Мотиви към решение
по НАХД № 2570 по описа
за 2015г. на ШРС
Производство по глава 28 от НПК.
С постановление от 03.12.2015г. на ШРП е предложено, на
ШРС да бъде прекратено наказателното производството против В.А.И. за извършено
от него престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като е прието, че са налице
предпоставките по чл.78а от НК и предлага да и бъде наложено административно
наказание.
Представителя на ШРП поддържа така депозираното
предложение и предлага на обвиняемата да му бъде наложено административно
наказание “глоба” в минимално предвидения към датата на извършване на
престъплението размер, а именно 1000 лева.
Обвиняемата редовно призована, не се явява.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: На 22.07.2015г. в гр. Велики Преслав бил сключен договор за
покупко-продажба на МПС, с Който А.С.М. продава на обвиняемата И. собствения си
товарен автомобил „Мерцедес 108Д Вито“, с рег. № Н 10 21 ВМ. Подписите в
договора били заверени от нотариус С. Н. с район на действие РС – Велики
Преслав. Към този момент, посоченият автомобил бил спрян от движение със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-1292-000323/15.07.2015г. на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Търговище, съставена против А.С.М., за
това, че като собственик допуснала или предоставила управлението му на лицето М.М.Х.,
който бил употребил алкохол. С посочената заповед било иззето свидетелството за
регистрация на товарния автомобил /СРМПС №*********. Това обстоятелство било
известно на обвиняемата И., тъй като тя била близка с А.М..
На 23.07.2015г. В.И. отишла в сградата на сектор „Пътна
полиция“ в гр. Шумен, за да регистрира закупения товарен автомобил „Мерцедес
108Д Вито“ с рег. № Н 10 21 ВМ, на нейно име. Там тя подписала декларация,
която се подава на осн. чл. 141 ал.2 от ЗДвП, в която било записано, че
свидетелството за регистрация на МПС, с рег. № Н 10 21 ВМ, не е отнето от
контролен орган а е изгубено. Декларацията се подавала до началника на сектор
„Пътна полиция“ гр. Шумен. И. е знаела, че свидетелството за регистрация е било
отнето от контролните органи, но въпреки това подписала декларацията. На
04.08.2015г. посочената декларация е била обработена в деловодството на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Шумен, като е заведена с рег. № УРИ
869000-8875/04.08.2015г.
Видно
от заключението на назначената съдебно – графическа експертиза, подписът срещу
„Декларатор“, в декларация с рег. № УРИ 869000-8875/04.08.2015г., по описа на
ОД МВР гр. Шумен е положен от обвиняемата В.И..
С оглед
изложеното, съдът прави правния извод, че В.А.И. *** е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.
313ал.1от НК.
За
престъплението по горепосочената квалификация, законът предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или
глоба от хиляда до пет хиляди лева. Същевременно се установи, че деецът,
който е пълнолетен, е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от
НК, а в резултат на деянието няма нанесени преки и съставомерни имуществени
вреди, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност при
условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвиденото
наказание, съдът отчете, че деецът не представлява голяма обществена опасност -
по делото са налице добри характеристични данни, и счете, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно
наказание на основание чл.78а ал.1 от НК "глоба" в минимално
предвидения размер, а именно 1 000 лева.
По този
начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Съдът
постанови в тежест на обвиняемия и направените в досъдебното производство
деловодни разходи за изготвяне на съдебно-графическата експертиза.
Водим
от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: