№ 909
гр. Перник, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720105620 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е М. срещу Й.
Д. Г. ЕГН ********** гр.****** кв.****** ****** бл.** вх.* ап.**
че дължи на дружеството
сумата 151.71 лв. , общо задължение - за доставена но незаплатена
топлоенергия на жилище нах. се гр.******, адм.адрес кв.****** ******
бл.** * ап.** - от която:
сумата 131.93лв.главница за периода 01.05.2021 -30.04.2022
изтекла лихва 19.78 лв. за периода 08.07.2021 -04.07.2023г.
законната лихва върху главницата от датата на заявлението 19.07.2023 г.
по чгд № 3447 /2023 г. ПРС до окончателното изплащане на вземането
както и присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези
1
аргументи се иска уважаване на исковите претенции.
С исковата молба са представени:
- копие от извлечение от сметка
- копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
-данни от Община Перник ДМДГ – че топлофицираният имот е
деклариран от лицето като собственик с 3 / 4 идеални части, заедно с още едно
лице Т.Й. Д.а ЕГН*********- с 1/ 4 идеална част- като покупка- от наследство,
с нотариален акт
Препис от исковата молба е връчен на ответника лично.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника не е депозиран писмен
отговор, назначен му е особен представител адв.В.К. ПАК, която е оспорила
исковете по основание и размер, както и същата се явява лично в о.з. и
изразява становище- че оспорва изцяло исковете
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземания, които са предмет на настоящото производство.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед
№ 1948 / 21.07.2023 г. по ч.гр.д. № 3447/2023 г. по описа на РС Перник.
Постъпило е възражение по чл.414 ГПК в срока, в което ответникът
изрично възразява върху размера на сумите, тъй като твърди, че в жилището
са демонтирани отоплителните тела
Горното е наложило воденето на настоящия установителен иск от
ищцовата страна.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на
Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
2
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.
Облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството потребител.
Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази
разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество
възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства, както и ОУ на ищцовото дружество следва извод, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото
е собственик на процесния имот – за неговите 3/ 4 идеални части –
като се установи от служебна справка НБД – че другото лице
притежаващо 1/ 4 идеална част е починало 18.08.2023г. акт за смърт 0823
от 18.08.2023г. и оставя единствен наследник – ответника – който при
това положение става единствен собственик на топлофицирания имот
Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит по
наследство- както се сочи в декларацията пред ДМДТ Перник
В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
валидно облигационно отношение.
Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от
тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
3
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същият е
ПРИОБРЕТАТЕЛ на топлоснабдения имот през процесния период, за целия
топлофицирания имот
като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства
в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения.
Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във
вещноправния статут на имота след придобиването му.
По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и
действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че
същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“ от
29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г.
По размера на сумите не се спори, поради което съдът приема същите за
безспорни.
Дори да се приеме, че имотът не е бил реално обитаван от
ответника, то той дължи суми за отопление сградна инсталация.
В тази връзка е приетата по делото съдебно-техническа експертиза
В тази връзка следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
В тази връзка и исковата претенция за посочения период е основателна и
следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия
месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.
В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за
забава е в размер на посоченото в исковата молба и това не е било оспорено в
отговора.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за основателни и доказани в пълен размер.
4
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в заповедното производство: ищцовото дружество
претендира разноски
25 лева държавна такса
200 лева юрисконсултско възнаграждение
300лв. депозит особен представител
800лв. за две експертизи
Общо 1325лв. по установителния иск, както и 75лв. по заповедното
производство
С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени
изцяло.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Д. Г. ЕГН ********** гр.******
кв.****** ****** бл.** вх.* ап.**, че дължи на "Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“
сумата 151.71 лв. , общо задължение - за доставена но незаплатена
топлоенергия на жилище нах. се гр.******, адм.адрес кв.****** ****** бл.**
* ап.** - от която:
сумата 131.93лв.главница за периода 01.05.2021 -30.04.2022
изтекла лихва 19.78 лв. за периода 08.07.2021 -04.07.2023г.
законната лихва върху главницата от датата на заявлението 19.07.2023 г.
по чгд № 3447 /2023 г. ПРС до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА Й. Д. Г. ЕГН ********** гр.****** кв.****** ****** бл.**
вх.* ап.** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
разноските в заповедното производство: 25 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение
разноските в исковото производство: общо 1325 лв. по списък по чл.80
ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6