Р Е Ш Е Н И Е
08.10.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
23.09. 2020
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 604 2020
дело № по описа за година.
за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото АНД № 604/20г., по описа на
РС-Дупница, Н.О. V-състав
е второ по ред въззивно производство образувано след
отмяна на Решение № 55/04.02.2020 г., по
НАХД № 1100/2019 г., на РС-Дупница, Н.О., I състав извършена с Решение № 128/30.06.2020 г., по КАНД № 97/2020 г., на АС-Кюстендил,
с което е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
(НП) НП № 19-0348-000539 от 27.08.2019 г., издадено
от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на К.Я.К., с адрес: ***, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 /две/ години, за нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал
жалбоподателят К., който го обжалва в срок. В жалбата излага подробни
съображения относно липсата на извършено нарушение и допуснатите съществени
процесуални нарушения в хода на производство. Иска отмяна на НП.
В първото съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с адв. С.. Двамата
поддържат жалбата, като в хода на пледоарията процесуалният представител навежда
допълнителни доводи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не
изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по
жалбата.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 10.08.2019 г., около 02:15 ч., жалбоподателят К. управлявал лек
автомобил „Хюндай Акцент, 1.3 И” с рег. № КН5761ВА, движейки се в гр. Дупница,
в ж.к. „Бистрица“, на кръстовището между бл. № 82 и бл. № 77, с посока на
движение към ул. „Патриарх Евтимий“. В това време бил спрян за проверка от
полицейски автопатрул на КАТ съставен от свидетелите Х.
и К.. При поискване документите на водача било установено, че К. не носи
такива. Той веднага се обадил на приятеля си – св. Иван Лукаров,
с който работят заедно в автосервиз в гр. Дупница, за да му донесе документите,
които бил оставил в сервиза. По време на проверката полицейските служители
забелязали, че жалбоподателят К. е видимо пиян и усетили, че лъха силно на
алкохол. Поради това решили да го изпробват за алкохол с техническо средство
АЛКОТЕСТ 7510, с фабр. № 0269. Жалбоподателят първоначално
отказал изобщо да бъде изпробван за алкохол. След изваждане и предявяване на
техническото средство от служителите на МВР, К.К. започвал
на няколко пъти своите опити да даде проба, като сам вкарвал малко и
недостатъчно количество въздух и умишлено прекъсвал процеса на издишане в
апарата. При всеки опит, поради наличното недостатъчно количество въздух за
анализ, вкарван от жалбоподателя в дрегера,
техническото средство не отчитало направена проба, отчитало само грешка, при
което издавало и звуков сигнал. С оглед отказа на К. да изпълни указанията на
полицейските служители като даде поне една качествена проба издишан въздух за
установяване употребата на алкохол с техническото средство, той бил заведен в
сградата на РУ-Дупница, където св. Х. му издал талон за изследване с № 0017481.
Отказът на жалбоподателят за даване на качествена проба с посоченото техническо
средство бил вписан изрично в талона. Същият му бил връчен лично, срещу подпис,
на 10.08.2019 г., в 02:50 минути, с указания за явяването му във ФСМП – гр.
Дупница до 30 минути от връчването. В талона за изследване жалбоподателят сам
се подписал на т. 2, която указва избора му да бъде изследван за употреба на
алкохол с медицинско и химико-токсикологично изследване на кръв. На К.К. бил съставен АУАН от св. Х., в присъствието на св. К.,
за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който акт му бил връчен на
място срещу подпис. В акта жалбоподателят отбелязал като възражения, че дал
проба на апарата 4 пъти, като и при четирите пъти техническото средство отчело
„000, грешка“.
К. бил отведен от полицейските
служители до ФСМП-гр. Дупница, за да даде кръвна проба за химико-токсикологично
изследване. Явяването му в лечебното заведение било отбелязано в журнала на
ФСМП от дежурния лекар д-р Полянов, който съставил
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол. В това време жалбоподателят К. изрично заявил пред д-р Полянов и св. К. своя отказ да му бъде взета кръвна проба
за изследване с мотивите, че има изтъняване на червата и на стомаха и че не
може да му бъде взета никаква проба. Отказът му бил вписан от медицинското лице
в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби,
както и в журнала на ФСМП-гр. Дупница, където като свидетел на отказа се
подписал и св. К..
На базата на съставения АУАН, било
издадено и обжалваното НП № 19-0348-000539 от 27.08.2019 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на К.Я.К., с адрес: ***, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 2 /две/ години, за нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Й.К.
и на прочетените по реда на чл. 281, ал.5 от НПК, със съгласието на
жалбоподателя, показания на св. Х., като отчасти се доверява и на заявеното от
св. Иван Лукаров. Съдът приема с доверие казаното от
двамата полицейски служители, тъй като то се подкрепя изцяло от информацията
съдържаща се в прочетените и приети като писмени доказателства – документи и
справки, на които съдът се доверява в пълна степен. Между изложеното от всеки
от двамата свидетели не са налични каквито и да е противоречия. И двамата сочат
видимо пияното състояние и силен мирис на алкохол на жалбоподателя, както и
нежеланието му да бъде тестван с техническото средство. Конкретно св. Х. сочи,
че К. първоначално е отказал да бъде изпробван, а след това при изваждане на дрегера от полицейските служители видимо не е искал да даде
проба Тръгнал е към дрегера, но съвсем умишлено
изобщо не е дал качествена проба. Именно това е отразено и от другия свидетел,
както и е описано в АУАН, именно като поведение на жалбоподателя представляващо
отказ за изпробване с техническото средство. Установените несъществени
неточности при разпита на св. Й. в съдебно заседание според съда се дължат на
обстоятелството, че същият е разпитван два пъти за този случай, както и на
изтеклия продължителен период от време и ежедневната професионална заетост на
свидетеля с идентични случаи на нарушения. Съдът не споделя заявеното от св. Й.,
че на дисплея на дрегера било изписано „недостатъчно количество въздух“, както и
че жалбоподателят е отказал да подпише абсолютно всичко. За тези факти са
налични други достоверни свидетелски показания дадени от св. Л.и най-вече надлежни
писмени отбелязвания в съставените и приложени по делото документи – АУАН,
талон за изследване и др.
Съдът не приема с доверие заявеното от
св. Л.по отношение на обстоятелството, че жалбоподателят е настоявал и искал от
полицейските служители да му предоставят друго техническо средство, за да даде
проба. Това негово твърдение е изцяло изолирано от останалите гласни
доказателства и най-вече не намира подкрепа в отразените на място от
жалбоподателя възражения в текста на АУАН и депозираните такива по-късно по
реда на чл. 44 от ЗАНН. Казаното от свидетеля се опровергава изцяло и с оглед
направеното от К. писмено волеизявление, чрез подписването на т. 2 от връчения
му талон за изследване, в който сам е избрал именно даване на кръвно изследване
след изрично отразен писмено, по-горе в талона отказ да бъде тестван с
техническо средство.
Съдът кредитира и по-голямата част от
писмените доказателства по делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и
не са налице никакви противоречия.
Не се кредитират единствено
представените от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
медицински документи – 2 бр. епикризи, фиш за спешна
медицинска помощ, кръвно изследване и рецепта, тъй като според съда същите са
напълно неотносими към датата и вида на нарушението. Епикризите
са съставени през месец Юли 2020 г. и отразяват констатации относно
здравословното състояние на К.К. почти една година
след датата на нарушението. Фишът е от
преглед извършен във ФСМП-гр. Дупница, на 11.10.2016 г. От бележката за
изследване на кръвна плазма и серум и от рецептата за предписани медикаменти на
жалбоподателя не става ясно какви са били здравословните проблеми и
състоянието на К. към датата на
издаването им - 05.02.2019 г., т.е. повече от половин година преди датата на
нарушението. В допълнение следва да се посочи и че в нито един от тези
документи не се сочат каквито и да е относими към
отказа за даване на съответната проба за алкохол проблеми с дишането или с
даване на кръв за изследване. Точно обратното, във фиша и епикризите
са отразени „нормално“, съответно „чисто двустранно везикуларно
дишане“ и в епикризите са анализирани взети по-рано
на К. кръвни изследвания в съответната лаборатория. Такива кръвния изследвания
са и отразените за вземане на 05.02.2019 г., с представената бележка за кръвна
плазма и серум.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършената цялостна
служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът намира,
че НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за
съставяне на АУАН и НП, които съдържат абсолютно всички необходими реквизити.
Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е
напълно достатъчно, за безспорното му установяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП: „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Съдът намира, че посочената по-горе
норма съдържа два самостоятелни и алтернативни състава на административно
нарушение, един от които е отказът за тестване с техническо средство дрегер, без значение дали жалбоподателят желае да даде
кръвна проба за установяването на алкохол в кръвта му чрез химическо
изследване. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ясно сочи, че се наказва водач,
който „откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози ИЛИ не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози“. Т.е. според самия закон за движение
по пътищата, с посоченото наказание от 2000 глоба и 2 години лишаване от
правоуправление на МПС се наказва както водач, който откаже да бъде тестван с
техническо средство, така и този, който откаже да даде кръвна проба или не
изпълни даденото му предписание навреме. В случая водачът е наказан именно за
това, че е отказал да му бъде направено изследване с техническо средство тип дрегер, поради което с този отказ формално е осъществен
съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от обективна страна.
Съдът намира, че АНО правилно е
приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказанията,
предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в дадения случай са строго фиксирани
от закона като вид и размер. Наказанията, предвидени от закона за това
нарушение, са в точно установен размер, поради което за съда не съществува
възможност да ревизира същите като ги намали.
От субективна страна това нарушение е
извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки
да бъде тестван за концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство, е
съзнавал, че извършва нарушение на ЗДвП.
Възраженията изложени в жалбата и в
пледоарията относно твърдените нарушения на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6 ЗАНН са неоснователни поради следното:
В АУАН и след това идентично в НП много
ясно словесно е описано от фактическа страна извършеното административно
нарушение от жалбоподателя. На така описаното нарушение правилно е била дадена
и съответната цифрова правна квалификация по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като в НП
изрично е отбелязана цифрово и хипотезата на предложение първо от чл. 174, ал.3 ЗДвП. Посочено е от АНО, че именно на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174,
ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено на жалбоподателя съответното наказание. Следва
да се има предвид и че НП е издадено въз основа на АУАН с възпроизвеждането на
съдържанието на акта, като АУАН без съмнение е бил съставен именно преди
отвеждане на лицето до ФСМП-гр. Дупница и последвалия негов отказ за даване на
кръвна проба. Тоест хронологически обективно за актосъставителя
не е било възможно да отрази в съдържанието на АУАН друга от хипотезите на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, а единствено надлежно описаната такава по чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, в която се санкционира
поведението на водач, който „откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози“… Няма никаква неяснота относно повдигнатото с АУАН още
преди съпровождане на жалбоподателя за кръвна проба обвинение относно описаното
в акта нарушение и идентичното му възпроизвеждане като словесно съдържание, в
издаденото въз основа на него НП, което да е довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Изрично е отразено в текста на АУАН, че
отказа за тестване на жалбоподателя с описаното техническо средство се изразява
именно в недаването на качествена проба поради
умишленото прекъсване подаването на въздух от негова страна. В такива случаи, според чл. 2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, в
ал. 1 се казва „При извършване на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози проверяваното
лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за
движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.,
а според ал.2 „Неизпълнението на задължението по ал. 1, с
което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава“.
В чл. 3а, т. 1 от Наредбата изрично е
предвидено, че при отказ на водача да бъде тестван с техническо средство, на
какъвто по чл. 2, ал.2 от Наредбата е приравнено и неизпълнението на дадените
от контролните органи указания за тестване, пробата се извършва алтернативно с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. В случая жалбоподателят сам е избрал втория начин, след
което е отказал да даде проба, за да му бъде извършено такова изследване. Логично
е било К.К. да даде кръвна проба, както е давал
многократно кръв за изследване преди и след тази дата, видно от представените
от него медицински документи и след като твърди, че не е бил употребил изобщо
алкохол всичко би приключило положително за него, по един законосъобразен начин.
Неоснователни са на следващо място и
възраженията за неизправност на техническото средство АЛКОТЕСТ 7510, с фабр. № 0269. Относно изправността и калибрирането на
същото преди датата на нарушението са събрани множество писмени доказателства –
писмо от ГДНП на МВР – л. 30-32 от делото,
с приложени към него Протокол № 3-31-19 за резултати от проверка след ремонт на
АЛКОТЕСТ 7510, с фабр. № 0269, извършена на
03.07.2019 г. и Входящ дневник за 2019 г., в който е отразена проверката след
ремонт на дрегера от тази дата, Разпечатка от паметта на техническото
средство – л. 14 от делото включваща датата на нарушението, с отразена
дата на калибриране - 03.07.2019 г., Списък с преминали на проверка технически
средства от 02.12.2019 г – л. 29 от
делото, в който е отразено, че и след датата на установяване на нарушението
техническото средство е изправно и съответства на одобрения тип. Доказателство,
че техническото средство е изправно и е работило нормално към процесната дата 10.08.2019 г. е и обстоятелството, че в
разпечатката от паметта на същото е отразена успешно дадена от друг водач проба
взета в 1:06 часа на 10.08.2019 г., с отчетен положителен резултат от 0,11
промила.
Отговор на останалите възражения
изложени в жалбата и пледоарията се съдържа по-горе, при анализа относно
липсата на допуснати съществени процесуални нарушения и правилното приложение
на материалния закон. Всяка друга интерпретация на доказателствата и
поведението на жалбоподателя в конкретната ситуация, отразено в тях би
представлявала липса на правосъдие водеща до безнаказаност при безспорно установено
противоправно поведение, както е в случая. Приемане
на различни решаващи изводи от настоящия съд или от друга съдебна инстанция би означавало
да се даде възможност на всеки недобросъвестен водач на МПС да управлява след
употреба на алкохол и да си гарантира пълна безнаказаност. Безнаказаност, не
само по административнонаказателен ред, но и да се
предпази от евентуално последващо наказателно
производство от общ характер по чл. 343б от НК и то по един елементарен начин,
с нежеланието си да даде продължителна качествена проба въздух и с последващото не предоставяне на кръвна проба за
установяване наличието на алкохол и неговата концентрация в кръвта на водача.
Настоящият съдебен състав няма как да стане съучастник в такова общественоопасно и противоправно
поведение на когото и да било.
При изложените мотиви, съдът достигна
до извод, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0348-000539 от 27.08.2019 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на К.Я.К., с
адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/ години, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: