РЕШЕНИЕ
№ 3585 16.12.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На пети декември две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8170 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на Г.К.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат С.К., против
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република България -
гр.Бургас. С исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение на иска
ищецът моли съда да осъди ответника му заплати сумата от 1 537,28 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 216,36 часа, положен в периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 01.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „***“ в Четвърто РУ – Бургас на ответната дирекция. Сочи, че е
полагал труд на 12-часови смени при сумирано отчитане на работното време, както
и че след преизчисляване на положения от него нощен труд с установения
коефициент 1,143 се получава превишаване с 216,36 часа над установената
продължителност на работното време. Счита тази разлика за извънреден труд,
който не му е заплатен.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди,
че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния труд към дневен
с посочения коефициент 1,143.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.7 и чл.179 ЗМВР.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи в ОД на МВР –
Бургас на длъжност „***“ в Четвърто районно управление – Бургас на ОД на МВР и на
основание чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен служител. Безспорно
е също, че в предявения период 01.10.2016г. - 30.09.2019г. ищецът е полагал
труд на 12-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00
– 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят
също, че надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден
труд. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените часове труд и
съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
Съгласно приложимия
закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите
на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
период 01.10.2016г. - 30.09.2019г. са действали издадените от министъра на вътрешните
работи Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от 02.06.2015г./ и
Наредба № 8121з-779/ 29.07.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от 02.08.2016г. Първата
посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.05.2015г. е отменена с решение № 8585/ 11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния административен съд, влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната на 11.07.2016г.
до обнародването на следващата Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата
ги Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ,
бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази Наредба /от 2014г./ изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава с коефициент
от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсва
подобна изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдебната
практика приема, че е налице нормативна празнота и следва да се приложи по
аналогия общото трудово законодателство – КТ и нормата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно
третиране и по-неблагоприятно правно положение на работещите по служебно
правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136 ал.1 и 2 от КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/ 40
часа седмично. Следователно приложимият
коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд /8:7/.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 513 часа нощен труд, за който ответникът му е заплатил общо 378,25 лв. – по 0,25
лв. на час съобразно
действащите заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г.
на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР. При превръщане на положените часове нощен
труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ
с установения коефициент от 1,143 се получават 1 729,36 часа. Разликата
между положения и преизчисления нощен труд от 216,36 часа не е отчетена от
работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 537,28 лв. Съдът
кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно, пълно,
обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.
При носената доказателствена
тежест ответникът не ангажира доказателства да е заплатил на ищеца установеното
дължимо допълнително възнаграждение за положения извънреден труд.
По изложените
съображения искът е основателен и доказан и ще бъде уважен.
На основание чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода от подаване на исковата молба на 01.10.2019г. до
окончателното й изплащане.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението за
присъденото трудово възнаграждение.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер
на 408 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважения
иск държавна такса от 61,49 лв. и направените от съда разноски в размер на 150
лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ *********,
с адрес ул.“Христо Ботев“ № 46, да
заплати на Г.К.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат С.К.,
сумата от 1 537,28 лева - неплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд от 216,36 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд от 1 513
часа, положен в периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г. по служебно правоотношение
между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
предявяването на иска на 01.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото съдебни разноски в размер на 408 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото
трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи на Република България - гр.Бургас, код по БУЛСТАТ
*********, с адрес ул.“Христо Ботев“ № 46, да
заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумата от 61,49 лв. – дължима
държавна такса и сумата от 150 лв. – съдебни разноски за възнаграждение на вещо
лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 19.12.2019г. на основание
чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД