Решение по дело №528/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

гр. София, 11.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:   

                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА

         ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ                                                 ИЛИАНА СТАНКОВА                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Станкова ч.гр.д. № 528 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от Г.И.И. и И.И.И., длъжници по изпълнението по изпълнително дело № 20208530400029/2020 г., на ЧСИ А.Д., рег. № 853 при КЧСИ, с район на действие СГС частна жалба срещу постановление на ЧСИ 06.11.2020 г., с което е оставено без уважение възражението им по чл. 248 ГПК срещу адвокатското възнаграждение на взискателя като просрочено.  В жалбата се сочи, че преценката на ЧСИ за просрочване  на възражението срещу постановлението в частта на разноските е неправилна, тъй като в срока за доброволно изпълнение са обжалвали разпореждането за издаване на изпълнителните листа, по които е образувано изпълнителното производство, като възражението е подадено в едноседмичен срок от влизане в сила на определението, с което единият от двата изпълнителни листа е обезсилен. Твърди се, че с оглед настъпилата редукция в размера на сумите, подлежащи на принудително събиране следва да бъде намален и размерът на дължимото от тях възнаграждение, като твърдят и че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Претендират разноски.  

Взискателят ЗКПУ „Ш.“, оспорва жалбата.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Настоящата жалба, като подадена срещу постановление срещу разноските по изпълнението е в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

  От материалите по изп.д. № 20208530400029/2020 г., на ЧСИ А.Д., рег. № 853 при КЧСИ, е видно, че е образувано по молба от 23.01.2020 г. на взискателя ЗКПУ „Ш.“, чрез адв. Т.Т.срещу длъжниците С.Л.М.и наследниците на С.Д.Г. – М.Г.И., И.И.И. и Г.И.И. за събиране на сумата от 400,00 лева - по изпълнителен лист от 06.01.2020 г., издаден по гр.д. № 716/2018 г. по описа на РС – гр. Айтос и на сумата от 800,00 лева по изпълнителен лист от 13.12.2019 г., издаден по гр.д. № 716/2018 г. по описа на РС – гр. Айтос – само срещу длъжниците М.Г.И., И.И.И. и Г.И.И. като наследници на С.Д.Г., като в молбата е направено искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжниците, движими вещи, респ. възбрана на недвижими имоти, като ЧСИ е упълномощен с всички права по чл. 18 ЧЗСИ. Към молбата е представен Договор за правни услуги с предмет за образуване и водене на изпълнителното дело, в който е уговорено адвокатско възнаграждение от 480,00 лева, платено по банкова сметка, ***,00 лева за образуване на делото и 280,00 лева – за воденето му.

Видно от извлечение от деловодната система на ЧСИ /лист 18 от приложеното изпълнително производство/ разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство са разпределение между четиримата длъжници по равно – по 120,00 лева, като същото е посочено и в поканите за доброволно изпълнение, връчени на длъжниците Г.И.И. и И.И.И. на 12.02.2020 г.

В изпълнителното производство са предприети действия по принудително събиране от 4-та длъжници, като да работодателите на длъжниците И.И.И. и Г.И.И. на 09.03.2020 г. са изпратени запорни съобщения до работодателите им за запор на трудовите им възнаграждения, както и на 14.09.2020 г. до друг работодател на И.И.И.. Предприети са изпълнителни действия и срещу другите двама длъжници.

С постановление от 28.09.2020 г. изпълнителното производство частично е прекратено за вземанията по изпълнителен лист от 13.12.20149 г., издаден по гр.д. № 716/2018 г. по описа на РС Айтос и втори изпълнителен лист по това дело от 06.01.2020 г., поради обезсилването им с определение от 11.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1351/2020 г. по описа на БОС. Постановлението е съобщено на частните жалбоподатели на 26.10.2020 г. чрез адв. П., като е изменен размерът на вземанията, които следва да бъдат принудително събрани от тези двама длъжници-частни жалбоподатели, както и е посочен размерът на дължимото от тях адвокатско възнаграждение в размер на по 120,00 лева.

На 02.11.2020 г. до ЧСИ е подадено възражение от представителя на И.И.И. и Г.И.И. в изпълнителното производство – адв. М.П., срещу разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, за заплащане на които са осъдени.

С обжалваното разпореждане от 06.11.2020 г. ЧСИ А.Д. е оставил без уважение възражението на длъжниците И.И.И. и Г.И.И. по чл. 248 ГПК срещу разноските за адвокатско възнаграждение по съображение, че същите е следвало да възразят в срока за доброволно изпълнение, който е изтекъл към момента на подаване на възражението.

В т. 2 на Тълкувателно решение № 3/ 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС е разрешен въпросът за това кои актове на съдебния изпълнител подлежат на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарично. Изложени са аргументи, че за разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските, което се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като всеки способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа, като и размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие.

В настоящия случай, с постановление от 28.09.2020 г. на ЧСИ изпълнителното производство частично е прекратено, като е изменен размерът на подлежащите на изпълнение вземания и ЧСИ се е произнесъл по размера на разноските дължими от длъжниците, поради което за последни срокът по чл. 436, ал.1 вр. с чл. 248, ал. 1 ГПК започва да тече от момента, в който длъжниците са получили този акт на частния съдебен изпълнител, в който е налице посочване на разноските. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че изводът на ЧСИ А.Д. за несвоевременно депозиране на възражението е незаконосъобразен.

По съществото на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя.

Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното производство възлиза на сумата в размер на 200 лв.. Същевременно в срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане и в изпълнителното производство са предприети различни изпълнителни способи по отношение на четиримата длъжници, поради което независило от размера на вземанията, чието принудително събиране е  предприето, на взискателя е дължимо и заплатеното от него адвокатско възнаграждение за представителство в изпълнителното производство чийто минимален размер съобразно разпоредбата на чл. 10, т.2 ГПК е 200,00 лева. Уговореното възнаграждение за представителство, защита и съдействие на страните в изпълнителното производство е 280,00 лева, което съдът намира, че не надвижава прекомерно, съществено минималния размер от 200,00 лева,  с оглед обстоятелството, че длъжниците в изпълнителното производство са четирима и по отношение на всеки един от тях са предприети действия по реализация на различни изпълнителни способи.

Следва да се отбележи, че доколкото не е налице доброволно изпълнение, размерът на дълга в случая е без значение за преценка фактическата и правна сложност на делото. Също така е без значение и частичното прекратяване на изпълнителното производство, тъй като разноските в същото не се определят съразмерно, а са дължими изцяло от длъжниците, освен при пълно прекратяване на изпълнителното производство – арг. чл. 79, ал.1, т.1 ГПК.

            С оглед изложеното съдът намира, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

  С оглед изхода от правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по жалба, на същия следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.И.И. и И.И.И. срещу постановление на ЧСИ А.Д., рег. № 853 при КЧСИ, с район на действие СГС от 06.11.2020 г., с което е оставено без уважение възражението им в частта на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20208530400029/2020 г.

ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН: ********** и И.И.И., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на ЗКПУ „Ш.“ – в ликвидация, с ЕИК:******, сума в размер на 300,00 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        ..     2.

 

 

 

Особено мнение на съдия Мичева във връзка с разноските в това производство.

Не съм съгласна с мнозинството на състава, че в производство по спор за разноските в изпълнителното производство следва да се присъждат разноски. Предмет на обжалване са действията на ЧСИ и при спор за тяхната незаконосъобразност отговорността за разноски не може да бъде възлагана на страните в изпълнителното производство. Нормата на чл.78 от ГПК не намира приложение в случая. Ето защо намирам, че молбата на взискателя за присъждане на разноски в това производство следва да се остави без уважение.

 

Съдия: