Решение по дело №390/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба от Д. К. Й. с [ЕГН] и адрес гр. София, [жк], [адрес], подадена чрез пълномощник срещу Решение № 969/12.03.2024г., постановено по адм.д. № 854/2023г. по описа на Административен съд Плевен. С решението е отхвърлен предявения от Й. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 24.01.2023г. до 24.09.2023г., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ареста към Затвора Плевен.

В жалбата си касаторът поддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на събраните доказателства. Твърди, че съдът неправилно е счел, че не са доказани елементите на отговорността по чл.284 от ЗИНЗС, и че няма доказателства ищецът да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС в процесния период. Сочи, че самият факт, че Й. е бил поставен в неблагоприятни условия на живот по време на престоя му в ареста в Затвора Плевен, каквито безспорно са били налице, е достатъчно основание, за да се счита, че е нарушен чл.3 от ЗИНЗС. Не се споделят изводите на съда, че условията в помещенията на ареста към затвора Плевен са отговаряли на всички норми, въведени с българското законодателство и на изискванията на ЗИНЗС. В тази връзка твърди, че неправилно съдът е приел, че помещенията, в което е бил настанен ищеца и площта, която се пада на всяко едно лице отговаря на изискванията за минимална площ. Твърди още, че самият факт, че има доказателства за извършени дезинфекции и обезпаразитяване против вредители не доказва по никакъв начин липсата на вредители в килиите в ареста, поради което е неправилно заключението на съда, че не се доказва съществуването на хлебарки и дървеници, които да са причинили множество нахапвания на ищеца. Сочи, че извършените третирания са твърде недостатъчни и са неефективни, и са довели до нехуманни условия за живот и уронващи човешкото достойнство. На следващо място твърди, че ищецът е бил поставен в изключително неблагоприятни условия по време на целия си престой в ареста на затвора Плевен и многократно са му нарушавани правата – не му е осигуряван престой на открито навън всеки ден минимум по един час на ден; хигиената в помещенията е била потресаваща; прекъсвания на ток и спиране на водата; не му е осигурявано лечение на диабет; ограничено е било получаването на външни пратки и т.н. Счита, че макар и лишен от свобода, докато е в затвора, човек не губи правата си. Твърди, че от всички неблагоприятни условия ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, нарушения в съня, апатия и липса на желание за всичко, което обосновава основателност на претенцията му за присъждане на обезщетение, което следва да бъде съобразено с характера на увреждането и естеството и степента на претърпените морални страдания. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с което искът да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, в съдебно заседание не се представлява. В писмен отговор и писмени бележки оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административният съд е бил сезиран с искова молба от Д. Й., с която е предявен иск срещу ГДИН София за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 24.01.2023г. до 24.09.2023г., причинени му от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в лоши битови условия в ареста към Затвора Плевен, наличие на хлебарки и дървеници, тесни килии, неотговарящи на изискване за 4 кв.м. площ, забранено излизане за престой на открито за два месеца, липса на достатъчно светлина в килията, липса на топла вода и невъзможност за къпане, тоалетната се намира в стаята и не е отделена от другите, нереално високи цени на продукти в лавката, принуждаване да си бръсне брадата, нарушения на определен режим за личен престой на открито, неосигуряване на лекарства за лечение на диабет и специална диета.

От фактическа страна по делото било прието за безспорно установено от административния съд, че Д. Й. е задържан на 24.01.2023г. в ареста при Затвора Плевен по пр.пр. № 330/2023г. по описа на ОП Плевен и е освободен от ареста на 24.09.2023г. Приел още, че през този период лицето е настанено последователно в спални помещения №308 и №310, всяко от които с площ 23,7 кв.м., ет.3 в корпуса на затвора Плевен. За периодите на престой във всяко помещение за настанените там лица е била осигурявана минимално допустимата площ от 4 кв.м., съгласно изискването на чл.43, ал.4, изр. първо от ЗИНЗС. Приел също, че всяко от двете спални помещения е оборудвано със санитарен възел, изграден от ПВЦ дограма без пряка видимост от останалите настанени, има умивалник с кран за студена вода и тоалетна чиния с казанче; има вентилационни отвори/прозорци с отваряема част, и няма мухъл и влага в тях. В тази връзка счел за недоказано твърдението, че тоалетната не е отделена и ползващият същата се намира по всяко време в полезрението на другите затворници. По отношение твърдението за наличие на дървеници и хлебарки приел, че спалното помещение е третирано по график срещу вредители през процесния период 3 пъти от фирма „Фаворит“ гр. Варна, след това е продължило ежемесечно третиране срещу вредители с препарат „Айкън“ от администрацията на затвора, като доказателства за тяхното съществуване и твърдените множество нахапвания по задържаното лице са недоказани. Относно твърденията за липса на топла вода в килията съдът приел, че по изготвен график е била предоставена възможност за пране с топла вода и за къпане в други помещения. По отношение претенцията за режим на водата приел, че това е в резултат на действия не на ответника, а в резултат на въведем режим от ВиК Плевен за цялата територия, обслужвана от дружеството, и отговорност от ответника не следва да се носи. Относно претенцията за режим на тока съдът приел, че липсват доказателства за това. За неоснователна била счетена претенцията за нарушения на определения режим за личен престой на открито и забрана за излизане за 2 месеца, като съдът приел, че съгласно дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито или определеното за целта помещение, Й. е прекарвал част от времето на открито, а са налице и многобройни откази да излиза на открито, отразени изрично в декларации, приобщени по делото, като липсват доказателства за забрана за престой на открито. Относно претенцията, че е било ограничено получаването на външни хранителни пратки, а цените в лавката са нереално завишени съдът приел, че не е доказана, тъй като такива завишени цени не са доказани, а ищецът през времето си на престой в ареста е получил 22 външни хранителни пратки. За недоказана била счетена и претенцията, че ищецът е трябвало да избира дали да излезе на открито, да се изкъпе, да ходи до лавката или да проведе телефонен разговор, тъй като тези дейности (с изключение на телефонните разговори) се извършват по различно време, а са налични и две лавки. За недоказани са били приети и твърденията, че ако е изберял да излезе от килията на открито, това можело да стане само по дълъг панталон, че е бил принуждаван насила от затворническата администрация да си бръсне брадата извън нуждата от поддържането на брада с прилична форма и големина, както и че килиите не са били отоплени, след като същите се отопляват с радиатори от локално парно. По отношение оплакванията, свързани със заболяването диабет, което има, съдът е посочил, че ищецът не е представил никакви медицински документи на затворническата администрация; липсват доказателства, че е трябвало да избира между преглед от лекар и излизане на открито, както и че на три пъти му е била отказана консултация с лекар. Изводите си съдът е подкрепил със събраните доказателства, включително и че е бил на диета №9, която е диета за диабетици, поради което е приел за неоснователно и оплакването, че на ищеца не е била осигурена специална диета от лекар.

Предвид горните изводи, съдът приел, че липсват доказателства за действия и/или бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които да се нарушава чл.3 от ЗИНЗС, което е първата задължителна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника. Счел, че не е налице „безчовечно или унижаващо отношение“ по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Посочил, че не са събрани доказателства Й. да е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването в ареста при затвора Плевен. За недоказани е счел и твърдените претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между неправомерни действия и такива вреди. С горните мотиви отхвърлил изцяло предявения иск против ГДИН София. По отношение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение приел, че такива не следва да бъдат присъждани, предвид това, че отговорността на загубилият делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е правилно.

Настоящият състав споделя фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд, което прави ненужно повтарянето им и към които препраща на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Решението съответства на материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод, че не са налице незаконосъобразни действия и/или бездействия на орган на ответника.

Ангажирането на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната правосубектна институция към която принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията. Обосновано съдът е приел, че от доказателствата по делото не може да бъде направен несъмнен извод и за претърпени от касатора неимуществени вреди през исковия период, нито че Й. е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му през процесния период в ареста към затвора Плевен.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Както е изложено и по-горе, първоинстанционният съд е направил правилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и е установил, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че Й. е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му през процесния период в ареста към Затвора Плевен. По делото по безспорен начин е установено, че лицето е било настанено последователно в две спални помещения, като квадратурата, която се пада на едно лице във всяко от помещенията е отговаряла на изискването за минимална площ от 4 кв.м. Установено е и че за целия исков период не е налице бездействие на длъжностни лица на ответника за извършване на дезинфекция и обезпаразитяване против вредители, като не са приобщени доказателства, които да водят до извод за причинени ухапвания от мишки, хлебарки и дървеници върху ищеца. Няма данни от негова страна да са правени такива оплаквания, както и да е предприемано лечение на рани от ухапвания. Относно твърденията за нарушения на определения режим за личен престой на открито, изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд, които са съответни на събраните по делото писмени доказателства и множеството на брой декларации за отказ от излизане на открито. Правилно първоинстанционният съд е приел за недоказани и останалите оплаквания – за невъзможност за къпане и пране, за принудително бръснене и задължение за излизане с дълъг панталон, за ограничено получаване на външни пратки и много високи цени в лавката, за режим на тока и невъзможност за ползване на тоалетна, без да бъде наблюдаван от останалите задържани. Поради изложеното не са налице пороци на съдебния акт, които да обосновават неговата отмяна. При безспорно доказана липса на предпоставките за уважаване на исковата претенция и отсъствието на поддържаните касационни основания, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН е неоснователно, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.284 от ЗИНЗС, а в ал.2 от чл.286 не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение, а само разноски по производството. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 969 от 12.03.2024г., постановено по адм. дело № 854/2023г. по описа на Административен съд Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.