Мотиви към Решение
№ 201 от 24.04.2019 год.
по АНД № 359/2019
год. по описа на ВТРС
Производство
по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 26.02.2019
год. на ВТРП по ДП № ЗМ
– 232/2017 год. по описа на РУ - В. Търново при ОД на МВР - В. Търново (преписка
№ 581/2017 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна отговорност на Г.Х.К. – роден на *** год. в гр. Павликени, български гражданин, женен, с
висше образование, неосъждан, пенсионер, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
с ЕГН ********** - за извършено от него престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В.
Търново, редовно призована, се представлява от прокурор В. Кърчева. Представителя
на прокуратурата поддържа внесеното предложение, като моли съда да възприеме
изцяло описаната в същото фактическа обстановка, както и направените в него
изводи. Счита, че обвинението срещу К. е доказано по безспорен и категоричен
начин от събраните в хода на ДП доказателства, като моли привлечения да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК и да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК, като счита, че са налице предпоставките за това. С оглед възрастта и
социалното положение на привлечения, счита, че наказанието следва да бъде към
предвидения в закона минимален размер.
В съдебно
заседание привлечения – редовно призован, се явява лично. Не се признава за
виновен, дава откъслечни обяснения по повдигнатото му обвинение, като твърди,
че не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Представя
писмени доказателства, както и прави искане за събиране на гласни такива, а
именно допускане разпит в качеството на свидетел на съпругата му, която води.
Съдът допусна и прие представените от привлечения К. писмени доказателства,
както и допусна и разпита в качеството на свидетел съпругата му - Д. А. К.. По
същество привлечения Г.К. отрича да е извършил престъплението за което е
обвинен, счита, че е наклеветен от свидетелите, както и излага подробни доводи
за допуснати множество нарушения при извършеното срещу него разследване в хода
на ДП.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е
образувано с постановление, на ВТРП от 14.03.2017 год. за престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК.
След проведено разследване,
делото е било изпратено на ВТРП, като прокурора е счел, че от събраните в хода
на разследването доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява от фактическа страна следното:
На 09.03.2017 год. непълнолетните
Б.Л.П., И.К.И.и А. Н. Н. излезли да се разходят в кв. „Бузлуджа“ в гр. Велико
Търново. Пред жилищния, блок на ул. „Димитър Благоев“ № 15 имало маса с пейка и
момичетата седнали там. Б. П. била донесла от дома си малка бутилка бяло вино и
трите момичета си сипали по няколко глътки в пластмасови чашки, ядели семки и
си говорели. Около 19.30 ч. покрай мястото, където били седнали момичетата,
минал обвиняемият Г.Х.К.. След като ги забелязал, той известно време ги
наблюдавал, след което се приближил, извадил половия си орган и започнал да
мастурбира, приближавайки бавно към тях. Когато то видели, момичета се
възмутили и изплашили от поведението му и започнали да викат срещу него да се
маха и да го питат не го ли е срам да прави това. К. им отговорил, че е
безобиден и че нищо няма да им направи. След това се отдалечил в посока към
автобусната спирка на пътен възел „Качица“. Трите момичета, които били
възмутени и погнусени от видяното, започнали да го обсъждат. Според тях
поведението му не било нормално, затова, когато няколко минути по-късно го
видели да се връща обратно, решили да уведомят полицията. А. Н. се обадила от
мобилния си телефон на ЕЕН 112 и съобщила, за случилото се, а през това време Б.
П. и И. И. заговорили К. и го извикали на пейката при тях, за да могат да го
задържат на мястото докато пристигне полицията. К. им обяснил, че си има
семейство - деца и съпруга, но просто му било хубаво да прави така. Започнал да
ги разпитва как се казват, от къде са, в кой клас са. След това им предложил да
се усамотят някъде и „да си направят кефа“. Казал им, че ако нямат други
желания, можел просто да им прави масажи, можел да ги поеме и трите наведнъж.
Тъй като при първоначалното си обаждане на ЕЕН 112 Александрина Н. не успяла да
посочи точно мястото, на което се намират, няколко минути по-късно се обадила
отново и съобщила, че се намират на ул. „Димитър Благоев“ № 15. К. започнал да
настоява да отидат на друго място, до радио-техникума, където не било осветено.
Попитал ги какво има в чашите им и те отговорили, че има вино. Б. П. му
предложила да отпие от нейното вино и К. отпил. Докато говорели с него по
улицата зад тях минал полицейски автомобил, но служителите не ги забелязали и
продължили. Затова Б. П. казала, че отива до тоалетната, а всъщност се
отдалечила и се обадила на ЕЕН 112, като уведомила, че изпратения на подадения
от приятелката й сигнал патрулен автомобил ги е подминал. След още едно
обаждане за уточняване на местонахождението им патрулния автомобил, в който
били мл. инспектор П. И. и мл. инспектор Й. Х., се върнал. П. помахала на
служителите и те спрели. Б. П. им посочила къде се намира пейката, където били
приятелките й и К., и служителите на МВР тръгнали натам. Когато ги видял, К. се
притеснил и започнал да се отдалечава. И. и Х. го настигнали и му поискали
документ за самоличност. Първоначално К. отказал да предостави такъв. Едва след
няколко минути убеждаване им дал личната си карта, от която служителите
установили самоличността му. На въпроса на И. мастурбирал ли е пред момичетата К.
отговорил „малко да“. Няколко минути по-късно променил версията си и заявил, че
не е онанирал, а е уринирал, и отрекъл да е разговарял с момичетата. Г.К. бил
задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа и отведен в РУ - гр. Велико
Търново, където му бил съставен АУАН № 188 (бл. № 796620) от 09.03.2017 год. по
реда на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДX).
В хода на образуваното досъдебно
производство са разритани в качеството на свидетели непълнолетните Б.Л.П., И.К.И.и
А.Н.Н.както и полицейските служители П. И. и Й. Х., от чиито показания, както и
от приобщените като веществени, доказателства аудиозаписи на подадените сигнали
на ЕЕН 112, се установява описаната по-горе фактическа обстановка. Назначена е
комплексна психолого- психиатрична експертиза, която е изготвена по писмени
данни, тъй като обвиняемият е заявил, че не желае да провежда беседи с
психолози и психиатри и да дава обяснения. Съгласно заключението Г.Х.К. е с
акцентирани личностни черти, характеризиращи се с потребност на самоцелно
отстояване на субективната истина. Това е гранично състояние между нормата и
патологията. Това състояние не подлежи на медикаментозна терапия. При него се
наблюдава мнителност и подозрителност в междуличностовите отношения и
непрекъснат стремеж. към доказване на собствената правота. За личността му е
характерна изразена мнителност, подозрителност, ригидност на мисленето и
афекта. С упоритост и активност отстоява и се бори за утвърждаването на своята
гледна точка, като е способен да прояви фанатичност, твърдоглавие, властност.
Установени са трудности в управлението на собственото поведение и импулси и
наличие на адаптационно разстройство с емоционални и поведенчески прояви.
Съгласно заключението Г.К. преди и по време на извършване на деянието е могъл
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, могъл е
правилно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях. Не се нуждае от лечение или принудителни
медицински мерки.
Настоящия съдебен състав намира,
че представителя на прокуратурата правилно е възприел описаната фактическа
обстановка, която се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните в
хода на разследването доказателства. И трите свидетелки очевидки - Б.Л.П., И.К.И.и А. Н. Н., твърдят в
показанията си, че лично са видели и възприели как К. е онанирал пред тях,
както и че им е правил предложение да се усамотят някъде и „да си направят
кефа“. И трите свидетелки заявяват, че силно са се възмутили от действията на К..
Показанията им се потвърждават и от извършените разпечатки от записите на
обажданията на св. Н. и П. на ЕЕН 112, където и двете свидетелки са заявили
какви действия извършва К., като са настоявали да бъде изпратен полицейски
екип. Нелогично е ако К. не е извършвал такива действия, свидетелките да си
измислят и да съобщават неверни данни на ЕЕН 112. Освен това от показанията на
полицейските служители, които са пристигнали на място и са задържали К. - св. П.
И. и Й. Х., се установява, че когато са го попитали дали е мастурбирал, той е
отговорил "малко да". Нито свидетелките Н., П. и Данаилова, нито пък
свидетелите И. и Х. са познавали Г.К. и няма причина и основание да излагат
неверни данни и обстоятелства в показанията си, при положение, че са
предупредени за наказателната отговорност която носят ако лъжесвидетелстват.
Съдът кредитира показанията на всички тези свидетели, тъй като същите са
безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.
Съдът намира твърденията на
привлечения Г.К., че не е онанирал, а е уринирал за недоказани. Същия твърди,
че имал здравословни проблеми и поради тази причина му се наложило да уринира,
но поради липсата на тоалетни в района, е направил това на ъгъла на жилищния
блок в близост до мястото, където са се намирали трите свидетелки и те
неправилно са възприели това като онаниране. Тези негов твърдения се
опровергават от показанията на посочените по-горе свидетели, като и трите
свидетелки са категорични, че К. е онанирал, както и им правил неприлични
предложения да се усамотят и "да си направят кефа", като и двамата
полицейски служители твърдят, че К. си е признал пред тях в момента на задържането
му, че е онанирал, като на въпроса им дали е извършвал такова действие, той е
отговорил "малко да". В подкрепа на твърденията си К. сочи
показанията на съпругата си Д. К., която потвърждава, че към онзи момент той е
страдал от заболяване (възпаление на простатата) и е приемал лекарства за това,
поради което му се е налагало често уриниране. Свидетелката К. обаче заявява,
че към момента на деянието се е намирала в гр. София и не е била очевидка на
случилото се. Поради това нейните показания не могат да опровергаят показанията
на останалите свидетели. Следва да се има предвид, че свидетелката К. е съпруга
на привлечения Г.К. и е обяснимо, че дава показания, които да подкрепят
неговата версия за случилото се, която съдът приема само като защитна версия.
Неоснователни и недоказани са и
твърденията на К. за допуснати съществени нарушения при разследването срещу
него, както и изтезаването му и изтръгване на показания чрез принуда. Такива
твърдения К. е отправил и преди приключване на разследването, като във връзка
със същите са били образувани проверки от отдел "Вътрешна сигурност"
при МВР и от ОД на МВР - В. Търново, които проверки са приключили със
заключението, че няма допуснати нередности и нарушения от полицейските и разследващите
органи.
При така установеното, съдът
намира, че обвинението срещу Г.Х.К. се доказва от показанията на свидетелите Б.Л.П.,
И.К.И.и А. Н. Н., П. И. И. и Й. Цветелинов Х., както и от всички останали
доказателства и доказателствени средства, приети и приложени по делото по реда
на НПК.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за безспорно установено и доказано по делото от
обективна страна, че Г. Хирстов К. на 09.03.2017 год. в гр. В. Търново на ул.
"Димитър Благоев" извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - онанирал пред
непълнотелните Б.Л.П., И.К.И.и А.Н.Н.и им отправил неприлично предложение да се
усамотят и "да си направят кефа".
Съгласно Постановление № 2 от
29.07.1974 год. по н.д. № 4/1974 год. на Пленума на Върховния съд на РБ
непристойни действия са онези, които са неприлични и безсрамни. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че К. е извършил действия,
които са непристойни и несъвместими с обществения ред и с които се демонстрира явно неуважение към обществото.
Сексуалното самозадоволяване на обществено място, пред непълнолетни лица, и
отправянето към тях на предложение да се усамотят и „да си направят кефа“ е
поведение, което драстично нарушава правилата за приличие и е несъвместимо с
обществения морал. С това поведение обвиняемият е демонстрирал и висока степен
на неуважение към личността на непълнолетните.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вина пряк умисъл. К. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че извършва непристойни
действия пред млади непознати момичета и е правил неприлични предложения, но
това не се е оказало достатъчен контрамотив и въпреки това ги е извършил.
За престъплението по чл. 325 ал.1
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години. Видно от
приетите по делото доказателства Г.К. е пълнолетен, не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава осма от
Общата част на НК, от извършеното престъпление не са причинени имуществени
вреди и не са налице пречките, предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК. С оглед на
това са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност с административно наказание.
Изложеното обосновава извод, че
са налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на Г.Х.К. от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, с налагане на
административно наказание – глоба.
При определяне на
административното наказание, съдът съобразно разпоредбите на ЗАНН
обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на К., ниската степен на
неговата обществена опасност като личност. Предвид на това и като съобрази
целите на наказанието - неговата превантивна и превъзпитателна функция по
отношение на дееца и обстоятелството, че същия е пенсионер, съдът прие, че за извършеното
деяние на Г.К. следва да бъде наложено наказание – глоба към предвидения в
закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.
При този изход на делото съдът прие, че К. следва да бъде осъден да заплати
и направените разноски по делото в размер на 336.00 лева (триста тридесет и
шест лева), както и сумата от 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Предвид изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Емил
Бобев)