РЕШЕНИЕ
№....
10.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав
в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При участието на секретаря Захаринка
Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 381, по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Д. ***, с ЕГН:********** срещу Наказателно
постановление № 482841-F526223/09.12.2019г.
издадено от *** на ТД на НАП – Велико Търново, съгласно заповед на министъра на
финансите за упълномощаване на АНО № ЗМФ-610 от 03.07.2018г., с което на основание
чл.74, ал.1 от ЗСч на жалбоподателя М.Д. е наложено наказание административна
санкция – глоба в размер на 200 лева.
В жалбата се моли да бъде отменено НП. Навеждат
се доводи, че поради постоянна ангажираност и семейни проблеми, не е изпълнил
задължението си.
В съдебно заседание жалбоподателят М.Д.Д., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Административно-наказващият орган ТД на НАП – Велико
Търново, офис Плевен, редовно призован, се представлява от юрк. М.Ж.. Процесуалният
представител моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
процесното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано. Излагат се доводи, че
нарушението е безспорно установено, като се представят доказателства, че и към
настоящият момент 19.05.2020г. лицето не изпълнило задължението си, като не е
подало годишния си финансов отчет.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След преценка
на събраните по делото доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение № F526223/15.11.2019г. е съставен от В.Т.Ц. - *** по
приходите в НАП при ТД гр. Велико Търново, офис Плевен в присъствието на Г.К.А.М.Р.К.
– свидетели при съставяне на АУАН, срещу жалбоподателя М.Д.Д. затова, че във
връзка с получена информация с писмо вх. №12-00-316/21.08.2019г. от Агенция по
вписванията и извършена проверка е установено, че като представляващ „***“ ЕООД
с БУЛСТАТ ***, не е изпълнил задължението си да публикува годишния си финансов
отчет в законоустановения за това срок – до 30 юни на следващата година.
„***“ ЕООД, като задължено лице на основание чл.38,
ал.1, т.1 от Закона за счетоводството е следвало да заяви за вписване и
представи за обявяване в търговския регистър финансовия си отчет за 2018г. в
срок до 30.06.2019г. ЗЛ не е представило годишния си финансов отчет за
публикуване в Агенция по вписванията.
При извършена проверка в информационната система на
НАП е установено, че дружеството е подало декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО
вх.№1500И0161381/10.05.2019г. за финансовата 2018г., в която е декларирало
осъществяване на стопанска дейност и нетен приход от извършените продажби в
размер на 89655.00 лева. На лицето е изпратена покана за съставяне на АУАН изх.
№2470-78/11.09.2019г., връчена на 18.09.2019г. АУАН е съставен на основание
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1
от ЗСч.
Като взел предвид АУАН, както и останалите документи в
административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал
атакуваното Наказателно постановление № 482841-F526223/09.12.2019г. издадено от *** на ТД на НАП –
Велико Търново, съгласно заповед на министъра на финансите за упълномощаване на
АНО № ЗМФ-610 от 03.07.2018г.
В наказателното
постановление е описана същата дата и фактическа обстановка. Правната
квалификация на нарушението е същата както в акта.
На основание чл. 53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН на М.Д.Д. е наложена административна санкция – глоба в размер на 200
лева – на основание чл.74, ал.1 от ЗСч.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в
качеството на свидетели актосъставителят В.Т.Ц. и свидетелите при съставяне на
акта – Г.К.А. и М.Р.К..
В своите показания актосъставителя В.Ц. твърди, че след
получена информация с писмо вх.№12-00-316 от 21.08.2019г. т Агенция по
вписванията, относно не предоставена информация за годишен финансов отчет за
2018г., в срок до 30.06.2019г. в Търговския регистър и след извършена проверка в
информационната система на НАП е установено визираното в АУАН нарушение.
Свидетелите Г.К.А. и М.Р.К. са присъствали при
съставяне на АУАН, който е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, като на
11.09.2019г. е изпратена покана на Д., която е връчена на жалбоподателя Д. на
дата 18.09.2019г.
По делото са приложени писмени доказателства, а
именно: АУАН № F526223/15.11.2019г.; заверено
копие на Покана изх.№2470-78/11.09.2019г., заверено копие на Удостоверение за
извършено връчване по електронен път на АУАН; Разпечатка от Търговския регистър
за актуално състояние на търговско дружество „***“ ЕООД и обявени актове към
15.11.2019г.; заверено копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на
Изпълнителния *** на НАП, приети по реда
на чл.283 от НПК.
Изложената фактическа обстановка се изведе, като
безспорно установена, в хода на съдебното производство, за което съдът изцяло
кредитира показанията на разпитаните свидетели, считайки ги за обективни,
непротиворечиви и правдиво звучащи, същите взаимно се допълват, кореспондиращи
са и с писмените доказателствени източници приети по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч - Предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния
орган - всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до
30 юни на следващата година;
Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗСч (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Който е
задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38,
се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага
имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов
отчет, но не по-малко от 200 лв.
Именно това задължение не е изпълнил
жалбоподателя Д..
Съдът извършва контрол за законосъобразността на
постановлението в рамките на тези фактически и правни
основания, посочени в постановлението, като проверява дали посочените в него
факти действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от
тях, по силата на съответстваща им правната норма, разпоредените правни
последици, в случая следва ли да бъде направен изводът за наличие на
съставомерно деяние и основание за налагане на санкция.
Съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН, актът за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от закона
в задължителен реквизит. Същото условие предвижда и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за
наказателното постановление.
Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби
е една от най-съществените гаранции за правото
на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него
производство, следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за
което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира
доказателства и прави възражения относно констатираното административно
нарушение.
Санкционната норма е
определена правилно, като наказанието е наложено съответно на основание чл.74 ал.1 от ЗСч. Административно-наказващият
орган е индивидуализирал правилно и наказанието.
Не са налице предпоставките за приложението на чл.
28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим
на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран жалоподателят Д.
е формално на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не
се изисква да бъдат настъпили вредни последици, а е достатъчно да е осъществено
изпълнителното деяние под формата на бездействие – незаявяване за вписване и
представяне за обявяване в Търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата
година, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на субекта.
Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното
нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случай на нарушения от този вид. Нещо повече, в настоящият случай жалбоподателят
не е изпълнил своето задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, дори и към момента
на приключване на съдебното производство във връзка с обжалване на
наказателното постановление, което се установява от представената и приета в
съдебно заседание – Справка от Търговския регистър.
Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването
на НП не са били нарушени правото на защита на жалбоподателя. АУАН и НП са
издадени при спазване на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
482841-F526223/09.12.2019г. издадено от *** на ТД на НАП –
Велико Търново, съгласно заповед на министъра на финансите за упълномощаване на
АНО № ЗМФ-610 от 03.07.2018г., с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч на
жалбоподателя М.Д.Д. е наложено наказание административна санкция – глоба в
размер на 200 лева, като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: