Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
08.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №15796/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.С.Д.
и С.Л.Д., срещу Д.З. ЕАД, с която са предявени искове с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от по 200000 лв., частичен от по 400000 лв., представляваща
обезщетение за вреди от произшествие, осъществено на 07.03.2016 г., вследствие
на което е настъпила смъртта на Л.М.Д. – съпруг на първата ищца и баща на втория
ищец.
Ищците твърдят, че като последица от произшествието,
осъществило се на 07.03.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника, е починал Л.М.Д. – техен съпруг и баща. От
загубата са понесли неимуществени вреди – болки и страдания. Претендират
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата и
направените разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Позовава се на съизвършителство – равно участие в причиняването на вредоносния
на водача на трето превозно средство, отговорността а което е застрахована при
конституирания като трето лице помагач застраховател Е. АД. Претендира разноски.
Третото лице помагач оспорва исковете по основание и
размер.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
С влязла в сила присъда №25 от 06.04.2017 г. на ОС –
Стара Загора по НОХД №79/2017 г. Н.С.Х.е признат за виновен в това, че на 07.03.2016
г. път II – между с.
Богомилово и с. Ракитница, при управление на моторно превозно средство лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ********, е нарушил правила за движение по пътищата: чл.20, ал.2 и
чл.25, ал.2 ЗДвП, като навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно
движещият се срещу него лек автомобил ВАЗ с рег. № ********и по непредпазливост
е причинил смъртта на водача Л.М.Д. – престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3,
б.„б“, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпване на
увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и
причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата
на наказателния съд.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява чрез
включване по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Видно от представеното
удостоверение за наследници (л.12), починалият е оставила наследници по закон С.С.Д.
– съпруг и С.Л.Д. – син.
За
установяване на твърдените неимуществени вреди са разпитани свидетелите Е.С.Б, брат
на първата ищца и Г.Т..Б, семеен приятел. От показанията на двамата се
установява, че починалият и ищците са живеели в едно домакинство, имали са
хармонични отношения, свързани са били от взаимна обич и отношение, ищецът С.Д.,
макар и със самостоятелен живот и доходи, бил изключително привързан към баща
си, двамата споделяли общи интереси и имали изключително тясна връзка. След
смъртта на пострадалия, ищците били опустошени, продължават да скърбят и
страдат, ищцата се е затворила в себе си. Починалият бил общителен и дружелюбен
човек, с много приятели, изключително уважаван в обкръжението си. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като логични и последователни, основани на
непосредствените им впечатления и напълно кореспондиращи помежду си.
По
изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се
установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил „Мерцедес“ с
рег. № ********, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на Л.М.Д.. Фактическите и родствените
отношения между починалият и ищците установяват правото им на обезвреда на
неимуществените вреди вследствие на загубата на близък, каквито се установи, че
те са претърпели от ангажираните гласни доказателства. Поради това следва да се
приеме, че е налице деликт, извършен от водача Н.С.Х.при управление на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********.
Не е спорно
между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на
инцидента, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
представляващи страдания от загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на починалия (60 г.), възрастта
на ищците (С.С.Д. – 59 г. и С.Л.Д. – 36 г.); обстоятелството, че от дълги
години първата ищците и починалият са били семейство, както и близките им отношения
- на обич, разбирателство и взаимна грижа, както и същността на съпружеската
връзка и връзката родител-дете. При преценка на посочените критерии съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 130000 лв. Съдът споделя
виждането, че неимуществените вреди от загубата на родител и съпруг са неизмерими
с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да
компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящия състав приема, че сумата от 130000 лв. в пълна степен отговаря на
така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от тях
неимуществени вреди.
При така
установените факти съдът приема, че исковете са основателни за сумата от по
130000 лв. и следва да се отхвърлят за разликата до пълните им предявени
размери. Върху обезщетението следва да се присъди законната лихва от датата на
деликта.
По разноските:
На процесуалния представител на ищците следва да
се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, съразмерно с
уважената част от иска – за сумата от 6194,50 лв.
На ответника следва да се присъди сумата от 105
лв., представляваща разноски за юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 10400 лв. – държавна
такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.З. ЕАД, ЕИКГ.Т..Б, да заплати на С.С.Д., ЕГН **********, и С.Л.Д., ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.), сумата от по 130000
лв. на всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от смъртта на Л.М.Д. при
произшествие, осъществено на 07.03.2016 г., заедно със законната лихва от 07.03.2016
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери от
200000 лв., частични от 400000 лв.
ОСЪЖДА Д.З. ЕАД, ЕИКГ.Т..Б, да заплати на адв. П.С., ЕГН: **********, на основание чл.38 ЗА сумата от 6194,50 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН **********, и С.Л.Д., ЕГН **********, да заплатят на Д.З. ЕАД, ЕИКГ.Т..Б, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 105 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Д.З. ЕАД, ЕИКГ.Т..Б, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 10400 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Решението е постановено с участието
на ЗД Е., ЕИК:*******, като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: