Решение по дело №501/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 239
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20192150200501
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 239

Град Несебър, 11.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                 Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

При секретаря Деница Димова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 501 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

               Образувано е по жалба, подадена от „П.2.“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, к.к. Слънчев бряг, комплекс „Съни дей“ № 4, представлявано от управителя Дария Сергеевна Цонева, срещу Наказателно постановление № 358056-F395155 / 12.09.2018г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

                Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и посочване на погрешна правна квалификация, както и че нарушението не е установено и доказано. Излага съображение за неправилно приложение на санкционната разпоредба, като санкцията е следвало да бъде наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС. Вменени са му две отделни нарушения, които следва да се квалифицират по чл.41, ал.1 и по чл.41, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Излага съображения и за маловажност на деянието. Моли постановлението да бъде отменено.

                В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.

                Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Предоставя на съда преценката за изменението на санкцията при условията на чл.185, ал.2, изр.2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС.

                Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

                На 15.07.2018г. за времето от 19:11 часа до 20:10 часа Д.Д.Г. и Г.Й.П., двамата на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, ГДФК, са извършили проверка на обект магазин, в който се предлагат за продажба хляб, вино, сирене, находящ се в Апарт хотел „Дюн Резидънс“, стопанисван от „П.2.“ ООД, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката съставили Протокол сер.АА № 0338346 от 15.07.2018г. Според този протокол проверката, при която е присъствал единия от управителите на дружеството Дария Сергеевна Евстигнеева, е започнала с извършване на контролна покупка, а за заплатената сума от 12 лева е издаден фискален касов бон. След легитимация на страните е започнала проверка на фактическата касова наличност на паричните средства в касата и разчетената касова наличност в намиращото се в обекта фискално устройство модел DAISY FX 1300-KL, при която е установено разминаване. В обекта се съхранява книга за дневните финансови отчети, при проверката на която се установило, че за месеците май и юни 2018г. няма изведени месечни финансови отчети. Наредено е било на управителя на дружеството, който лично е присъствал на проверката, да се яви законен представител или упълномощено от него лице на 17.07.2018г. в 11:00 часа в сградата на ТД на НАП – Бургас за съставяне и връчване на АУАН.

              Този управител на дружеството се е явил лично на указаната му дата и час – 17.07.2018г., когато е съставен и връчен АУАН № F395155/17.07.2018г. от Д.Д.Г. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Актът е бил съставен затова, че на 15.07.2018г. в 19:11 часа е извършена проверка по спазване на данъчното законодателство, протоколирана с протокол № 0338346 / 15.07.2018г. на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин „Хляб, Вино, Сирене“, находящ се в к.к. Слънчев бряг, Апарт хотел Дюн Резидънс, стопанисван от „П.2.“ ООД, ЕИК ***при която е установено, че в Книгата за дневните финансови отчети липсва месечен отчет за месец май 2018г. По този начин задълженото лице „П.2.“ ООД, ЕИК ********* не е изпълнило задължението си в 7 дневен срок след изтичането на всеки месец да отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на устройството модел DAISY FX 1300-KL в обекта за съответния период, с което са нарушени разпоредбите на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Според актосъставителя жалбоподателят е нарушил чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя актът е бил подписан от управителя на дружеството и от двама свидетели при съставянето на акта, единият от които е и свидетел по нарушението.

              Нито при съставянето на акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН управителят на дружеството е направил възражения срещу акта.

             Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава констатациите в акта и пояснява, че причината да няма отчет, закрепен в книгата за месец май 2018г. била, че въобще не е отпечатван такъв.

             Административно наказващият орган (АНО) е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.

              Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 23.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 30.05.2019г.

              Още при образуване на административно наказателното производство – със съставянето на акта по смисъла на чл.36, ал.1 от ЗАНН, актосъставителят е пропуснал да посочи съществени елементи от фактическия състав на нарушението. Не е посочена датата на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит от обстоятелствената част на тези документи. Записана е единствено датата на констатиране на нарушението като е цитиран протокола от извършването на проверката, към който актосъставителят препраща с акта си, но и в този протокол също не е отразено времето (деня или периода) на извършване на нарушението. Няма спор, че деянието е формално и на просто извършване, реализирано чрез бездействие, но не е посочено кога е настъпила неговата съставомерност. Такава дата не е посочена и в АУАН. Така, в акта липсва ясно и точно посочване на датата на извършване на нарушението – задължителен реквизит от съдържанието на акта по силата на чл.42, т.3 от ЗАНН. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че в съставения АУАН липсват задължителни реквизити, предвидени в закона, и това съществено ограничава правото на нарушителя, съгласно чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК, още при образуване на административно наказателното производство да узнае в какво нарушение е уличен, т.е. да узнае фактическите обстоятелства, касаещи всички обективни и субективни елементи от състава на нарушението. Макар и в наказателното постановление да е посочена датата на извършване на проверката, при която е установено нарушението, след като фактическото описание на нарушението в наказателното постановление е механично възпроизведено от описанието на фактите в акта, логично постановлението страда от идентични пороци, обосноваващи извод за липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на императивна законова разпоредба, и в никакъв случай не може да се приеме, че по този начин са санирани нередовностите в акта по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и то единствено чрез копиране на съдържанието на акта в постановлението.

             Наказващият орган е имал възможност да санира пороците в акта по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН като приеме, че терминът „липсва“ не може да се отъждествява с неизпълнение на задължението на търговеца да отпечата съкратен месечен финансов отчет, макар според актосъставителя това да е така, т.е. че в акта не е описано деяние, което да е съставомерно по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, че дружеството-жалбоподател не е съхранявал месечния отчет в книгата за дневните финансови отчети, по който начин да обоснове причината за липсата, установена от актосъставителя, на месечния отчет и да квалифицира деянието като такова по чл.41, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, или ако е приел въз основа на доказателствата към административно наказателната преписка, и в частност от признатия от управителя на дружеството факт, че такъв месечен отчет не е „изведен“ (отпечатан), изрично да посочи това – че такъв месечен отчет не е отпечатан, като посочи и срокът, в който е следвало да стори това, след изтичането на който, а именно първия ден, да се счита за дата на нарушението. Като не е сторил това, АНО е нарушил и материални закон, което е последица от допуснати съществени процесуални нарушения и при издаване на обжалваното НП, защото с цитирането в постановлението на текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и непосочването изрично, че месечен финансов отчет не е отпечатан, не може да се приеме, че наказващият орган е описал нарушението според изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

             С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанията за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.

             Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 358056-F395155 / 12.09.2018г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „П.2.“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, к.к. Слънчев бряг, комплекс „Съни дей“ № 4, представлявано от управителя Дария Сергеевна Цонева (Евстигнеева), на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

              Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: