М О Т И В И
към Присъда № 31 от 21.05.2020 г.
по НОХД № 858/20 г. на РС К.
Обвиненията срещу подс. М.Т.Б.
са:
1) по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1
от НК за това, че на 29.07.2018 г. в
гр. К., обл. С.З. е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
отправил нецензурни думи и обиди към И.Ц.Ц. – младши автоконтрольор I степен в група „Пътен
контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУМВР К., Р.К.Б. - младши автоконтрольор I степен в група „Пътен
контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ К. при ОД МВР С.З., Х.И.А. –
старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“
към РУМВР К. и П.С.Ф. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към РУМВР К. – „Какви сте вий бе, ще ви избия,
майка ви ще еба, вас кой ви извика тук, я се махайте, че ще ви избия, майка ви
ще еба полицейска, ще ви съсипя, ще ви уволня“, посегнал и ударил с юмрук в
областта на корема И.Ц.Ц. - младши автоконтрольор I степен в група „Пътен
контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУМВР К., посегнал и ударил с
юмрук в лявата част на лицето Р.К.Б. - младши автоконтрольор
I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУМВР
К., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и
дързост;
2) по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 29.07.2018 г. в гр.
К., обл. С.З. е причинил на полицейски орган - И.Ц.Ц. - младши автоконтрольор I степен
в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУМВР К. при
изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
корема, причинила болка без разстройство на здравето; и
3) по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2
от НК за това, че на 29.07.2018 г. в гр.К., обл. С.З.
е причинил на полицейски орган - Р.К.Б. - младши автоконтрольор
I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУМВР
К. при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болка без разстройство на здравето.
Подсъдимият в с.з. не се признава за
виновен.
Защитникът му – адв.
Х.М. в с.з. пледира за оправдаването му.
Представителят на РП К. в с.з.
поддържа обвиненията.
Граждански искове не са предявени.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства
по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
На 28.07.2018 г. вечерта подс. Б. бил на гости в дома на своя приятелка и колежка -
св. С.М.А.,***. В жилището били само двамата и пили мастика. По-късно вечерта
двамата се скарА., при което подс.
Б. посегнал и ударил многократно св. А. с ръка по лицето. Св. А. излязла от
жилището с идеята да го остави сам за известно време и същия да се успокои,
надявайки се подсъдимия да си тръгне. Тя се върнала след около половин час и
забелязала, че подс. Б. я чака на пейката пред блока.
Той я хванал за ръцете и я задърпал по стъпалата, казвайки ѝ да тръгва.
Св. А. се изплашила и започнала да се дърпа и да вика за помощ. Виковете
ѝ за помощ били чути от св. М.Д.И., живущ в съседния апартамент на етажа.
Той излязъл от жилището си и видял подс. Б. във
видимо нетрезво състояние и св. А. на площадката в близост до пощенските кутии,
както и че подсъдимия я държи за гушата с двете си ръце. Св. А. била видимо
много изплашена. Излизайки от жилището си св. И., извикал на подсъдимия, какво
прави със свидетелката. Тогава, подс. Б. пуснал св. А.
и се насочил към св. И. като му викал да се прибира и, че ще го убие. Подс. Б. блъснал св. И. в жилището му и затворил входната
врата след него. Свидетелят чул как подс. Б. казал на
св. А. „Какъв е тоя, искаш ли да го утрепя!“. ПоследвА.
няколко молби от нейна подсъдимият да престане. Св. И. възприел случващото се
като изнасилване на свидетелката и подал сигнал на тел. 112. На сигналът около
01.05 часа на 29.07.2018 г. се отзовА. шестима
полицейски служители с три патрулни автомобила – свидетелите Р.Б., П.Ф., Х.А., А.К., Г.П. и И.Ц., служители на сектор
„Охранителна полиция“ към РУМВР К.. Св. И. ги отвел до жилището на св. А.,
която им отворила входната врата. Тя била видимо притеснена и плачела.
Полицейските служители се легитимирА., след което тя ги
поканила да влязат вътре с молба да изкарат подсъдимия от жилището ѝ. В
това време подс. Б. се намирал в една от стаите,
ползвана като хол, бил седнал на стол до масата, върху която имало полуизядена пица и шише мастика. Св. И.Ц. се приближил пръв
до подс. Б., следван от колегите си - св. Б. и св. Х.А..
След тях били свидетелите П.Ф. и М.И., но останА. в
коридора. Полицаите забелязА., че подс.
Б. е във видимо нетрезво състояние. Той започнал да вика срещу тях да се махат,
станал от стола и със ставането си нанесъл удар с дясната си ръка, свита в
юмрук в корема на св. Ц., от който изохкал, изпитал болка и се дръпнал назад. Свидетелите
Б., Ц. и Али предприели задържане, прилагайки физическа сила. Подсъдимият хванал
с дясната си ръка светлоотразителната жилетка на св. Б.
над лявото му рамо и със свита в юмрук ръка го ударил в лявата част на челюстта
му в областта на лявата буза и му причинил болка. Подсъдимият заплашвал с уволнение полицейските служители с бивш
директор на ОДМВР С.З.. Свидетелите преодолели съпротивата му и го отвели в
патрулния автомобил. При задържането подс. Б. получил
нараняване по лицето, по-късно обработено във ФСМП К.. В това време св. П. бил
извън жилището с цел охрана на терасата от външна страна, а св. К. бил заедно
със св. А. в детската стая, за да снеме обяснение. Подсъдимият бил отведен в РУМВР
К., където бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0022, което отчело 1,92 ‰ концентрация на алкохол в кръвта.
Подсъдимият Б. бил задържан в Полицията за срок до 24 часа по ЗМВР.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Ц., Б., Али, К., П. и И.; показанията
на св. С.А., дадени в хода на ДП; трите съдебномедицински експертизи и
съдебнопсихиатричната експертиза, фиш за спешна медицинска помощ, заповед за
задържане, извлечение от паметта на техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“, три длъжностни характеристики,
ежедневна ведомост, справка на АГКК, справка на „Балканинвест“
ЕООД със схема, справка на Дирекция „НС 112“, запис от компакт диск, които
отчасти кореспондират на показанията на св. С.А., дадени в с.з., на показанията
на св. Б. и на обясненията на подсъдимия.
В с.з. подс.
Б. отрича да е имал спрямо св. А. умишлени действия. Установява, че понеже бил
пиян, бил се спънал и я сграбчил, а тя се била стреснала и извикала „Помощ!“.
Съдът не дава вяра на тези обяснения.
От показанията на св. М.И. се
установява, че е бил видял подс. Б. да е хванал св. А.
за врата и е използвал спрямо него и нея нецензурни думи и груби изрази –
„Искаш ли да го смачкам, да го убия?“. Св. А. имала по ръцете отпечатъци от
пръсти като протрито.
От показанията на св. А. се
установява, че понеже подсъдимият леко се бил спънал и се подпрял на нея, тя
извикала „Помощ!“, излязъл съседа – св. М.И. и двамата разменили реплики, като
подсъдимият го бутнал.
От показанията на св. П.Б.,
установяваща косвени доказателства, се установява, че подсъдимият се скарал със
св. С.А., препънал се от алкохола, политнал и се подпрял на нея, а тя извикала
за помощ. Поради косвения характер на тези показания, съдът не следва да
изгражда генерални изводи и освен това те имат за източник обясненията на
подсъдимия, защото св. А. установява, че не познава съпругата на подсъдимия.
От показанията на св. С.А., дадени на
ДП, прочетени в с.з. се установява, че се е скарала с подсъдимия и той я ударил
по лицето няколко пъти в апартамента, след което тя излязла. Последствие
подсъдимият я задърпал по стъпалата и тя извикала „Помощ, помогнете ми!“, на
което се отзовал св. М.И.. От действията на подсъдимия св. А. имала кръв по
зъба и червени драскотини-червенини по ръцете, където я е дърпал.
Съпоставянето на тези доказателства,
води до извод, че дадените в с.з. показания на св. С.А. в обсъжданата им част
са неверни, защото първо са нелогични - няма причина за отправяне на вик за помощ,
от действие като политане, ако то се възприема като такова; второ те са в
противоречие с дадените показания на ДП; трето - дадените на ДП показания от
нея се подкрепят от показанията на св. М.И., който в случая се явява
незаинтересован свидетел и четвърто от показанията на свидетелите К., Али, Б. и
Ц. се установява, че св. А. била афектирана, уплашена, стресирана, разплакана,
от което категорично следва, че св. С.А. е била субект на агресия от страна на
подсъдимия.
В с.з. се излагат възражения дали
отношенията между подсъдимия и св. А. имат сексуален характер и дали те са
ескалирали поради такъв характер.
Св. А. в с.з. отрича такива
отношения, макар от нейните показания да се установява, че тя е била с рокля с
голи рамене и без презрамки и по инициатива на двамата били легнали.
Съдът обаче, намира за безпредметно
да обсъжда и да изяснява характера на отношенията между подс.
Б. и св. С.А., защото не е ангажиран с обвинение относно половата
неприкосновеност на свидетелката. Описаната предистория в обвинителния акт
относно поведението на подс. Б. към св. С.А. и към
св. М.И., е съществена част от обвинението, доколкото св. М.И. е възприел
поведението на подсъдимия като изнасилване и дало повод на Полицията да посети
дома на св. А., за да извърши проверка на подадения сигнал.
С диспозитивът
на обвинителния акт се търси отговорност на подсъдимия за хулигански действия
спрямо полицейските служители и нанесени на някои от тях телесни наранявания,
което е главният предмет на доказване. Съдът отбелязва, че изводът на
прокурора, формиран в съответния диспозитив върху
изложените фактически обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния
акт, принципно не обвързва съда, защото този извод може да бъде неверен или
недоказан. Съдът е обвързан само от обстоятелствената част на обвинението (Р 1094-07-I), предявено на подсъдимия с
обвинителния акт и от тази гл. точка, дали изложената предистория е от значение
за наказуемостта на подсъдимия, ще бъде обсъдено по-долу в мотивите при
обсъждане на правната квалификация на деянията.
Подсъдимият отрича, че е отправял към
тях нецензурни думи и изрази.
Съдът приема тези обяснения за
достоверни.
От показанията на св. М.И. в с.з. се
установява, че имало ругатни към полицаите, но не можел да си спомни отделни
думи. Такива не се установяват и в показанията му, дадени в хода на ДП и
прочетени в с.з. Показанията от с.з. в обсъжданата им част биха имали значение
за отговорността на подсъдимия само ако бяха конкретни.
От показанията на св. С.А., дадени в
с.з. и в хода на ДП, прочетени в с.з., не се установяват обидни думи към
полицейските служители.
От показанията на полицейския
служител – св. А.К. се установява, че той не
е чул обидни изрази към колегите си. В същия смисъл са и показанията му,
дадени в хода на ДП, прочетени в с.з.
От показанията на полицейския
служител – св. Х.Али, дадени в с.з., се установява, че подсъдимият е употребил
израза „К′ви сте вие педерасти!“, но в
обстоятелствената част на обвинителния акт такъв обиден израз не е бил приет за
използван от обвинението, а наказателната отговорност не може да надхвърля
фактическите рамки на обвинението (пак там
Р 1094-07-I). В дадените от него показания в хода на ДП, се установява, че подс. Б. е използвал израза „Майка ви ще еба!“.
От показанията на полицейския
служител – св. П.Ф. в с.з. се установява, че той нищо не си спомнял. В дадените
от него показания в хода на ДП, прочетени в с.з., се установява, че подсъдимият
е използвал израза „Ще ви еба майката!“. От показанията на полицейския служител
– св. Р.Б., дадени в с.з. се установява обаче, че св. Ф. е бил отвън в коридора
и не се е включвал в задържането.
От показанията на полицейския
служител – св. Г.П., се установява, че той е пазел отвън и нищо не е видял.
От показанията на св. Р.Б., дадени в
с.з. се установява, че не си спомнял какво е ругаел подсъдимия, но подсъдимия
викал и крякал. От показанията му, дадени в хода на ДП, прочетени в с.з., се
установява, че подсъдимият псувал с думите „Майка ви ще еба!“.
От показанията на полицейския
служител – св. И.Ц., дадени в с.з., се установява, че имало неприлични изрази,
но не си ги спомнял. И тук важи изводът, направен при обсъждане на показанията
на св. М.И., че не се установяват конкретни изрази. В с.з. съдът не е
констатирал, че в хода на ДП, свидетелят е установил такива, затова не е прибягнал
до процедура по чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК.
От цитираните показания не може да се
направи категоричен извод, че подс. Б. е употребил
псувни спрямо полицейските служители. Налице са изолирани показания на някои от
свидетелите, дадени в хода на ДП, в обратен смисъл, но те са в противоречие с
др., които отричат такива действия или не установяват такива действия. Освен
това липсва кореспонденция с гласни доказателства, за които може да се твърди,
че са в голяма степен неутрални като тези на св. М.И.. Липсата на безспорност в
тази част на обвинението, не дава основание на съда да приеме, че подсъдимият не
е употребил псувни спрямо полицейските служители. Принципът е, че обвинението
следва да бъде доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 от НПК).
Подсъдимият отрича, че е нанасял
удари на полицейските служители. Установява, че не би го направил, защото в
армията се издигнал до най-високия наборен чин и бил поканен да се присъедини
към силите на реда от бивш директор на ОДМВР.
От показанията на св. М.И. в с.з. се
установява, че не е видял действията на полицаите, но е видял замахване към
по-ниския полицай. Нямало е други хора в стаята, затова си правил извода, че
замахването е на подсъдимия. Имало боричкане.
От показанията на св. К. се
установява, че колегата му Ц. бил ударен в корема от подсъдимия. В стаята
влезли свидетелите Ц. и Б..
От показанията на св. Али се установява,
че подсъдимият посегнал на св. Ц.. В този см. са показанията му на ДП.
От показанията на св. Б. се
установява, че подсъдимият бил агресивен – ударил него няколко пъти в областта
на лявата буза, както го държал за светлоотразителната
жилетка и колегата му Ц. в корема. В този смисъл са и показанията му на ДП.
От показанията на св. Ф., дадени на
ДП, се установява, че той и св. К. били в коридора, когато чул св. Б. да изохка
силно и рязко.
От показанията на св. П. се
установява, че той останал през входа за да обезопаси евентуално излизане през
терасата.
От показанията на св. К. се
установява, че той бил в др. стая със св. А. за да ѝ вземе сведение. Това
обстоятелство се потвърждава от св. А..
В с.з. се възразява, че помещението,
в което е стоял подсъдимия не давало възможност да се наблюдава от коридора.
Поради тази причина в с.з. бяха приобщени документи за разпределението на
помещенията в апартамента. Съдът обаче намира за безпредметно да обсъжда
липсата на възможност за наблюдение или евентуални противоречия, тъй като от
свидетелските показания се установява, че в стаята са влезли свидетелите Ц., Б.
и Али, а св. М.И. само е видял замахване, а св. Ф. е чул изохкването на св. Ц.
– никакви противоречия в гласните доказателства. Това обезсмисли и
назначаването на следствен експеримент.
Следователно съдът приема, че
подсъдимият е нанесъл удари на свидетелите Б. и Ц..
Полицейските служители установяват,
че са били заплашвани с уволнение с използване името на бивш директор на ОДМВР С.З.
и тъй като заплахата с уволнение е част от обстоятелствата по обвинението,
съдът приема това обстоятелство за осъществено от подсъдимия.
В това производство съдът не е
ангажиран да обсъжда законосъобразността на задържането и причиняването на
телесни наранявания на подсъдимия при извършването му. Казано иначе, дори др.
орган да установи някаква противозаконност евентуално, това не изключва
незаконосъобразното поведение на подсъдимия, разглеждано по настоящото дело.
В с.з. е разпитана като свидетел д-р Г.,
но тя само потвърждава информацията от фиша за спешна помощ, че е обработвала
рана на лицето на подсъдимия.
Имайки предвид установената в с.з.
фактическа обстановка съдът намира, че подс. Б. от
обективна и субективна страна е осъществил два състава по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК и състава на чл. 1, ал. 2 от УБДХ,
но не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
С нанасяне на удари по свидетелите Б.
и Ц., подс. Б. е осъществил поотделно две деяния
„причини“ от състава на чл. 131, ал. 2 от НК.
От длъжностните характеристики се
установява, че свидетелите Б. и Ц. са полицейски органи.
От двете съдебномедицински
експертизи, изготвени на ДП се установява, че подсъдимият е причинил на
полицейските служители болка без разстройство на здравето – касае се за лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Съвкупно подс. Б. е осъществил два състава на чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2
от НК.
В с.з. не се спори, че деянията са
били извършени по отношение на полицейските органи при изпълнение на службата
им.
От обективираните
действия на подсъдимия следва извода, че при нанасянето на телесните повреди
поотделно, е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и искал настъпването му.
От съдебномедицинската експертиза,
назначена в съдебното производство и фиша на ФСМП, се установява, че
подсъдимият не е губил съзнание, а съдебнопсихиатричната експертиза установява,
че същият не е бил лишен да разбира свойството и значението на извършените
деяния и да ръководи постъпките, макар и алкохолно опиянен.
Следователно подсъдимият е бил
способен да възприема фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на идентичните
престъпления.
Подс. Б. е обвинен за престъпление по чл.
325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – цинично хулиганство,
придружено с дързост и съпротива срещу органи по опазване на обществения ред.
Според ПП 2-74 ПВС, т. I-4 хулиганството може да се изрази в най-разнообразни действия, отнесено
към повдигнатото обвинение – нанасяне на обиди и телесни наранявания (т. I-4, абзац III). Има една особеност обаче, че с ДВ
бр. 92/2002 г. бе въведена т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК, касаеща
причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди, от което следва, че бе
създадена специална разпоредба спрямо общата на чл. 325, ал. 1 от НК (телесните
повреди по хулигански подбуди са отделени в самостоятелен състав и при наличие
на др. форми на хулиганство е налице съвкупност между чл. 131, ал. 1, т. 12 и
чл. 325, ал. 1 от НК), а специалният закон изключва общия (чл. 11 от ЗНА).
Разликата между чл. 131, ал. 1, т. 12 и чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК, отнесено
към настоящия случай, е само в това, че за прилагането на последната разпоредба
хулиганските подбуди, са без значение, макар и да са налице. Но ако приемем, че
причинените телесни наранявания на полицейските органи са израз на съпротива на
дееца, при което съвкупността между престъпления по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК, е допустима (ПП
2-74, т. II-2, б. „в“), според ПП (пак там) съпротива срещу орган на
властта, е налице, когато извършителите не прекратяват хулиганските си действия
въпреки намесата на органите на властта.
По делото е безспорно, че към момента
на влизане на полицейските служители в стаята, където стои подс.
Б., той не извършва хулигански действия, за да се налага те да ги прекратяват
или той да се съпротивлява за да може да ги продължи. Напротив, установява се,
че той е бил изненадан от посещението им. Ето защо, поради липсата на
осъществен елемент от състава на чл. 325, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, съдът счита, че следва да оправдае подсъдимия по това обвинение.
Не се установиха доказателства и
правни доводи, водещи до извод, че подсъдимият е осъществил основния състав на
чл. 325, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство не
се установи безспорно, че подсъдимият е отправял обидни изрази към полицейските
служители, установи се, че само ги е заплашвал с уволнение. Установи се също,
че подсъдимият се е държал във входа на блока агресивно към свидетелите А. и И..
Свидетелят И. е възприел поведението му като опит за изнасилване. Виковете за
помощ на св. А., провокирани от подсъдимия, са
нарушили спокойствието му. Тези действия сочат хулигански действия по см.
на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, но не и по чл. 325, ал. 1 от НК.
Следователно в хода на съдебното
следствие не се установиха доказателства за грубо нарушаване на обществения
ред, за действия глобално засягащи порядките в обществото, целящи явно неуважение на обществото, още
повече, че всички действия се развиват във входа на блока и апартамента на св. А.
и са възприети от ограничен брой лица.
Следователно подсъдимият следва да
бъде признат за виновен в извършването на хулиганска проява по смисъла на чл.
1, ал. 2 от УБДХ и наказан по административен ред.
При извършване на деянието подс. Б. не е бил лишен от възможността да възприема
обстоятелствата, имащи значение за състава на нарушението.
Нарушението е било извършено с пряк
умисъл, като подсъдимият е знаел и съзнавал, че нарушава и целял нарушаването на
реда на държавно управление (чл. 6, чл. 7, ал. 1 и чл. 11 от ЗАНН).
Имайки предвид изложените мотиви,
съдът намира, че подс. Б. следва да бъде наказан за
две престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130,
ал. 2 от НК и за нарушение на чл. 1, ал. 1 вр. ал. 2
от УБДХ.
При определяне вида и размера на
наказанието за нарушението по чл. 1 вр. ал. 2 от УБДХ
съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало
и добрите характеристични данни, а като отегчаващо вината обстоятелство следва
да се приеме, че нарушението е извършено под въздействието на алкохол 1,92 ‰
(средна степен на алкохолно опиянение – експертно заключение на
съдебнопсихиатричната експертиза; учебник по съдебна медицина – 1,50-2,50 ‰).
На подс. Б.
следва да се определи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат
постигнати при наказание по по-леката алтернатива – по чл. 1, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от УБДХ, а именно глоба в размер на 200 лв., като
съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимият работи и този размер на глобата
е съобразено с неговото имуществено и семейно положение.
При определяне вида и размера на
наказанието за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК по отношение на св. И.Ц. съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства необремененото съдебно минало и добрите характеристични
данни, а като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме, че
нарушението е извършено под въздействието на алкохол 1,92 ‰.
На подс. Б.
следва да се определи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати
при наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което не следва да
се изтърпява ефективно, а на осн. чл. 66, ал. 1 от НК
следва да се отложи за срок от три години.
При определяне вида и размера на
наказанието за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК по отношение на св. Р.Б. съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства необремененото съдебно минало и добрите характеристични
данни, а като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме, че
нарушението е извършено под въздействието на алкохол 1,92 ‰.
На подс. Б.
следва да се определи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати
при наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което не следва да
се изтърпява ефективно, а на осн. чл. 66, ал. 1 от НК
следва да се отложи за срок от три години.
На осн. чл.
23, ал. 1 от НК наложените наказания следва да се кумулират
в едно общо в размер на шест месеца лишаване от свобода, което не следва да се
изтърпява ефективно, а на осн. чл. 66, ал. 1 от НК
следва да се отложи за срок от три години.
Съдът счита, че и без приложението на
чл. 24 от НК, целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати.
На осн. чл.
189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски за експертизи и явяване на
свидетели и експерти в с.з. следва да се заплатят от подсъдимия както следва:
- на ОДМВР С.З. - 504 лв. (2х252 лв.
– д-р Б. и доц. д-р Р. М.); и
- на РС К. – 765,20 лв. (60 лв. – д-р
Б. за явяване в с.з. на 11.11.2019 г.; 61,70 лв. –
св. И.Ц. и 70 лв. на доц. д-р М. за явяване в с.з. на 05.12.2019 г.; 299 лв. –
СПЕ д-р Н. и 274,50 лв. – СМЕ д-р Б.).
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,