РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Монтана, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20241600100367 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по предявен пряк иск от Р. И.
ЕГН **********. чрез адв. М. Н от Софийска адвокатска колегия, гр. *.
СРЕЩУ: ЗД ..Б. И.“ АД. ЕИК *, със седалище и адрес а управление: гр. *. бул.
..*“ № *; с правно основание чл. 432 от КЗ с цена в размер на 26 000.00 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди .
В исковата молба се твърди, че на 05.04.2024 г.. около 12:35 часа. по път
Е-79. с посока на движение към гр. *, се е движил лек автомобил марка ..*”,
модел ..*” с рег. №*. управляван от М.З. с ЕГН **********(У1). Същият, в
района на км 113+000. поради движение с несъобразена с пътните условия и
интензивността на движението скорост, при десен завой навлиза в лентата за
насрещно движение и удря в предна лява врата (шофьорска), правомерно
движещия се лек автомобил марка ..*", модел „*” с рег. № *. управляван от
пострадалия Р. И. с ЕГН **********. като с тези действия става причина и
реализира ПТП с материални щети и пострадали лица.
Местопроизшествието е посетено от компетентните органи на МВР .
които са съставили Констативен протокол № 1023-50155/05.04.2024г.
Непосредствено след настъпването на инцидента, пострадалият повлиян
от адреналина, че при такъв удар е останал жив не е обърнал внимание на
състоянието си. Два-три часа след произшествието започнал да изпитва
главоболие, болки и ограничени движения в областта на врата и тялото. Тъй
като дискомфорта от болките бил поносим И. не потърсил лекарска помощ,
като се е надялвал симптомите да отшумят. С течение на времето обаче,
болките му не само не намалели и не се повлияли от непрекъснатия прием на
обезболяващи, но се проявили и болки в гърдите при дълбоко вдишване и
1
кашляне. Не можел да движи нормално нито главата , нито торса си, като
изпитвал болки и при неволно движение по време на сън.
Предвид липсата на подобрение, на 09.04.2024ищецът потърсил
лекарска помощ в МЦ ..Д-р Ст.И." ЕООД - гр. *. След проведено рентгеново
изследване и консултации със съответните специалисти са установени данни
за следните травматични увреждания: фрактури на VI, VII и VIII ребра в ляво
и фрактура на трансверзалните израстъци на прешлен С7 вляво. Насочен е
към домашно лечение, при спазване на режим на покой. Предписана му е
шийна яка.
Получените вследствие на ПТП травми са причинили болки и страдания
на ишеца със значителен интензитет през възстановителния
период.Фрактурите на VI. VII и VIII ребра в ляво и фрактурата на
трансверзалните израстъци на прешлен С7 вляво са причинили болки и
страдания, дори и при покой, които са се усилвали до нетърпимост при всеки
един опит за движение.Това наложило принудителното спазване на щадящ
режим без натоварване, което е пречило на самообслужването и посрещането
със собствени сили на обикновените хигиенни и битови потребности, за
задоволяване на които пострадалият се е нуждаел от чужда помощ, поради
което чувството на безпомощност и уязвимост у Р. И. се е засилило, като той
се е считал за постоянно бреме на своите близки и роднини.
Силните болки и стреса от автопроизшествието са довели до изостряне
на неврологичния му статус. От получените травматични увреди ищецът ми
не е можел да заспи, да се отпусне, да почине и да се храни нормално, което е
довело до общо влошаване на здравословното му състояние.
Процесният инцидент е променил живота на пострадалия в негативна
насока. От ведър и спокоен човек И. е станал сприхав и изнервен, страхувал се
да шофира и да не се нарани. Спомена от инцидента не го напуска, като му
причинява кошмари и безсъние. От деен човек, използващ всеки свободен
момент, за да прекарва навън сред природата и приятели, ищецът ми за дълъг
период е преустановил обичайните си активности.
По отношение на л.а. ..*”, модел „*” с рег. №* е сключена застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗД ..Б. И.”АД по
застрахователна полица № ВО/02/123003426882, валидна към датата на ПТП,
видно от справка от интернет сайта на Гаранционен фонд.
На основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума. отговорността на застрахования за причинени
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая функционално
отговорно за вредите причинени от водача на лек автомобил л.а. ..*”, модел
..*” с рег. №* .
С претенция, получена в деловодството на ответното дружество, видно
от известие за доставяне от 25.04.2024 г. . на основание чл. 429. ал. 1 от
Кодекса за застраховане е депозирано искане за обезвреда на Р. И. и при
ответника е заведена щета № *. С писмо изх. № НЩ-3382/16.06.2024. ЗД
..Б.И.” АД е отказало изплащане на обезщетение за покриване на
2
отговорността на виновния застрахован водач по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” - М.З. с мотив, че Р. И. не е
вписан като пострадало лице в съставения Констативен Протокол за ПТП.
Поради изтичане на законоустановения срок за доброволно
изпълнение на задължението на застрахователя да изплати обезщетение на
пострадало лице и изричното изявление за отказ за плащане за Р. И. е налице
правен интерес от предявяване на правата си.
Моли съда след установяване на гореизложеното на основание чл. 432.
ал. 1 от Кодекса за застраховане във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, да осъди ЗД ..Б. И.”. ЕИК: *да заплати на Р. И.. ЕГН **********
сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди лева/, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от 25.04. 2024 г. /датата на предявяване на претенцията/ до датата на
окончателното плащане ведно с направените в процеса разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът
ЗК“Б.И.“ АД гр.*чрез адв. А. И. преупълномощен от адв. М.Г., с който се
оспорва претенцията по основание и размер.
Оспорва наличието на деликт, извършен от страна на водача на л.а. „*”
с рег. № * - М. З., и категорично отрича твърдението, че действията й са били
противоправни и виновни, като в причинна връзка с тях е настъпило
процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП). Към момента не е
налице влязла в сила присъда, която да има задължителна сила съгласно чл.
300 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Дори и да се приемат за верни
твърденията в исковата молба, които предполагат, че гражданският деликт би
могъл да съставлява и престъпление, към настоящия момент липсва влязла в
сила присъда, която да установява извършването на такова престъпление.
За да бъде доказано наличието на деликт, следва да се установи, че
водачът е нарушил нормативни разпоредби или общоприетите правила за
движение по пътищата. В случая оспорва тези твърдения, тъй като няма
доказателства, че М.З. е нарушила правилата за движение или че е проявила
небрежност или невнимание, което би могло да бъде причина за възникването
на инцидента. От представените доказателства не става ясно, че нейното
поведение е било в нарушение на закона или че е допринесло за вредоносния
резултат.
Освен това, оспорва твърдението, че М.З. е действала виновно. За да се
установи вина, следва да се докаже, че тя е осъзнавала опасността от
действията си или е била в състояние да предвиди възможните последици, но
не е предприела необходимите мерки за предотвратяване на инцидента.
Липсват доказателства, които да подкрепят подобно твърдение в настоящия
случай.
Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между действията на
М.З. и настъпването на процесното ПТП. За да се установи такава връзка,
трябва да се докаже, че ако М.З. не беше извършила определени действия или
бездействия, инцидентът нямаше да настъпи. В случая не е доказано, че
нейното поведение е довело директно до възникването на произшествието,
3
нито че е имало други обективни причини, които са могли да повлияят на
събитията.
Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие (ПТП), като
счита, че представените по делото доказателства не са достатъчни и нямат
установителен характер по отношение на точния начин, по който е настъпило
събитието. За да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, е от съществено значение да бъде ясно и точно установен
механизмът на ПТП - включително движението на превозните средства,
скоростта им, местоположението на участниците в момента на удара и други
обстоятелства, които имат отношение към възникването на инцидента.Без
ясно и доказано установяване на механизма на настъпване на ПТП, не може
да се направи обоснован извод за вината на нито една от страните.
В представения по делото Констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие (КП за ПТП) ищецът не е посочен като
пострадало лице, участващо в инцидента. КП за ПТП е единственият
документ, който може да послужи за установяване на връзка между
определени телесни травми и процесното ПТП. Отсъствието на ищеца от този
протокол ясно показва, че евентуалните травми, претендирани от него, не са в
причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.
Допълнителен аргумент в подкрепа на липсата на причинно-следствена връзка
между твърдените травми и процесното ПТП е обстоятелството, че първият
медицински преглед на ищеца е извършен едва четири дни след настъпването
на инцидента. Този времеви период между предполагаемото ПТП и
медицинската консултация значително отслабва достоверността на
твърдението, че посочените травми са резултат именно от този инцидент. При
подобно забавяне липсва непосредствена медицинска документация, която да
свърже убедително претендираните увреждания с процесното събитие, което
допълнително поставя под съмнение основателността на иска.
Оспорва исковете за неимуществени вреди по размер. При условие
че травматичните увреждания бъдат доказани или се приемат за категорично
установени въз основа на представената медицинска документация,
адекватната сума за обезщетение би била в размер на около 20 000 лева и без
да се отчита евентуално съпричиняване.
Претенцията за присъждане на лихва от датата на уведомяване на
застрахователя е неоснователна, като противоречи на закона. Съгласно чл.
429, ал. 3 от Кодекса за застраховането, лихвата върху обезщетението,
дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, започва
да тече не от датата на уведомяване на застрахователя, а от момента, в който
обезщетението става изискуемо.
Според чл. 497 КЗ, застрахователят има определен срок за
разглеждане на претенцията за обезщетение, след като бъде уведомен за
настъпилото събитие. В този срок застрахователят следва да направи оценка
на претенцията и да изплати дължимото обезщетение. Ако застрахователят не
изплати обезщетението в рамките на този срок, тогава възниква правото на
пострадалото лице да претендира лихва за забава, която започва да тече от
4
момента, в който плащането е станало изискуемо, а не от момента на
уведомяването.
Следователно, искането за присъждане на лихва от датата на
уведомяване на застрахователя е в противоречие със законовите разпоредби и
следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Лихвата следва да бъде
присъдена единствено от датата, на която обезщетението е трябвало да бъде
изплатено, в съответствие с предвидените срокове в Кодекса за
застраховането.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, но чрез своя
процесуален представител, поддържа исковата молба, като твърди, че от
приетите по делото експертизи се установяват претендираните вредите, и
искът следва да уважи като основателен.
Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа депозирания
отговор, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен и да присъди сторените в производството разноски. В
условията на евентуалност моли да не уважи иска в пълния му размер.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и
изслушани експертизи – съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска .
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От изпълнената от вещото лице О.В. и приета от съда съдебно-
автотехническата експертиза се установява следния механизъм на ПТП:
Видно от материалите по делото, в участъка на произшествието
платното за движение е изградено от три пътни ленти за движение. Две пътни
ленти са предназначени за движение в посока гр. *и една пътна лента е
предназначена за движени в посока гр. *. Пътните ленти в посока гр. *са
разделени от прекъсната линия (пътна маркировка МЗ „Единична прекъсната
линия“). Пътната лента, предназначена за движение в посока гр. *, е разделена
от лентите за насрещно движение от цяла непрекъсната линия (пътна
маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“, която е забранена за
пресичане и застъпване).
Лекият автомобил „*“ се е движил по път 1-1 в посока от гр. *към гр. *,
като при км 113+000 е следвало за премине през десен завой.
Товарният автомобил „*“ се е движил по път 1-1 в посока от гр. *към гр.*и
при км 113+000 е следвало да премине през ляв завой, движейки се в
полагащата му се пътна лента.
При движение на двата автомобила всеки в полагащата му се пътна
лента, съгласно въведената организация на движението в участъка на
произшествието, автомобилите биха се разминали безпроблемно.
Видно от приложените материали, водачът на лекия автомобил „*“
безпричинно е навлязъл в лентата за насрещно движение без да изпреварва
или заобикаля, по която правомерно се е движил товарният автомобил „*“,
където е и настъпил ударът между тях.
Ударът между двата автомобила е настъпил в лентата за насрещно
5
движение, по която правомерно се е движил т.а. „*“ (в посока гр. *), като
инициалният контакт за лекия автомобил е в областта на лявата му предна
челна част, а за товарния автомобил е в областта на лявата му странична част.
Безпричинното и неочаквано навлизане в насрещната пътна лента от
страна на лекия автомобил, е поставило в невъзможност водача на товарния
автомобил да предприеме действия за аварийно спиране или друга спасителна
маневра, за да предотврати настъпване на процесното произшествие.
Видно от протокола за ПТП, при произшествието са пострадали две лица:
М.З. и Л.А. (получили леки телесни повреди - леко ранени).
В резултат на произшествието по лекия автомобил „*“ са настъпили
повреди и деформации в областта на предна лява, странична част и други.
По лекия автомобил „*“ са нанесени материални щети в областта на
странична лява част, 2 броя леви гуми и др.
Вещото лице е категорично, че причините за настъпване на процесното
произшествие не са от технически характер, а са в резултат на субективните
действия от страна на водача на л.а. „*“, който безпричинно и неправомерно е
навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в същия момент, но в
срещуположна посока се е движил т.а. „*“, пресичайки вляво пътната
маркировка М1, която е забранена за пресичане и застъпване.
С това си поведение водачът на л.а. „*“ е поставил в риск и
невъзможност водача на т.а. „*“ да предприеме действия за аварийно спиране
или друга спасителна маневра.
Според вещото лице основна причина за настъпване на ПТП е
управлението на лекия автомобил е субективните действия от страна на
водача на л.а. „*“, който безпричинно и неправомерно е навлязъл в лентата за
насрещно движение, по която в същия момент, но в срещуположна посока се е
движил т.а. „*“.МОС възприема заключението на вещото лице като обективно
и компетентно изготвено.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице Д. И. -
Началник отделение “Съдебна медицина” при МБАЛ”Д-р Ст. И.”-АД - гр.*се
установява, че към момента на изготвяне на експертизата пострадалият Р. И.
не се явява за допълнителен личен преглед.
От предоставените Ро графии от Отделение по Образна диагностика
на МБАЛ”Д-р Ст. И.”-АД - гр.*на името на Р. И. с ЕГН - **********
направени на 10.04.2024г. се установява: Наличие на Ро данни за счупване на
VI, VII и VIII- мо ребра в ляво и на трансверзалният /страничният/
Посочените травматични увреждания са били от естество да причиняват
на гр. ищец Р. И. с ЕГН - ********** следното:
- счупванията на VI-то, VII-мо и VIII-мо ребра в лява гръдна половина са
от естество да водят до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА
СНАГАТА ЗА СРОК НАД ЕДИН МЕСЕЦ
- счупването на страничният /трансверзалният/ израстък на седми шиен
прешлен /С7/ е от естество да води до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЯТА НА ВРАТА /ШИЯТА/ ЗА СРОК НАД ЕДИН МЕСЕЦ
6
Оздравителният период на такива травми при условие че не настъпят
усложнения /за каквито няма данни по делото/ е около 1,5-2 месеца.
Тези травматични увреждания несъмнено са причинили и значителни
БОЛКИ и СТРАДАНИЯ на пострадалия, като същите са били с най-голяма
интензивност в първите една - две седмици след получаването им, след което
постепенно са отслабвали и отшумявали. За правилното и нормално
протитичане /без усложнения/ на оздравителният период при такива травми е
било необходимо да се спазва и режим на покой и ненатоварване.
Касае се за травматични увреждания, чийто механизъм на получаване
е удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети.Като вид,
характер и локализация тези увреждания добре отговарят и са могли /с много
голяма степен на вероятност/ да са получени при станалото на 05.04.2024г.
ПТП - като травми получени от водач на леко-товарен автомобил блъснат в
лявата му странично-предна част от лек автомобил.
В съдебно заседание вещото лице е категорично че няма как само при
наличните данни и без извършен преглед на ищеца да се каже дали тези
счупвания са причинени от ПТП-то.Само от една снимка няма как да се каже с
каква давност са те. Няма пречка от времето на ПТП-то и рентгеновата снимка
лицето да е претърпяло примерно някакъв друг инцидент, но като вид,
характер и локализация на тия увреждания отговаря да са получени в
условията на ПТП. От материалите по делото е видно, че удара между двата
автомобила е от лявата страна точно към водача, малко странично и при това
положение тялото и главата се удрят във вратата на шофьора, частите на
вратата на шофьора.
В случая вещото лице не е могло да направи контролна снимка, защото
лицето не се е явило на преглед. В заключението няма как категорично да
свърже увреждането с ПТП, тъй като по делото няма направление за медико-
диагностична дейност, която е издадена от личния му лекар. Единствените
медицински документи са това направление за образно изследване и
снимката, нищо друго. За болничен лист няма нищо отразено и такъв не е
представен.Консултация с ортопед няма. Лицето ако има някакви документи
от извършени консултации с ортопед или допълнителни медицински
изследвания, би следвало да ги представи по делото. По делото няма такива
документи, няма данни за издаден болничен лист.Особено за шийния прешлен
би трябвало да се назначи скенер, защото там е област, която е доста
деликатна. Консултации с невролог няма.Няма представени данни за
консултации.МОС възприема заключението на вещото лице като компетнтно
и обективно изготвено .
По делото в съдебно заседание от20.01.2025година е изслушана и С.ката
Д.И.-бивша съпруга на ищеца с когото са разведени от четири години, но
подържат добри взаимоотношения, тъй като имат общо дете.С.ката
установява, че след инцидента е потърсена от ищеца и тя го е прибрала в дома
си, като му е давала обезболяващи и го е налагала с компреси с реванол.За
ицидента е узнала от Р..На следващия ден е отишла на работа, а по нейни
твърдения ищецът е отишъл на лекар при което са му установили пуквания
7
или счупвания на ребрата и нещо на прешлените на врата.С.ката твърди, че Р.
е останал в дома и около седмица.След това С.ката описа как се е отразила
психически катастрофата на Р. и в какви аспекти го е променила.
Кредитирайки показанията на тази С.ка и описаното в исковата молба от
ищеца МОС констатира, че е налице разминаванена твърденията между
двамата досежно момента на посещението на ищеца при лекар.Докато
ищецът в исковата молба си молба и видно и от приложената ренгенография
твърди, че това е станало на 9-10.04.2024година, С.ката посочва, че още на
следващия ден е посетил лекар, направил снимка и са констатирани наличните
счупвания.Никъде в исковата молба ищецът не посочва, че именно
първоначлния му престой след инцидента е при бившата му съпруга.Поради
това разминаване в показанията на С.ката, не съответстващо на приложените
писмени доказателства и евентуалната заинтересованост от изхода на процеса
МОС не кредитира показанията й.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно
основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ във вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл.432 от КЗ, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки за
наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на
същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина. Също така следва да е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане
вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От назначената автотехническа експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и компетентно изготвена, се установява, че процесното ПТП е
причинено от противоправното поведение на водача на л.а. „*“, който
безпричинно и неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно движение, по
която в същия момент, но в срещуположна посока се е движил т.а. „*“,
пресичайки вляво пътната маркировка М1, която е забранена за пресичане и
застъпване в резултат на което е причинено процесното ПТП.
От назначената съдебно-медицинска експертиза се установяват и
настъпилите вреди, описани в исковата молба, но с оглед периода от време
през който са установени-на 10.04.2024година, при ПТП на 05.04.2024година
вещото лице не може с категоричност за твърди, че същите са в причинна
връзка с произшествието.
От гореизложеното е видно, че е налице противоправно поведение на
водач на л.а., със сключена застраховка „Гражданска“ отговорност“ и
настъпили вреди за ищеца, но със сигурност не може се приеме, че тези вреди
са настъпили именно от това противоправно поведение, а не от някакъв друг
инцидент, с оглед по-късния период на установяването им- пет дни след
инцидента и упорития отказ на ищеца да се яви на преглед при вещото лице.
8
Освен това в представения по делото Констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие ищецът изобщо не е посочен като
пострадало лице, участващо в инцидента. Отсъствието на ищеца от този
протокол сочи на извода, че евентуалните травми, претендирани от него, не са
в причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че
първият медицински преглед на ищеца е извършен едва четири дни след
настъпването на инцидента. Този времеви период между предполагаемото
ПТП и медицинската консултация значително отслабва достоверността на
твърдението, че посочените травми са резултат именно от този инцидент. При
подобно забавяне липсва непосредствена медицинска документация, която да
свърже убедително претендираните увреждания с процесното събитие, което
допълнително поставя под съмнение основателността на иска.Ищецът не
представя никаква друга медицинска документация свързана с лечение на
увреждането, впредвид сложността на същото.
Ето защо липсата на безспорно установена причинна връзка между
виновното и противоправно поведение на водача на.л.а. „*“ и настъпилите
вреди у ищеца обосновава и изхода на исковата претенция, която като
неоснователна следва да бъде отхвърлена изцяло с произтичащите от това
последици.
С оглед гореизложеното МОС намира предявения иск за изцяло за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид разпоредбаа на чл78,ал.2 от ГПК ищецът следва да възстанови
направените от ответника разноски в размер на 3600лева за адвокатско
представителство.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от от Р. И. ЕГН **********. чрез
адв. М. Н. от Софийска адвокатска колегия, гр. *СРЕЩУ: ЗД ..Б.И.“ АД. ЕИК
*, със седалище и адрес а управление: гр. *. бул. ..*“ №*иск с правно
основание чл. 432 от КЗ за сумата 26 000.00 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 25.04.2024година
до окончателното й изплащане и разноските по делото като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА от Р.И. ЕГН **********. От с.*, обл.*,ул.* *да заплати на:
ЗД ..Б. И.“ АД. ЕИК *, със седалище и адрес а управление: гр. *. бул. .*“ №
*сумата от 3600.00лева разноски по делото за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
9
10