РЕШЕНИЕ
№ 2863
гр. В., 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110102348 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. С. А., ЕГН
**********, с адрес: **********, с която против ЗАД „А.”, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: **********, са предявени обективно
съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми - 150 лв. –
частичен иск от претенция в пълен размер на 294,40 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди на собствения на ищеца л.а. „**********”
с **********, нанесени при застрахователно събитие, настъпило на
23.10.2019 г., по застрахователен договор с полица №*/* г., по застраховка
„Каско“ и образувана застрахователна преписка № 13020030106298 г., ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от 34 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода от 20.11.2020 г. до 23.02.2023 г. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищцата е собственик на л.а. „**********” с **********. На 28.10.2020
г., около 09.10 ч., тя установила, че автомобилът, който е бил паркиран на
неохраняем паркинг пред жилищна сграда, с административен адрес:
**********, бил с увреден заден десен панел. На следващия ден – 29.10.2020
г., ищцата уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие.
Образувана била преписка по щета, като бил извършен оглед на превозното
средство и опис на уврежданията. Ищцата сочи, че определеното
застрахователно обезщетение било в размер на 94 лева, като същото било
изплатено на 24.11.2020 г. Тъй като не била съгласна с определения размер, Г.
А. инициирала съдебно производство, като по предявения от нея, срещу
1
ответника, иск с правно основание чл.405 КЗ, за заплащане на сумата от 10
лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 304,40 лева, пред ВРС е
било образувано гр. д. № 12037/2021 г. С решение по посоченото дело, искът
на ищцата е бил отхвърлен, но с решение по в.гр.д. №2298/2022 г. по описа на
ВОС, първоинстанционното решение е било отменено и застрахователното
дружество е било осъдено да заплати на Г. А. сумата от 10 лева, заявена като
частичен иск от претенция в пълен размер на 304,40 лева.
Навеждат се твърдения, че до датата на подаване на исковата молба в
съда /24.02.2023 г./ ответникът не е заплатил дължимата сума от 294,40 лева.
Размерът на предявения иск е определен като от сумата 304,40 лева е
приспаднато присъденото по в.гр.д. №2298/2022 г., по описа на ВОС,
обезщетение в размер на 10 лева. Претендира лихва за забава в размер на 34
лева, начислена върху главницата от 150 лева, за периода от 20.11.2023 г. до
23.02.2023 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове. Намира, че е налице постановено съдебно решение, с което правният
спор на страните и по което е формирана сила на пресъдено нещо, която
следва да бъде зачетена. Сочи, че в мотивите на съдебното решение,
въззивният съд е определил общият размер на дължимото застрахователно
обезщетение – 284,88 лева, от което застрахователят е заплатил доброволно
сумата от 94 лева, поради което дължима е сумата от 190,88 лева. Сочи, че на
10.03.2023 г. е заплатил на ищцата сумата от 180,88 лева. В условията на
евентуалност намира претенцията на ищеца за завишена по размер. Оспорва
иска за заплащане на лихва за забава като неоснователен, с оглед сочената
неоснователност на главния иск.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Страните не спорят, че ищецът е собственик на л.а. „**********” с
**********, както и по валидността на застрахователното правоотношение, в
което са обвързани към датата на произшествието, при което са настъпили
вредите за ищеца, чието обезщетяване същият претендира. Не са спорни
обстоятелствата относно механизма на произшествието, нанесените вреди на
процесния автомобил и причинно-следствената връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат.
С решение №187/20.02.2023 г. по в.гр.д. №2298/2022 г. по описа на
ВОС, въззивният съд отменя решение № 2141/30.06.2022 г. по гр.д. №
12037/2021 г. на Районен съд - В., като вместо него осъжда „Застрахователно
акционерно дружество А.“ АД, да заплати на Г. С. А., сумата от 10 лева, като
частична претенция от обща в размер на 304,40 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка
„Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № ********** от
23.10.2019 г., за причинени имуществени вреди на л.а. „**********” с
**********, ведно със законната лихва от 17.08.2021 г. до окончателното
плащане, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
Според ответника, размерът на вредата е установена в хода на в.гр.д.
№2298/2022 г. по описа на ВОС. Съгласно мотивите на ТР №3/2016 г. на
2
ВКС, ОСГТК, обективните предели на силата на пресъдено нещо на
положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета
на делото, а по останалата част, може да се формира нова – различна сила на
пресъдено нещо. В процесния случай, с изплащане на претендираните суми,
ответникът е признал основателността на предявените искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на
чл.405, ал.1 КЗ и чл.497 КЗ. Същите са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността им.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 405, ал.1 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. В процесния случай, в
тежест на ищеца е да установи наличие на следните предпоставки: валидно
застрахователно правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в
срока на застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за
които застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и
нанесеното увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да
докаже възраженията си въведени с отговора на исковата молба.
Безспорно, към датата на настъпване на застрахователното събитие
страните по делото се намират във валидно застрахователно правоотношение,
възникнало въз основа сключен между тях договор за застраховка „Каско“,
обективиран в застрахователна полица ********** от 23.10.2019 г.
Ищецът е изпълнил задължението си и незабавно е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Съдът намира за
безспорно установени механизмът на произшествието, конкретните вреди по
процесния автомобил и причинно-следствената връзка между тях.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието.
В хода на производството по делото ответникът заплаща
претендираните суми, а ищецът потвърждава извършеното плащане, като
отправя искане за присъждане на сторените разноски по делото.
С оглед горното, доколкото ищецът потвърждава, че ответникът е
заплатил дължимата сума, след образуване на настоящото дело, то исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни, поради погасяването им чрез
плащане, извършено в хода на процеса – факт, който на основание чл. 235
ГПК съдът следва да съобрази.
Независимо от отхвърляне на претенцията, ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски по делото. В процесния
случай, разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима, тъй като не са
налице кумулативно изискуемите предпоставки на сочената законова
разпоредба. Действително, ответникът, с извършване на плащането, признава
предявените искове, но признанието не е достатъчно основание за да се
освободи от отговорността за заплащане на разноски. В основата на ищцовата
претенция стои неизпълнението на договорно задължение от страна на
ответника. Последният е дал повод за завеждане на делото, поради което
3
следва да се приеме, че именно поведението му е станало причина за сезиране
на съда. Така, с оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски
по делото в общ размер на 530 лева. Присъденото адвокатско възнаграждение
съответства на минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което въведеното от ответника възражения по чл.78, ал.5 ГПК се явява
неоснователно. С оглед представеното доказателство, адвокатското
възнаграждение следва да се присъди с вкл. ДДС.
Разноски в полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, не се
дължат, тъй като предявеният иск се отхвърля поради погасяването му чрез
плащане в хода на процеса, а не поради неоснователността му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. С. А., ЕГН **********, с адрес:
**********, против ЗАД „А.”, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: **********, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за заплащане на следните суми: 150 лв. - частичен иск от претенция в
пълен размер на 294,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди на собствения на ищеца л.а. „**********” с **********, нанесени при
застрахователно събитие, настъпило на 23.10.2019 г., по застрахователен
договор с полица №*/* г., по застраховка „Каско“ и образувана
застрахователна преписка № 13020030106298 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 34 лева – обезщетение за забава,
начислено за периода от 20.11.2020 г. до 23.02.2023 г., като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: **********, да заплати на Г. С. А., ЕГН **********, с адрес:
**********, сумата от 530 лева, представляваща сторените разноски по
делото, от която: 50 лв. – държавна такса и 480 лв. – адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен
съд В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4