№ 24
гр. Б.С., 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20241410100170 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с Вх. № 772/09.02.2024 г.
депозирана от „ Йеттел България„ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.С., район „ Младост „, ж.к.“ Младост „ №4, Бизнес
Парк С., сграда 6, чрез пълномощника си адв. З. Й. Ц., с адрес за призоваване
гр.С., ж.к.Гео Милев, ул.“Ал.Жендов“ №6,ет.5, против Х. К. А.,
ЕГН:6********** от с.Тлачене,общ.Б.С., обл.В., ул.“ Шипка „ №4 с предявен
иск с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за
приемане за установено по отношение на ответника, на вземането, предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№663/29.08.2023г., издадена по ЧГД №1140/2023г. по описа на РС – Б.С., т.е.,
че ответникът дължи на ищцовото дружество, както следва - сума в размер на
879.31 лева – общ сбор по сключени м/у страните договори за електронни
съобщителни услуги и продукти за изплащане с №********* от 30.12.2020г.,
№********* от 17.05.2021г., №********* от 17.05.2021г., №********* от
17.05.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК – 20.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото
производство.
В исковата молба се сочи, че между ищцовото дружество и ответника са
сключени договори №********* от 30.12.2020г., №********* от 17.05.2021г.,
№********* от 17.05.2021г., №********* от 17.05.2021г., които договори били
за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти на
1
изплащане. Твърди се, че различните услуги и продукти били предоставени от
ищцовото дружество на ответника чрез подписването на допълнителни
индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор:
- с Договор от 30.12.2020г. и допълнително споразумение от
17.05.2021г., ищцовото дружество предоставило на ответника мобилна услуга
за SIM карта с телефонен номер **********.
- с Договор от 17.05.2021г., ищцовото дружество предоставило на
ответника мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********.
- с Договор от 17.05.2021г., ищцовото дружество предоставило на
ответника мобилен апарат XIAOMI Redmi Note 9 128GB и допълнителен
договор от 17.05.2021г., за комплект четири броя, аксесоари.
Сочи се, че на основание сключените договори и във връзка с
предоставяните услуги и продукти на изплащане, ищцовото дружество
издавало ежемесечни фактури. Във фактурите били отразени таксите за
ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и
месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка
фактура било отразено подробно потреблението на абоната за съответния
период, в т.ч. абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене,
изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя
SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и др.
Твърди се, че в процесния случай по отношение на ответника били
налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори.
Твърди се още, че поради неизпълнение на задълженията си в срок,
ответникът дължал на ищцовото дружество обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което се иска
обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 20.07.2023г.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства: договор – 4бр; фактури за претендираните суми – 3бр.;
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника, чрез особен
представител адв.Х. А. е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че
адвоката няма никаква връзка с ответника в процеса.Оспорва се ищцовата
претенция по размер.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като с
протоколно определение заключението на вещото лице е прието от съда.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищцовото дружество и ответникът са сключили договори, във връзка с
2
предоставяне на услуги и продукти на изплащане.
- с Договор от 30.12.2020г. и допълнително споразумение от
17.05.2021г., ищцовото дружество предоставило на ответника мобилна услуга
за SIM карта с телефонен номер **********.
- с Договор от 17.05.2021г., ищцовото дружество предоставило на
ответника мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********.
- с Договор от 17.05.2021г., ищцовото дружество предоставило на
ответника мобилен апарат XIAOMI Redmi Note 9 128GB и допълнителен
договор от 17.05.2021г., за комплект четири броя, аксесоари.
От приложените обобщени фактури и сметки за начислени неустойки се
установява, че ответникът е дължал неизплатени суми за предоставени услуги
и неустойки за неплатени месечни абонаментни такси (три месечни такси), за
направените отстъпки от цени на ползвани услуги и вноски за лизинг.
Според условията на договора, неустойката се определя като сумата, равна
на процентен дял от всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до крайния срок но договора. Максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратната стойност но стандартния
месечен абонамент. Потребителят е задължен да заплати сумата, която
съответства на останалия период от договора, разделена на разликата между
най-ниската и най-високата месечна такса, съгласно условията на плана. Ако
са били предоставени отстъпки или различни стойности, на месечните
абонаменти.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно
изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните
знания на вещото лице в конкретната област.
От заключението безспорно се потвърждава, че между страните за
сключени описаните по-горе договори за ползване на мобилни услуги.
Вещото лице е установило, че ответникът е преустановил плащанията си към
ищеца и е изпаднал в забава, съгласно общите условия на „ Йеттел България„
ЕАД . Видно от заключението на експертизата, вещото лице е установило, че
съгласно цитираните клаузи в договорите в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така опредената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера, без вкл. ДДС.
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер ********** възлиза на 372,74 лв. Сумата представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
/по 34,99 лв. всяко/ или 104,97 лв. с МС, ведно с добавената част от стойноспа
3
но ползваните отстъпки , от месечния абонаментен план, съответстващо на
оставащия срок до края на договора в размер на 26,82 лв. и с добавена разлика
в размер на 240,95 лв. между стандартната цена на мобилен телефон XlAOMl
Redmi Note 9 128GB DU61 White без отстъпка, съгласно ценовото листа,
валидна към 17.05.2021 г. по дължимата общо преференциална цена по
Договор за лизинг от 17.05.2021 г., съответстваща на оставащия срок от
договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката за номер +359********* възлиза на 119,87 лв.
Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС /по 34,99 лв. всяка/ , т. е. 104,97 лв., ведно с добавена
част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края но договора в размер на 14,90 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че предвид събраните по делото доказателства, както и
приетото по делото заключение на ССчЕ, дават основание за извода, че
страните са били във валидно правоотношение, възникнало въз основа на
сключени между тях договори за електронни съобщителни услуги и продукти
за изплащане с №********* от 30.12.2020г., №********* от 17.05.2021г.,
№********* от 17.05.2021г., №********* от 17.05.2021г.,
В настоящия случай ответника притежава качеството „потребител“ по
смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), а според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. За нищожността на такава клауза съдът следи служебно и без да
е наведено възражение от ответника – Решение на Съда от 26.04.2012г. по
дело С-472/10 на Съда на Европейския Съюз и Решение № 23/07.07. 2016г. по
т.д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.
Безспорно се установи, че сключените с ответника договори са
едностранно прекратени от ищцовото дружество, съгласно ОУ, поради
допусната от страна на ответника забавата на плащането на дължимите
суми.След това е издадена първата обобщена фактура за забавените плащания
– т.е вземането на ищеца е станало изискуемо спрямо ответника (след
изтичане на предоставения срок за доброволно плащане на забавените суми).
Претендираната сума за неустойка, съгласно представения договор, се
дължи за предсрочно прекратяване на договора за фиксирани услуги, като
размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни месечни
абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на
ползване на услугите, но не повече от трикратния размера на абонаментната
4
такса. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз
основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е
уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които
съдилищата следва да се съобразят.
В настоящия случай, процесната неустойка дава право на оператора да
получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от
задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на
правоотношението. Тоест, операторът се стреми да капитализира приход,
който дори би бил по- значителен от този, който би получил, ако договорът не
бе предсрочно прекратен ( доколкото неустойката се формира от стандартни
месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални
такива ).Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и
нарушава принципа за справедливост.
С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й
и условията, при които тя се дължи, съдът приема още, че е налице
обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и
т. 15 ЗЗП. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди
от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин
процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването
на договора. В този порядък, неустойка в размер на три месечни абонаментни
такси ( по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива ),
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение. Получаването на неустойката пък, предвид
начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т.
15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да
плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не
договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия
период. Ето защо съдът приема, че така уговорената клаузата от сключения
между страните договор е нищожна, поради което предявеният установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата за
неустойка се явява неоснователен и като такава ще следва да бъде отхвърлена,
като с оглед неравноправната клауза, ответникът следва да заплати само
дължимата се от него главница. Видно от заключението на вещото лице,
неустойката е в общ размер на 492,61лв.
По отношение на приетото заключение по изготвената ССЕ, съдът
намира, че въпреки правилното изчисляването на неустойките по договора,
формиращата ги клауза е неясна и сама по себе си, нищожна. Съдът намира от
правна страна, че това обстоятелството представлява заместваща престация,
без предоставяне на услуга.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че към датата на
5
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 05.10.2023 г. ответникът не
дължи на ищеца претендираната сума от 492,61 лв. – неустойки за неплатени
суми за ползвани електронни съобщителни услуги ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 20.07.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
При горните мотиви, съдът приема, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.07.2023 г. ответникът дължи на ищеца
претендираната сума от 386,70 лв. – главница за неплатени суми по сключени
м/у страните договори за електронни съобщителни услуги и продукти за
изплащане с №********* от 30.12.2020г., №********* от 17.05.2021г.,
№********* от 17.05.2021г., №********* от 17.05.2021г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
20.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за която претенция е
издадена Заповед за изпълнение № 663/29.08.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 1140/2023 г. по описа на РС Б.С..
По разноските:
Претендират се от ищеца направените разноски както в заповедното,
така и в исковото производство. В заповедното производство са направени
разноски в общ размер на 505,00 лева, от които 25,00 лева държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева. В исковото производство,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, са направени разноски в общ
размер на 1 255,00 лева, от които 25,00 лева държавна такса, 480,00 лева
адвокатско възнаграждение, 400,00 лева депозит за особен представител и
350,00 лева депозит за вещо лице.
Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените разноски от ищеца следва да се присъдят по съразмерност.
Така мотивиран, Белослатинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. К. А.,
ЕГН:6********** от с.Тлачене,общ.Б.С., обл.В., ул.“ Шипка „ №4, че дължи
на „ Йеттел България„ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „ Младост „, ж.к.“ Младост „ №4, Бизнес Парк С.,
сграда 6, сума в размер на 386,70 лева / триста осемдесет и шест лева и 70
стотинки / - главница за неплатени суми по сключени м/у страните договори за
електронни съобщителни услуги и продукти за изплащане с №********* от
30.12.2020г., №********* от 17.05.2021г., №********* от 17.05.2021г.,
6
№********* от 17.05.2021г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 20.07.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, за която претенция е издадена Заповед за изпълнение №
663/29.08.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1140/2023 г. по описа на РС
Б.С., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер на претенцията от
492,61 лева /четиристотин деветдесет и два лева и 61 стотинки /.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х. К. А., ЕГН:6**********
от с.Тлачене,общ.Б.С., обл.В., ул.“ Шипка „ №4 ДА ЗАПЛАТИ на „ Йеттел
България„ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район „ Младост „, ж.к.“ Младост „ №4, Бизнес Парк С., сграда 6, сума в
размер на 222.22 лева / двеста двадесет и два лева и 22 стотинки /,
представляваща сторените в заповедното производството разноски, съобразно
уважената част на иска, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния
й размер от 282.78 лева / двеста осемдесет и два лев и 78 стотинки /.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х. К. А., ЕГН:6**********
от с.Тлачене,общ.Б.С., обл.В., ул.“ Шипка „ №4 ДА ЗАПЛАТИ на „ Йеттел
България„ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район „ Младост „, ж.к.“ Младост „ №4, Бизнес Парк С., сграда 6, сума в
размер на 552,20 лева / петстотин петдесет и два лева и 20 стотинки /,
представляваща сторените в исковото производството разноски, съобразно
уважената част на иска, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до пълния
й размер от 702,80 лева / седемстотин и два лева и 80 стотинки /.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
7