№ 73
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500600 по описа за 2021 година
С Решение № 260011/09.06.2021г., постановено по гр.дело № 113 по
описа на РС - гр. Е. за 2020 г., е прекратен бракът, сключен на 09.05.2019
година с Акт № 0006 на Община Е., между М. Р. и М.Д., като дълбоко и
непоправимо разстроен, на основание чл. 49 ал. 1 от СК. Със същото решение
съдът е обявил, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака имат и двамата съпрузи, а след прекратяването на брака съпругата
ще носи предбрачното си фамилно име – Р..
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на ищцата М. Р. срещу
горното решение единствено в частта му за вината. Жалбоподателката счита,
че в тази си част решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Поддържа, че районният съд бил омаловажил или
пренебрегнал доказаните брачни провинения на ответника - постоянни побои
и малтретиране, системна забрана за излизане от дома, необоснована ревност,
психически тормоз, злепоставяне пред близките й и ограничаване на нейните
контакти. Оспорва мотивите на обжалваното решение, касаещи липса на
нейна трудова ангажираност, като счита, че в тази част те противоречат на
правната и житейска логика. Сочи, че причината да е била безработна е
забраната от съпруга й за контакти с външния свят, породена от
необоснованата му ревност. Намира, че тези обстоятелства са установени от
разпитаните в хода на производството свидетели и са отразени в
обстоятелствената част на обжалваното решение, но въпреки това не били
отчетени при произнасянето по въпроса за вината, а свидетелските показания
1
в тази насока не били кредитирани. Твърди, че има изградени трудови
навици, над 20 години трудов стаж и желание за работа, което осъществила
след раздялата с ответника. Навежда довод, че ЕРС не бил отчел
многобройните й сигнали до МВР във връзка с оплаквания от домашно
насилие, както и свидетелските показания за упражнявано от ответника
домашно насилие спрямо нея. Поддържа, че последният е извършил
множество брачни провинения, а тя – никакви, поради което моли съда да
постанови решение, с което да обяви, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по изключителна вина на ответника М.Д.. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор от насрещната
страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не
се явява. Представлява се от адв. П., който поддържа жалбата и моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови
друго, с което обявява, че настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака е по изключителна вина на ответната страна – М.Д.. Поддържа тезата
си от въззивната жалба, че ответникът бил реализирал множество брачни
провинения, изразяващи се в постоянни побои и малтретиране на ищцата,
системен психически тормоз, забрана за излизане от дома, необоснована
ревност, злепоставяне пред близките и ограничаване на нейните контакти.
Счита тези обстоятелства за доказани от събраните в хода на
първоинстанционното производство гласни доказателства, както и от
многобройните сигнали, изпратени от потърпевшата до органите на МВР.
Поддържа изложените в жалбата аргументи. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна не
се явява, не се представлява и не изразява становище.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт. Същата не се оспорва от страните, а
жалбоподателката твърди, че, при правилно констатирани и отразени факти в
обстоятелствената част на обжалваното решение, районният съд не ги е отчел
и взел предвид (респ. ги е омаловажил) при произнасяне по спорния въпрос за
вината. Поради това настоящият съдебен състав намира, че спорът пред
въззивния съд е не по фактите, а по начина на тяхното интерпретиране и
ценене.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а районният съд се е произнесъл по действително предявения
такъв.
ІІІ. По същество
Предметът на подадената въззивна жалба е ограничен единствено до
брачната вина.
По този въпрос съдът намира, че жалбата е неоснователна поради
следните съображения.
Неоснователно жалбоподателката счита, че в хода на
първоинстанционното производство били доказани многобройни брачни
провинения на ответника. Противно на поддържаното във въззивната жалба,
единственото, което свидетелките И. и Б. са възприели лично, са проявите на
нервност, грубост и ревност от страна на Д. по време на пребиваването на
съпрузите в Г., но установената интензивност и продължителност на тези
прояви не е такава, че да надхвърли границата, над която те биха се
превърнали в брачни провинения. Друго обстоятелство, което св. Б. е
възприела лично, е предходна временна раздяла на съпрузите и опит за
повторното им събиране, за което тя е посредничила по телефона, но без да
сочи причините за това, поради което съответното обстоятелство не може да
се третира като брачно провинение именно на ответника. Още повече, че
самата св. Б. е посъветвала жалбоподателката „.. че щом с него е отишла, да
си ходи с него“, т.е. самата тя не е възприела случилото се като основателен
повод за раздяла. Също така следва да се има предвид, че св. И. изрично
заявява, че „друг път не съм ставала свидетел, защото аз не съм била при тях,
не знам“, а св. Б. сочи, че „все лоши работи съм чула, но не мога да кажа аз
нищо лошо, отдавна не съм го виждала, не знам сега какво представлява“,
както и че „аз следи не съм виждала по нея от бой, защото съм в Г.“. Поради
това показанията на тези две свидетелки следва да се ценят единствено
относно събитията в Г., но, както се посочи по- горе, те не са достатъчни да
обосноват изключителна вина на ответника за разстройството на брака.
В останалите части показанията на тези свидетелки почти изцяло
възпроизвеждат в преизказно наклонение съобщеното им от ищцата, т.е.
самите подлежащи на доказване изгодни твърдения на страна по делото,
поради което не са годни да ги докажат. Освен това св. Б. се позовава и на
съмнения на трето лице (Й.), които също не следва да бъдат ценени, с оглед
3
на това, че не са възприети лично от тази свидетелка.
Поради това районният съд правилно не е кредитирал тези показания в
частта им, извън случилото се в Г., а оплакванията в жалбата в този смисъл са
неоснователни.
Също така неоснователно жалбоподателката претендира, че по делото
били доказани нейни многобройни сигнали до полицията за упражнено върху
нея насилие от страна на ответника. На първо място, дори да се установят
такива сигнали, в настоящото производство не може да се провери тяхната
основателност, поради което те, сами по себе си, доказват единствено
направените от нея изявления, но не и достоверността им, т.е. не са годни да
докажат претендираните от жалбоподателката действия (брачни провинения)
на ответника. На второ място, видно от приетите като доказателство по
делото справки от РУМВР – Е. (л. 32 – 33 от първоинстанционното дело),
четирите констатирани сигнала не касаят упражнено върху нея насилие, за
каквото се претендира в жалбата. Така напр. първият сигнал е от Д.а за това,
че съпругът й я обвинява в кражба на 4900 лв.; вторият сигнал е отново от
нея, но за това, че съпругът й се кара с трето лице (Дончев), третият сигнал е
за това, че съпругът й не я е пускал „да си отиде“, което звучи нелогично, като
се има предвид, че съпрузите са живели заедно в общ дом, а четвъртият
сигнал е от трето лице (Ф. И.) за семеен скандал между съпрузите Д.и, в
резултат от който жалбоподателката напуснала дома им, но е отказала да даде
обяснения по случая, поради което от наличната информация не може да се
правят дори косвени изводи за причините за скандала и напускането на дома.
С оглед гореизложеното, и тези доказателства не доказват претендираните от
жалбоподателката обстоятелства по упражняване на насилие спрямо нея от
страна на ответника.
Същевременно, от показанията на св. М., във връзка с писмените
доказателства, приложени към отговора, се установява, че жалбоподателката
действително е участвала в посочените в отговора на исковата молба сделки,
които, с оглед естеството си, разбираемо са провокирали неодобрение у
съпруга й. Макар и да не могат да се третират като брачно провинение,
предизвикало дълбокото и непоправимо разстройство на брака, те също са
част от причините за неразбирателството и конфликтите между съпрузите.
По тези съображения, следва да се приеме, че и двамата съпрузи са
имали отчасти укоримо поведение, неприемливо за съответната насрещна
страна, което е довело до изостряне на отношенията между тях и до
невъзможност за продължаване на съвместния им живот. Противно на
претенциите на жалбоподателката, обаче, не може да се обоснове достатъчно
съществен превес на това поведение на ответника, който би обосновал извод
за негова изключителна вина за настъпилото непоправимо разстройство на
брака.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата
е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и обосновано, поради
което следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
4
Не е направено искане за присъждане на разноски от страната, която, с
оглед изхода на делото, има право на такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011/09.06.2021г., постановено по гр.
дело № 113 по описа на РС - гр. Е. за 2020 г. в обжалваната му част, с която е
прието, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5