлени, контузия и разкъсване на белия дроб с хемоторакс двустранно,
подкожен емфизем в областта на гръдния кош двустранно повече изразен вляво,
травматично декапсулиране на левия бъбрек, руптура на същия, контузия на
чревния опорак и на диафрагмата вляво, липса на етилов алкохол в кръвта.
Смъртта на Л. С.С. се дължи на тежката
съчетана травма, която предвид характера и морфологията на травматичните увреждания
е била неизбежна.
Уврежданията се дължат на удари е много
голяма енергия е или върху твърди тъпи предмети, съчетани с притискане между
такива, като добре отговарят да са получени при пътнотранспортно произшествие.
В близките часове преди настъпването на
смъртта лицето не е употребявало алкохол.“
Последният извод – за липса на употребата на
алкохол и други упойващи вещества от страна на пострадалия Л. С. се потвърждава
и от заключението на съдебно-химическа експертиза №А-371/ 09.06.2017 г. ,съобразно
което в изпратената за изследване проба кръв взета от трупа на Л. С.С. Аут.№
401/2017 г. с метода на газовата хроматография не се доказа наличие на етилов
алкохол. От пробата кръв не се доказа наличие и на други летливи редуциращи
вещества.
Неговата съпруга - Б.С. също получила
травма изразяваща се в контузия на дясното коляно съпроводена с изкълчване на
дясната колянна капачка, което увреждане е причинило на пострадалата трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок по-голям от 30
/тридесет/ дни - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.
От заключението на КСАТЕ по експертен-технически път се установяват,
следните, съществени за предмета на доказване фактически изводи:
Стоп линията е разположена вдясно от
дясната граница на 2,6 м, което означава, че при спиране на автомобила Пежо на
нивото на стоп линията взаимното възприемане на двата автомобила е на не
по-малко от около 100-130 m един от друг. Видимостта на двамата водачи е била
ограничена в по-ранен момент на разположение на двата автомобила, но
достатъчна, за да се възприемат на посочените по-горе разстояния.
Скоростта на движение на товарния
автомобил Мерцедес преди ПТП е около 80 km/h, а към момента на удара около 44
km/h.
Скоростта на движение на лекия автомобил
Пежо в момента на удара е около 14 km/h. Тя е достигната при ускорителен режим
на движение и потегляне от място от нивото на дясната граница на платното за
движение.
Опасната
зона за спиране на лек автомобил Мерцедес при определената скорост на движение
е била около 76 т.
Мястото
на удара е лявата насрещна лента за автомобила Мерцедес, на 3,1 m след
напречната мерна линия и на ниво от 1,1 m до 2,3 m вляво от лявата граница на
лявата лента на платното за движение.
В
момента на потегляне на автомобила Пежо товарния автомобил Мерцедес е бил на
около 78 m от мястото на удара.
Водачът
на автомобила Пежо е спрял напълно на нивото на дясната граница на платното за
движение на линията, преди да навлезе на пътя с предимство.
Водачът
на лекия автомобил Пежо е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
спре двукратно - първо на стоп линията, а след това на нивото на дясната
граница и изчака преминаването на автомобила Мерцедес.
Водачката
на товарния автомобил Мерцедес е имала техническата възможност да предотврати
ПТП при определената скорост на движение спрямо момента на потегляне на
автомобила Пежо при същите действия на двамата водачи.
Водачката
на автомобила Мерцедес е възприела л.а „Пежо106“ като опасност за движението си,
когато автомобил Пежо е навлязъл на 0,4 m от дясната граница, като е предприела
спиране и едновременно завъртане на волана наляво. В този момент автомобил
Мерцедес е бил на около 76 m от мястото на удара. Касае се до субективно
решение за момента на опасност.Причината водачът на т.а. „Мерцедес“ подсъдимата
С. да не реагира по-рано е от субективен характер. Макар и да е имала техническата
възможност да възприеме л.а. още когато се е намирал на „стоп-линията“, същата
не е реагирала на опасност, защото е очаквала правомерно поведение от страна на
водача на л.а.“Пежо“- да спре и да пропусне управлявания от нея товарен
автомобил, поради движението му по път с предимство.
Водачката
на автомобила Мерцедес във всички случаи е имала техническата възможност да
предотврати ПТП при запазване на движението си в дясната пътна лента, дори и
при непълно спиране, а с намаляване на скоростта на движение.
Опасната зона за спиране на автомобила Мерцедес
при 60 km/h е около 49 м.При същите действия на водача на Пежо и Мерцедес, но
при движение на автомобила Мерцедес с 60 km/h не би настъпил удар.
Съдът е приел това заключение като
подробно, компетентно –професионално и добросъвестно изготвено и подробно и
убедително защитено при разпита на експертите в съдебно заседание.
Фактическата обстановка се установява
още и от събраните гласни доказателства, най-съществени от които са показанията
на свидетелите-очевидци – постр. Б.С. и св. Н.Г., както и от обясненията на
подсъдимата С.С.. И трите гласни доказателства са приети от съдебния състав с
резерви-като недостоверни в отделни изолирани свои части, в които противоречат
на заключението на САТЕ, а именно:
Съдът кредитира пок.св. Б.С., въпреки
качеството и на съпруга на постр. Л. С./водач на л.а.“Пежо106“ и пряко
пострадала от ПТП, относно следните обстоятелства: двукратното спиране на
л.а.“Пежо“ – на стоп-линията и на дясната граница на пътното платно на ПП1-6,
преди навлизането му в същото/потвърдено от заключението на КСАТЕ/,
локализацията и настъпването на удара, обстоятелството, че подс. С. се е
обадила по телефона след настъпване на произшествието, за да съобщи за същото,
причинените увреждания на нея и на съпруга и пристигането на полицейски и
медицински екипи, запазване на местопроизшествието. Съдът не кредитира
показанията, относно това, че поради липса на видимост или по други причини, при
спирането на л.а.“Пежо“, водачът не е могъл да забележи т.а.
„Мерцедес“,управляван от подсъдимата, за да го пропусне като движещ се по път с
предимство.Освен липсата на безпристрастност поради тежкия съставомерен
резултат от деянието, съдът счита, че свидетелката, която е стояла от дясната
страна на водача, тъй като не е носила отговорност за управлението на лекия
автомобил не е наблюдавала стриктно пътната обстановка, поради което и не е
забелязала своевременно движещия се по пътя с предимство т.а. „Мерцедес“. В
крайна сметка, след прочитане и проверка на показанията и дадени в хода на ДП
на л.33,т.1 по реда на чл.281 НПК в същите свидетелката признава, че е
забелязала приближаващия се към кръстовището товарен автомобил. Независимо от
заявлението и, че не ги поддържа в тази част съдът приема дадените и показания
в хода на досъдебното производство за достоверни, а именно-че е забелязала
товарния автомобил преди настъпването на удара, макар и несвоевременно- от разстояние от около 100м., за което е
съществувала техническа възможност, особено при второто спиране на „Пежо“ на
границата на асвалтовия път.
От пок.св. Н.Г./в т.ч. и прочетените и
приобщени показания на свидетеля по реда
на чл.281 НПК от ДП/ – в пряка кореспонденция с пок. на предходната свидетелка Б.С.,
се установява, че при приближаването си към кръстовището лекия
автомобил,управляван от постр. С. двукратно е спирал и потеглял преди да
навлезе в платното на главния път и там да настъпи удара, а с.т. че ударът е
настъпил в лявата лента- предназначена за насрещно движение, спрямо посоката на
т.а. „Мерцедес“.Единственото обстоятелство, което е недостоверно- опровергано
по категоричен начин от веществените доказателства-показанията на запазената
тахошайба от тахограф на т.а., деформациите по двете превозни средства,
участвали в произшествието и най-вече – от заключението на КСАТЕ, е твърдението
на свидетеля, че преди настъпване на произшествието т.а „Мерцедес“ не се е
движил с висока скорост- над пределно допустимата от 60км/ч..В действителност
показанията му в тази част, досежно скоростта на т.а. „Мерцедес“ по силата на
формалната логика са опровергани от самия свидетел от показанията му в частта в която твърди „минаха
секунди преди да настъпи удара“/от първоначалното му възприемане на т.а
„Мерцедес“/.
В обясненията си подсъдимата С.
признава, че е забелязала спрелият на границата на пътното платно л.а. „Пежо“,
движещ се по напречния път, но не го е възприемала като опасност, тъй като не е
очаквала да потегли преди да я пропусне като водач на превозно средство,
движещо се по път с предимство. Обясненията и- в частта, че преди настъпване на
удара се е движила с не-повече от 70 км/ч.,
са опровергани по категоричен начин от показанията на иззетото като
веществено доказателство Тахошайба на Тахограф на т.а.“Мерцедес“, от отразеното
в протокола за оглед на МП и от снимки от фотоалбум към същия, отразяващи
деформациите на двата автомобила и най-вече- на л.а. м. „Пежо“ след удара и от
категоричното заключение на КСАТЕ, основано и в пряка кореспонденция с тези
данни.Обясненията и в частта, относно скоростта с която се е движила непосредствено
преди настъпване на удара съдът
възприема като средство за защита, в реализация на правото, с което разполага
по закон привлеченото към отговорност лице.
Изложената по-горе фактическа обстановка
се установява в кореспонденция на обсъдените по-горе доказателства още от
пок.св. Д. Н.,Н. К.-полицейски служители, установяващи състоянието и взаимното
разположение на автомобилите след настъпване на ПТП, участниците в ПТП, тяхното
състояние и поведение след настъпването му факта на запазване на
местопроизшествието, както и от пок.св.М., М. и Д. –включени в медицински екип,
посетил мястото на произшествието, писмено доказателство- справка –извлечение
от телефона за спешни повиквания 112 на инкриминираната дата.
Горната фактическа обстановка,
обосновава следната
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
По
описаният по-горе начин, като на 06.06.2017 г. около 14.00 часа на кръстовището
образувано между републикански път №1-6 /П.-С.-Б./ и републикански път Ш-105
/I-1-Е.-Е. П.-Н. х./, в зоната на километър 142+356 м от републикански път №
1-6, при управляване на моторно превозно средство — товарен автомобил марка
„Мерцедес” модел 609 с per. № .- собственост на „Т. и Р.” ЕООД, в посока от гр.
П.към гр. С., е нарушила правилата за движение, визирани в Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/ и Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата
/ППЗДвП/, а именно:
Чл. 21 ал.2 от ЗДвП: „Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1
, това се сигнализира с пътен знак”,
Чл. 47 ал.З, предложение 26-то от
ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведената
забрана имат следните изображения и наименования:... В 26: „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената, като в зоната на действие на
пътен знак „В 26“ с надпис на него „60“, т.е. забранено е движение със скорост
по-висока от 60 км/ч, се е движила със скорост 80 километра в час, с което по
непредпазливост е причинила смъртта на Л. С.С. на 83 год. и средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал.2, пр.2 от НК на Б.П.С. на 66 год., изразяваща
се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям
от тридесет дни, същата е осъществила състава на престъпление по чл. 343,ал.4,
вр.ал.3, б.“б“, пр.1, вр.ал.1 б.“в“, вр.чл.342,ал.1 пр.3 НК, за което съдът я
призна за виновна.
Обстоятелството, че в момента в който е
възприела движещия се по второстепенния път л.а. „Пежо“ като опасност за
движението и, същият вече се е намирал в опасната и зона, поради което и не е
било възможно предотвратяване на удара, посредством предприемане на аварийно
спиране от страна на подсъдимата на управлявания от нея т.а. „Мерцедес“,
категорично не води до отпадане на отговорността, тъй като същата сама се е
поставила в такава невъзможност, нарушавайки ограничението на скоростта до
60км./ч. за дадения пътен участък.
В този смисъл е категоричната константна
практика на ВКС, която се е обединила около становището, че не е налице
случайно деяние- непреодолимо и непредотвратимо, тогава, когато пострадалият е
попадал в опасната зона на управлявания от подсъдимия автомобил, в случай, че
последният в качеството си на водач неправомерно е увеличил размера на същата,
нарушавайки правилата за движение, свързани с режима на скоростта- движейки се
с несъобразена за съответните условия
или с неразрешена скорост, какъвто е настоящия случай.
В настоящия казус управлението на подсъдимата
на товарния автомобил Мерцедес със скорост над разрешената за съответния пътен
участък скорост от 60 км.ч., а именно- със скорост от 80 км.ч. е обусловило
настъпване на сблъсъка и причинения от същия тежък съставомерен резултат-
причиняване на смърт на едно лице и средна
телесна повреда да друго.Налице е пряка причинна връзка между деяние-резултат,
в случай, че подсъдимата беше спазила ограничението на разрешената скорост,
сблъсък нямаше да настъпи.
Подсъдимата следва да бъде призната за
невиновна по повдигнатото против нея
обвинение за движение с несъобразена скорост, която да е подбрала, съобразно конкретните,
специфични за пътната обстановка особености, която да и дава възможност да
контролира управляваното от нея ППС и да спре във всеки момент на възникване на
опасност на пътя – за нарушаване на правилата на чл.20,ал.1 и и чл.20,ал.2 ЗДП.
Константната съдебна практика по дела за
престъпления по транспорта е категорична, че при причинено транспортно
произшествие със съставомерни вреди,
колизията между допуснати от подсъдимия
нарушения по чл.20 ЗДП – свързани с управление с несъобразена скорост и такива
по чл.21 ЗДП –с неразрешена нормативно скорост, се решава в полза на последната винаги, когато такова
нарушение е налице. Допуснато нарушение
по чл.20, ал.1 и 2 ЗДП, като изпълнително деяние в причинна връзка с
настъпилия противоправен резултат, ще има само тогава, когато деецът-водач на
МПС е управлявал същото с нормативно разрешената скорост, но с оглед на
конкретните обстоятелства е могъл и е бил длъжен да подбере по-ниска такава,
при която от техническа гледна точка произшествието би било предотвратимо,
такова няма да настъпи.
В т.смисъл разграничението, което
прави практиката на понятията „разрешена скорост“ и „съобразена скорост“в Р
№501 по н.д. №474/2001г. на Първо НО:
„Съобразената скорост е тази, която
с оглед изискванията за безопасност, всеки водач е длъжен да избере.
Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определени участъци от
пътя, указани със съответните пътни знаци“
В Р №533 по н.д. №397/2000г. на
същото отделение се сочи, че нарушение за несъобразена скорост ще има само
тогава, когато настъпването на произшествието не е в резултат на движение с несъобразена
такава: „Ако движението с неразрешена скорост не е причинило престъпните последици,
но ако заедно с това, е доказано, че те не биха настъпили при движение със
съобразена скорост, отговорността е за нарушаване на правилата за съобразената
скорост“.
Един от най-сложните и съществени
въпроси по настоящото дело е има ли съпричиняване от страна на пострадалия Л. С.,
като водач на л.а. „Пежо“.
Представителят на частното обвинение
категорично възразява такова едно да е налице и до голяма степен това негово
становище намира опора в частта от заключението на КСАТЕ, в която вещите лица
категорично установяват, че в случай, че подсъдимата С.С. не беше предприела
спасителната маневра завиване наляво и навлизане в лявото платно, предназначено
за насрещно движение, а беше запазила праволинейното си движение в същото
платно, дори и при същата скорост, при същите параметри на другия участник
/скорост и траектория на л.а. „Пежо“/, произшествие нямаше да настъпи. В
т.смисъл има логика да се приеме, че водачът С., предприемайки навлизането си в
платното на главния път е осъществил правилна преценка, че може да осъществи
маневрата си безопасно до самия край-без да настъпи произшествие.
От друга страна –няма спор, че
пострадалият, в качеството си на водач на
л.а.„Пежо“, превозно средство движещо се по път с предимство, не е
изчакал преминаването на движещия се по главния път товарен автомобил, с което
е създал опасност за движението му, в резултат на която водачът на същия –
подс. С. е била принудена да осъществи аварийно спиране и завиване наляво в
съседна лента.
Няма повдигнато обвинение за
осъществяване на неправомерна спасителна маневра и такова няма да бъде
обсъждано, но ЗДП повелява, с поведението си, свързано със спазване правилата
на движение водачите са длъжни не само да не създават реална опасност,
детерминантно обуславяща настъпването на произшествие, но и да не застрашават
останалите участници в движението, създавайки
в значителна степен вероятност такова да настъпи. Защото при динамиката
на движение с относително висока скорост
и твърде многото фактори от обкръжаващата действителност, които които
водачът трябва да следи и да съобразява при управление на МПС, е много
трудно да се направи преценка на
степента на създалата се опасност, до
каква степен е непредотвратим сблъсъкът, твърде често това зависи и от субективен фактор- от подготовката и
възможностите за преценка на ситуацията и за адекватно реагиране на самия
водач. Ето защо, вижданията на настоящия състав са, че следва да се приема за
съпричастно към резултата, всяко
нарушение на правилата за движение, извършено при управление на МПС, щом
обективно е застрашило другите участници и е довело до рязка промяна на
поведението им в т.ч. и посредством предприемане на спасителни маневри, с цел
избягване на сблъсък и съставомерни вреди.
Предвид изложеното, съдът е приел,
че и пострадалият има макар и по-малък, но принос към причиняване на резултата,
деянието е осъществено при условията на независимо съпричиняване.
От субективна страна престъплението
е осъществено от подс. С. при непредпазливост под формата на небрежност,
движейки се със скорост около 20 км/ч., над разрешената при преминаване през
кръстовище подсъдимата е била длъжна и е могла да предвиди настъпването на
съставомерните последици.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ
НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ
В особената разпоредба на чл.343, ал.4, вр
ал.3, б.“б“, пр.1 НК законодателят е предвидил наказание – лишаване от свобода
за срок от три до петнадесет години.
Подсъдимата е с необременено съдебно
минало, осъществява трудова дейност, дейност по ТЗ, с добри характеристични
данни.Съдът счита, че в качеството на обстоятелства, смекчаващи отговорността
следва да бъдат преценени и признания по-горе принос на пострадалият водач на
МПС- Л. С. и не на последно място- оказаната помощ на пострадалите под формата
на незабавно обаждане на тел.112 от страна на подсъдимата и съобщаване за
настъпилото произшествие и за наличието на пострадали лица, нуждаещи се от
спешна медицинска помощ. С оглед квалификацията на престъпното деяние оказаната
помощ на пострадалите не съставлява по-леко квалифициращ съставомерен признак,
поради което няма пречка да се цени при индивидуализацията на отговорността.
Обстоятелство, което отегчава наказателната
отговорност на подсъдимата са допуснатите преди деянието нарушения на правилата
на ЗДП, регистрирани от справката от ПП- КАТ- МВР, изискана и приложена по
делото.
При съвкупната преценка, съдът счете, че
е налице превес на многобройни обстоятелства, които смекчават наказателната
отговорност, по начин, че и най-лекото предвидено наказание лишаване от свобода
за срок от три години се явява несъразмерно тежко и несъответно-най-вече на
целите на индивидуалната превенция, която е водеща.
Водим от гореизложеното съдът определи
наказанието при условията на чл.55,ал.1, т.1 НК – под най-ниския предел- а
именно лишаване от свобода за срок от две години.
Не е налице необходимост от ефективно
изтърпяване на наказанието, наложено за непредпазливо престъпление по транспорта,
а по- скоро следва да бъде отложено в изпитателен срок през който подсъдимата
да формира самоконтрол и собствена мотивация за правомерно поведение като
водач.
Предвид изложеното, на осн.чл.66,ал.1 НК
съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Имайки предвид данните за допуснати
многобройни нарушения в предходен период, на правилата за движение по ЗДП,
съдът на осн.чл.37,т.7 и чл.343г НК наложи на подсъдимата допълнително
наказание – лишаване от право да управлява МПС в същия срок на срока на
лишаване от свобода – ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
Веществените доказателства следва да се
пазят до приключване на делото, след което – да бъдат върнати на правоимащите
лица – техни собственици.
Разноските по делото следва да бъдат
възложени в тежест на подсъдимата на осн.чл.189,ал.3 НПК.
Причините за настъпване на
произшествието са –движение със значително превишена скорост над разрешената от
страна на подсъдимата, неспазване на правилата за осигуряване на предимство от
другия участник в произшествието.
Водим от изложените по-горе съображения,
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: