Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, VІ - 12 състав в закрито заседание на .............................................г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Вранеску
Членове: Пламен Колев
Никола
Чомпалов
при участието на секретаря
......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 16324 по описа
за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Производството по делото е образувано по
жалба на „Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, срещу разпореждане за приети по делото
разноски от 30.10.2019г. на ЧСИ М.П.с район на действие Софийски градски съд, с
peг. № 851 на КЧСИ, с
което е отказано намаляването на приетите по делото разноски по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, представляващи адвокатския хонорар в полза на взискателя по
изпълнителното дело, над размера 200 лева, до определения от
ЧСИ - 260 лв.
В
жалбата се твърди неправилност на постановението. Жалбоподателят
излага, че възнаграждение по
т. 2 на чл. 10 от Наредбата се дължи в случаите, когато са налице двете
кумулативни предпоставки - извършено процесуално представителство, защита и
съдействие от страна на упълномощения представител на взискателя по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане, каквито в настоящия случай не са били извършвани от въпросния
представител на взискателя. Счита, че адвокатско
възнаграждение по т. 2 от чл. 10 от Наредбата за процесуално представителство,
защита и съдействие на взискателя, респ. извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане е незаконосъобразно начислено от ЧСИ и
недължимо, тъй като такива действия реално не са извършени от името и за сметка
на взискателя. Към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение с
вх. № ЧСИ-14604/ 22.10.19г. е извършено само действието по образуване на
изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя, а след нея други
действия не са били извършвани, вкл. никакви процесуални действия от последния
по принудително изпълнение, тъй като от страна на „Т.С.“ ЕАД са заплатени
изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Сочи, че длъжникът не следва да отговаря за
разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са
приложени. На второ място, счита, че адвокатския
хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не представлява под никаква
форма действителната правна или фактическа сложност.
Взискателят е изразил
становище за неоснователност на жалбата. Оспорва твърдението, че по делото не
са били предприети изпълнителни действия. Бил е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника, чрез който задължението е било изпълнено. Счита, че адв. възнаграждение
не е прекомерно, като то не надвишава значително минималния размер на адв.
възнаграждене.
ЧСИ е
изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Сочи, че съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнително дело е 200 лв. Съгласно
чл. 10, т. 2 от Наредбата минималният размер за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнително дело за вземания от 500,01 лв.
до 1000 лв. е 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата. Материалният интерес по изпълнителното дело към датата на
образуването му е в размер на 900 лв. При този материален интерес минималният
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по делото
е 60 лв. Или общият минимален размер на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело следва да е 260 лв. Защитата на взискателя по изпълнителното
дело не се изразила единствено в подаване на молба за
образуване. В хода на изпълнителното производство процесуалният представил на
взискателя е получавал за него съобщения и книжа по делото и е изготвил писмени
възражения срещу процесната жалба. Длъжникът не е платил в срока за доброволно
изпълнение и дългът по изпълнителното дело е събран чрез изпълнителен способ -
запор върху банковите сметки на „Т.С.“ ЕАД - запорно съобщение, изх. №
58792/06.11.2019 г. Това съставлява извършване
на действия по водене на изпълнителното дело от процесуалния представител на
взискателя и такса
се дължи.
Жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт по
см. чл.435, ал.2, т.7 ГПК - постановление на ЧСИ за разноски, от лице с правен интерес - длъжник
в изпълнението и следователно е процесуално допустима.
Съдът, като се запозна с представените по делото документи,
намери от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20198510402368 е образувано въз
основа на Изпълнителен лист издаден на 10.10.2019 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на
основание Съдебно решение по ГД № 41452 от 2015 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 45
с-в/отд. и ГД № 11275 от 2018 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ПГ с-в/отд. с
ВЗИСКАТЕЛ Р.И.П.с ЕГН ********** и ДЛЪЖНИК „Т.С.“ ЕАД. Към молбата е депозирано
пълномощно на адв.П. - пълномощник на взискателя, както договор за правна помощ
за договорена и платена сума в размер на 300 лв.
На 17.10.2019 г. на длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение. Същата е получена на 22.10.2019 г. В поканата
за доброволно изпълнение е посочен размерът на претендираното и прието за
събиране адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
На 30.10.2019 г., т.е. в срока за обжалване, длъжникът е депозирал възражение срещу приетото за
събиране адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено на 200 лв.
за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С Разпореждане от 30.10.2019 г. ЧСИ е
намалил размера на приетото адвокатско възнаграждение от 300 лв. на 260 лв. С
придружително писмо, изх. № 57553 /31.10.2019 г. на длъжника е изпратен препис
от Разпореждането, който е получен от него на 08.11.2019 г.
По делото липсват доказателства за
погасяване на задълженията от страна на длъжника в срока за доброволно
изпълнение. Дългът
по изпълнителното дело е събран чрез запор
върху банковите сметки на „Т.С.“ ЕАД, по
запорно съобщение, изх. № 58792/06.11.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и
т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за процесуално представителство, защита и съдействие
на страната по изпълнително дело се дължат два вида възнаграждения: 1. за
образуване на изпълнително дело - 200 лв. и 2. за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания - пропорционална такса.
В случая длъжникът не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение. Погасяването
е осъществено благодарение на възлагането на изпълнението чрез посочения от
длъжника изпълнителен способ. Следователно се дължат разноски като за
образуване на изпълнителното дело, така и за осъщественото процесуално
представителство и защита на взискателя, предприето от неговия пълномощник(т.6
от ТР № 2/15 г.) Техният
минимален размер е 200 лв. за образуване и 60 лв. пропорционална такса.
Следователно
разноските са определени в рамките на минималния нормативен размер, сочещо на
неоснователност на жалбата.
В
останалата част, по отношение на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР за ЗЧСИ, в обжалваното разпореждане липсва формирана воля. Това налага извода, че
жалбата няма предмет и следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.10.2019г. по изпълнително дело № 20198510402368 на ЧСИ М.П.с район на действие Софийски
градски съд, с peг. № 851 на КЧСИ за разликата над 200 лева, до определения от ЧСИ размер - 260 лв.
Оставя без
разглеждане жалбата по отношение на пропорционалната такса по чл.26 от ТТР за ЗЧСИ.
Решението подлежи
на обжалване само в
частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, пред САС в 1 седм.срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: чл.: 1
2.