РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 1563 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 129726 от 26.05.2017 г., постановено
по гр. дело № 71863/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 72 състав, са уважени предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу К.Х.Т. обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е установено съществуването на парични задължения,
удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.09.2015 г., издадена
по гр. дело № 37733/2015 г. по описа на СРС, 72 състав, за сумата от 2310.97 лв. главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2012 Г.-04.2014 г.
и сумата 410.93 лв. лихва за забава за периода от 30.06.2012 г. до 04.06.2015
г., и ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2015 г. до изплащане
на вземането, като исковете за установяване вземането на ищеца за главница за
сумата над 2310.97 лв. до общо претендираните 2383.90 лв. и вземането за лихва
за сумата над 410.93 лв. до общо претендираните 419.47 лв. са били отхвърлени. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 620.70 лв.,
представляващи разноски в първоинстанционното производство и сумата от 104,44
лв., разноски в заповедното производство.
Решението в частта, с която са били отхвърлени исковете за главница за сумата над 2310.97 лв. до общо претендираните 2383.90 лв. и
за лихва за сумата над 410.93 лв. до общо претендираните 419.47 лв. , не е
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която обективно кумулативно съединените установителни искове са били
уважени е постъпила въззивна жалба ответника К.Х.Т. с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение с ищцовото дружество,
поддържайки че неправилно първоинстанционният съд е приел това обстоятелство за
установено. Наред с това изтъква, че ищецът не е установил обема и реалната стойност
на доставената топлинна енергия. Сочи още, че ищецът не е установил
изправността на измервателните средства и въвеждането в експлоатация на
абонатната станция, а заключенията на вещите лица по изслушаните по делото
експертизи били изготвени само въз основа на частни документи, базирани
единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, като неправилно бил
изчислен отопляемият обем и неправилно били включени общите части. Изтъква, че
въпреки изискванията на ЕС ищецът не е транспонирал своето законодателство съобразно
изискването на европейските норми, като в ОУ се съдържат неравноправни клаузи. Изтъква,
че със суми за връщане са били прихванати стари задължения. Моли съда да уважи
жалбата и отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Т.С.“ ЕООД
- третото лице помагач на ищеца –не са подали отговор на въззивната жалба. С
молба от 06.11.2019 г. въззиваемият „Т.С.” ЕАД, чрез процесуалния си
представител е подал молба, с която взема становище по същество на спора, като
моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Претендира и разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по
конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, намира следното:
Процесният договор за търговска
продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители
на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по
силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ,
но действаща през част от процесния период, съответно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/след 17.07.2012 г./ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения
с ищцовото дружество. В тази връзка по делото е представените по Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 79 от 27.04.1994 г. и Удостоверение за
неследници № 10 от 09.04.2015 г, издадено от СО, район Триадица,, неоспорени от
ответника и ползващи се с обвързваща съда материална доказателствена сила –
арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, се установява, че именно жалбоподателят – ответник по
делото - е придобил собствеността върху процесния имот, находящ се в в гр.
София, бул. „*********преди процесния период. Следва да отбележи, че дарителката
М.Т.да е запазила пожизнено право на ползване върху процесния имот, същото се е
прекратило с нейната смърт на 19.03.2006 г., като сестрата на ищеца М.Ф.също е
прехвърлила своята идеална част от съсобствеността, ведно от представения Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 79 от 27.04.1994 г. Следователно, противно на
поддържаното във въззивната жалба, по делото е установено, че през процесния
период, че именно между страните по делото е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. Ето защо и изводите
на СРС в тази насока са обосновани.
По отношение на наведеното във
възивната жалба оплакване дали и какво количество топлинна енергия ищцовото
дружество е доставяло следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия
състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ
се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период м.05.2012
г. до м.04.2014 г. до имот, находящ се в гр. София, бул. „*********с абонатен номер
265423 е на стойност 2310,97 лв. Тази сума представлява сбора между прогнозната продажна цена по издаваните
ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон. Във връзка с оплакването във въззивната
жалба следва да се изясни, че не е установено по делото, че заключението на
вещото лице по СТЕ е невярно по смисъла на чл. 291 НК, още повече, че изчисленията
през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение
лице – „Т.С.“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната
СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на
действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството,
извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия
в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество
топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната
методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е
описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало
данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и
общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба методология. Противно на оплакването във
въззивната жалба от кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушана
СТЕ се установява, че топломера в
абонатната станция е преминавал през съответните /на 2 години/ метрологични
проверки и отговаря на изискванията на БДС, относно одобрения тип, както и че е
годен измервателен уред през процесния период. Ето защо са голословни оплакванията
във въззивната жалба в тази насока, респективно, че събраните доказателства и
изводите на съда били базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото
дружество, а не обективно отразеното от измервателните уреди.
По изложените съображения настоящата
съдебна инстанция приема за безспорно установено по делото, че стойността на реално доставената до процесния имот
през релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата 2310,97 лв., до
който размер и предявеният главен иск е бил уважен. Не се установява
жалбоподателят да има суми за възстановяване от предходен период, съответно
ищецът да е извършил прихващане с такива суми, поради което оплакването в
жалбата е неоснователно.
Неоснователно
е оплакването, че по делото ищецът не е установил, че абонатната станция е
въведена в експлоатация. В тази връзка следва да се отбележи, че макар този въпрос
да е ирелевантен за спора, от заключението на вещото лице, че абонатната
станция е въведена в експлоатация на 29.09.2004 г.
Неоснователно
е оплакването в жалбата, че в конкретния случай приложение следва да намерят
разпоредбите на чл. 62 ЗЗП и чл. 147а ЗЗП, тъй като разпоредбите на ЗЕ са специални
по отношение отношенията в енергетиката. Нещо повече, с решение от 5 декември Съдът
на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не
са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и
регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за
използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за
всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия
обем на неговия апартамент.
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания включително и относно предявения акцесорен иск, включително
и относно неговия размер, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част
и същото следва да се потвърди.
По изложените съображения правни изводи
на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
При този изход на спора на въззиваемият
макар и да има право на разноски, такива не следва да му бъдат присъждани, тъй
като не се представени доказателства за реално направени такива, а и същият не
е извършил същинско процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 129726
от 26.05.2017 г., постановено по гр. дело № 71863/2015
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 72 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: