МОТИВИ към Присъда № 7/13.02.2018г., постановена по
НЧХД № 81/2017 год. по описа на РС-Исперих
_____________________________________________________________________
Частният тъжител К.М.М. ***, ЕГН:**********, е обвинил подс.Е.З.И.,***,
ЕГН:***********, в това, че на 12.11.2016г., в с.Богданци, обл.Разградска,
е нанесъл удари на К.М.М., ЕГН:**********, с които му
е причинил наситен морав хематом на лява орбита с лек оток на клепачите и
разлят подконюктивален кръвоизлив във видимата част
на склерата от двете страни на ириса, довели до разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия - престъпление лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Тъжителят поддържа обвинението. Процесуалният
му представител адв.Р.В. *** пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен по посоченото обвинение, с приложението на чл.78а от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя срещу подсъдимия, за сумата от
5 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Моли да
бъде уважен гражданския иск. Претендира и заплащането на разноски.
Подсъдимият Е.И. не се признава за виновен и моли да бъде
оправдан. Защитата, в лицето на упълномощения защитник адв.С.Д.
***, пледира за оправдателна присъда. Счита деянието за несъставомерно
от субективна страна, позовава се и на института на неизбежната отбрана.
Алтернативно, в случай на осъдителна присъда, моли за приложението на ч л.78а
НК. По Отношение на гражданския иск счита, че следва да бъде отхвърлен,
алтернативно – уважен в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Е.З.И. е роден на ***г***,
обл.Разград, български гражданин, със средно
образование, женен, работи, неосъждан.
На 12.11.2016г. в с.Богданци, обл.Разград
се провел футболен мач между отборите на ФК „Ураган“ с.Гецово и ФК „Победа“
с.Богданци. Подсъдимият играел като футболист в гостуващия отбор на с.Гецово. Тъжителят
бил в публиката. Мачът бил оспорван още от самото начало,имало и кратко
нахлуване на публиката на терена, но в последствие ситуацията се нормализирала.
Играта продължила, но се чувствало напрежение както между играчите, така и сред
публиката, която насърчавала своите играчи да играят по-грубо и освирквала
постоянно противниковия отбор. През второто полувреме, към 60-тата минута, по
повод на нарушение от страна на футболист от ФК „Ураган“ с.Гецово спрямо
футболист от противниковия отбор, възникнала спорна ситуация между двамата
играчи. Главният съдия на мач а св.К.К. свирил фал,
след което публиката, наброяваща около 100 човека, сред които и тъжителят К.М.,
нахлула внезапно на терена, отправяйки псувни, обиди и закани срещу играчите на
ФК „Ураган4 с.Гецово. Започнало бутане, блъскане и размяна на удари между
нахлулите хора от публиката и футболистите. Съдийският състав, включващ
свидетелите К.К., Х.Х. и К.К., се опитали да предотвратят навлизането на публиката на
терена, но след като не успели, се дръпнали настрани и футболистите останали сред
публиката. Полицейският служител, който осъществявал охраната на мача – св.Р.Р., се опитал да въдвори ред, но след като не успял, се
обадил за подкрепление. Междувременно подс.Е.И.,*** и
познавал съселяните си, заедно с баща си св.З.И.Н., който също бил влязъл на
терена, се опитали да предпазят футболистите от гостуващия отбор, които в
болшинството си били непълнолетни момчета, като разтървавали биещите се и
призовавали публиката да напусне терена. В настъпилото „меле“ между тъжителят и
св.З.Н. възникнал спор, тъй като свидетелят се опитал да изведе К.М. от терена.
Двамата започнали да се блъскат и взаимно се дърпали за дрехите. Подс.Е.И., който също бил удрян и блъскан от хора от
публиката в този момент, видял че тъжителят е хванал баща му за дрехата и го
дърпа, а други хора от публиката, сред които и св.Илхан Мехмедов, са ги
наобиколили. Притеснен за здравето на баща си, той се опитал да го издърпа, при
което последвала размяна на удари между подсъдимия, тъжителя и св.Илхан
Мехмедов. Малко след това „мелето“ стихнало от само себе си, публиката и
футболистите спрели да се бият и при пристигането на полицейския патрул, в
състава на който бил и св.А.А., редът бил
възстановен. Футболният мач бил прекратен от съдийската бригада и футболисти и
публика тръгнали да се прибират. Тогава тъжителят обвинил подсъдимия, че му бил
нанесъл няколко удара в лицето, при което Е.И. заявил, € дори и да го е
направил, не е било умишлено, а е станало в „мелето“. В последствие, при
извършената полицейска проверка били снети обяснения от тъжителя, подсъдимия и
св.З.Н.. Преписката е приключи ла с постановление на РП – Исперих от
29.12.2016г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство,
поради липса на данни извършено престъпление от общ характер.
След инцидента тъжителят
посетил спешно отделение на МБАЛ – Разград, а на 14.11.2016г. и съдебен лекар в
гр.Разград, като му било издадено съдебномедицинско удостоверение за
причинените увреждания.
Според заключението на вещото лице по назначените по
делото съдебномедицинска експертиза, в резултат на описания инцидент на 12.11.2016г.
К.М. е получил наситен морав хематом на лява орбита с лек оток на клепачите и
разлят подконюктивален кръвоизлив във видимата част
на склерата от двете страни на ириса. Установените увреждания са причинени по
общия механизъм на удар/и с или върху тъп/и твърд/и предмети и могат да бъдат получени
по начин, както сочи пострадалия – с юмрук в областта на лявата орбита. Според
вещото нараняванията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Видимите травматични увреждания търпят пълно обратно развитие за
срок до две седмици и не оставят трайни последици за физическото здраве на
пострадалия.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите, от заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза,
както и от писмените доказателства по делото – съдебномедицинско удостоверение,
преписка вх.№ 1055/2016г. на РП – Исперих, съдържаща постановление за отказ за
образуване на ДП, писмо, справка, 3бр. обяснения, декларация, лист за преглед
на пациент, съдебномедицинско удостоверение, талон за услуга по желание, молба;
преписка от ОС на БФС - Разград; съдебномедицинско удостоверение №86/2016г.; справка
за съдимост.
Въз основа на гореизложеното, от правна страна съдът приема, обвинението
срещу подсъдимия Е.И. за НЕДОКАЗАНО. За да е съставомерно
деянието по чл. 130 ал. 1 НК следва от обективна страна деецът с действия да е
причинил на пострадалия кратковременно разстройство на здравето,извън случаите
на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост
на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите му
функции, извън болката и страданието. От субективна страна деянието е съставомерно само ако увреждането е причинено умишлено. В
настоящия случай безспорно се установи, че на процесната
дата в с.Богданци се е провел футболен мач между ФК „Ураган“ с.Гецово и ФК
„Победа“ с.Богданци, на който се е стигнало до противообществена проява
(спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21 Закона за опазване на обществения ред при спортни
мероприятия /ЗООРСМ/ от страна на част от публиката, изразяваща се в отправяне на ругатни,
предизвикване и участие в сбивания, нахлуване на спортния
терен, отказ да се изпълнят
разпорежданията на отговорните за спортната проява лица или на
полицейските органи, нарушаваща обществения ред, която не
съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс, и е извършена умишлено в спортния обект по време на
спортното мероприятие. Тъжителят е бил именно част от тази публика и е участвал лично в
противообществената проява като е нахлул на футболния терен, не го е напуснал,
въпреки опитите на съдийската бригада, футболния делегат и полицейския служител
да изведат публиката от терена, включително е участвал в сбиване с други от
нахлулата на терена публика. В тази насока са както показанията на свидетелите
на тъжителя – Ерол Шакир, Илхан Мехмедов и Ертан Рийза,
така и показанията на свидетеля на подсъдимия – З.Н.. Същевременно всички
свидетели посочват, че св.З.Н. е влязъл на терена, за да изведе публиката и да
не бъде прекратен мача. Спорът му с тъжителят е бил именно за това – опитвал се
е да го изведе от терена и тогава двамата са започнали да се блъскат и дърпат:
„…Докато се бутаха на терена, на Е. баща му хвана К.. Искаше да го изкара, да
излязат от терена, за да не развалят мача…“ /Е.Шакир/; „…Аз видях З. – бащата
на Е., да побутва К.. Викаше му: излез от стадиона, разваляме мача…“
/И.Мехмедов/; …“Аз влязох, за да изкарам моите съселяни и в този момент имахме
едно пререкание с К.. Той тръгна да излиза, но в този момент се хванахме за
яките. Аз бях заобиколен от много хора, всъщност двамата бяхме заобиколени…“ /З.Н./.
Същевременно подсъдимият е бил в центъра на „мелето“, тъй като агресията на
публиката е била насочена към противниковия отбор, в който е играел Е.И..
Именно подсъдимият е бил обект на ругатни и обиди от публиката, включително е
отбивал и удари, насочени към него самия и към другите играчи от отбора. Той се
е опитвал да изведе публиката от терена – обстоятелства, които се подкрепят
както от цитираните вече свидетели, така и от св. Юлиян Д. и Драгомир
Пантелеев. Точно в такъв момент, когато се е опитвал да предпази себе си и
съотборниците си от развилнялата се публика, подсъдимият е забелязал, че между
баща му и тъжителя е възникнал конфликт, включително и с физическо съприкосновение.
Е.И. се е намесил, за да защити баща си, като с една ръка се е опитвал да го
издърпа, а с друга да предпази него и себе си от отправяни от публиката,
включително и от самия тъжител удари. При тази отбрана самият той е нанесъл
удари не само на тъжителя, но и на св.Илхан М., а вероятно и на други
неустановени лица. Тези удари са причинили процесните
телесни увреждания на тъжителя, като покриват критериите за лека телесна
повреда по смисъла на ч л. 130 ал.1 НК, Същевременно обаче, категорично се
установи по делото, че тези удари не са нанесени умишлено, с цел да причинят
телесни увреждания на пострадалия, а с цел да бъде защитен бащата на подсъдимия
и самият подсъдим. Т.е. макар деянието
да е съставомерно от субективна страна, липсва умисъл
в действията на подсъдимия.
Действително според показанията на свидетелите на тъжителя подс.Е.И. бил нанесъл няколко удара на К.М., без последния да
го е предизвикал, което според защитата на тъжителя доказвало, че подсъдимият
умишлено му бил нанесъл побой. Видно е обаче именно от показанията на тези
свидетели, че тези удари до голяма степен са били предизвикани от предходни
действия на тъжителя спрямо бащата на подсъдимия. И тримата свидетели на
тъжителя посочват, че преди това е имало пререкания между К.М. и св.З.Н. и подс.Е.И. се е намесил именно да защити баща си: „…Е. на
бегом дойде и удари К.. Казаха, че е помислил, € К. иска да удари баща му и
заради това Е. го ударил…“/Е.Шакир/; „… В него момент влязох между К. и З. и
казах да излезем навън, да не се развали мача. Обърнахме се с К. с гръб към
тълпата и удариха К.…“ /И.Мехмедов/.
Видно е от анализа на свидетелските показания,че подс.Е.И.,
действително е нанесъл няколко удара на тъжителят, но това не е сторено с
умисъл да му нанесе телесни увреждания, а за да защити баща си и себе си.
Ситуацията е била напрегната, подсъдимият се е оказал в центъра на противоправна проява /спортно хулиганство/ по време на
футболен мач, самият той е бил обект на агресивни действия от страна на
публиката и се е опитвал да защити себе си и съотборниците си. Съвсем нормално
е в такава ситуация и той самият да отговори с нанасяне на удари или да не е
успял да прецени дали е налице реална опасност за баща му. Разпитаните в хода
на съдебното следствие Футболни съдии и делегата на мача, както и полицаят,
охранявал футболната среща, са категорични, че публиката е била агресивна към гостуващия
отбор през целия мач, а след като е нахлула на терена се е държала грубо, станало
е „меле“, имало е ругатни, обиди, псувни, размяна на удари, всичко е продължило
около 15-20минути. Повечето от играчите след това са били контузени, със синини
и драскотини. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия, който не отрича, че
е ударил тъжителят, но заявява, че сторил това в опита си да защити баща, а не
с цел да увреди К.М.. Посочва, че е имало размяна на удари при разтърваването
на К.М. и баща му, като тези удари са дошли и от други хора, участващи в
„мелето“. Съдът изцяло кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част, тъй
като те се подкрепят както от показанията на неговите свидетели, така и от
показанията на свидетелите на тъжителя, а също и от показанията на съдиите и
полицаите. И ако за показанията на свидетелите З.Н., Юлиян Д. и Драгомир
Пантелеев, Ерол Шакир, Илхан Мехмедов и Ертан Рийза
може да се приеме, че са до известна степен пристрастни и се стремят да са в
полза на едната или другата теза, то показанията на тримата съдии, делегата и
полицаите са обективни, последователни и логични и кореспондират изцяло с
обясненията от подсъдимия.
При това положение за съда се налага извода, че деянието на подсъдимия,
макар от обективна страна да покрива състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 НК, от субективна страна е несъставомерно.
Поради изложеното съдът прие, че подс.Е.И.
не ангажира наказателна отговорност по посочения от обвинението законов текст и
на основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението му за извършено
престъпление по чл. 130 ал. 1 НК - за това, че на 12.11.2016г., в с.Богданци, обл.Разградска, е нанесъл удари на К.М.М.,
ЕГН:**********, с които му е причинил наситен морав хематом на лява орбита с
лек оток на клепачите и разлят подконюктивален
кръвоизлив във видимата част на склерата от двете страни на ириса, довели до
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия
Гражданският иск на К.М., предявен срещу подс.Е.И.
за сумата от 5000лв., съдът счита за неоснователен и недоказан, предвид
обстоятелството, че по делото не се събраха доказателства за осъществено от
него деяние по чл. 130 ал. 1 НК, от което съответно на гражданския ищец да са
нанесени неимуществени вреди в претендирания размер.
Липсата на един от основните елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД, от който гражданският ищец би могъл да черпи своите
права, а именно – осъществен деликт и виновно
поведение на подсъдимия, води до извода за неоснователност на гражданския иск,
поради което същия следва да бъде отхвърлен.
Възприемайки по този начин обективната
истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: