№ 5315
гр. С, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20251110100729 по
описа за 2025 година
Предявени са искове от Л. С. В. с ЕГН **********, с адрес в гр. С, ж. к. „Л”, бл. ...5,
чрез адв. И., насочени срещу „Т С“ ЕАД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.“Я“ № 23Б, за признаване за установено по отношени ена ответника, че ищеца не му
дължи следните суми, за които на 05.06.2017 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
21263/2017 г. по описа на СРС, 57 състав и за събирането на които е образувано изп.дело №
20177860401822 по описа на ЧСИ М М с рег. №... на КЧСИ, а именно сумата от 1823.21 лв.,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия пред периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 т., ведно със законна лихва от 04.04.2017 г. до изплащане на
вземането; сумата 218.05 лв., представляваща лихва, дължима за периода от 15.09.2015 г. до
24.03.2017 г. и сумата от 90.83 лв., представляваща направени от заявителя разноски по
делото, от която сума 40.83 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за възнаграждение на
юрисконсулт.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи, че по ч.гр.д.№ 21263/2017 г. по описа на СРС са издени в
полза на „Т“ - ЕАД срещу ищеца заповед за изпълнение на парично задължение на
основание чл.410 от ГПК и изпълнителен лист за процесните вземания. Въз основа на
последния, заявителят е образувал изп.дело пред ЧСИ М М. Според ищеца, по това дело не
са извършвани изп.действия в период от време повече от 5 години, поради което
предадените за събиране вземания са се погасили по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
По същество ответникът не оспорва да е снабден със заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу ищеца за посочените в исковата молба
1
суми. Признава и че по негова молба от 22.08.2017 г. е образувано изп.дело за събирането
им пред ЧСИ М М. Според ответника обаче, той многократно е прекъсвал давността в
изп.процес, като е подавал регулярно молби за извършване на справки и налагане на
обезпечителни мерки спрямо длъжника в изпълнението.
Ответникът твърди да е приложима общата 5-годишна погасителна давност, като се
позовава на съдебна практика в тази насока. Отбелязва, че за да се прекъсне давността е
достатъчно да бъде поискано дадено изп.действие, като е без значение дали то е извършено.
С оглед на това аргументира становище, че молбите, които е подавал пред ЧСИ са от
естество да прекъснат давността.
Позовава се и на практика, че когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебния изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не. Във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
Изтъква, че ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с
искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание
на органа на изпълнителното производство.
В отговора на исковата молба се обръща внимание и че давността не е текла в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., съобразно приетото в Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В условията на евентуалност ответникът прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
2
С този иск се цели установяване недължимостта на вземане, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че с въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 21263/2017 г. по описа на СРС, 57 състав, е издаден на 05.06.2017 г.
изпълнителен лист, с който Л. С. В. е осъдена да заплати на „Т С“ ЕАД сумата от 1823.21
лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия пред периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 т., ведно със законна лихва от 04.04.2017 г. до изплащане на
вземането; сумата 218.05 лв., представляваща лихва, дължима за периода от 15.09.2015 г. до
24.03.2017 г. и сумата от 90.83 лв., представляваща направени от заявителя разноски по
делото, от която сума 40.83 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за възнаграждение на
юрисконсулт.
На 22.08.2017 г. ответното дружество, въз основа на издадения на 05.06.2017 г.
изпълнителен лист, е образувало изпълнително дело № 20177860401822 по описа на ЧСИ М
М, рег.№... от КЧСИ. Видно от приобщения препис на същото, същински изпълнителни
действия са извършвани на 02.09.2017 г, когато е изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника и на 22.10.2019 г., когато е наложен запор върху банковата сметка
на длъжника в „Ю Б“ АД. Отделно от това, на 22.07.2019 г. взискателят е депозирал молба
до ЧСИ, с която е поискал да се приложи конкретен изпълнителен способ, а именно опис на
движимите вещи на длъжника.
При тези данни следва да се отбележи, че настоящия състав приема, че в
случая е приложим чл.117, ал.2 ЗЗД. Корективното тълкуване на чл.117, ал.2 ЗЗД налага
променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради
факт, настъпил до изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК. С оглед на това, за установените
с влязла в сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл.117, ал.2 ЗЗД е приложимо
и същите се погасяват с 5-годишна давност. Същата е започнала да тече от момента, в който
е предприето последното изпълнително действие, а именно наложения запор върху
банковата сметка на ищцата в „Ю Б“ АД на 22.10.2019 г. и е изтекла на 29.12.2024 г. /при
зачитане на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение/.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК
ВКС изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
3
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
С оглед на това и на данните от изпълнително дело № 20177860401822 по описа на
ЧСИ М М, рег.№... от КЧСИ, седва да се приеме, че по същото не са извършвани същински
изпълнителни действия след 22.10.2019 г., поради което именно това е моментът, който е
релевантен за произнасяне по претенцията на ищцата.
В същото време ответникът не ангажира доказателства, че е в срок от 5 години след
22.10.2019 г. е предприел действия, вкл. и извънсъдебни, по събиране на процесните суми,
които са в състояние да прекъснат започналата да тече давност, нито пък, че ищцата е
признала задълженията си.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са изцяло основателни и като такива следва
да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане е
направил още с исковата молба и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК,
приложен на л.40 от делото. От данните по делото се установиха единствено разходи за
заплатена държавна такса от 172.93 лв.
Освен това, претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.В. И.
по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед материалния интерес по
делото, на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се определи
възнаграждение на адв.И. от 500.00 лв.
Тук следва да се посочи, че от една страна в разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №
1 на Висшия адвокатски съвет, на която се позовава пълномощника на ищеца с списъка по
чл.80 от ГПК, следва да се вложи смисъла, разяснен от ВКС, а именно че възнаграждение за
всеки предявен иск се определя в хипотезата на предявени повече от един иск от един вид,
извън случаите, в които възнаграждението се определя съобразно интереса, а по реда на чл.7,
ал.2 от цитираната Наредба № 1/2014 г. Този извод се обосновава с обстоятелството, че
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2014 г. не е изменена след приемане на нормата
на чл.2, ал.5 /нова ДВ бр.84/25.10.2016 г./, като минималните размери на възнагражденията
по искове за парични вземания се определят съобразно общия размер на предявените
вземания, който изразява интереса на страната за проведената от нея по делото процесуална
защита и съдействие. В нормата на чл.7, ал.2 от Наредбата не се прави разгланичение дали
интересът е нормиран от една или няколко искови претенции и в този смисъл няма
основание да се прилагат мехнично правилата на ГПК за кумулативно съединяване на
искове.
От друга страна съдът при определяне на възнаграждението на адв.И. е съобразил
фактическата е правна сложност на спора, както и фактът, че исковата молба съдържа
бланкетни оплаквания, които не предполагат положен труд от адвоката в повече от
обичайното. В настоящия казус не се открояват и индивидуални особености, които е
4
следвало да съобразява адв.И. и да организира защитата на клиента си спрямо тях. Ето защо
сам по себе си материалният интерес по делото не може да е единствен критерий при
определяне възнаграждението на страната, доколкото е налице и произнасяне на СЕС по
дело С–438/2022, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредбата на ВАдв.С
минимални размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като
инструктивни, ориентировъчни
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, че Л. С. В. с ЕГН **********, с адрес в
гр. С, ж. к. „Л”, бл. ...5, не му дължи поради погасяване по давност следните суми: сумата от
1823.21 лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия пред
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 т., ведно със законна лихва от 04.04.2017 г. до
изплащане на вземането; сумата 218.05 лв., представляваща лихва, дължима за периода от
15.09.2015 г. до 24.03.2017 г. и сумата от 90.83 лв., представляваща направени от заявителя
разноски по делото, от която сума 40.83 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за възнаграждение
на юрисконсулт, за които на 05.06.2017 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
21263/2017 г. по описа на СРС, 57 състав и за събирането на които е образувано изп.дело №
20177860401822 по описа на ЧСИ М М с рег. №... на КЧСИ
ОСЪЖДА “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, да заплати на Л. С. В. с ЕГН **********, с адрес в гр. С, ж. к. „Л”, бл. ...5, сумата от
172.93 лв., представляваща направени от последната разноски по делото, съобразно изхода
му.
ОСЪЖДА “Т-С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.К С,
ул.”Я” № 23Б, да заплати на адвокат В. Б. И. - ПАК, с адрес гр.С, пл.“Р Д“ № 4, ет.1, ап.1,
сумата от 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца Л. С. В. с ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 729/2025 г. по
описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5