Р Е Ш Е Н
И Е
260234/13.10.2020г.
гр.Варна, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 2900 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от И.Ж.И. ***
срещу Наказателно постановление № 23-0000328/10.04.2020г. на и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно. Привежда доводи за наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила- неправилно определяне на датата
на нарушението; несъобразяване с нормата на чл.18 от ЗАНН; неяснота спазени ли
са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Счита и че наказващият орган неправилно е
отказал да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.Костадинова, която
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Привежда и допълнителни доводи
за неспазване на процедурата по съставяне на АУАН.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна
страна–
наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните
съображения:
Въз основа
всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното: Жалбоподателят притежавал карта за квалификация на водача, издадена
на 06.04.2015г., но срокът на валидност на същата изтекъл на 01.02.2019г. За
времето от 05.01.2019г. до 27.01.2019г. И. преминал периодично обучение за
придобиване на удостоверение за професионална компетентност за водач на МПС за
извършване на обществен превоз на пътници и на
08.02.2019г. му била издадена нова карта за квалификация на водача. Междувременно,
въпреки че все още не разполагал с валидна карта, на 06.02.2019г. жалбоподателят
управлявал автобус марка „Мерцедес“, кат. М3, с рег.№В2109КА, като извършвал
превоз на пътници по редовна автобусна линия №14 в гр.Варна. Впоследствие от
св.Б.Г.И.- инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ –Варна била извършена комплексна проверка на
превозвача „Градски транспорт“ ЕАД, в хода на която било установено, че
жалбоподателят, работещ за посоченото дружество, е извършил обществен превоз на
пътници през периода 01.02.-08.02.2019г., без да притежава валидна карта за
квалификация на водача. Във връзка с тези констатации на 31.01.2020г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за
това, че на 06.02.2019г. е извършил обществен превоз на пътници по редовна
автобусна линия №14 с процесния автобус, за
управлението на който се изисква СУМПС от категория D, по маршрут от кв.“Владиславово“
до спирка „Почивка“, без да притежава валидна карта за квалификация на водача,
издадена по реда на Наредба №41/04.08.2008г. на МТ. Актът бил съставен в отсъствието
на нарушителя, на основание чл.40, ал.2, пр.1 от ЗАНН; впоследствие бил
предявен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише. Писмени възражения не
били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 10.04.2020г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.И. била наложена глоба в размер на 2000,00 лв., за
извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Б.Г.И., както и приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания
свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви
и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в
тяхната достоверност. Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на
делото са разпечатка от информационна система за преглед на DQC карти (от
която се установяват датата на изтичане срока на валидност на картата на
жалбоподателя и момента на издаване на нова такава), както и справка за
издадени пътни листи на шофьор И.Ж.И. и пътни листи от дати 04.02.19г., 05.02.19г.
и 06.02.19г. (установяващи извършването от жалбоподателя на обществени превози
на пътници по линия 148-11-от бл.407, кв.“Владиславово“
до сп. „Почивка“ /Обръщач/ на посочените дати). Съдържащата се в посочените
документи информация кореспондира изцяло на показанията на свидетеля и подкрепя
извода за тяхната достоверност.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка
на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да
прецени правилно ли са
приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от
наказващия орган като нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация. Цитираната разпоредба задължава
водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато
с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, да притежават карта за
квалификация на водача. От
показанията на свидетеля И. се установява, че жалбоподателят е управлявал
автобус категория М3, за управлението на който се изисква СУМПС от категория „D“. От приложените по
делото пътни листи е видно също, че И. е осъществявал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия по смисъла
на §1, т.22 от ЗАвП. При това положение
жалбоподателят е бил натоварен със задължението по чл.2, ал.1 от Наредбата, а
именно- да притежава карта за квалификация на водача. Предвид приобщената
по делото разпечатка от информационна система за преглед на DQC карти съдът приема за безспорно
установено, че на процесната дата И. не е притежавал
валидна карта за квалификация на водача, с което действително е осъществил
състава на нарушение по чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация.
Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с
оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при провеждането
на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до отмяната
на атакуваното наказателно постановление. Съдът констатира, че актът незаконосъобразно
е съставен в отсъствието на нарушителя, като последният не е бил поканен надлежно
да се яви за съставяне на АУАН. Според императивната разпоредба на чл.40, ал.1
от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във
втората алинея на цитираната норма само
в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта. В показанията си св.И. заявява, че
жалбоподателят е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН. От приложеното по
делото копие от доклад до началника на ОО „АА“ се установява, че това
действително е така, но поканата не е била отправена непосредствено до водача,
а с предаването й е бил натоварен изпълнителният директор на
дружеството-превозвач. Съдът намира, че с ангажирането на дадено лице да
предаде устно поканата за съставяне на акт не се удовлетворяват изискванията на
закона, още повече, че конкретният субект не е служител на Областен отдел „Автомобилна
администрация“, а представител на дружеството-работодател на водача. При това
положение не би могло да се приеме за безспорно установено, че поканата
действително е достигнала до жалбоподателя, нито че същата е съдържала
необходимата информация. При подобно устно отправяне на покана посредством
трето лице е невъзможно да се изясни дали водачът е бил надлежно уведомен, че
следва да се яви за съставяне на АУАН за конкретно нарушение, на определени
дата и място. В изготвения от актосъставителя на
31.01.2020г. доклад е посочено, че актът
е съставен в отсъствието на нарушителя, тъй като адресът му не е бил
известен на проверяващия и последният не е бил в състояние да му връчи покана
за явяване с цел съставяне на акт. В процесния АУАН,
който също е съставен на 31.01.2020г. обаче изрично е изписан адресът на
жалбоподателя, който съвпада с посочения в жалбата адрес на лицето. При това
положение е очевидно, че адресът на санкционираното лице е бил известен на актосъставителя и не е имало пречка за отправяне на покана
за съставяне на акт по надлежния за това ред. При това положение съдът намира,
че е налице нарушение на процесуалните правила, което е особено съществено, тъй
като не е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е бил поканен да се
яви за съставяне на АУАН, а такъв е бил съставен незаконосъобразно в негово
отсъствие, без да е налице невъзможност нарушителят да бъде намерен. В
практиката на съдилищата последователно се третира като съществено процесуално
нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични
условията за това. Описаният порок е довел до накърняване на правото на защита
на жалбоподателя и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление
на посоченото основание.
Отделно от изложеното, съдът намира за основателни доводите за маловажност на случая, изложени в жалбата, като не споделя становището на наказващия орган относно тежестта на нарушението. Действително, касае се за формално деяние, което не е свързано с настъпване на конкретни вредни последици. Недопустимо е обаче принципното изключване на приложимостта на чл.28 от ЗАНН по отношение дадена категория административни нарушения само поради обстоятелството, че същите са такива на просто извършване или поради значимостта на нарушените норми. Всяко отделно административно нарушение, независимо от неговия вид, се отличава с индивидуална тежест, която може да го характеризира като типично или като маловажно такова и която следва да бъде отчетена в настоящото производство. Следва да се отбележи, че в практиката си съдилищата трайно приемат, че и "формалните" ("на просто извършване") престъпления трябва да са общественоопасни в достатъчна степен (Решение № 396 от 14.11.2000 г. на ВКС по н. д. № 321/2000 г., I н. о.), както и че законът не въвежда ограничение за приложението на чл.9, ал.2 от НК за определен вид престъпления с оглед характера им и санкцията, която се предвижда за тях. Всяко едно престъпление, независимо дали е на просто извършване или съставно може формално да осъществява признаците от състава на престъплението, но обществената му опасност да бъде толкова незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да изключва наказателната репресия (
Решение № 406 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д. №
431/2009 г., II н. о., НК). Становищата, изразени в цитираните решения, се
споделят изцяло от съдията-докладчик и са напълно относими
и по отношение административните нарушения, които също следва да се отличават с
достатъчна тежест, за да обусловят реализирането на административнонаказателната
отговорност на нарушителя. В случая от приложените писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е притежавал валидна карта за квалификация;
същият е преминал периодично обучение и е подал заявление за издаване на нова
карта преди изтичането на срока на валидност на старата такава и много преди
установяването на нарушението. При това положение съдът намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Жалбоподателят е привел поведението си в
съответствие с правните норми в сравнително кратък срок, по собствени подбуди,
при което не би могло да бъде споделено становището на наказващия орган, че
спазването на нормативно установените правила не е от приоритетно значение за
водача. Напротив, налице са основания да се счете, че целите по чл.12 от ЗАНН
са били постигнати още преди образуването на административнонаказателното
производство, като санкция в размер на 2000лв. не би могло да бъде счетена за
справедлива. По изложените съображения съдът намира, че процесното
нарушение се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което представлява
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
За изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя
изложените в жалбата доводи за несъобразяване с изискванията на чл.18 от ЗАНН.
Макар и в наказателното постановление да е посочено, че водачът е бил без
издадена валидна карта за периода от 01.02.2019г. до 08.02.2019г., ясно е
изразена волята на наказващия орган нарушителят да бъде санкциониран само за
едно от отделните деяния, а именно- за нарушение, извършено на 06.02.2019г. Не
е налице и неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. От приложеното по административнонаказателната преписка копие от покана се
установява, че необходимите материали за извършване на проверка са били
изискани на 02.12.2019г. и са били представени на 19.12.2019г. Последната дата
следва да се счита за такава на установяване на нарушението, а актът е съставен
на 31.01.2020г., т.е.- много преди изтичането на установения за това срок,
поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват
неоснователни.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва
да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на съответно
искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 23-0000328/10.04.2020г. на и.д.
директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на И.Ж.И. ***, ЕГН:**********, на основание чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвПр, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 2000.00
лева за нарушение на чл. 2, ал.1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение
на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда
за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: