РЕШЕНИЕ
№ 614
гр. Сливен, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230103184 по описа за 2021 година
В исковата молба се излага, че при работа по наряд № 128/ 24.09.2020г., на
делокопровод, за подмяна на изолаторите на технологичното оборудване на .......“
гр.Исперих възникнал инцидент, при който вследствие високоволтова дъга А.С.С. паднал от
височина около 12м., от което изпаднал в кома, последвана от смъртта му. Дружеството, за
което мъжа престирал работната си сила- „.......“ООД със седалище гр.Сливен, декларирал
злополуката на 30.09.2020г. и с разпореждане от 19.01.2021г. На ТП на НОИ-Сливен, тя
била приета за трудова. Съгласно заявеното от работодателя, инцидента е станал около
14.50ч. на 24.09.2020г.в работно за пострадалия време, с място- изхода на гр.Исперих, по
пътя за село Малък Поровец.
Автор/ подател на исковата молба е майката на починалото лице. Твърди, че
двамата винаги са живяли в едно домакинство и между тях е имало силна емоционална
близост, а отношенията им били на взаимност, любов и всеодайност. З. С. твърди също, че
винаги е разчитала на сина си; той не само заплащал сметките и разходите в домакинството,
но и всъщност бил нейната опора. Поради това тя не си представя живота без него; той
загубил смисъл и цел. Непрекъснато плачела и не можела да се съвземе емоционално от
преживените след смъртта на А. стрес и шок. Както се изразява тя, за една майка няма по-
тежка загуба от това детето й да си отиде преди нея. Това я мотивирало да заяви претенция
по чл.200 от Кодекса на труда, за ангажиране отговорността на работодателя, която е
безвиновна, при което да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в размер на 300 000лв. Сумата търси заедно със законната лихва от датата на
1
инцидента до окончателното й изплащане, а търси и сторените по делото разноски.
Ответното дружество своевременно депозира писмен отговор. В него са признати
обстоятелствата, че сина на ищцата е работил в дружеството, на длъжност
„електромонтьор“, както и че на 24.09.2020г. е възникнал инцидент, в следствие на който е
настъпила смъртта му, както и че това е трудова злополука. Твърди се, че в този ден А. С. и
други работещи в „.......“ извършвали подмяна на изолатори на електропреносната мрежа,
при пълно изключване на напрежението и заземяване, за времето от 08.00ч. до 17.00ч. Така
също, била поставена табела, обозначаваща мястото, на което трябва да се работи. На
членовете на бригадата, вкл. и на А., бил направен инструктаж при допускане на работното
място. Около 15.40ч. бригадата завършила работа по предвидената линия и отклонение от
главния електропровод. Следвало да продължи работа по ЖР, но се отклонила от издадения
наряд за работа и започнала работа по стълб на друга линия, който обаче бил под
напрежение и който не е бил предвиден за работа. Поради това според ответника, сина на
ищцата е проявил груба небрежност. Той проявил и самонадеяност, тъй като въпреки, че на
всички работници, вкл. и на него, били осигурени защитни средства- каска за главата,
осигурителен колан и работно облекло, А. С. не ги ползвал при работата си. Това според
ответника, станало причина за настъпването на инцидента.
Претендира разноски.
На проведеното по делото съдебно заседание страните бяха представлявани от
пълномощници -адвокати, които по същество поддържат иска и възраженията против него,
както и фактите, на които са основани.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са
установени следните факти:
От препис-извлечение, представлява лист № 18 от материалите по делото, издаден
въз основа на акт №151, съставен в гр.-Исперих е видно, че на 26.09.2020г. в 05.00ч.
сутринта е настъпила смъртта на А.С.С.. Негов единствен наследник е майка му З.Ш. С.-
удостоверение № .......г., издадено от община Силистра.
От документът, представляващ лист № 10 е видно, че на 28.09.2020г. ....... ООД е
подало до ТД на НОИ декларация за трудова злополука, случила се с А.С.С. в 14.50ч. на 24-
ти същия месец, на изхода за гр.Исперих по пътя за село Малък Поровец, при работно време
от 08.00ч. до 17.00ч. Друг подобен документ е протокол №1/ 28.09.2020г. за трудова
злополука, в който е записано, че тя е възникнала с А. С. при извършване на строително-
монтажни работи на обекти на ЕРМ на ниво средно и ниско напрежение в Разградска
област. Свидетели на същата са били СВ. В. П. и Иван Василев Иванов.
С разпореждане № 5104-19-4 от 19.01.2021г. на НОИ, ТП -Сливен тази злополука е
приета за трудова. В него е записано, че е станала по време на работа, при подмяна на
изолаторите на технологичното оборудване на ВЕЛ“Райно“ гр.Исперих, обл.Разград- изход
2
с.Свещари, по наряд № 128/ 24.09.2020г. При работа по далекопровод, вследствие
високоволтова дъга лицето пада от около 12 метра височина на ниво терен. Поставена е
диагноза травматичен шок, съчетана травма на множество органи, кома, с последваща
смърт.
Видно от представената с писмения отговор заповед № 51/ 17.07.2020г. на управителя
на ЕТ“.......“, няколко работника, от тях четирима ел.монтьори, сред които и А. С., са
командировани в „.......“АД- Разград. Друг от тях- С.П., е посочен за отговорен ръководител
на обекта. Със същото съдържание е заповед № 57/ 11.08.2020г.
Видно от трудов договор № 11/14.07.2020г., от тази А. С. е започнал работа в „.......“
като електромонтьор.
На 16.01.2020г. между ЕТ“.......“-Бургас и „.......“ е сключен рамков договор, по силата
на който първия възлага на втория извършването на строително-монтажни работи на част от
обекти по ремонт на съоръжения от електроразпределителната мрежа на СрН и НН в област
Разград и да упражнява технически контрол. Тези услуги трябва да се осъществяват на база
възлагателно писмо. То също е част от доказателствения по делото материал и е №2/
08.09.2020г., като е за изпълнение на СМР по доставки за обекти: 1.реконструкция на .......,
РОС 430-ТП 1 и 2, с.Шишманово, обл.Разград и 2. ПС Исперих-ТП 3, с.Райнино, Разград.
С наряд № 128- л.№12 е наредено извършването на 24.09.2020г., за времето от 08.00ч.
до 17.00ч., на основен ремонт на ВЕЛ „Райнино“ от бригада от четирима души, сред които и
А. С.. Разпоредено е дейностите да са при заземяване и пълно изключване на напрежението,
както и мястото, на което ще се изпълняват, да бъде обозначено с табели „Да се работи тук“.
Видно от втората страница на този документ, работата е започнала в 09.10ч. и е приключила
в 15.39ч.
Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Г.Я.Г.
колега на С.. От показанията му съда приема, че в деня на инцидента бригада от „.......“ е
трябвало да сменя изолаторите по металните стълбове, наричани „жарета“, на определено
трасе, което им било посочено/ показано на място от представители на енергото, както ги
нарече той. На работниците бил направен инструктаж, а линиите, пет на брой, били
заземени. Подписан бил и наряда и след това започнала работата, изпълнявана вкл. и от А.
С., а за целта работниците се качвали горе на стълбовете. Работело се на трасе, което
захранва село Райнино и поради това обекта се водел с това наименование. Постепенно
работниците стигнали до отклонение за трафопост, на чието „жаре“ също били подменени
изолаторите, а след това били подменени и изолаторите на самия трафопост. От казаното от
свидетеля съда приема, че този обем от работа групата приключила около 15.00ч., но тъй
като имали още шест изолатора, точно колкото е комплекта за едно „жаре“ и с цел да
3
уплътнят работното си време, което е до 17.00ч., те се отправили да сменят изолаторите на
още един стълб. Инцидентът с А. станал на точно този последен за деня стълб, около
15.30ч.-16.00ч. Подмяната трябвало да се осъществи от свидетеля и още един работник- В., а
дейността на А. през целия ден се състояла в подготовката долу, на земята, на необходимите
материали. Тъй като обаче С. видял, че Г. е вече много изморен, го заменил и вместо него се
качил на стълба, където вече бил другия работник. Свидетелят бил на земята, наведен към
нея, когато чул пукане, след което А. паднал на земята. Казаното от свидетеля в заседанието
налага да се приеме, че пострадалия не е бил закачил предпазния си колан. Както свидетеля
обаче, така и третия от тях- В., не са видяли как точно се е случил инцидента- по каква
причина и как А. е паднал от стълба. Г. обаче бе категоричен, че са имали пълното
необходимо оборудване- каски, предпазни колани и ръкавици. Според свидетеля инцидента
е възникнал, защото след като се върнали от трафопоста обратно на линията, групата им е
започнала работа на погрешно трасе, което е било под напрежение. Свидетелят бе
категоричен, че след като паднал на земята, А. все още бил жив, защото дишал.
От показанията на свидетеля съда приема, че А. е изпращал пари на майка си.
Тези показания съда кредитира, тъй като те не се опровергават от останалия събран
по делото доказателствен материал; защото не са оспорени от страните по делото, а и тъй
като няма причина да се подозира, че са дадени в резултат на заинтересованост на свидетеля
от изхода на делото.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявен е осъдителен, оценяем иск, с правно основание чл.200 от Кодекса на труда
/КТ/, съгласно който за вреди от трудова злополука, причинила смърт на работника,
работодателя отговаря имуществено, независимо дали негов орган или друг негов служител
има вина за настъпването на злополуката. Ищец е майката на починал вследствие такава
злополука мъж. Освен от тези факти- родството и настъпилата смърт, тя черпи права и от
твърдяните от нея обстоятелства, че много тежко е претърпяла смъртта на сина си, защото
двамата са живяли заедно, дори в едно домакинство, при което между тях се е създала много
близка и емоционална връзка, а отношенията им били на взаимност, любов и всеодайност.
Винаги разчитала на сина си; той не само заплащал сметките и разходите в домакинството,
но и въобще бил нейната опора. Поради това тя не си представя живота без него; той
загубил смисъл и цел. Непрекъснато плачела и не можела да се съвземе емоционално от
преживените след смъртта на А. стрес и шок.
Безпристрастността и обективността обаче налагат да се констатира, че за никой от
тези факти не бяха ангажирани доказателства, освен, че А. С. е давал парични средства на
майка си- показанията на разпитания по делото свидетел. Това обстоятелство обаче би било
важно по-скоро ако се търси друг вид обезщетение, а не обезщетение за неимуществени
вреди. При това положение остава единствено да бъдат приложени т.н. опитни житейски
правила, които също са източник на граждански права, съгласно теорията на правото. Те
налагат да се приеме, че е обичайно между родител, особено когато това е майката и дете да
4
е изградена близка, емоционална връзка. За конкретната близост в случая индиция е
споменатия по-горе единствен факт, за който бе ангажирано доказателство, а именно- че А. е
изпращал пари на майка си. Т.е., ако отношенията между двамата не бяха добри, а влошени,
той не би правил тези престации. При това положение съда приема, че ищцата все пак е
претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания от загубата на сина си. Както се
изразява З. С., за една майка няма по-тежка загуба от това детето й да си отиде преди нея.
Оскъдният доказателствен материал обаче касателно вида, интензитета и
продължителността на тези болки и страдания мотивират съда да направи извод, че
справедливостта изисква те в конкретния случай да бъдат обезщетени със сума, която е
значително по-малка от цената на иска- с обезщетение в размер на 40 000лв. Тук е мястото
съдията-докладчик да посочи, че според него иска за 300 000лв. въобще е предявен в
завишен размер.
Не цялата тази сума обаче- 40 000лв., ще бъде присъдена в полза на ищцата. Така е,
защото съда споделя възражението на ответника-работодател, за съпричиняване от страна
на А. С. за настъпването на вредоносния резултат. Този негов принос е несъмнен, видно от
събраните по делото доказателства. На първо място, защото от писмените, а и устните
доказателства, се установи, че на групата работници, сред които и сина на ищцата, сутринта
преди да започнат работа е бил проведен инструктаж на място; служители на „енергото“ са
им показали трасето от ел.проводници и железни стълбове, на които ще се работи, като това
трасе е било заземено и изключено от напрежение. Докато са работели именно на него- от
около 09.00ч. до около 15.00ч. на 24.09.2020г., дейността е протекла безпроблемно.
Инцидентът е възникнал, защото по своя инициатива /иначе похвална, защото е била, за да
уплътнят докрай – до 17.00ч., работното си време/ работниците, в т.ч. и А., след като
приключили участъка/линията по наряд, се преместили на друг стълб- друго „жаре“, което
обаче се оказало под напрежение. От друга страна, работниците са били снабдени от
работодателя с работно облекло и оборудване, тъй като са имали каски, ръкавици и
предпазни колани. Налага се извода, че А. не е ползвал своя, защото както се изрази
свидетеля по делото и както го описа, това са специални колани- преминават между бедрата,
нагоре по рамената и се закопчават на кръста, а работниците се закачат с тях към стълба с
кука, която е отзад зад врата, като целта е ако работника се изпусне, да не започне да пада, а
да увисне на колана като на люлка. Ясно е, че щом А. е паднал и няма данни този колан да е
бил повреден/скъсан, то той не е бил ползван. Иначе мъжа нямаше да падне, а би увиснал на
стълба/жарето. При тези обстоятелствата се налага да се прецени, че поведението му
представлява груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. При това положение съда
намира, че приноса му за настъпване на вредоносния резултат е съществен и е 50%. Ето
защо следващото се на майка му обезщетение ще бъде намалено наполовина- от 40 000лв. на
20 000лв. До този размер съда намира иска за основателен и доказан, а за разликата над него
до пълния претендиран ще го отхвърли.
Изходът на делото предопределя и становището на съда по въпроса за разноските.
5
Такива се претендират и от двете страни, а частично уважения иск налага да бъдат
присъдени и на двете. Тези на ищцата са за заплатеното на адвоката й, по ДПЗС № 076521/
10.03.2021г., възнаграждение, което е 9 500лв.- записано е, че е заплатено изцяло и в брой.
Съразмерно уважената част от иска- ал.1 на чл.78 ГПК, на С. се следват разноски от
633.33лв.
Разноските на ответното дружество също са за заплатено на пълномощник-адвокат
възнаграждение. То е 3 200лв.- също по ДПЗС е заплатено в брой. Съразмерно отхвърлената
част от иска- ал.3 на чл.78 ГПК, на „.......“ООД се следват разноски от 2 986.67лв.
На основание чл.83 ал.1, т.1 от ГПК и чл.359 от ГПК ищцата е освободена от
заплащането на държавна такса за образуване на делото. Тъй като иска й все пак е уважен
частично, то следващата се от размера, до който е уважен, държавната такса трябва да се
възложи върху ответника-на осн.чл.78 ал.6 от ГПК. Искът е оценяем и поради това за него
се дължи такса от 4% върху тази цена- чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. В случая цената му /присъдената сума/ е 20 000лв. Ето защо
таксата за него е 800лв.
При горните аргументи, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.......“ООД с ЕИК ......., със седалище гр.Сливен и адрес на управление на
дейността: ул.“.......“№ 7, предст. от адв.Е.П. от СлАК да заплати на осн.чл.200 от КТ на З.
Ш. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Силистра, ул.“Белица“ №3, предст. от адв.
В.М. от Силистренска АК, с адрес: гр.Силистра, ул.“Д....... сумата 20 000лв. /двадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди от
смъртта на сина й А.С.С., настъпила около 15.30ч. на 24.09.2020г., когато при работа на
делокопровод, за подмяна на изолаторите на технологичното оборудване на .......“
гр.Исперих, възникнал инцидент, при който вследствие високоволтова дъга, той паднал от
височина около 12м., от което изпаднал в кома, последвана от смъртта му. Инцидентът е
признат за трудова злополука с разпореждане № 5104-19-4 от 19.01.2021г. на НОИ, ТП -
Сливен.
Този размер на обезщетението е получен след като онзи, до който съда намери иска
за основателен- 40 000лв., бе намален от съда наполовина поради приноса – 50%, на мъжа за
настъпването на вредоносния резултат.
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над този
размер до пълния претендиран- 300 000лв.
Сумата 20 000лв. се дължи заедно със законната лихва, считано от 24.09.2020г. до
6
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „.......“ООД с ЕИК ....... да заплати на З. Ш. С. с ЕГН **********, на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в производството, съразмерно уважената част от иска – 633.33
лв. /шестстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА З. Ш. С. с ЕГН ********** да заплати на „.......“ООД с ЕИК ....... на осн.
чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски в настоящия исков процес, съразмерно отхвърлената част от
иска – 2 986.67 лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/.
ОСЪЖДА „.......“ООД с ЕИК ....... да заплати на осн. чл. 78 ал. 6 във вр. с чл.83
ал.1, т.1 от ГПК, на държавата, в полза на Сливенски районен съд, за държавна такса върху
уважената част от иска, предмет на настоящото дело, с пр.осн.чл.200 от КТ, сумата 800 лв.
/осемстотин лева/, както и държавна такса от 5лв., ако за принудителното събиране на тази
сума съда служебно издаде изп.лист и такса от 5лв., ако съда издаде на жената изпълнителен
лист за присъденото й обезщетение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин:
пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се
подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7