Присъда по дело №4485/2016 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 4485 по описа за 2016год. на Варненски районен съд – трети наказателен състав.

На 12.09.2016год. във ВРС е внесен обвинителен акт № 552 от Варненският районен прокурор, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата Р.И.С. за извършено от нея престъпление от общ характер наказуемо по чл. 206, ал.1 от НК за това, че на 21.11.2014го., в гр.Варна, противозаконно присвоила чужди движими вещи – пари в брой на стойност 2000лв., собственост на Б.Ц.И., които владеела.

В съдебно заседание е допуснат и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск предявен от Б.Ц.И. срещу подс. Р.С. за сума в размер на 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК имуществени вреди като на основание чл.84 от НПК Б.И. е конституиран като граждански ищец. На основание чл.76 от НПК Б.И. е конституиран и като частен обвинител.

В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че същото е  безспорно и категорично доказано. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна като предлага на същата да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около средния предвиден в закона, чието изтърпяване да бъде отложено с максимален изпитателен срок. По отношение на предявения граждански иск представителят на държавното обвинение излага становище, че същият следва да бъде уважен изцяло.

Във фазата на съдебните прения повереникът на гражданския ищец и частен обвинител се солидаризира със становището на прокурора досежно доказаността на обвинението и моли подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъплението за което е предадена на съд. Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание съответно на извършеното от нея престъпление. По отношение на предявения граждански иск моли същият да бъде уважен изцяло.

В пледоарията си по съществото на делото защитника на подсъдимата пледира за оправдателна присъда като излага становище, че обвинението не е доказано както от обективна така и от субективна страна. Моли подзащитната й да бъде призната за невиновна, а предявеният срещу нея граждански иск да бъде отхвърлен изцяло.

Подсъдимата не дава обяснения по повдигнатото й обвинение в хода на цялото наказателно производство. В дадената й последна дума заявява, че не се счита за виновна и моли да бъде оправдана.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Р.С. била едноличен собственик и управител на „Ривас 2012” ЕООД. През 2012год. същата се запознала със св. Б.И., на когото   съдействала да изтегли потребителски кредит от „Микрофонд” АД гр.София. На 12.08.2014год. в гр.Пловдив между „Ривас 2012” ЕООД представлявано от подсъдимата и финансовата институция „ТНК Кепитъл Мениджмънт” ЕООД  бил сключен договор за посреднически услуги по силата на който финансовата институция възлага на посредника (фирмата на подсъдимата) срещу възнаграждение самостоятелно или чрез своя мрежа да търси и насочва клиенти към финансовата институция като извършва посреднически услуги при предлагането на кредитните продукти на ФИ. През същата година 2014год. подсъдимата се обадила по телефона на св. Б.И. и му казала, че вече работи към друга финансова институция – „ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД и му предложила да изтегли нов кредит от тази институция, с който да покрие старото си задължение към „Микрофонд” АД, тъй като нова фирма предлагала по-нисък лихвен процент. Св. И. решил да изтегли кредит от „ТНК Кепитъл Мениджмънт” АД. На 19.11.2014год. бил сключен договор за заем Бизнес кредит „Бълкли” между ТНК „Кепитъл Мениджмънт” АД и фирмата собственост на св. Б.И. „Леожан” ЕООД по силата на който договор заемодателят предоставял на заемополучателя (фирмата на св. И.) сумата от 29 000 евро. Подписите положени върху договора били заверени на същата дата (19.11.2014год.) от нотариус Кънчо Ицков – с район на действие гр.Варна като при нотариуса освен св. Б.И. и представител на фирмата заемодател била и подс. С.. На същата дата подс. С. помолила св. И. след като получи сумата от кредита да й услужи със сумата от 2000лв., тъй като й трябвали за лични нужди – през месец декември щяла да се прибира дъщеря й от Германия. Обещала да му върне сумата като погаси вноската му по кредита за месец януари 2015год., а остатъка щяла да му даде на ръка. Св. И. се съгласил. На 21.11.2014год. сумата от кредита постъпила по сметката на св. И.. На същата дата той изтеглил част от сумата и дал от нея 2000лв. на подсъдимата. Сумата била предадена в офиса на последната като на същата дата подсъдимата подписала и разписка за получената сума в която поемала и задължението да погаси задължението на св.И. по втората вноска от заема получен с договора за кредит № 521/19.11.2014год. сключен с „ТНК Кепитъл Мениджмънт” ЕООД в размер на 1622.35лв. (829.49 евро), а остатъка от сумата до 2000лв. да му върне в брой.  Подсъдимата не спазила уговорката и не внесла вноската по кредита на св. И. за месец януари 2015год. като не уведомила за това и св. И.. През месец февруари 2015год. св. И. превел дължимата вноска по кредита. През същия месец св. И. бил уведомен по телефона от служител на ФИ, че вноската по кредита му за месец януари не е платена, че поради тази  причина се начислява лихва в размер на 40евро на ден,поради което и вноската платена през месец февруари е отишла за погасяване на лихвата. Разбирайки горните обстоятелства св. И. посетил подсъдимата в офиса й и от нея разбрал, че е била в затруднено финансово положение и не могла да плати вноската. Тогава подсъдимата му обещала, че ще направи всичко възможно да му се издължи включително и да покрие наказателната лихва по кредита. Горното така и не се случило, поради което и на 21.04.2015год. св. И. подал жалба в прокуратурата.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно графическа експертиза изготвена от в.л. Зл. Д. ръкописно изписаните имена „Р.И.С.” и подписа положен в оригинал на разписка от Р.И.С. от 21.11.2014год. са изпълнени от лицето Р.И.С. ЕГН **********.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. Б.И., както тези давани в хода на съдебното следствие непосредствено пред съда, така и тези давани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, показанията на св. Н.И., както и тези на св. С.А.Т. и Н. давани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, показанията на в.л. Зл.Д., заключение по назначена съдебно графическа експертиза, договор за заем бизнес кредит „Бъркли” Клиентски № 521 и приложенията към него (л.15-25 от д.п.), справка за съдимост, банково извлечение от сметката на св.Б.И. в Първа инвестиционна банка (л91-92 от д.п.) договор за посреднически услуги (л.104-108 от д.п.), разписка от 21.11.2014год. (л.116 от д.п.), като така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи, поради което и се кредитират от съда с доверие.

В хода на съдебното следствие показания е дал и св. Д., разпитван от водещия разследването и в хода на досъдебното производство. Показанията на последния обаче не допринасят за изясняване на основния предмет на доказване по настоящото производство. Свидетелят свидетелства за факти неотносими към предмета на доказване.

При решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът се ръководи от следните правни доводи:

С обвинителния акт против подс. Р.С. е повдигнато обвинение за извършено от нея престъпление от общ характер наказуемо по чл. 206, ал.1 от НК за това, че на 21.11.2014го., в гр.Варна, противозаконно присвоила чужди движими вещи – пари в брой на стойност 2000лв., собственост на Б.Ц.И., които владеела.

Обсебването представлява разпореждане с движими вещи, които деецът владее или пази, като със свои собствени. Вещите трябва да са чужди и да се намират във владение на дееца като това владение не трябва да е установено по престъпен начин.

В случая повдигнатото обвинение касае обсебване на парична сума от 2000лв. Безспорно парите са родовоопределени, заместими вещи и могат да бъдат предмет на обсебване.  В тази връзка настоящият съд  не споделя становището на защитата в противната насока аргументирано с решение на ВКС. Действително налице е решение на ВКС в горната насока, но то е изолирано, докато съдебната практика в насока, че парите могат бъдат предмет на обсебване е изобилна и константна. За да бъдат обаче предмет на обсебване парите те трябва да са чужди. В случая според обвинителния акт, а и по безспорен начин в хода на съдебното следствие бе установено, че подсъдимата е получила инкриминираната сума от св.И. в заем. В тази насока са показанията на св. Б.И., които са последователни и неизменни в хода на цялото наказателно производство. „С. ме помоли да й услужа със сумата от 2000лв. тъй като й трябвали за лични нужди защото през месец декември дъщеря й щяла да се върне от Германия” (показания депозирани на 01.07.2015год. в хода на д.п.). „ Въпросните 2000лв. съм й ги дал на заем … Още веднъж заявявам, че тези пари са и дадени назаем за да посрещне семейните си новогодишни нужди” (показания депозирани на 12.05.2016год. в хода на д.п.). „От чиста човешка гледна точка и дадох тези пари … Дъщеря й учеше в чужбина и декември месец щеше да се прибира покрай Новогодишните празници и ако се наложи на Р. щеше да ги ползва парите през декември месец, а януари да ги внесе” (показания депозирани непосредствено пред съда). В подкрепа на показанията на св. И. е и приложената към д.п. разписка подписана от подсъдимата. Видно от съдържанието на същата подсъдимата е получила от св. И. сумата от 2000лв. и е поела задължението да ги върне като погаси задължението му по договора за кредит на 19.01.2015год. в размер на 1622.35лв., а разликата от получената сума да му възстанови в брой. Заместимите вещи обаче, в това число и парите дадени в заем не са чужди за заемополучателя, а с момента на получаването им стават негови собствени и това е нормативно уредено. Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. И след като от момента на получаване на парите от св. И. те са станали собственост на подсъдимата, тя може да се разпорежда с тях както си иска без да се съобразява със желанието на заемодателя. То това всъщност е и съществото на паричния заем, който е различен от заема за послужване (чл.243 от ЗЗД). При последния дадената за послужване определена вещ остава собственост на заемодателя, поради което и именно този вид договорни отношения представляват правно основание за владеене на чужда движима вещ в общите случаи на обсебване. Настоящия случай обаче не е такъв  И доколкото от момента на получаване на сумата от 2000лв. тя е станала собственост на подсъдимата същата не е осъществила от обективна страна състава на престъплението за което е предадена на  съд. Налице е изначална обективна несъставомерност. Безспорно подсъдимата е имала задължение да върне дадената й в заем сума по определен начин – да внесе вноската по заема на св. И. за месец януари 2015год., а остатъка да му върне на ръка, което тя не е сторила. Неизпълнението на това договорно задължение обаче няма как да бъде квалифицирано като престъпление обсебване, а спорът между страните по договора подлежи на решаване от гражданския съд.

В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и други доказателства относно фактическите положения включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото. Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната теза не се събраха.

Съдът като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото прецени, че подсъдимата С. не е осъществила нито от обективна нито от субективна страна състава на престъплението за което е предадена на съд – престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправда по така възведеното й обвинение.

По гражданския иск.

С оглед крайния изход на делото, като призна подсъдимата за невиновна в извършване на престъплението за което е предадена на съд съдът отхвърли като недоказан по основание предявения срещу нея от св. Б.И. граждански иск за сума в размер на 2000лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.206, ал.1 от НК. Няма спор, че съдът дължи произнасяне по гражданския иск и в случай на оправдателна присъда, както и по отношение на това, че искът може да бъде уважен дори в случаите на оправдателна присъда доколкото същественото е деянието на дееца. В настоящия случай съдът прие за безспорно установено, че подсъдимата не е върнала дадената й в заем от св. Б.И. сума от 2000лв. и в тази връзка не споделя наведеното във фазата по същество възражение на защитата, че факта на получаване на сумата от подсъдимата не е доказан по безспорен и категоричен начин (в горната насока са показанията на св. Б.И. и разписката, която подсъдимата лично му е подписала). Тази сумата обаче се дължи от подсъдимата на договорно основание, а не за обезвреда от непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД (какъвто само иск подлежи на приемане и разглеждане в наказателното производство), каквото непозволено увреждане не е налице в случая.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: