Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 11.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен
съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 3591 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по обективно
съединени искове за връщане на заета сума по договор за кредит с правно
основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и за обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР и евентуално съединен
с тях иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сума получена без правно
основание.
В исковата молба ищецът
"Кредитреформ България" ЕООД, гр. София, твърди, че на 14.12.2016г.
между ,,4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка ,,Вивус”, и ответницата К.Н.А. *** е сключен договор за кредит №
**********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР и оформен съгласно разпоредбите на чл.3
вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ, явяващ се пети по ред договор за кредит между тях.
Поддържа, че в заявката си К.Н.А. е заявила желание да й бъде отпусната сума в
размер 1000,00 лева, като е заявила и ползването на допълнителната,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Изтъква, че
кредитополучателят е подписал договора чрез натискане на бутона
"Подпиши", с натискането на който се счита, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. Посочва, че кредитът е
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 13.01.2017г. чрез паричен превод
посредством "Банка ДСК" ЕАД на 14.12.2016г. Изтъква, че към датата на
падежа - 13.01.2017г. ответницата е следвало да плати сумата 1240, 00 лв., от
които: 1000, 00 лв. главница; 206, 31 лв. такса за експресно разглеждане и 33,
69 лв. лихва за забава. Твърди, че К.Н.А. се е възползвала от правата си
съгласно т. 11 от Общите условия към договора за кредит и срокът за връщане на
кредита е удължен, което е допълнителна услуга, предоставена на
кредитополучателя, съобразно Тарифата на кредитора, до нова падежна дата -
12.02.2017г. Въпреки това и с настъпване на новия падеж по договора,
кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава, поради
което съгласно клаузите на договора и т. 13.2а от Общите условия, от
13.02.2017г. ,,4финанс” ЕООД (Вивус) е започнал да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,00%,
към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на
просрочието. Поддържа, че за сметка на кредитополучателя от ,,Вивус” са
изпратени напомнителни писма до ответницата на адреса й, посочен в Договора за
кредит, в които се съдържала информация за просрочения кредит. Впоследствие, в
периода 23.03.2017г. - 31.10.2017г., ответницата е извършила към кредитора три
плащания в общ размер 400,00 лева, с които са погасени изпратените до този
момент писма по т. 13.4 от ОУ, натрупаната до този момент наказателна лихва,
както и част от таксата за експресно разглеждане до размер 130,91 лв., а
останалата част от задължението е останала непогасена, въпреки новите покани и
писма. Посочва, че на 23.11.2018г. ,,4финанс” ЕООД, в качеството на цедент, е
сключил с ,,Кредитреформ България” ЕООД, в качеството на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № ВGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентьт е прехвърлил на
цесионера вземанията по Договор № **********, в общ размер 1798, 60 лева, от
които: главница - 1000,00 лева, 130, 91 лева - непогасена част от таксата за
експресно разглеждане, 33, 69 лв. - договорна лихва за периода на отпускане на
кредита, 614, 00 лева - наказателна лихва и 20,00 лева - отписани такси за
събиране. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Изтъква, че по силата
на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на
условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ,,Кредитреформ България” ЕООД е изпратил
уведомление до длъжницата за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством ,,Български пощи” ЕАД, която се е върнала с отметка
"неполучено". Твърди, че в изпълнение на Договора за прехвърляне на
вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, ,,4финанс” ЕООД е предоставило на
,,Кредитреформ България” ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от
23.11.2018г. Моли съда, след установяване на изложеното, да постанови решение,
с което да осъди ответницата К.Н.А. да му заплати единствено сумите 1000,00
лева - неплатена главница по Договор за кредит № **********, 211, 13 лв. -
лихва за забава, начислена за периода 24.11.2018г. - 22.12.2020г. и законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на вземането. В условията на евентуалност, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД,
моли съда да осъди ответницата К.Н.А. да му заплати сумата 1000,00 лева,
получена без правно основание и законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира също и
направените съдебни разноски по настоящото производство, вкл. юрисконсултско
възнаграждение в размер 150,00 лева.
Ответницата К.Н.А. ***, в
писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК не оспорва предявените
искове и твърди, че в едномесечния срок за отговор е
изпълнила изцяло задължението си от 1211,13 лева, от които 1000,00 лева -
главница по Договор за кредит № ********** и 211,13 лева - лихва, за което
прилага платежно нареждане за кредитен превод на ОББ-АД, клон Враца от
22.02.2021г. Смята, че не е дала повод за предявяването на вземането, поради
което не дължи разноски за производството, тъй като не е била информирана
надлежно за задължението си към ищеца ,,Кредитреформ Бъгария" ЕООД.
Твърди, че от 15 години живее на адреса си и ако е била уведомена, то незабавно
би си погасила задължението, както и че в Договора за кредит №
**********/14.12.2016г. е посочила имейл адрес, чрез който да става
кореспонденцията с нея, действащ и към момента, на който кредиторът също е имал
възможност да я уведоми надлежно, но той не го е направил.
Със становище от 31.03.2021г. ищецът потвърждава,
че на 22.02.2021г. по негова сметка е
постъпила сумата 1211,13 лв. с наредител К.Н.А.,
поради което моли съда да прекрати съдебното дирене и да се произнесе
с решение съобразно направеното от ответницата признание на иска, съгласно чл.237, ал.1 ГПК и в
съдебното заседание съдът с определение прекрати съдебното дирене.
Въз основа на изложеното, от
правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:
За да бъде
постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска,
признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е
признато право, с което страната да може да се разпорежда (чл.237, ал.1 и ал.3 ГПК). Съгласно чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая,
макар ответницата да не е изрично заявила, че признава предявените срещу нея
искове, плащането на претендираните суми е равнозначно на признание на исковете
и това признание не е голословно - налице е фактическо признание на претенцията
/чрез доброволното изплащане на сумите/. Признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и с него страната може да се разпорежда, което
обуславя наличие на предпоставките на чл. 237 ГПК.
Факта на
плащането на исковата сума
от 1211,13 лв. след предявяването на иска следва
да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е от
значение за спорното право, поради което следва да се приеме, че процесните
вземания са изцяло погасени чрез плащане от ответната страна, което изключва
постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Поради
това исковете следва да се отхвърлят, не поради неоснователност и недоказаност,
а поради погасяване чрез плащане.
С оглед на
изложеното, след като към датата на постановяване на решението задълженията на
ответницата за плащане на претендираните суми от 1000,00
лева - неплатена главница по Договор за кредит № ********** и 211, 13 лв. -
лихва за забава, начислена за периода 24.11.2018г. - 22.12.2020г., не съществуват, то предявените искове с
правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД вр. с чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР и евентуално съединения с тях иск по чл.55,
ал.1 от ЗЗД, се явяват неоснователни, като погасени чрез плащане, и следва да
се отхвърлят изцяло.
По разноските:
В отговора на
исковата молба ответницата твърди, че не е дала повод за завеждането на делото,
поради което не дължи разноски за производството. В становището си от 31.03.2021г. ищецът изразява несъгласие
с изложения довод и счита, че разноските са дължими от
ответницата. Твърди, че падежната дата е основен реквизит на договора за
кредит, поради което същата
е била известна на ответницата
още при склюването на същия, като кредитополучателят е уведомен и за
последиците от неизпълнението, както и че кредиторът не е задължен да уведомява и да подканва длъжника да изпълни своето
задължение.
Отговорността за разноските като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати
направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 от ГПК урежда правото на разноски на ищеца при уважаване на
иска, а тази на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда изключението от това правило,
когато, независимо, че иска е уважен, разноските се възлагат върху ищеца,
когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска. Извършеното изпълнение от ответника, след получаване на преписа
от исковата молба, се отразява върху разпределението на разноските, тъй като от
този факт, независимо, че съдът следва да постанови отхвърлителен дизпозитив,
следва произнасяне по искането за разноските на ищеца, по общото правило на чл.
78, ал. 2 ГПК. Приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ответника от разноски предполага кумулативното наличие на две
предпоставки: 1/ ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на
делото и 2/ да признае иска. Само при кумулативното наличие на тези две
предпоставки разноските се възлагат върху ищеца.
В настоящия случай, макар с акта на плащането ответницата да е признала
иска, плащането е извършено на 22.02.2021 г., след падежа /12.02.2017г./ и след подаване на исковата
молба /30.12.2020 г./ и получаване на съобщението по чл. 131 ГПК. При
хипотезата, че ответницата е изпълнила задължението си в хода на процеса, се
налага извода, че с поведението си е дала повод за завеждане на делото - не е
погасила дълга си на падежа, нито преди процеса, поради което извършеното в
хода на процеса изпълнение не я освобождава от задължението за разноски. Не е
налице предвиденото в разпоредбата първо условие - ответницата да не е дала
повод за завеждане на иска, поради което не би могла да се ползва от
процесуалната привилегия по чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Поради това, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сторените от ищеца разноски
в настоящото производство от 100, 00 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да бъдат възложени в
тежест на ответната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Кредитреформ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Красно село, ул. "Шандор Петьофи" № 10, представлявано от
управителя Р.В., срещу К.Н.А., ЕГН ********** с адрес ***, осъдителни
искове с правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР за сумите: 1000,00 лева -
неплатена главница по Договор за кредит № ********** и 211, 13 лв. - лихва за
забава, начислена за периода 24.11.2018г. - 22.12.2020г. и евентуално
съединения с тях иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 1000,00 лева, получена без
правно основание, като неоснователни - погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА К.Н.А., ЕГН **********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.
"Шандор Петьофи" № 10, представлявано от управителя Р. В.,
направените по делото разноски за платена държавна такса от 100, 00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: