Р Е Ш Е Н И Е
№1046/21.5.2021г.
Град Пловдив, 21, 05, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на 23, 04, 2021 година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Анелия Трифонова
, като разгледа докладваното от съдия
Ботев к.н.а.д. №671 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 260173 от 03,02,2021г.,
по НАХД № 292/2020г. РС гр. Пловдив, 17-ти наказателен състав е
ПОТВЪРДИЛ Наказателно постановление №
36-0000606/16.12.2019 г. на
Главен инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с което на С. С.Т. с ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за
нарушение по чл.6 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.
Касационният жалбоподател – С. С. Т.
, чрез адв. Н. оспорва СР , иска отмяната му
ведно с оспореното НП по
съображения изложени в КЖ и претендира съдебни разноски за две инстанции.
Ответникът – РД „Автомобилна
администрация” Пловдив , не се представлява и не изразява становище .
Прокурорът - счита жалбата за неоснователна.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно
основание констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен
срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което същата е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
РС е приел за безспорно установено
наличието на административно нарушение от страна на жалбоподателя С. С. Т. по
см. на чл.6 ал.1 изр.1 от ЗАвтП, тъй като на 11.11.2019 г. като водач на
автомобил – на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № РВ2588ВВ е осъществил
обществен превоз в гр. Брезово на пътници без да притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници на територията на Република България или лиценз за
извършване на международен превоз на пътници – лиценз на Общността, въпреки
забраната за извършване на такъв превоз. Установеният превоз на пътници е
обществен – по см. на §.1 т.1 от ДР на ЗАвтП, доколкото е извършен с моторно
превозно средство срещу заплащане , а „Обществен превоз“ е превоз, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство.“.
РС е изложил мотиви, че нарушението е
подведено правилно от актосъставителя в АУАН и от административно – наказващ
орган в НП към уреждащата състава му правна норма, че при съставянето на АУАН
не са констатирани съществени процесуални нарушения, както и са спазени
сроковете за издаването на акта. НП е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията
му.
Правилно е приложена и санкционна разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, предвиждаща
административно наказание глоба в размер на 2000 лева за водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници без редовно
издаден лиценз, който се изисква от този закон. Размерът на административното
наказание глоба е конкретно определен от законодателя – 2000 лв., и не би и
могъл да бъде ревизиран от съда в насока на неговото намаляване. Изложени са и
мотиви , че случаят не следва да бъде квалифициран като маловажен такъв по см. на
чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението по чл.6 ал.1 изр.1 от ЗАвтП не се
характеризира в случая с по – ниска обществена опасност от други прояви от този
вид, нито пък са налични някакви изключителни или многобройни все смекчаващи
обстоятелства.
Решението е правилно.
Въз основа на установените правнорелевантни
факти ПРС е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Водим от изложеното, съдът намира, че
не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното
решение като правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила,
като правилно. С оглед изход на делото и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да
бъде осъден касаторът да заплати на ИА ГИТ сумата 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260173 от 03,02,2021г., по НАХД №
292/2020г. на РС гр. Пловдив, 17-ти наказателен състав .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: