№ 201
гр. Харманли, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20225630100513 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от К. Я. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
Харманли, ****, чрез пълномощника си адвокат Н. К.а против община Харманли, Булстат
****, с адрес гр. Харманли, пл. **** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се
иска да се признае за установено по отношение на ответника правото й на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 77181.27.253 по КК и КР на Харманли, одобрени със
Заповед № РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността АЙКЪРА БАИР,
застроен и незастроен, целият с площ от 1293 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/,
категория на земята: 8, с номер по предходен план 131.704, при съседи: 77181.27.254.,
77181.27.278., 77181.27.251., 77181.27.252., 77181.27.255, ведно с построената в имота сграда
с идентификатор 77181.27.253.1 със застроена площ от 20 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: вилна сграда – еднофамилна, въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност и наследство.
Ищцата твърди, че притежава правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 77181.27.253, ведно с построената в имота сграда с идентификатор
77181.27.253.1. Посочва, че имотът е бил придобит по давностно владение и наследство от
дядо й Милко Желязков Кавалджиев, починал на 18.04.1998г. Поради незнание ищцата не
била предявила претенциите си пред Община Харманли и не била заявила за възстановяване
собствеността върху имота. Имотът не бил заявен и от другиго.
Ищцата посочва, че повече от 24 години недвижимият имот е бил владян от нея със
съзнанието за своене на същия. Процесният недвижим имот бил владян от дядото на
ищцата, Милко Желязков Кавалджиев, от 1960г. до 18.04.1998г., когато починал, а след
смъртта му и до днес имотът се владее от ищцата. От тогава до сега единствено ищцата е
упражнявала владение върху имота, ползвала го е и го е стопанисвала. Никой от
наследниците по закон на дядото на ищцата не владеел, не ползвал и не стопанисвал имота.
Правният си интерес от предявяването на иска ищцата извежда от обстоятелството,
че ответникът бил вписан като собственик на процесния недвижим имот в КК и КР на гр.
1
Харманли.
Ищцата посочва, че притежава правото на собственост и върху построената в
процесния имот сграда с идентификатор 77181.27.253.1. Сградата била построена през
1965г. от дядо й, като с акт № 1 от 22.02.1990г. на Началник управление от община
Харманли, сградата била узаконена. След смъртта на Милко Кавалджиев сградата се
ползвала и владеела единствено от ищцата.
В съдебно заседание, ищцата редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат К.а. Поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при
анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови
решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за
основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно представен списък.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 425 от
31.05.2022г. на община Харманли наследници на М. Ж. К., починал на 17.04.1998г., са били
Д. Ж. К. – съпруга, Ж. М. Я. – дъщеря и Д. М. К. – дъщеря. Д. Ж. К. е починала на
26.12.2002г., а Д. М. К. – на 18.11.2020г. Д. К. е оставила като наследници своите дъщери –
Д. К. и Ж. Я. Н. на Д. К. са дъщеря й Д. П. Т. и синът М. П. Г..
Видно от представената скица № 15-370684 от 06.04.2022г. на СГКК-Хасково и скица
на сграда № 15-370681 от 06.04.2022г. на недвижимите имоти процесните недвижими имоти
с идентификатор 77181.27.253 и с идентификатор 77181.27.253.1 са записани като
собственост на ответника Община Харманли. Същото обстоятелство се установява и от
представената и приета по делото извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти.
По делото са представени молба-декларация от ищцата до нотариус А. П. с искане за
издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесните недвижими имоти. В
нея обаче е удостоверено от отдел „ИОС“ при община Харманли, че имот с идентификатор
77181.27.253 е общинска собственост съгласно заповед № РД-11-214 от 28.07.2003г. на
областен управител на област Хасково. Съгласно акт за узаконяване № 1 от 22.02.1990г. на
началник отдел „Архитектура и градоустройство“, област Хасково построената в имота
сграда с идентификатор 77181.27.253.1 е узаконена.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в
Община Харманли няма данни процесният имот да е бил обект на реституционни
процедури, няма данни да е бил отнеман, одържавяван, отчуждаван и възстановяван.
Вещото лице е отразило също, че в регистъра на новообразуваните имоти за процесния имот
като собственик е записана Община Харманли.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ж. М. Я. и
Янчо Недев Я. се установява, че процесният недвижим имот се ползва единствено от ищцата
в продължение на 20 години.
Свидетелката Ж. Я. уточнява, че ищцата е придобила недвижимите имоти от дядо си.
Същите били собственост на М. К., които още приживе заявил, че иска да остави на внучка
си К. лозето и намиращата се в него вила. За тази воля на М. К. били наясно както
свидетелката, така и другата му дъщеря, като никоя нямала претенции относно имота.
Сестрата на свидетелката била починала през 2020г., но след смъртта й нейните наследници
не се възпротивили против владеенето на имота от К.. Били наясно с волята на своя дядо и
не изразили претенции относно правото на собственост върху имота. От смъртта на М. К.
през 1998г. само ищцата се грижила за имота, само тя го стопанисвала.
По описанието и на двамата свидетели имотът представлявал лозе с циментови
колове с площ от около 1 дка с граници: път, дере и два поземлени имота, които преди също
2
били лозе, но сега били изоставени. Двамата свидетели с категоричност заявяват, че
единствено ищцата е обработвала поземления имот и се грижила за засаденото лозе. Не
били виждали никой друг да ползва земята или изобщо да ходи до този имот. Единствено
приживе другият наследник на М. К. Д. К. два-три пъти пожелала да види лозето.
Наследниците на Димка обаче никога не били виждани да посещават имота. Свидетелите
потвърждават, че и към момента единствено ищцата обработва поземления имот и ползва
намиращата се в него вила.
Свидетелят Я. Я. потвърждава, че М. К. е желаел след смъртта му процесните имоти –
лозе и вилна постройка да останат за внучка му К.. Свидетелят Я. уточнява, че дори било
съставено завещание при адвокат, но поради смъртта на адвоката същото се изгубило.
Сестрата на свидетелката Я.а, дъщеря на Кавалджиев, се била отказала от мястото, поради
което М. К. пожелал то да остане на ищцата.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни,
житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите
пресъздават личните си и преки впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и
главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически
факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на
твърдяното право на собственост на ищцата от ответника и правото на собственост върху
процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.
В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен
установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищцата твърди, че е собственик на
имот с идентификатор 77181.27.253 и на сграда с идентификатор 77181.27.253.1, а в
кадастралния регистър като собственик на тези имоти е вписана община Харманли. По
делото е безспорно установено и, че ищцата упражнява фактическа власт върху имотите към
датата на исковата молба, поради което няма правен интерес от използването на друг способ
за защита на посесорните й права /ревандикационен иск/.
От изложеното може да се направи обоснован извод, че ищцата има правен интерес
от предявяването на настоящия иск, следователно искът е допустим.
Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.
Ищцата се легитимира като собственик на процесния поземлен имот въз основа на
изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че от 1960 до 1998г. имотите се са
владеели от М. К., а след това са се владеели единствено от нея.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната последица придобиване на
вещното право е нормативно свързана с тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за
имуществата, за собствеността и сервитутите /отм./), а именно: да е постоянно –
фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са
израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
3
други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от
шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта,
както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с
насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus
possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini rem sibi
habendi). При държането фактическата власт се упражнява за друг държателят няма
намерение да свои вещта.
Законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца, според която
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС.
Тази презумпция има действие спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това
дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да я
приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава
да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от
доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че
към настоящия момент ищцата владее процесните имоти, а до датата на смъртта на М. К. –
са били владяни от него. Ищцата е манифестирала владението си като е обработвала
поземления имот, грижила се е за засадените лози и е обирала плодовете им, тоест
владението е било явно. Владението на ищцата е било постоянно и не е било прекъсвано –
имотът е обработван, като свидетелите посочват, че не е имало период от време, в който
ищцата да не е стопанисвала тази земя, както и че никога не са виждали друг да я използва.
Няма данни и не се установява владението да е било прекъснато и друг да е демонстрирал
такова.
Едновременно с това владението на ищцата е било установено спокойно – по волята
на предишния собственик.
След като се установява упражняването на фактическата власт върху вещта от
ищцата и предвид липсата на осъществено от ответника обратно доказаване по силата на
оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е налице и намерението за своене, тоест
доказано е наличието на двата елемента на владението – обективния и субективния.
За да се приеме, че в полза на ищците е възникнало правото на собственост въз
основа на изтекла придобивна давност, е необходимо владението да е осъществявано през
определен период от време и същото да не е спирано или прекъсвано. В настоящия случай
приложима е била общата 10 годишна давност, тъй като няма данни ищцата да е владяла
вещта на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че праводателят й не
е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
От събраните по делото доказателства се установява, че след датата на смъртта М. К.
– 17.04.1998г. фактическата власт върху поземления имоти и върху сградата е упражнявана
единствено от ищцата.
В периода на владение на имотите не се установява наличието на законова забрана за
придобиването им по давност. Съгласно чл. 86 от ЗС не може да се придобие по давност
вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Такива забрани се съдържат
още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които
се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
4
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът
счита, че по делото не са налице данни процесните имоти някога да са били държавна или
общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не
са съществували законови пречки за придобиването им по давностно владение. Няма
никакви доказателства по делото процесните имоти да са били одържавени по реда на чл.12
ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е доказателства по делото, че имотът е бил
земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят
такива факти, а и ответникът не представя такива доказателства, които да изключат правата
на ищеца, което е в негова доказателствена тежест. Съгласно решение №21 от 04.02.2011г.,
постановено по гр. д. №1327 по описа за 2009г. на ВКС, II г.о. при предявен иск за
установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната,
която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права
или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца
придобивно основание, носи тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което
твърди, че е придобила спорното право, съответно наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца. В аналогичен смисъл е и постановеното решение № 798
от 16.11.2020г., постановено по гр. д. № 3303 по описа за 2008г. на ВСК, I г.о.
По делото липсват доказателства имотът да е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ
(отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което същият е запазил статута си на частна
собственост и е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че такъв имот
не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъде
включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за общинска собственост. В
този смисъл е и заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разглеждана
във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване правото на ползване върху
земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. А съгласно §4к, ал.1,
вр. ал.6 от ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода на настоящото
производство от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства обосноваващи
извода, че процесният имот с идентификатор 77181.27.253 е бил предоставен за ползване и
че същият попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като не е доказано, че
имотът попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Община Харманли не може да
придобие правото на собственост върху него на това основание.
Ето защо следва да се приеме, че няма пречка за процесния период в полза на ищцата
да е текла придобивна давност, доколкото нито една от законовите забрани не е приложима
за процесните имотт.
Предвид доказаното давностно владение върху имотите от страна на ищцата,
изразяващо се в продължило повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано
упражняване на фактическата власт върху тях, при това с намерение за държане на имота
като свой собствен съгласно чл.79 от ЗС и чл.68, ал.1 от ЗС, съдът следва да приеме за
доказано придобиването правото на собственост върху имотите на основание давностно
владение от страна на ищцата.
За пълнота следва да се посочи, че не се доказа наличието на наследствено
правоприемство между ищцата и М. К.. Ищцата не се явява наследницата по закон на М. К.,
а единствено на основата на гласни доказателства не може да се приеме, че е налице
завещателно разпореждане съответно ищцата да има качеството на заветник.
Предвид крайния изход от правния спор право на разноски има ищцата. Такива са
били поискани, като се представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът счита, че в полза на
ищцата следва да се присъди сума в размер на 705,00 лева, представляващи сбор от 80,00
5
лева държавна такса, 400 лева адвокатско възнаграждение, 5 лева държавна такса за съдебно
удостоверение, 10 лева такса за вписване на исковата молба и 210 лева възнаграждение на
вещо лице. Останалите включени в списъка по чл. 80 от ГПК суми не следва да се
присъждат, доколкото не представляват съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Община Харманли, БУЛСТАТ ****, с
адрес гр. Харманли, пл. „Възраждане” №1, че К. Я. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
Харманли, **** е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с
идентификатор 77181.27.253 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-
9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността АЙКЪРА БАИР, застроен и
незастроен, целият с площ от 1293 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на
земята: 8, с номер по предходен план 131.704, при съседи: 77181.27.254., 77181.27.278.,
77181.27.251., 77181.27.252., 77181.27.255, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 77181.27.253.1, със застроена площ от 20 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: вилна сграда – еднофамилна, като ОТХВЪРЛЯ искът в частта на
придобиването на имотите въз основа на наследствено правоприемство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Харманли, БУЛСТАТ ****, с
адрес гр. Харманли, пл. „Възраждане” №1 да заплати на К. Я. Т., ЕГН **********, с адрес
гр. Харманли, **** сума в размер на 705,00 лева, представляваща направените по делото
разноски.
УКАЗВА на К. Я. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, **** да отбележи
съдебното решение в шестмесечен срок от постановяването му, в противен случай
вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6