РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 15.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: И. С., като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 227 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от Д.Г.К.
от Р.Г., с. Ф., обл. Д., роден на *** г. с адрес за призовки и съобщения: гр. С.,
ул.“М.Б.“ № .чрез пълномощника си адв. С.П. против ЗКПУ „Д.-.““ с ЕИК .със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от М.Д.К..
В исковата молба се твърди, че
ищеца упражнявал търговска дейност в Р.Г., която включвала и търговия с житни
култури. През есента на 2013 г. решил да работи с български фирми, като по това
време познавал лицето Д.С., която му заявила, че ще го свърже с фирми в
България, от които да купува житни култури. С нейно посредничество се свързал с
ответната кооперация, с която постигнал договорка да купува житни култури, но с
предварително заплащане на стоката, която купува, по предварително посочена от
тях банкова сметка. ***, че притежават необходимите количества житни култури и
ще ги доставят на посочено от ищеца място, след предварително заплащане от
ищеца по банкова сметка ***.
Твърди, че на 22.11.2013 г. се
обадил на ответника и заявил че иска да закупи 25 тона ечемик. Ответника го
уверил, че има необходимото на ищеца количество. Договорили цена от 0,18 евро
за килограм, или 180 евро на тон, с уговорка, когато преведе сумата ищеца,
ответника да натовари камион и в срок до 1-2 дни - до 24.11.2013 г. да достави
стоката на ищеца в Р.Г., близо до гр. Д., с. Ф., като когато пристигне колата
по телефона ще се намерят. При тези договорки на 22.11.2013 г. ищеца твърди, че
били сключили с ответника договор за продажба и доставка на 25 тона ечемик, без
договорка за неговото качество. Ищеца твърди, че за да бъде осъществена
сделката, в съответствие с договорките, на 22.11.2013 г. превел по банкова сметка
***.
Твърди, че кола с натоварен
ечемик не пристигнала вР.Г. в уговорения срок, поради което на 25.11.2013 г.
ищеца се свързал по телефона с ответника, които му отговорили, че в момента не
разполагат с нужното количество ечемик и ако ищеца желае, могат да му доставят
25 тона овес, но трябвало да доплати, тъй като овеса се предлагал на цена от
240 евро за тон. Сочи, че се разбрали, ищеца да доплати, а ответника ще достави
25 тона овес в склад на ищеца вР.Г.. Твърди, че на 25.11.2013 г. по същата
сметка на ответника превел сумата от 2870.40 лева, но ответника не му доставил
нищо. Сочи, че изчакал известно време и потърсил С., която го убеждавала, че ще
получи стоката и намирала различни оправдания, като това, че камиона е закъсал
в снега, бил развален и т.н. Сочи че потърсил отговор и от ответника, които го
убеждавали, че стоката е натоварена и ищеца я е получил.
Твърди, че въпреки многократните
разговори с ответника, последният не изпълнил тяхната част от договореното по
между им, поради което на 23.03.2015 г. чрез пълномощника си адв. П., изпратил
на ответника нотариална покана, с която уведомил последния, че прекратява /в
смисъл разваля договорните отношения/ с тях, като ги поканил в седем дневен
срок от получаване на поканата да му върнат сумите от 4500 евро и 2870.40 лева,
които суми ответника получил по договор, който е развален, а не е престирал
неговото задължение срещу тази сума. Сочи, че нотариалната покана била връчена
на ЗКПУ „Д.-“ на 31.07.2015 г.
Алтернативно е заявено в исковата молба, в случай че съдът не приеме, че твърдения за
сключен между страните договор не е развален към датата на предявяване на иска,
то с предявяване на иска ищеца заявява, че разваля сключения с ответника
договор, по силата на който ищеца, като купувач предварително платил цената, а
ответника като продавач и доставчик не е изпълнил задължението си да му достави
стока.
Излага доводи, че до датата на
предявяване на иска ответника не е доставил нито уговореното количество ечемик,
нито уговореното по между им количество овес, като не е върнал и преведените му
суми.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което, ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите от 4500 евро и 2870 лева, които са получени от ответника на отпаднало
основание – развален договор за покупко-продажба и доставка на житни култури,
сключен на 22.11.2013 г. за количество 25 тона ечемик на цена от 180 евро за
тон, който договор бил предоговорен на 25.11.2013 г. в доставяне на 25 тона овес,
на цена от 240 евро за тон, която цена ищеца заплатил предварително, ведно с
лихва за забава върху всяка една от тези суми от завеждането на настоящия иск
до окончателното изплащане, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, включително и за адвокатски хонорар.
В срока за отговор ответника ЗКПУ „Д.-“, с. Д.са депозирали отговор на исковата
молба, в който са оспорили предявените искове по основание и размер. В отговора
се твърди, че Д.С., като посредник на ищеца се свързала по телефон със С.Г.,
която работи в ответната кооперация, и обяснила, че е посредник на гръцка
фирма, като предложила цена от 0.36 лв. за килограм овес и ечемик. Ответника се
съгласил да стане сделката, поради коетоГ.обяснила на С., че договорената
продукция ще бъде извозена от двора на кооперацията след извършен превод на
суми, като си разменили данните за оформяне на сделката. Твърди, че по телефона
представител на ответника и С., като посредник, уговорили ден, в който ще
пристигне камион /гондола/ за извозване на зърното, като кооперацията
предварително била информирана за номера на транспортното средство. Сочи, че по
банков път ответника получил превод от фирма купувач в размер на 4500 евро –
8801.24 лв. Твърди, че пристигнал камион със същия номер, за който кооперацията
била информирана, като уговорката била първо да се натовари ечемик, а след това
овес, но С. казала, първо ще извозят овеса, като обяснила, че не ищеца му
трябвал спешно за спортни коне. Излага доводи, че за ответника нямало значение,
коя от двете култури ще бъде закупена по-рано, тъй като продажната цена била
една и съща. В отговора се твърди, че камионът бил натоварен в присъствието на
шофьора и Е.У.– касиер-домакин при ответника, измерен на колесен кантар на „К.С.“,
за което била издадена кантарна-износна бележка с № . от 22.11.2013 г., с
количество овес от 22700 кг., което било фактурирано по цена от 0.36 лв./кг. с
обща стойност 8172 лв. Била издадена и международна фактура в евро, а по молба
на превозвача, оформена и международна товарителница. Твърди, че на 25.11.2013
г., С. се обадила в кооперацията, и казала, че същия превоз, пътува към двора
на кооперацията да товари ечемика. Сочи, чеГ.била на телефона, която я
уведомила, че първо трябва да види превода за исканото количество ечемик, за да
се увери, че продажната сума е преведена. Твърди, че камионът пристигнал в
двора на ответника и започнали да го товарят с ечемик. У. и шофьора отишли с
камиона да измерят ечемика на същото място – К.С., за което била издадена
износна бележка № .г., като камионът се върнал в стопанския двор. Сочи, че бил
натоварен ечемик от 14620 кг., при цена от 0.36 лв./кг., на стойност от 5263.20
лв. Ответника изчакал да получи превод от 4651.20 лв., който представлявал
разликата от дължимата сума от 5263.20 лв. и надвнесената сума от 612 лв. от
сделката с овес. Сочи, че от „Сибанк“ ЕАД гр. Радомир, ответника получил
информация, че има превод в размер на 2870.40 лв., която не отговаряла на
дължимата, а била по-малко със сумата от 1781.20 лв., поради коетоГ.се била
обадила на С., като я уведомила, че това не е очакваната сума и докато не се
получи цялата дължима сума, натоварения със зърно камион няма да пътува, при
което С. била започнала да крещи, че кооперацията бавила камиона, това била
цената на ечемика и няма да превежда повече пари. Твърди, че С. отишла в двора
на кооперацията и поискала парите, да и бъдат върнати в брой, като представила
вносна бележка, от която било видно, че тя е вносител на сумата от 2870.40 лв.
Сочи, че поради товаГ.и У. изплатили в брой на С. сумата от 2870.40 лв., както
и надвнесената сума от 612 лв., за което бил съставен РКО № 219/25.11.2013 г.,
подписан от лично от С.. Излага доводи, че на гърба на РКО, служителите описали
вида на плащанията, за което С. отново се подписала, заедно сГ.и У.. Твърди, че
през целия период служители на кооперацията не са имали контакт с представител
на фирмата купувач, а само със С.. Сочи, че шофьора на камиона дал на
кооперацията един екземпляр в оригинал от международната товарителница,
подписан и подпечатан от фирмата превозвач и фирмата получател, който С. грабнала
и прибрала. Сочи, че имало следствено дело в ОСлС – Перник във връзка с
издадените документи и тяхната истинност, в което имало приложена
международната товарителница, надлежно оформена, подписана и подпечатана от
превозвач и получател. В отговора е оспорена истинността на нотариална покана
от 23.05.2015 г., с рег. № 797, в която връзка ответника е заявил, че оспорва
обстоятелството, че същата му е връчена.
В съдебно заседание ищеца лично
(чрез преводача) и чрез пълномощника си адв. П. поддържа предявения иск. По
изложени съображения в съдебно заседание и депозирана по делото писмена защита,
моли съда да постанови решение, по силата, на което иска да бъде уважен, като
му се присъдят и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника
ЗКПУ “Д.-” чрез пълномощника си адв. Б., оспорва предявения иск. По изложени
съображения в съдебно заседание и депозирана писмена защита, моли съда да
постанови решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Не се спори по делото, че ищецът Д.Г.К.
е гражданин на Р.Г., където упражнява търговска дейност. Ответникът ЗКПУ “З-” е
кооперация, която предлага продажба на земеделска продукция – житни култури,
като овес и ечемик.
От представената и приета по
делото молба декларация на гръцки език, и в легализиран превод на български
език, се установява, че на 22.11.2013 г. ищецът е превел по сметка на ответната
кооперация сумата в размер на 4500 евро по фактура № .г.
По делото е представена и приета
вносна бележка, от която се установява, че на 25.11.2013 г. ищецът е превел по
банкова сметка ***.40 лева с основание за внасяне проформа фактура от 25.11.2013
г.
Приет е и разходен касов ордер, от който се установява, че на 25.11.2013 г., ответната кооперация е изплатила на Д.К.С., като представител на Д. Г. неправилно преведена сума в размер на 3482 лева. На гърба на касовия ордер е описано, че изплатената на С. сума представлява сбор от сумата от 2870 лева, неправилно внесена сума по сметка на кооперацията и сумата в размер на 612 лева, представляваща надвнесена сума по фактура № .г.
По
искане на ищцовата страна по делото са разпитани свидетелите С.Г.Б.и Х. Д..
В
показанията си Б сочи, че ищеца споделил с него за проблем, който имал с
недоставен от България ечемик. Твърди, че Д. му казал за договорено от него количество
от 25 тона ечемик, при цена за тон от 180 евро, които бил платил, но ечемика не
му бил доставен. Сочи, че ищеца и свидетеля отишли в ответната кооперация в с.Д.,
където разговаряли с главната счетоводителка – свидетелката С.Г., където последната
им представила бележки за преведените от ищеца суми, която му заявила, че са
изпратили ечемика за Г.. Твърди, че ищеца първо е превел сума за ечемик, след
което се оказало, че ответниците нямали необходимото количество ечемик, и щели
да закарат овес, за която К. трябвало да заплати сумата около 100-1500 евро,
която превел на кооперацията. Сочи, че ищеца се е свързал с ответната
кооперация чрез посредник – Д., с която свидетеля разговарял по телефона, като
последната му заявила, че си е свършила работата, а К. не си е получил ечемика.
Свидетеля не знае какви са били задълженията на посредника, и твърди, че не е
разговарял на тази тема с ищеца.
В
показанията си свидетеля Х. Г.Д. (чрез преводача) – син на ищеца, ищеца твърди,
че трябвало да платят 4500 евро за да им докара Д. ечемик, който не им бил
доставен. Сочи, че Д. им казала, че ще им достави овес, като разликата от 1500
евро, трябвало да платят, когато им бъде доставена стоката, но стоката не била
доставена. Свидетеля сочи, че договорената цена била от 180 евро за тон и
твърди, че знае за заплатена от баща му сума в размер на 4500 евро, но за друга
сума не знае. Твърди, че Д. е следвало да достави стоката, но свидетеля не я
познавал.
По
искане на ответната кооперация по делото са разпитани свидетелите С.Г.Г.и Е.Р.У..
В
показанията си свидетелкатаГ.твърди, че работи при ответната кооперация, като
главен счетоводител от 1997 г. и не познава ищеца. Сочи, че познава Д.С. от
есента на 2013 г., когато я видяла за първи пък, като клиент за кооперацията.
Твърди, че по това време кооперацията имала произведена продукция за продажба -
ечемик, овес и царевица, като подали обява по интернет, че продават ечемик,
пшеница, овес и слънчоглед. Сочи, че през есента на 2013 г., непосредствено
след като подали обявата в интернет, с тях по телефон се свързала Д., която им
предложила добра цена за количество овес и ечемик, които кооперацията трябвало
да продадат на Д.. Д. им обяснила, че на Д. му трябвали две гондоли с
количество от по 15 т. до 20 т., като едната гондола трябвало да бъде
натоварена с ечемик, а другата с овес. Свидетелката твърди, че разяснила в
телефонния разговор на посредничката, каква е практиката на кооперацията, а
именно първо да получат парите, а след това да натоварят, и с транспорт на
клиента да извършат доставката. Сочи, че на следващия ден пристигнала гондола,
която по искане на Д. натоварили с овес. Твърди, че кооперацията получила
паричен превод в евро от Г., като сумата била с около 500-600 лева преведена в
повече от дължимата за натоварената гондола с овес. Твърди, че превозното
средство, регистрационния му номер и вида житна култура - овес, която трябвало
да натоварят им били посочени от Д., като именно на посоченото от нея превозно
средство натоварили овеса. Сочи, че по време на товаренето на овеса присъствала
и свидетелката Елена У.. Твърди, че през цялото време свидетелката поддържала
телефонна връзка с Д., която им давала наставления за доставката на овеса.
Сочи, че за превоза съставила фактура и международни фактури – инвойс, като
приложение към документите била и кантарна бележка от колесен кантар и със
съдействието на шофьора на гондолата съставили международна товарителница –
ЧМР. Твърди, че през м.10 – м.11.2013 г. Д. отново се обадила по телефона на
свидетелката, като и казала, че изпраща втора гондола, която трябвало да бъде
натоварена с ечемик. Гондолата била натоварена, като преди изпращането и,
свидетелката извършила справка за банковите преводи по сметка на кооперацията,
при която установила, че преведената сума от банка в гр. Петрич и надвнесената
такава за първата гондола, за което Д. била запозната, не отговаряли на сумата,
която трябвало да бъде платена за натоварено количеството, ечемик поради което
свидетелката разпоредила гондолата да бъде разтоварена. Свидетелката не можа да
посочи конкретната сума, която е трябвало да бъде преведена, за доставката на
натоварената с ечемик гондола. Сочи, че шофьорът на камиона се обадил на Д. за
нареждането наГ.да бъде разтоварен камиона и след около 40 минути, последната
пристигнала на площадката в кооперацията. Твърди, че по това време шофьора и подал
документ от първия превоз - ЧМР, който Д. издърпала от ръцете на свидетелката и
поискала да и бъдат върнати преведените пари. Сочи, че заедно с Д. и У. се
качили в офиса на свидетелката, където Д. и представила документ, от който било
видно, че именно тя е превела по банков път парите по сметка на кооперацията,
катоГ.изплатила в брой на Д. сума, която била сбор от банковия превод и
преведената в повече сума по първата фактура, за което съставила РКО, подписан
от Д., на гърба на който описали изплатената и сума. Сочи, че за сделката
осчетоводила фактура, независимо от липсата на ЧМР, като договорената цена била
от 0.36 лева за килограм, или 360 лева на тон. Твърди, че за плащането не е
съставяна проформа фактура, като не е виждала Д. да посещава ответната
кооперация. Свидетелката твърди, че за конкретния случай между страните не бил
подписан писмен договор, каквато била обичайната практика на кооперацията.
В
показанията си У. сочи, че работила като “домакин – касиер” при ответната
кооперация в периода от 1998 г. до 2014 г. Твърди, че след обява в интернет с
кооперацията се свързала Д., като на телефонния разговор между св.Г.и Д., У. не
присъствала, но видяла листче, в коетоГ.била написала по време на разговора 1
кг. – 0.36 ст. Сочи, че било договорено първия камион да бъде натоварен с овес,
което било изпълнено, като натовареното количество овес било измерено, за което
била съставена кантарна бележка, предадена на гл. счетоводител. Твърди, че за
доставката на ечемика била договорена същата цена, като в кооперацията дошъл
камион, който бил натоварен с около 14-15 т. ечемик, който бил разтоварен в
двора на кооперацията, тъй като парите не били преведени. Сочи, че за първия
камион била преведена сума в повече от дължимото и когато уведомили Д., че
преведената за втория камион сума е недостатъчна, тя превела някаква сума.
Свидетелката не знае защо е бил разтоварен втория камион. Заявява, че е
присъствала при изплащането на парите на Д., за което бил съставен РКО, на
гърба на който свидетелката се подписала. Твърди, че не е виждала ищеца в
кооперацията
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели: Сотир Георгиев
Б, Х. Д., С.Г.Г.и
Е.Р.У..
При
така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК,
Радомирският районен съд, от правна страна прие следното:
Предявеният
иск е за връщане на суми платени въз основа на отпаднало основание т.е. иск по
реда на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, доколкото в исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за доставка на ечемик и овес, който бил
развален.
По
силата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, всеки е длъжен да върне онова, което е
получил на отпаднало основание. Условие за възникване на вземане по този
фактически състав на неоснователно обогатяване е отпадането на основанието за
преминаването на имуществено благо от патримониума на лицето, което е дало нещо
или се е обеднило, в патримониума на друг правен субект, получило същото нещо,
или се е обогатило за чужда сметка. Несъмнено преминаването на имуществени
блага поначало следва да става на някакво определено основание. При отпадането
му, по силата на закона, възниква задължение за възстановяване на съответната
имуществена облага на субекта, от чийто патримониум е излязла, а според правилото
прогласено с разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето на договора има
обратно действие и предвид това само при надлежно развален договор настъпват
последиците за връщане на даденото. Връщане на даденото на отпаднало основание
се дължи на кредитора, който е престирал, но не е получил насрещно изпълнение
по договора.
Предвид
изложеното, за да претендира връщане на процесните суми е необходимо ищецът да
установи наличие на валидна облигационна връзка – сключване на твърдения от
него договор, изпълнение от страна на ищеца на задълженията по договора, както
и надлежно упражнено от него право за разваляне на договора, респ. отпадане на
основанието за плащане. Преобразуващото право да се развали договора в
хипотезите на чл.87 от ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при
наличие на неизпълнение от страна на длъжника, а съгласно изискването на чл.87,
ал.1 от ЗЗД когато договора е сключен в писмена форма, то и волеизявлението за
неговото разваляне трябва да бъде отправено писмено. Константната съдебна
практика приема, че договорът може да бъде развален и с депозиране на исковата
молба, но в настоящия случай съдът намира, че ищеца не доказа сключване на
договор за доставка на овес и ечемик, за да може да разгледа дали твърдения за
сключен между страните договор е развален.
Това е
така, защото доколкото в исковата молба се твърди, че процесният договор, който
се сочи, като сключен между страните, е за доставка на овес, ечемик, съдът
приема, че същият следва да бъде квалифициран единствено като договор за
поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, но ищецът не доказа сключването на
подобен договор. Действително договорът за поръчка е консенсуален и неформален
договор, и за неговото възникване не е необходимо наличие на каквато и да е
форма, но законът изрично забранява установяването на договори на стойност над
5000 лева със свидетелски показания – чл.164, ал.1, т.3, предл.2 от ГПК, а в
конкретния случай ищеца твърди, че между страните бил сключен договор, по
силата на който ответника е трябвало да му достави ечемик, овес, за което той
превел сумите от 4500 евро и 2870.40 лева, която стойност на сумите, като
платени по един договор, надхвърля 5000 лева и попада в забраната за доказване
сключване на договора със свидетелски показания. Ето защо съдът не кредитира
показанията на свидетеля Б, Д. и Гьолска, в частта им, в която твърдят, че
между страните бил сключен договор за доставка на ечемик, овес, тъй като
показанията в тази им част попадат в хипотезата на чл.164, ал.1, т.3, пр.2 от ГПК. В този смисъл не може да се приеме, че показанията на посочените по-горе
свидетели, установяват наличието на подобен договор. Отделно от товаГ.сочи, че
в случая между страните не е сключен писмен договор, а и такъв не е представен
по делото и нито един от останалите свидетели не твърди да е сключван. В
конкретния случай, макар чл.280 и сл. от ЗЗД да не изискват сключване на писмен
договор, то в случай, че имаше такъв сключен между страните, то писмената му
форма нямаше да бъде форма за действителност, а форма за доказване на неговото
сключване. По делото не се събраха други доказателства в тази насока, въпреки
указаната и разпределена от съда в доклада по делото доказателствена тежест по
предявения иск, както и няма други годни доказателства, които да установят
сключването на подобен договор. Независимо от твърдението на ищеца, че
сключването на договор между страните е безспорно по делото, то този факт
ответника е оспорил още с подаване на отговора исковата молба, поради което и
не може да се приеме, че този факт е безспорен между страните.
Наличието
на облигационни отношения между страните не се установява и от представените от
ищеца писмени доказателства - документи. От една страна представената молба
декларация от 22.11.2013 г., в която е посочено, че ищецът е превел на
ответната кооперация сумата в размер на 4500 евро с основание проформа фактура
№ .г., то такава проформа фактура не бе представена по делото. Дори да бе
представена такава, то следва да се има предвид, че проформа фактурата не е
формализиран документ, а документ установен с оглед търговската практика, за
разлика от фактурата, за която има изрично установени по силата на закон
реквизити – чл.114, ал.1 от ЗДДС. Проформа фактурата не съдържа задължение за
която и да е от страните. Подобни документи най-често предхождат сключването на
търговски договори и по своята същност представляват обещание за сключване на
подобна сделка, което няма правнообвързваща страните сила. Посоченото в такава
може да се разглежда единствено като оферта за сключване на договор. Ето защо
представената молба –декларация не може да установи наличие на облигационна
връзка между страните.
Такава
не може да бъде установена и от представеното платежно нареждане за превод на
сума от 25.11.25013 г. в размер на 2870.40 лева, в което като основание също е
посочено проформа фактура от 25.11.2013 г.
От друга страна основанието записано в платежното нареждане от страна на
ищеца, по своя характер представлява частно волеизявление, установяващо
благоприятни за ищеца факти, и не може да се приеме, като доказателство,
установяващо наличието на сключен между страните договор. Посоченото в горните
два документа не съдържат достатъчно категорична информация във връзка с какви
точно отношения между страните се извършва плащането.
С оглед
на това съдът намира, че ищеца не проведе пряко доказване на факта за сключен
между страните договор, а след като не можа да установи наличие на сключен
договор, то съдът не следва да обсъжда дали същият е развален или не.
За
пълнота следва да се отбележи, че при исковете с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, освен даване и получаване, в него се включва и наличие на
основание към момента на даването, респ. получаването и настъпване на последващ
юридически факт, чието действие е ретроактивно заличаване на последиците на
основанието, като например разваляне на договора или настъпване на уговорено
прекратително условие. Затова върху ищеца лежи тежестта да докаже всички
елементи на фактическия състав. За да се претендира връщане на даденото при
отпадане на основанието по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради разваляне на
договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил, при условията на
пълно и главно доказване, надлежно сключен договор, респ. упражнено право на
разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на
договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите
предпоставки на правото на изправната страна по чл.87 от ЗЗД, а именно: сключен
договор, виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което
последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е
изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да
е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за
реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали
договора в хипотезите на чл.87, ал.1 и ал. От ЗЗД се упражнява с едностранно
волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника, в който смисъл
е решение №203/30.01.2012 г. по т. д. №116/2011 г. на ІІ ТО на ВКС.
Предвид
изложеното така предявеният иск е неоснователен и недоказан, и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид
изхода от спора и съобразно заявените от страните искания за присъждане на
разноски, съдът следва да се произнесе по същите. Страните са представили
списъци на разноските по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да му бъдат присъдени направените от
него разноски. В представения от пълномощника на ответника списък на
разноските, е посочено, че страната е направила такива в размер на 960 лева,
представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение. От
доказателствата по делото, а именно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, се установява, че между ответника и неговия пълномощник е
договорено възнаграждение в размер на 912 лева, което е заплатено в брой, а не
както е посочено от страната в представения по делото списък на разноските в
размер на 960 лева. Ето защо на ответната страна следва да и бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в договорения размер от 912 лева, като сторените от
ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат
възложени върху ищцовата страна.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.К. от Р.Г.,
с. Ф., обл. Д., роден на *** г. с адрес за призовки и съобщения: гр. С., ул.“М.Б.“
№ .чрез пълномощника си адв. С.П. иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД против ЗКПУ „Д.-.““ с ЕИК .със седалище и адрес
на управление:***, представлявана от М.Д.К. за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумите от 4500 евро и 2870 лева, които са получени от ответника на
отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба и доставка на житни
култури, сключен на 22.11.2013 г. за количество 25 тона ечемик на цена от 180
евро за тон, който договор бил предоговорен на 25.11.2013 г. в доставяне на 25
тона овес, на цена от 240 евро за тон, която цена ищеца заплатил предварително,
ведно с лихва за забава върху всяка една от тези суми от завеждането на
настоящия иск до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.Г.К. от Р.Г., с. Ф., обл. Д., роден
на *** г. с адрес за призовки и съобщения: гр. С., ул.“М.Б.“ № .да
заплати на ЗКПУ „Д.-.““ с ЕИК .със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от М.Д.К. сумата от 912 (деветстотин и дванадесет) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар:М.М.