О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….........../27.04.2022 г., гр. ****
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ПЕТРОВА
като разгледа гр. д. № 230 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба №260069/26.01.2022г., подадена от Д.Х.В.,
ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. А.Х., имплицитно
съдържаща искане за изменение на постановеното по делото решение, в частта му
за разноските. Претендира присъждане на разноски и за прекратената част на
производството.
Ответникът по молбата П.Г.Г., редовно уведомен, е депозирал отговор в срока
по чл. 248, ал. 2 ГПК, чрез процесуалния си представител – адв. Костона.
Поддържа становище за неоснователност на направеното искане и моли същото да
бъде оставено без уважение.
Молбата е подадена от надлежна страна, в пределите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, процесуално допустима е поради
което съдът приема, че същата следва да бъде разгледана по същество.
По
същество съдът намира следното:
С протоколно определение от
30.09.2021г. ПРС разделя, на основание чл. 210, ал. 2, изр. 1, пр 2 от ГПК, производството по делото, в частта
по отношение на иска на П.Г.Г. насочен първоначално против ответника Д.Х.В., с
който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв.
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, от предявения от Х.В. иск, по който
е образувано гр.д № 195/2018 г. на ПРС, за разпространени в с. Н. от Д.Х.В.
думи.
С постановеното по делото
решение съдът подробно е взел отношение досежно претендираните от страните
разноски, като е посочил, че по делото са предявени
два иска с цена съответно – 5000 лева и 2000 лева. Производството по иска срещу
Х.В. е отделено от настоящото, а адвокатското възнаграждение не е уговорено
между страните по договора за правна защита и съдействие като сбор от суми,
получени чрез съответно начисляване върху всеки от предявените искове
поотделно, а като обща сума върху целия материален интерес – общо за двата иска
/според договора и твърдението на процесуалния представител в с.з. на
04.11.2021 г./. Поради това, зачитайки свободата на договаряне между страните
по договора, съдът е приел, че не следва да се приложи чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, а
при преценка по възражението за прекомерност и съобразяване на минимално
установения по наредбата размер на адвокатското възнаграждение, подлежащо на
присъждане, съдът съобразява възприетата в чл. 7, ал. 2 на същата наредба система
на изчисление – върху материалния интерес по делото /в този смисъл определение
№ 327/16.07.2018 г. по дело № 780/2018 г. на ВКС, I т.о./. В случая материалният интерес по настоящото
дело е в размер на 5000 лева, спрямо който минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено по чл. 7, ал. 2, т. 2, възлиза на 580 лева.
С оглед горното, настоящият
състав намира, че на първо място не е налице прекратяване на производството, а
разделяне по смисъла на чл.210, ал.2, като с оглед подробно изложените аргументи
на Провадийски районен съд не следва да ревизира решението, в частта за
разноските, а направеното искане като неоснователно следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна
жалба №260069/26.01.2022г., подадена от Д.Х.В., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А.Х., имплицитно съдържаща искане за
изменение на постановеното по делото решение, в частта му за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от определението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: