Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………..………15.07.2021 година…………..…..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…...….Седми граждански състав
На………осемнадесети
юни……………...…..…..………...……..Година 2021
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар………Анастасия
Балабанова…………...……………………………
Прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от…………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 1230…по описа за………….….………2021 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.415 ГПК.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, срещу Г.Н.И. и било образувано ч.гр.дело № 6440/2017 г., по описа
на Старозагорски районен съд, като против ответника Г.Н.И. била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 56,09 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги и договор за лизинг.
Ищецът изяснява, че между него и ответника били
сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги
№ *********/10.12.2015 г. и Договор за лизинг от 10.12.2015 г. Съгласно
Договора на потребителя е предоставен мобилен телефонен номер ********** и
мобилно устройство Tablet Telenor Smart Tab Black. Предоставянето на
устройството било уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 23,00 лв. с вкл. ДДС. За ползването й
лизингополучателят се задължавал да заплати двадесет и три месечни вноски в
размер на 1,00 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с
месечните сметки за ползвани мобилни услуги.
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо
ползваните от ответника мобилен номер и мобилно устройство се прилагали
следните условия: за номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № *********/10.12.2015 г.; за мобилно устройство Tablet Telenor
Smart Tab Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 10.12.2015 г.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. февруари 2016 г. - м. май
2016 г. - фактура № **********/15.02.2016 г., фактура № **********/15.03.2016
г. и фактура № **********/15.05.2016 г.
Фактура № **********/15.02.2016 г. била издадена за
отчетния период 15/01/2016-14/02/2016 г. и включвала следните задължения на
потребителя за посочения период: за мобилен номер ********** : месечна
абонаментна такса 16,66 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв., които са в общ
размер на 17,16 лв. без ДДС - 20,59 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Tablet Telenor Smart Tab Black - 1,00 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, била 21,59 лв., като след приспадане на 6,09 лв.
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендираната
сума по фактурата е 15,50 лв.
Фактура № **********/15.03.2016 г. била издадена за
отчетния период 15/02/2016- 14/03/2016 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер ********** : месечна абонаментна
такса 16,66 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв., които са в общ размер на
17,16 лв. без ДДС - 20,59 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Tablet Telenor Smart Tab Black - 1,00 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, била 21,59 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и ответника, при
условията на които е ползван процесния номер **********, по вина или по
инициатива на потребителя, ищецът издал Фактура № **********/15.05.2016 г.
включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване
в общ размер на 341,48 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски мобилно устройство Tablet Telenor Smart Tab Black в общ размер на 19,00
лв. с вкл. ДДС.
Ищецът изрично изяснява, че сумата от 341,48 лв., представляваща задължение
за неустойки, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на договорите
за мобилни услуги, начислена по фактура № **********/15.05.2016 г., за
което също е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. № 6440/2017 г. по описа на Старозагорски
районен съд, не е предмет и не се претендира в настоящото исково производство.
Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство Tablet Telenor
Smart Tab Black, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от
10.12.2015 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ
размер 19,00 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови
вноски и поради това претендираната сума по фактурата е в общ размер на 19,00
лв.
Предвид това, общата стойност на неизплатените парични
задължения на ответника спрямо ищеца по издадените Фактури към сключените между
тях Договори, описани по-горе, е в размер на 56,09 лв.
Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след
издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал
плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът Г.Н.И. дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумата в
общ размер на 56,09 лв., дължима съгласно фактура № **********/15.02.2016 г.,
фактура № **********/15.03.2016 г. и фактура № **********/15.05.2016 г., ведно
със законната лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор
на исковата молба.
С молба докладвана в проведеното на 18.06.2021 г. открито съдебно заседание
по делото /а и още с исковата молба/, ищецът
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно призован по реда на чл. 40 ГПК, не
изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от
пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов
представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответницата. От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът двукратно е заявил
изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.
1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 16 март
2021 г., връчено лично на ответника /съобщение, л. 24 от делото/, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание. Освен това съдът намира че е налице и условието, предвидено
в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства, че ответникът не е заплатил дължима сума в
размер на 56,09 лв. по крайна фактура № **********/15.05.2016 г. /без сумата от
341,48 лв. за неустойка, която не се претендира и не е предмет на делото/ както
и с оглед на представените с исковата молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявения от„Теленор
България“ ЕАД, против Г.Н.И., установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 във вр. чл.415 ГПК да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да
заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв.
за исковото производство и за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв.,
както и тези, направени в заповедното производство – 25,00 лв. за държавна
такса и 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение /така т.12 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/ или общо сумата
от 770,00 лв. разноски за двете производства.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239
ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение/, по отношение на Г.Н.И., ЕГН: ********** и адрес: ***
съществуването на вземането на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост“ 4 за сумата от 56,09 /петдесет и шест лева и девет
стотинки/, по крайна фактура № **********/15.05.2017 г. /неплатени вноски по договор за мобилни услуги №
*********/10.12.2015 г. и договор за лизинг от 10.12.2015 г. по текущи фактура
№ **********/15.02.2016 г. и фактура № **********/15.03.2016 г./, ведно с
законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.11.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 4160/01.12.2017 г. по ч.гр.д. № 6440/2017 г. по
описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Н.И., ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.“Младост 4“
сумата в размер на 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/ разноски за исковото
производство както и сума в размер на 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 6440/2017 г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ