№ 2451
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № *********/09.08.2021 г. по гр.д. № 49185/2019 г. по описа
на СРС, 75 състав е признато за установено, че ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД дължи
да заплати на С.А.С. сумата от 416,73 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило на 06.12.2018 г. застрахователно
събитие с лек автомобил „Мерцедес Бенц Е270“ с рег. № ****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.03.2019 г. и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД е осъдено да заплати на
С.А.С. сумата от 675 лева, представляващи направени разноски в исковото
производство и 375 лева в заповедното производство по гр.д. № 16036/2019 г.
по описа на СРС, 75 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25134391/31.08.2021 г. (пощенско клеймо от 27.08.2021 г.), подадена от ЗАД
„Д.Б.Ж. и З.“ АД, в която са изложени съображения за неправилност на
постановеното решение. Въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал
1
процесуални нарушения като не е обсъдил събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, а тези на които се бил позовал, били обсъдени
едностранчиво и в полза на ищеца, като е игнорирал направените възражения
и установените по делото обстоятелства. В нарушение на процесуалния закон
не било допуснато изслушване на повторна съдебно-счетоводна експертиза.
Не била допусната и поисканата съдебно-техническа експертиза. В резултат
на допуснатите нарушения първоинстанционният съд бил лишил ответника
от възможността да участва активно в производството, както и за
установяване на обективната истина. Освен това, не било съобразено, че още
с отговора на исковата молба били оспорени всички представени от ищеца
счетоводни документи, както и не е отчетено, че те не са подписани от
представител на застрахователя и не били получени от него. Не било
обсъдено също така, че „С.“ не е имал право да събира вноски за дружеството
и извършеното плащане не обвързва ответното дружество. Неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че по делото било установено, че
втората вноска по застрахователния договор е платена чрез посредничеството
на „С.“ и преведена на 09.11.2018 г. в 15 дневен срок, съобразно уговореното
в застрахователната полица. Поддържа, че не било установено, че отчетът и
сумата са приети от застрахователя, както и че отчетът бил съставен от
дружество, което не е било застрахователен брокер. Освен това, по делото не
се установявало, че са настъпили увреждания по автомобила, нито че
застрахованият е изпълнил задълженията си по договора. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 25160467/04.11.2021 г. от въззиваемия С.А.С., с която заявява, че
оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира направените във въззивното производство разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 49185/2019 г. по описа на СРС, 75 състав е
2
образувано по искова молба, подадена от С.А.С. против ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“
АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата твърди, че за автомобил „Мерцедес Бенц Е270“ с рег. № **** е
сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица №
BG020118000001384 със срок на валидност от 27.07.2018 до 26.07.2019 г.
Твърди, че на 06.12.2018 г. паркирала автомобила пред блока, в който живее
на ул. „Хаджи Димитър“ и на 07.12.2018 г. преди да се качи в автомобила
забелязала, че той е увреден от неизвестно МПС. Уведомила застрахователя
ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД и била образувана преписка по щета № 0201-
001147/2018-01. Направен бил опис на увредените детайли на автомобила.
Твърди, че застрахователят отказал да заплати застрахователно обезщетение
като мотивирал отказа си с това, че застрахователния договор е прекратен на
12.11.2018 г., поради неплащане на втората вноска от застрахователната
премия. Поддържа, че е платила вноската на 08.11.2018 г. по банков път,
която е преведена на застрахователя по отчет на посредник. Твърди, че
стойността на извършения ремонт на увредените части е в размер на 416,73
лева и това била стойността на дължимото застрахователно обезщетение.
Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 416,73
лева, за която сума била издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
16036/2019 г. по описа на СРС, 75 състав. Претендира направените в исковото
и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД
„Д.Б.Ж. и З.“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. На
първо място, оспорва настъпването на застрахователното събитие. На
следващо място, поддържа, че сключеният на 19.07.2018 г. застрахователен
договор е прекратен, тъй като ищцата не е изпълнила в срок задължението си
да заплати втората вноска от застрахователната премия. Падежът на вноската
бил 27.10.2018 г., но тя не била внесена, както в уговорения срок, така и в 15 –
дневен срок след това.Твърди, че договорът е бил прекратен, считано от
12.11.2018 г. Заявява, че на 11.01.2019 г. е бил уведомен от „С.“ ООД (бивш
брокер с отнет лиценз на 11.019.2018 г.), че е събрал премии в размер на
609,60 лева от група лица, включително и втората вноска по процесната
полица в размер на 145,25 лева. Поддържа, че незабавно е уведомил ищцата,
че не потвърждава извършените без представителна власт действия по
3
плащане на премия, чрез посредник с отнет лиценз. Освен това, посочва, че
„С.“ ООД е превело само част от дължимата премия в размер на 106,80 лева,
тъй като е задържал остатъка до 145,25 лева като възнаграждение. Не било
посочено и по кои договори са направени вноските, а застрахователят не
разполагал с отчет. Извършеното плащане не е отнесено към застрахователни
договори, тъй като застрахователят е бил в невъзможност да направи това.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
16036/2019 г. по описа на СРС, 75 състав. По заявление от 20.03.2019 г.,
подадено от С.А.С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 28.05.2019 г., с която е разпоредено на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД да заплати на
кредитора сумата от 416,73 лева, представляваща обезщетение във връзка с
настъпило застрахователно събитие на 06.12.2018 г. с лек автомобил
„Мерцедес Бенц Е270“ с рег. № ****, застрахован при длъжника със
застрахователна полица № BG020118000001384 и за което е образувана
преписка по щета 0201-001147/2018-01, ведно със законната лихва от
20.03.2019 г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски в
размер на 375 лева. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си. В
изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения
срок.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото
събитие са събрани писмени доказателства, както и е прието заключение на
съдебно – автотехническа и съдебно-счетоводна експертиза.
Не е спорно между страните, че между С.А.С. и ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД е
съществувало застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
договор за застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни
средства, сключен със застрахователна полица № BG020118000001384 на
19.07.2018 г., по силата на който застрахователят е поел задължение да
заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие относно лек автомобил марка „Мерцедес Бенц Е270“ с рег. № ****.
Застрахователният договор е със срок на действие от 00.00 часа на 27.07.2018
г. до 24.00 часа на 26.07.2019 г. По силата на застрахователния договор
4
страните са уговорили, че застрахователната премия е в размер на 580,99
лева, която е следвало да бъде платена на 4 равни вноски, всяка от които в
размер на 145,25 лева. Първата вноска е платена при сключване на
застрахователния договор – 19.07.2018 г. Падежът на втората вноска е
уговорен на 27.10.2018 г.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е изготено
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че при
преглед на счетоводна справка по партида на застрахователна полица №
BG020118000001384 е осчетоводено плащане по отчет от 09.11.2018 г. на
застрахователния брокер „С.“ ООД, включително и на втора вноска от
застрахователна премия по процесната полица в размер на 145,25 лева,
платена на 09.11.2018 г. Вещото лице установява, че вноската по
застрахователната премия е преведена на застрахователния брокер „С.“ ООД
от застрахования на 31.10.2018 г., а на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД е преведена на
09.11.2018 г.
С Уведомление вх. № 114/11.01.2019 г. „С.“ ООД е представил отчет от
09.11.2018 г. и платежно нареждане от 08.11.2018 г. и е уведомил ЗАД
„Д.Б.Ж. и З.“ АД и застраховани лица, сред които и С.А.С., че плащания по
изброените в отчета застрахователни премии са преведени по банков път на
застрахователя.
Във връзка с направеното от ответника възражение относно плащане на
застрахователната премия чрез посредник по делото е прието Решение № 54-
3Б/11.01.2018 г. на Комисия за финансов надзор, с което „С.“ ООД е заличено
от регистъра на застрахователните брокери съгласно чл. 30, ал. 1, т.1 2 от
ЗКФН.
Не е спорно между страните, а и се установява, че по заявление за
изплащане на обезщетение, подадено от С.А.С. е образувана преписка по
щета 0201-001147/2018-01 във връзка с настъпило на 07.12.2018 г.
застрахователно събитие като на лек автомобил „Мерцедес Бенц Е270“ с рег.
№ **** при паркирано състояние са причинени щети –предна броня, дясна
лайсна в предна броня. Извършен е оглед на застрахования автомобил и са
съставени описи за установените щети. От приетото по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че установените по лекия
автомобил щети съответстват на описания в уведомлението за щета
5
механизъм и се налага извод, че те са в причинно следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице установява, че общият
размер на причинените щети на застрахования лек автомобил „Мерцедес Бенц
Е270“ с рег. № **** към датата на настъпване на застрахователното събитие
по средни пазарни цени възлиза на 427,04 лева.
С писмо изх.№ 43/04.01.2019 г. ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД е уведомило
С.А.С., че застрахователна полица № BG020118000001384 е прекратена на
12.11.2018 г. поради неплащане на 2 вноска и е изтекъл 15-дневен гратисен
период.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Договорът за застраховка на сухопътни превозни средства е вид
имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да
заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили при
настъпване на застрахователно събитие. От събраните по делото
доказателства се установява, че между ответното застрахователно дружество
и ищеца С.А.С. е бил сключен застрахователен договор, по силата на който
застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по
лек автомобил „Мерцедес Бенц Е270“ с рег. № ****. Съгласно чл. 405, ал. 1
от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15 дни от датата,
на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми
застрахователя и да представи всички поискани документи.
Основният спор между страните, както в първоинстанционното, така и
6
във въззивното производство, е дали към момента на настъпване на
застрахователното събитие, сключеният със застрахователна полица №
BG020118000001384 договор е бил преткратен. Съгласно разпоредбата на чл.
368, ал. 1 от Кодекса за застраховането в случаите на разсрочено плащане
вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в
застрахователния договор. Не е спорно между страните, а и се установява, че
със застрахователния договор страните в настоящото производство са
уговорили застрахователната премия да бъде платена на 4 равни месечни
вноски, както и че първата от тях е платена към момента на сключване на
застрахователния договор при спазване на разпоредбата на чл. 367, ал. 1 от
Кодекса за застраховането и уговореното. Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие е настъпил падежа на втората
дължима вноска. В чл. 368, ал. 2 от кодекса е предвидено, че при
неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия
застрахователят може да намали застрахователната сума по договора,
съответно на частта от неплатената премия; да измени условията по договора
или да прекрати договора. Застрахователят може да упражни едно от правата
не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено
уведомление от страна на застрахователя (ал. 3). Когато, обаче, в
застрахователната полица е посочено, че договорът ще се смята за прекратен
след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената
вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни изрично писмено
изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо.
Видно от приетата по делото застрахователна полица № BG020118000001384
от 19.07.2018 г. е, че страните по нея са уговорили, че при неплащане на
разсрочена вноска в уговорения срок, застрахователният договор се
прекратява с изтичане на 15-дневен срок от падежа.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 145,25 лева е
платена от застрахованото лице на 31.10.2018 г. по банков път на „С.“ ООД,
което дружество е превело сумата на застрахователя ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД на
09.11.2018 г. Не е спорно, а и се установява, че към датата на извършване на
плащане на втората вноска на застрахователната премия „С.“ ООД е било
заличено от списъка на застрахователните брокери, воден от Комисията за
финансов надзор. Съгласно разпоредбата на чл. 335 от Кодекса на
7
застраховането лица, които не са вписани в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 или
12 от Закона за Комисията за финансов надзор като застрахователи,
застрахователни посредници или посредници, предлагащи застрахователни
продукти като допълнителна дейност, не могат да приемат плащания на
застрахователна премия, освен в случаите по чл. 295, ал. 1 (какъвто не е
настоящия) или ако имат лиценз за извършване на платежни услуги. В
конкретния случай, по делото се установява, че дружеството, приело плащане
на застрахователна премия, не е било вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т.
12 от ЗКФН, както и не се установява да има лиценз за извършване на
платежни услуги. Следователно, извършеното плащане чрез това дружество
следва да се разглежда на плоскостта на общите разпоредби на Закона за
задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 75 от Закона за
задълженията и договорите изпълнението на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице.
В противен случай, то е действително само ако кредиторът го е потвърдил
или се е възползвал от него. От събраните по делото доказателства се
установява, че втората вноска по премията по застрахователен договор,
сключен със застрахователна полица № BG020118000001384, е постъпила по
сметка на застрахователя ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД на 08.11.2018 г. Доколкото
това е направено преди изтичане на срока по чл. 368, ал. 3 от Кодекса за
застраховането и уговореното в договора и при липсата на доказателства, че
застрахователят е предприел действия, с които да се противопостави,
непосредствено след получаване на сумата, то следва да се приеме, че
плащането е извършено надлежно и съобразно уговореното и задължението
на С.А.С. е изпълнено. Следователно не е настъпило прекратяване на
застрахователния договор и на основание чл. 405 от Кодекса за
застраховането ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД дължи плащане на застрахователно
обезщетение.
Неоснователен е и доводът на въззивника, направен при условията на
евентуалност, че не установено, че е настъпило застрахователно събитие,
както и че вредите не са в претендирания размер. От събраните по делото
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-
автотехническа експертиза се установява, както настъпването, така и вида на
вредите и причинната връзка между тях.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на
8
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Установява се от заключението на съдебно –
автотехническата експертиза, че размерът на обезщетението, определено по
средни пазарни цени е 427,04 лева, т.е повече от претендираното от ищеца.
Следователно предявеният иск се явява основателен, а постановеното
решение правилно.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на Софийски районен съд, 75 състав, решението следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на С.А.С. сумата от 300 лева, представляваща направени
пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № *********/09.08.2021 г. по гр.д.
№ 49185/2019 г. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД,
ЕИК-****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. **** да
заплати на С.А.С., ЕГН-**********, гр. Варна, ул. **** сумата от 300 лева,
представляващи разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9