Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
при
участието на секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1340 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са евентуално
съединени обективно и субективно съединени искове с правно основание 42, ал. 2
ЗЗД вр чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД, чл. 40 ЗЗД и
чл. 108 от ЗС
Ищецът „А.“ ЕООД
твърди, че е собственик на 1/5 идеална част от следните недвижими имоти: 1)
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 281, находящ се в гр. София,
Столична община, район „Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241,
281, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на местност СПЗ
„Слатина-север“, одобрен със Заповед №РД-09-50-532/ 20.01.2004 г., с площ по
документ за собственост от 4000 кв. м., при съседи по акт за собственост: ПИ
282, ПИ 283, УПИ III и път, със съседи по кадастрална скица: имоти с планоснимачни номера №№68134.711.2106, 68168134.711.2114,
68134.711.2123, 68134.711.2108, 68134.711.2109, 68134.710.4014, 68134.710.537,
съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.711.2107, по КККР на гр.
София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени
със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на Изп. директор
на АГКК, с адрес: местност Крушите, с площ по скица: 3 952 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята при неполивни условия: четвърта.; 2). ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 282, находящ се в гр.
гр. София, Столична община, район „Слатина“, представляващ част от УПИ II-70,
238, 241, 281, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на местност СПЗ
„Слатина-север“, одобрен със Заповед №РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по
документ за собственост от 4 117 кв. м., при съседи по акт за собственост: ПИ
281, ПИ 283, УПИ III и път; със съседи по кадастрална скица: имоти с планоснимачни номера №№ 68134.711.2, 68134.711.2114,
68134.711.2107, 68134.710.537; съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68134.711.2106, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл.
София, одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес: местност Крушите, с площ по кадастрална скица 4 100
кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта; 3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №283, находящ се в гр. гр. София, Столична община, район
„Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал
4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със Заповед
№РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 1 901 кв. м.,
при съседи по акт за собственост: ПИ 281, ПИ 282, ПИ 284, и от две страни път;
със съседи по кадастрална скица: имоти с планоснимачни
номера № 68134.711.2106, 68134.711.2, 68134.711.2115,
68134.710.2123,68134.711.2107, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68134.711.2114, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл.
София (столица), одобрени със Заповед РД-18- 138/24.07.2017 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: местност Крушите, с площ по
кадастрална скица 1 896 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия:
четвърта; 4) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 284, находящ се в гр. гр. София, Столична община, район
„Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал
4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със Заповед
№РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 1 900
кв. м., при съседи по акт за собственост: ПИ 283 и от три страни - път; със
съседи по кадастрална скица: имоти
с планоснимачни номера №№ 68134.711.2, 68134.711.2116,
68134.711.2123, 68134.711.2114; съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68134.711.2115, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл.София
(столица), одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на Изп.
директор на АГКК, с адрес: местност Крушите, с площ по кадастрална скица 1 904
кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта.
Собствеността върху
описаните имоти ищецът придобил през 2008 г. чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 48, том VI, рег. № 18411, дело № 1000 от 2008
г. на нотариус с рег. № 274 при НК. По силата на цитирания Нотариален акт,
собствеността върху останалите 4/5 идеални части от описаните недвижими имоти,
принадлежали на „Д.Р.И.“ ЕАД.
Ищецът излага
твърдения, че на 12.01.2018 г. била сключена сделка за покупко-продажба на процесните имоти от лице без представителна власт – Б.С.В.,
чрез представяне на неистински документи, а именно – пълномощно, представено
към клетвена декларация, заверена от Р.Ф.– съдебен служител на съда в гр.
Болоня, Италия с рег. № 10469 на 29.12.2017 г., снабдена с Апостил
№ 5408/2017 от 29.12.2017 г. на Прокуратурата на Републиката на град Болоня.
Ищецът сочи, че такова пълномощно никога не е съставяно или подписвано от
управителя или едноличният собственик на капитала на „А.“ ЕООД. Освен
пълномощното за сключване на атакуваната сделка от 12.01.2018 г. били
представени още два подправени документа – Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК,
приложена към клетвена декларация от 05.01.2018 г., заверена от Р.Ф.– съдебен
служител на съда в гр. Болоня, Италия с рег. № 225 на 05.01.2018 г., снабдена с
Апостил №
96/2018 от 08.01.2018 г. на Прокуратурата на Републиката на град Болоня и
Решение от 10.01.2018 г. на едноличния собственик на капитала на „А.“ ЕООД –
„С.П.Д.“ ООД (S.P.D. Srl), представлявано от управителя М.У..
Поддържа, че процесните имоти били „продадени“ от съсобствениците „А.“
ЕООД и „Д.Р.И.“ ЕАД на купувача „Ф.О.“ АД, без знанието на управителя К.М.П.и
едноличния собственик на капитала на „А.“ ЕООД – регистрираното в Италия
дружество „С.П.Д.“ ООД (S.P.D. Srl).
Ищецът
сочи, че узнал за така сключените сделки през месец май 2018 г., като веднага
след това се снабдил с документите по двете сделки и подал молба за обезпечение
на настоящите искове пред Софийски градски съд.
Ищецът
посочва още, че на 07.03.2018 г. имотите били прехвърлени от „Ф.О.“ ЕАД на
трето дружество – „И.“ ЕООД чрез покупко-продажба, обективирана
в Нотариален акт на нотариус П.П.с № 76, том I, рег. № 1612, дело № 18/2018 г.,
вписан в Служба по вписванията с вх. № 12939 от 07.03.2018 г.
Поддържа,
че сделката от 12.01.2018 г. била извършена от лице без представителна власт,
поради което се явява недействителна и непораждаща действие спрямо „А.“ ЕООД.
Сочи, че управителят на дружеството-ищец К.П.не се била явявала лично пред
съдебен служител в гр. Болоня и не била полагала подписа си пред него. Според
ищеца пред служителя се явило друго лице, което представило пълномощно и
Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК и декларирало,
че те са подписани от К.П.. Посоченото
длъжностно лице не удостоверило самоличността на К.П., доколкото същата не била
в Италия по това време (29.12.2017 г.).
Ищецът
оспорва датата на заверяване на клетвената декларация – 29.12.2017 г., към
която било приложено пълномощното, като подправена, тъй като на марката за
платена държавна такса била отбелязана различна дата – 17.07.2017 г. Според
ищеца бил използван стар формуляр с платена такса към 17.07.2017 г., като
текстът бил подправен.
Ищецът допълва още, че
дори да е съставено според изискванията за форма на по италианското
законодателство, въпросното пълномощно не отговаря на изискванията на
българското законодателство и противоречи на българския обществен ред, тъй като
то не допуска да се заверява пълномощно чрез клетвена декларация от лице, което
няма публични функции и без личното явяване на упълномощителя
пред нотариус или друг компетентен орган, съответно без проверка на
самоличността му и лично полагане на подпис пред нотариуса. Посочва, че само в
изрично предвидените в закона случаи било допустимо нотариални удостоверявания
да се извършват от други лица. Счита, че клетвената декларация е непозната за
българския закон фигура, чието правно значение може да е единствено на частен
документ.
Твърди, че пълномощното
страдало и от други пороци – липсвала индивидуализация на имота и посочване на
продажната цена.
Относно Декларацията по
чл. 264, ал. 1 ДОПК се сочи, че същата била съставена на български език и
заверена от служител в гр. Болоня, Италия. Същата не била подписана от К.М.П.,
която не се е явявала пред служител в гр. Болоня, а същата била представена от
трето лице - К.М., което твърдяло, че
подписът под декларацията е на К.П..
Относно Решението на
едноличния собственик на капитала от 10.01.2018 г. ищецът оспорва съдържащия се
в него подпис на М.У.. Подправеният подпис се установявал при сравнение с други
документи на дружеството.
Поддържа, че липсва
потвърждаване на така сключената първа сделка от името на ищеца, който изрично
я оспорва с предявяването на настоящия иск.
Ищецът излага в
условията на евентуалност, че процесната сделка е
недействителна и поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че уговорената
продажна цена била десетки пъти по-ниска от цената, по която били придобита 1/5
идеална част от имотите през 2008 г. от „А.“ ЕООД. Придобивната
цена на 1/5 идеална част от процесните имоти съгласно
представения от ищеца нотариален акт, била 953 440 евро без ДДС, а в
атакуваната сделка от 12.01.2018 г. общата цена за имотите била 100 000
лв. Дори така уговорената цена не била платена на ищеца, за което обстоятелство
съшият представя извлечение от банковата сметка на дружеството. Уговорената
цена и по втората сделка с купувача „И.“ ЕООД била многократно по-ниска от
пазарната цена на процесните имоти. Отново при
условията на евентуалност, ищецът счита сделката за недействителна поради
договаряне във вреда на представлявания, тъй като продажната цена била
стократно по-ниска от пазарната, сделката била сключена при неизгодни условия –
предвидено било отложено плащане на цената след сключване на договора, а цената
не била платена и към настоящия момент.
С оглед установяването
недействителността на първата сделка от 12.01.2018 г., ищецът счита, че първият
ответник „Ф.О.“ ЕАД не бил станал собственик на 1/5 идеална част от процесните имоти, съответно не би могъл да прехвърли
правото на собственост върху същите на втория ответник „И.“ ЕООД. Съответно
поддържа липсата на правно основание у „И.“ ЕООД да владее имотите.
Предвид изложеното моли
съда да постанови решение, с което да установи недействителността на Договора
за покупко-продажба на 1/5 идеална част от подробно описаните в исковата молба
имоти, сключен между „А.“ ЕООД и „Ф.О.“ ЕАД от лице без представителна власт, а
при условията на евентуалност моли съда да установи недействителността на
сделката поради противоречие с добрите нрави и поради извършването ѝ във
вреда на представлявания. Ищецът моли след установяване на недействителността
на сделката да постанови решение, с което да причнае,
че ищецът е собственик на процесните 1/5 иделана част от недвижимите имоти и да осъди ответника „И.“
ЕООД да предаде владението върху тях.
Ответниците „Ф.О.“ ЕАД и „И.“ ЕООД не са депозирали в срок
отговор на исковата молба, която им е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Ищецът „А.“ ЕООД е депозирал допълнителна
искова молба, с която поддържа вече изложеното в първоначалната.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален
акт № 48, том VI, рег.
№ 18411, дело № 1000 от 2008 г. на нотариус с рег. № 274 при НК, а съобразно
вписванията на Служба по вписвания, гр. София Нотариален акт № 110, т. СХV,
дело № 31749/26.06.2008 г., вх. рег. № 46631, видно от който „П.“ АД е продало
на „Д.Р.И.“ ЕАД и „А.“ ООД, при квоти 4/5 ид.ч. за
първото дружество и 1/5 ид. ч. за второто дружество,
следните недвижими имоти: 1) ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 281, находящ се в гр. София, Столична
община, район „Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283,
284 от квартал 4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен
със Заповед №РД-09-50-532/ 20.01.2004 г., с площ по документ за собственост от
4000 кв. м., при съседи по акт за собственост: ПИ 282, ПИ 283, УПИ III и път.; 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 282, находящ се в гр. гр. София, Столична община, район „Слатина“,
представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал 4 по
регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със Заповед
№РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 4 117 кв. м.,
при съседи по акт за собственост: ПИ 281, ПИ 283, УПИ III и път; 3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №283, находящ се в гр. гр. София, Столична община, район
„Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал
4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със Заповед
№РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 1 901 кв. м.,
при съседи по акт за собственост: ПИ 281, ПИ 282, ПИ 284, и от две страни път; 4) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 284, находящ се в гр. гр. София, Столична община, район
„Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал
4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със Заповед
№РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 1 900
кв. м., при съседи по акт за собственост: ПИ 283 и от три страни – път.
Представен е и Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 6, т. І, рег. № 140, дело № 3 от
12.01.2018 г. на Ю.К.– Нотариус с № 646 на НК, а по регистъра на Служба по
вписванията, гр. София Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
Акт 23, т. ІІ, дело 440, вх. рег. № 953/12.01.2018 г., видно от който „Д.Р.И.“
ЕАД и „А.“ ЕООД, последното действащо чрез пълномощника Б.С.В., са продали на „Ф.О.“
АД следните имоти: 1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № 68134.711.2107, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед
РД-18-138/24.07.2017 г. на Изп. директор на АГКК, с
адрес: местност Крушите, с площ по скица: 3 952 кв.м., трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята
при неполивни условия: четвърта, със съседи по кадастрална скица: имоти с планоснимачни номера №№ 68134.711.2106, 68168134.711.2114,
68134.711.2123, 68134.711.2108, 68134.711.2109, 68134.710.4014, 68134.710.537,
съставляващ .ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 281, находящ се в гр. София, Столична община, район „Слатина“,
представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал 4 по
регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със Заповед
№РД-09-50-532/ 20.01.2004 г., с площ по документ за собственост от 4000 кв. м.,
при съседи по акт за собственост: ПИ 282, ПИ 283, УПИ III и път, 2). ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 68134.711.2106, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на
Изп. директор на АГКК, с адрес: местност Крушите, с
площ по кадастрална скица 4 100 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, със съседи по кадастрална скица: имоти с планоснимачни
номера №№ 68134.711.2, 68134.711.2114, 68134.711.2107, 68134.710.537;
съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 282, находящ се в гр. гр. София, Столична община, район „Слатина“,
представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал 4 по
регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със Заповед
№РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 4 117 кв. м.,
при съседи по акт за собственост: ПИ 281, ПИ 283, УПИ III и път; 3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68134.711.2114, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл.
София (столица), одобрени със Заповед РД-18- 138/24.07.2017 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: местност Крушите, с площ по
кадастрална скица 1 896 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: четвърта, със съседи по кадастрална скица: имоти с планоснимачни
номера № 68134.711.2106, 68134.711.2, 68134.711.2115,
68134.710.2123,68134.711.2107, съставляващ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ №283, находящ се в гр. гр. София, Столична
община, район „Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283,
284 от квартал 4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен
със Заповед №РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 1
901 кв. м., при съседи по акт за собственост: ПИ 281, ПИ 282, ПИ 284, и от две
страни път; 4) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68134.711.2115, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл.София (столица), одобрени със Заповед
РД-18-138/24.07.2017 г. на Изп. директор на АГКК, с
адрес: местност Крушите, с площ по кадастрална скица 1 904 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: четвърта, със съседи по кадастрална
скица: имоти с планоснимачни номера №№ 68134.711.2, 68134.711.2116,
68134.711.2123, 68134.711.2114; съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 284, находящ се в гр. гр.
София, Столична община, район „Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238,
241, 281, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на местност СПЗ
„Слатина-север“, одобрен със Заповед №РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по
документ за собственост от 1 900 кв. м., при съседи по акт за собственост:
ПИ 283 и от три страни – път.
Представено е
пълномощно, с което К.М.П., като изпълнителен директор на „А.“ ЕООД,
упълномощава Б.С.В. да продаде на когото намери за добре 1/5 ид.ч. от описаните в Нотариален акт № 110, т. СХV, дело №
31749/26.06.2008 г., вх. рег. № 46631 на Службата по вписвания, гр. София
недвижими имоти. Пълномощното е изготвено на български и италиански език.
Автентичността на подписа на К.П.е удостоверена от Съда в Болоня, Италия на
29.12.2017 г. въз основа на клетвена декларация на К.М., като удостоверяването
е с рег. № 10469/29.12.2017 г.,. Удостоверителният акт на Съда в
Болоня има Апостил от 29.12.2017 г.
Представена е
декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, подписана от К.М.П., като изпълнителен
директор на „А.“ ЕООД. Автентичността на подписа на К.П.е удостоверена от Съда
в Болоня, Италия на 05.01.2018 г. въз основа на клетвена декларация на К.М..
Удостоверителният акт на Съда в Болоня има Апостил от
08.01.2018 г.
Представен е на
италиански език и в превод на български език Протокол от ОС на дружеството
„С.П.Д.“ ЕООД, едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД, видно от който е
взето решение да бъде упълномощена К.П., управител на „А.“ ЕООд,
да се разпореди възмездно с 1/5 от имотите, описани в Нотариален акт № 110, т.
СХV, дело № 31749/26.06.2008 г., вх. рег. № 46631 на Службата по вписвания, гр.
София.
С Нотариален акт на нотариус
П.П.с № 76, том I, рег. № 1612, дело № 18/2018 г.,
който по описа на Служба по вписванията, гр. София е вписан като Нотариален акт
№ 136, т. ХХVІІІ, дело 8874, вх. рег. № 12938/07.03.2018 г., „Ф.О.“ ЕАД е
продал на „И.“ АД недвижимите имоти, описани в исковата молба.
По делото е разпитана като свидетел М.У.- управител
на „Е.П.Д..“ ООД от Милано, което дружество е 100% собственик на дяловете на „А.“
ЕООД. Тя е
посочила, че е единствен законен представител на дружеството „Е.П.Д..“ ООД.
Собственик на дружеството е Р.А.. Според нея „А.“ ЕООД не притежава недвижими
имоти в София, а такива притежава „Е.П.Д.“
ООД. Преди 2018 г. „А.“ ЕООД ***. Това бил
терен, находящ се до летището на София, от който имали
собственост, която е равна на 20%. При предявяване на свидетелката на Протокол
от ОС на „Е.П.Д.“ ООД от 10.01.2018 г. на италиански език, тя отрича положеният
в него подпис от нейно име да е положен от нея. Заявява, че не е запозната с
този документ и никога не е подписвала такъв документ. Не е вземала каквото и
да било решение, свързано с продажбата на недвижимия имот. Тя разбрала, че имотите са продадени към м.
май 2018 г. Разбрала за това, тъй като техният счетоводител ги предупредил и Р.А.
й казал. Веднага започнали съдебни действия във връзка с продажбата на
недвижимия имот, който те не искали да продават. Веднага оспорили тази
продажба. Свидетелката потвърждава, че е подписвала документите, находящи се на л. 77, л. 80 и л. 120 от делото, а именно
Решение от 26.09.2017 г. на управителя на „Е.П.Д.“ ООД и Решение от 26.03.2018
г. на управителя на „Е.П.Д.“ ООД за одобряване на ГФО на „А.“ ЕООд за 2017 г. и нотариално заверена декларация от 28.05.2018
г.
Като свидетел по делото е разпитан и К.В.В.,
син на К.П., която е управител на „А.“ ЕООД. През м. май 2018 г. майка му
разбрала, че е станала някаква измама без нейно знание, някой се е представил
за неин пълномощник и е продал имоти на дружеството, на което е управител, тук
до летището. Това дружество се казвало „А.“. Не знае как точно е разбрала майка
му. Споделила с него, че има някакъв проблем, някакви лични данни са й били
откраднати. Тя била изненадана неприятно и се притеснила. Започнала да звъни на
адвокати, за да се разбере какво е станало. Последните дни на м. декември 2017
г. тя си била в София, не е била в Италия. Последните дни на годината свидетелят
я возил по лекарски кабинети, а на 30 сутринта я закарал до „Ал. Невски“ да си
хване автобус, с който пътувала до Албания, за да прекара Нова година там. Това
било през 2017 г. срещу 2018 г. Не знае какво е предприела точно майка му,
когато е разбрала през м. май за измамата. Тя казала, че имало някакъв проблем,
че някакви имоти, уж някой се е представил за нея или някакви лични данни са
откраднати и без нейно знание са се продали някакви земи на дружеството „А.“
тук до летището.
По делото са изслушани заключения на първоначална и повторна СГЕ. Първоначалното
заключение е изготвено от вещото лице С.Б. и е оспорено от ответниците.
Същият е дал заключение, подробно мотивирано както в самия писмен протокол от
заключението, така и в съдебно заседание на 06.06.2019
г., че подписите, положени от името на К.П.в Пълномощно към клетвена декларация
рег. № 10469/29.12.2017 г., снабдено с Апостил №
5408/29.12.2017 г., Декларация по чл. 264 ДОПК от 05.01.2018 г., Клетвена
декларация от 29.12.2017 г., заверена от нотариус Р.Ф.с рег. № 10469/29.12.2017
г., снабдена с Апостил № 5408/29.12.2017 г., Клетвена
декларация от 05.01.2018 г., заверена от
нотариус Р.Ф.с рег. № 225/05.01.2018 г., снабдена с Апостил
№ 96/08.01.2018 г. са положени от едно и също лице, но не са положени от К.М.П..
Дал е заключение още, че подписът в Решение от 10.01.2018 г. на едноличния
собственик на капитала на „С.П.Д.“ ЕООД не е положен от М.У..
Повторно заключение по СГЕ е изготвил вещото лице И.Е.С., като същият е
работил и по разширен сравнителен материал. Заключението не е оспорено от
страните, а съдът го възприема като обективно и компетентно дадено, подробно и
логично мотивирано както в самия протокол за резултатите от експертизата, така
и в съдебно заседание на 27.02.2020 г. Вещото лице е дал заключение, идентично
на заключението на вещото лице С.Б..
По делото е изслушано
заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице В.П., неоспорено от страните. Вещото лице, след проверка на счетоводствата
на „А.“ ЕООД и „Ф.О.“ ЕАД е установила, че в счетоводството на „А.“ ЕООД няма
осчетоводено плащане по договор за покупко-продажба на недвижими имоти с „Ф.О.“
ЕАД. В счетоводството на „Ф.О.“ ЕАД е осчетоводено плащане на 25.06.2018 г. в
размер на 250 000 евро с наредител О.К.Ш., с
получател К.М.П. и с основание на плащането „Плащане на парцел в София,
България, нотариален акт“. От „Ф.о.“ ЕАД не е предоставена фактура или други
първични документи във връзка с покупко-продажбата от 12.01.2018 г. На вещото
лице са представени аналитични ведомости, на сметка 201 Земя, по които вещото
лице е установила заприходяване на 12.01.2018 г. на процесните четири поземлени имоти, всеки от които на стойност
25 000 лева, придобити от „А.“ ЕООД и „Д.Р.И.“ ЕАД. В счетоводството на „А.“
ЕООД не е осчетоводена фактура, която да е издадена във връзка с
покупко-продажбата от 12.01.2018 г. такава сделка не е отразена и в дневниците
за продажба на дружеството „А.“ ЕООД за периода 01.01.2018
г. – 31.07.2019 г. не е начисляван и данък ДДС по такава сделка. „Ф.О.“ ЕАД не
е регистрирано по ЗДДС.
Изслушано е и
допълнително заключение по ССЕ, изготвено от вещото лице В.П., неоспорено от
страните. В него тя е посочила, че в периода 12.01.2018 г. – 31.05.2018 г. в
счетоводството на „А.“ ЕООД не са правени записвания относно процесните недвижими имоти. Същите са заведени в
счетоводството на „А.“ ЕООД въз основа на Нотариален акт № 110, т. СХV, дело №
31749/26.06.2008 г., вх. рег. № 46631 на Службата по вписвания, гр. София или
според регистъра на нотариуса – акт № 48, т. 6, рег. № 18411, дело 1000/2008 г.
Активите не са отписани счетоводно.
С писмо от 110.10.2019
г. К.П.е запитала М.Б.а.д., Сърбия дали при тях има банкова сметка ***, като е
посочила IBAN,
*** В.П. като вписан в платежно нареждане от 25.06.2018 г., по което са
преведени 250 000 евро на нейно име. Отговорено й е от банката, че при тях няма открита
банкова сметка ***, а посоченият
IBAN ***.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 42,
ал. 2 вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Предявеният
иск е отрицателен установителен иск за прогласяване
недействителност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 6, т. І, рег. № 140, дело № 3 от 12.01.2018 г. на Ю.К.–
Нотариус с № 646 на НК, а по регистъра на Служба по вписванията, гр. София Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти Акт 23, т. ІІ, дело 440, вх. рег. №
953/12.01.2018 г., поради сключването му без представителна власт от лицето,
представлявало продавача - ищец „А.“ ЕООД. Като при всеки установителен
иск правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск. Твърденията на ищеца „А.“ ЕООД, че е собственик на
1/5 от описаните в исковата молба недвижими имоти и че същите са продадени на
ответника „Ф.О.“ ЕАД от лице, което е действало без представителна власт от
името на „А.“ ЕООД, обосновават правен интерес от предявяване на иск от продавача „А.“ ЕООД
срещу купувача „Ф.О.“ ЕАД. Това е така, защото само мнимо представляваният може
да се позове на недействителността (така и Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г.
на ОСГТК), а в случая именно „А.“ ЕООД твърди, че е мнимо представляван по оспорваната сделка.
Разгледан по същество, предявеният иск е основателен
по следните съображения:
Съгласно
Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК искът по чл. 42, ал. 2 ГПК е установителен и с него се установява висящата
недействителност на сделка, при сключване на която едно лице е действало без
представителна власт. Сделката не поражда действие докато мнимо
представляваният не я потвърди. А откаже ли да я потвърди, тогава нейните
правни последици отпадат окончателно. Мнимо представляваният може да заяви своя
отказ от потвърждаване на сделката чрез иск или възражение. Нормата на чл. 42,
ал. 2 ЗЗД обаче е норма на облигационното право и не се прилага при търговските
сделки, поради наличието на специалното правило на чл. 301 ТЗ (така и Решение №
57/07.06.2011 г. по т.д. № 546:2010 г. на ВКС, І т.о.) За разлика от облигационното право, при което
сделката сключена без представителна власт или извън представителната власт на
представителя се намира във висяща недействителност и не може да породи
действие докато не бъде потвърдена от лицето, от името, на което е сключен
договора (чл.
42, ал. 2 ЗЗД), търговецът от името на когото е сключен договор без
представителна власт или при превишаването й, следва да се противопостави
изрично след узнаването й. Или при възникнало търговско правоотношение по повод
договор, сключен от името на търговеца от лице без представителна власт или при
превишаването й, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, но
той може да отпадне с обратна сила, ако търговеца се противопостави веднага
след узнаването за сключване на договора (така Решение № 18/04.04.2014 г. по т.д. № 24/2013 г. на ВКС, ІV т.о.). Законодателят
е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без
представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт,
сделка, с момента на узнаване на сделката. В чл. 301 ТЗ няма особени изисквания
относно способа, по който търговецът узнава за сделката. Като начин на узнаване
би могло да се преценява както уведомяването на търговеца от страна на
ненадлежния пълномощник или от трети лица, така и с отразяване на съответните
правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството;
вписването в публичен регистър - напр. вписване на актове, с които се прехвърля
право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго
вещно право. В последния случай следва да се има предвид целта на вписването,
имащо не само оповестителна, но и защитна функция и
по отношение на трети лица, както и от гледна точка на обществения интерес,
изразяващ се в осигуряване на правна сигурност в гражданския и търговски
оборот. Възможно е узнаването да е свързано с уведомление чрез средства за
комуникация, или от уведомления чрез средства за масово осведомяване. Във
всички случаи обаче, търговецът, който е въвел възражение за недействителност
на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже, че
противопоставянето по чл. 301 ТЗ е
извършено веднага след узнаване на сделката. (така Решение № 200/06.02.2012 г.
по т.д. № 87/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Настоящият
състав намира, че доколкото процесният договор за
покупко-продажба на 1/5 идеални части от недвижими имоти, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 6, т. І, рег. № 140,
дело № 3 от 12.01.2018 г. на Ю.К.– Нотариус с № 646 на НК, а по регистъра на
Служба по вписванията, гр. София Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти Акт 23, т. ІІ, дело 440, вх. рег. № 953/12.01.2018 г., е
сключен между търговци от една страна, а от друга страна в предмета на дейност
на продавача е включена покупко-продажба на недвижими имоти, а в този на
купувача управление и разработване на проекти, свързани с недвижими имоти, то сделката
е свързана с упражняваното от страните занятие, поради което е търговска, на
основание чл. 286, ал. 1 ТЗ. Дори да има някакво съмнение, то приложима е
презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ – извършената от търговеца сделка се смята
свързана с неговото занятие, поради което е търговска до доказване на
противното. Посочената презумпция не е оборена от страните. Ето защо съдът
намира, че при преценка действителността на сделката следва да бъде приложено
правилото на чл. 301 ТЗ, а не това на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Следователно, за да
бъде основателен иска, ищецът следва да докаже, че Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 6, т. І, рег. № 140, дело № 3 от
12.01.2018 г. на Ю.К.– Нотариус с № 646 на НК, а по регистъра на Служба по
вписванията, гр. София Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
Акт 23, т. ІІ, дело 440, вх. рег. № 953/12.01.2018 г., е сключен от негово име
от лице без представителна власт, момента на узнаване за сделката, както и
обстоятелството, че се е противопоставил на тази сделка незабавно след
узнаването.
По
делото се доказа, че ищецът „А.“ ЕООД е станал собственик на 1/5 ид.ч. от процесните имоти по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 110, т. СХV, дело № 31749/26.06.2008 г., вх. рег. № 46631 на
Службата по вписвания, гр. София. Установи се още, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 6, т. І, рег. № 140, дело № 3 от 12.01.2018 г. на Ю.К.–
Нотариус с № 646 на НК, а по описа на Служба по вписванията, гр. София Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти Акт 23, т. ІІ, дело 440, вх. рег. №
953/12.01.2018 г., „А.“ ЕООД, действащо чрез пълномощника Б.С.В. е продало тези
идеални части на ответника „Ф.О.“ ЕООД.
Установи
се с помощта на първоначална и повторна Съдебно-графически експертизи, че
несъмнено подписът върху нотариално завереното пълномощно, с което е действал
пълномощникът Б.С.В., не е на К.П.– управител и законен представител на „А.“
ЕООД в периода 31.10.2017 г., към датата на заверката на пълномощното и към
днешна дата. Или, пълномощникът е действал с неистински документ. След като
пълномощникът е упълномощен от лице, което не може да представлява „А.“ ЕООД,
то същото е дадено от лице без представителна власт и не е породило целените
правни последици, поради което пълномощникът Б.С.В. също е действал без
представителна власт.
Несъмнено
продавачът „А.“ ЕООД се противопоставя на сключената от негово име без
представителна власт сделка, което противопоставяне ясно е изразено в исковата
молба. Дали обаче това противопоставяне е направено веднага след узнаването? Ищецът
е възможно да е узнал за сделката най-рано на 12.01.2018 г. и най-късно на
27.06.2018 г., когато е подадена исковата молба. Ищецът твърди, че е узнал за
сключената без представителна власт сделка през май 2018 г. По делото са
събрани доказателства, че в началото на м. юни 2018 г. ищецът е депозирал молба
за допускане обезпечение на бъдещите си искове срещу „Ф.О.“ ЕАД. От показанията
на свидетеля Кристиян В. пък се установява, че през м. май 2018 г. управителят
на ищцовото дружество К.П.вече е знаела за сключената
сделка за продажба на недвижими имоти на дружеството. Доказателства за по-ранно
узнаване няма – установи се, че дружеството-ищец нито е осчетоводило по-рано
сделката, нито я е декларирало, нито е ползвало ДДС за нея. Установеното от
вещото лице П. плащане на 250 000 евро в полза на К.П., извършено на
25.06.2018 г., осчетоводено от дружеството „Ф.О.“ ЕООД не доказва плащане в полза
на „А.“ ЕООД по процесната сделка, а и при обратния
извод то пак би установило узнаване за сделката чак на 25.06.2018 г. Поради
изложеното следва да се приеме, че ищцовото дружество
е узнало чрез законния си представител за процесната
сделка през май 2018 г.
Настоящият
състав не споделя разбирането, изразено в по-горе цитираното Решение №
200/06.02.2012 г. по т.д. № 87/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., че като момент на
узнаването следва да се приеме и вписването на сделката в имотния регистър,
предвид оповестителното и защитното му действие. На
първо място, това оповестително действие е насочено
не към страните по сделката, а към третите лица, които да могат да се
информират за сделките, които дадено лице е сключило или за тежестите, които са
наложени върху имуществото на едно лице. Страните по сделката се ползват само
от защитното действие на вписването. Освен това според настоящия състав, под
узнаване законът има предвид моментът на действителното субективно узнаване, а
не моментът, от който това узнаване е могло да се осъществи.
След
като ищецът е узнал за сделката през м. май 2018 г. и се е противопоставил на
същата през м. юни 2018 г. като е предявил иск за прогласяване
недействителността й, то този промеждутък от един месец е достатъчно кратък, за
да се приеме, че противопоставянето е незабавно. След като „А.“ ЕООД незабавно
се е противопоставило на сключената без представителна власт сделка от негово
име, то нейните последици са отпаднали с обратна сила, поради което същата
следва да бъде прогласена за недействителна.
Впрочем
противопоставянето следва да се счита незабавно извършено дори и ако моментът
на узнаване се смята моментът на вписване на прехвърлителната
сделка. До предявяване на иска са изтекли пет месеца, като в този промеждутък ищцовото дружество не е извършило нито едно действие, от
което да личи воля за потвърждаване на сделката. Освен това за предявяване на
иск се изисква време за проучване, консултации и подготовка на документи, като
пет месеца не е неразумно дълъг период за това. Ето защо при всички случаи
противопоставянето на ищеца срещу сключената от негово име без представителна
власт сделка следва да се приеме като незабавно.
Предвид
установеното, че Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 6, т.
І, рег. № 140, дело № 3 от 12.01.2018 г. на Ю.К.– Нотариус с № 646 на НК, а по
регистъра на Служба по вписванията, гр. София Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти Акт 23, т. ІІ, дело 440, вх. рег. №
953/12.01.2018 г., е сключен от името на „А.“ ЕООД от лице без представителна
власт, както и че дружеството се е противопоставило на сделката незабавно след
узнаването за нея, искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
26, ал. 2 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид
уважаването на главния иск, не следва да бъдат разглеждани евентуално
предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 108
ЗС.
За
да бъде основателен предявеният ревандикационен иск,
ищецът следва да докаже, че е носител на правото на собственост върху описаните
в исковата молба недвижими имоти на посоченото от него основание и че
ответникът „И.“ ЕООД владее имотите.
Ако
ищецът докаже правото си на собственост и владението на ответника, ответникът „И.“
ЕООД следва да докаже, че владее имота на правно основание, което може да бъде
противопоставено на ищеца.
Ищецът
доказа в процеса, че е станал собственик на 1/5 ид.
част от процесните имоти на основание договор за
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 48,
том VI, рег.
№ 18411, дело № 1000 от 2008 г. на нотариус с рег. № 274 при НК, а съобразно
вписванията на Служба по вписвания, гр. София Нотариален акт № 110, т. СХV,
дело № 31749/26.06.2008 г., вх. рег. № 46631. Предвид основателността на иска
по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тази собственост не е била прехвърлена валидно на
дружеството „Ф.О.“ ЕООД с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
Акт 23, т. ІІ, дело 440, вх. рег. № 953/12.01.2018 г. по описа на Служба по
вписванията, гр. София. Това дружество не е доказало и придобиването на
собствеността на друго придобивно основание. Съответно,
дружеството „Ф.О.“ ЕАД не е могло да прехвърли на „И.“ ЕООД правото на
собственост върху имотите и Нотариален акт № 136, т. ХХVІІІ, дело 8874, вх.
рег. № 12938/07.03.2018 г. на Службата
по вписвания София не е породил вещно-прехвърлително
действие. Ето защо предявеният ревандикационен иск е основателен
в установителната му част и ищецът следва да бъде
признат за собственик на 1/5 от недвижимите имоти на основание договор за
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 48,
том VI, рег.
№ 18411, дело № 1000 от 2008 г. на нотариус с рег. № 274 при НК, а съобразно
вписванията на Служба по вписвания, гр. София Нотариален акт № 110, т. СХV,
дело № 31749/26.06.2008 г., вх. рег. № 46631.
Макар
с доклада по делото съдът да е указал на ищеца, че дължи да докаже, че
ответникът по ревандикационния иск владее имотите,
доказателства за това обстоятелство не са ангажирани. Искът в осъдителната му
част следва да бъде отхвърлен като недоказан (така и т. 2А от Тълкувателно
решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г.
на ОСГК).
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски по иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД вр.
42, ал. 2 ЗЗД в пълен размер. Ищецът е претендирал държавна такса в размер
на 1004 лева, адвокатски хонорар в размер на 24 643.45 лева и депозит за
СГЕ – 1000 лева. Тези разноски са доказани по делото.
Ответникът
„Ф.О.“ ЕАД е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В
представения договор за правна помощ от 30.05.3018 г. размерът на адвокатския
хонорар е посочен общо – 7000 евро без ДДС за
завеждане на дело за връщане на собствеността. В случая са заведени два
иска срещу двама различни ответници и следва да се
приеме, че по всеки от тях се дължи половината от уговорения хонорар, доколкото
друго не е уговорено. Или, адвокатският хонорар по иска срещу „Ф.О.“ ЕАД е в
размер на 3500 евро без ДДС или 8 214.48 лева с ДДС. Цената на иска се определя
по чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК въз основа на
данъчната оценка на процесните имоти, която видно от
удостоверенията за данъчна оценка на процесните имоти
е в размер на 88 822.52 лева за 1/5 от имотите. Минималният размер на
адвокатския хонорар в случая е 3 194.68 лева без ДДС или 3 833.62
лева с ДДС. Уговореният адвокатски хонорар е малко по-висок от двойния размер
на минималния хонорар, а в същото време делото се отличава със сравнително висока
фактическа и правна сложност, проведени са седем открити съдебни заседания,
изслушвани са свидетели и вещи лица. Ето защо съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно.
Направено
е възражение и срещу адвокатския хонорар на ищеца в обезпечителното
производство. Аналогично на гореказаното, платеният общо адвокатски хонорар за
това производство, каквото се установява по делото, че е проведено, е в размер
на 8 214.48 лева. По този иск следва да се отнесе половината или 4 107.24
лева. Съобразно наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение
дължими са 2 236.81 лева с ДДС. Платеното адвокатско възнаграждение е
по-малко от двойния размер на минималния размер, поради което не е прекомерно.
Предвид
изложеното ищецът има право да получи по иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, включително за неговото обезпечаване общо 17 930.97 лева.
По
иска с правно основание чл. 108 ЗС следва да се приеме,
предвид посоченото по-горе, че е уговорен и заплатен половината от обшия размер
на адвокатския хонорар. Ищецът има право на половината от сторените разноски по
този иск, съобразно уважената част от иска, или 4 107.24 лева за исковото
производство и 2 053.56 лева за обезпечителното производство, или общо
6 160.80 лева.
Ответникът
„И.“ ЕООД съответно има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска
или половината от доказаните от него разноски в размер на 3 250 лева.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от „И.“ ЕООД, което е в общ размер на
5 500 лева. По-изложените по-горе съображения относно цената на иска,
минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна
сложност на делото, съдът оставя това възражение без уважение.
Воден
от гореизложеното съдът:
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА недействителността на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 6, т. І, рег. № 140, дело № 3 от
12.01.2018 г. по описа на Ю.К.– Нотариус с № 646 на НК, а по регистъра на
Служба по вписванията, гр. София Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти Акт 23, т. ІІ, дело 440, вх. рег. № 953/12.01.2018 г., в
частта, с която „А.“ ЕООД е прехвърлило
на „Ф.О.“ ЕАД собствеността на 1/5 ид.ч. от описаните
в нотариалния акт недвижими имоти, по иск с правно основание чл. 42, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
предявен от „А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 11 против „Ф.О.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** надпартерен,
офис 3.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
евентуално съединените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 40 ЗЗД, предявени от „А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, офис 11 против „Ф.О.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** надпартерен,
офис 3.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 108 ЗС,
предявен от „А.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, офис 11 против „И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Център Хемус, ет. 2, офис Б2.2, че „А.“ ЕООД е собственик на 1/5 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 281, находящ се в гр. София, Столична община, район „Слатина“,
представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал 4 по
регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със Заповед
№РД-09-50-532/ 20.01.2004 г., с площ по документ за собственост от 4000 кв. м.,
при съседи по акт за собственост: ПИ 282, ПИ 283, УПИ III и път, със съседи по
кадастрална скица: имоти с планоснимачни номера №№ 68134.711.2106,
68168134.711.2114, 68134.711.2123, 68134.711.2108, 68134.711.2109,
68134.710.4014, 68134.710.537, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
68134.711.2107, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл.
София (столица), одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: местност Крушите, с площ по
скица: 3 952 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта.; 2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 282, находящ се в гр. гр. София, Столична община, район
„Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от квартал
4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със Заповед
№РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 4 117 кв. м.,
при съседи по акт за собственост: ПИ 281, ПИ 283, УПИ III и път; със съседи по кадастрална
скица: имоти с планоснимачни номера №№ 68134.711.2,
68134.711.2114, 68134.711.2107, 68134.710.537; съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68134.711.2106, по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на
Изп. директор на АГКК, с адрес: местност Крушите, с
площ по кадастрална скица 4 100 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни
условия: четвърта; 3) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№283, находящ се в гр. гр. София, Столична община,
район „Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238, 241, 281, 283, 284 от
квартал 4 по регулационния план на местност СПЗ „Слатина-север“, одобрен със
Заповед №РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по документ за собственост от 1 901
кв. м., при съседи по акт за собственост: ПИ 281, ПИ 282, ПИ 284, и от две
страни път; със съседи по кадастрална скица: имоти с планоснимачни
номера № 68134.711.2106, 68134.711.2, 68134.711.2115, 68134.710.2123,68134.711.2107,
съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.711.2114, по КККР на гр.
София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени
със Заповед РД-18- 138/24.07.2017 г. на Изп. директор
на АГКК, с адрес: местност Крушите, с площ по кадастрална скица 1 896 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта; 4) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 284, находящ се в гр.
гр. София, Столична община, район „Слатина“, представляващ част от УПИ II-70, 238,
241, 281, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на местност СПЗ
„Слатина-север“, одобрен със Заповед №РД-09-50-532/ 20.01.2004 г. с площ по
документ за собственост от 1 900 кв. м., при съседи по акт за собственост:
ПИ 283 и от три страни - път; със съседи по кадастрална скица: имоти с планоснимачни
номера №№ 68134.711.2, 68134.711.2116, 68134.711.2123, 68134.711.2114;
съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.711.2115, по КККР на гр.
София, общ. Столична, обл.София (столица), одобрени
със Заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на Изп. директор
на АГКК, с адрес: местност Крушите, с площ по кадастрална скица 1 904 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, на основание договор за покупко-продажба, обективиран
в Нотариален акт № 48, том VI,
рег.
№ 18411, дело № 1000 от 2008 г. на нотариус с рег. № 274 при НК, а съобразно
вписванията на Служба по вписвания, гр. София Нотариален акт № 110, т. СХV,
дело № 31749/26.06.2008 г., вх. рег. № 46631, но ОТХВЪРЛЯ като недоказан
иска в частта му, с която „А.“ ЕООД иска да бъде осъден ответника „И.“ ЕООД да
му предаде владението върху описаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА „Ф.О.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** надпартерен,
офис 3, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление ***, офис 11 сумата 17 930.97 лева (седемнадесет хиляди деветстотин и
тридесет лева и деветдесет и седем стотинки) – разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес Център Хемус, ет. 2, офис Б2.2, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис
11 сумата 6 160.80 лева (шест
хиляди сто и шестдесет лева и осемдесет стотинки) – разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, офис 11 да заплати на„И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Център Хемус, ет. 2, офис Б2.2, сумата 3 250 лева (три хиляди двеста и петдесет лева) – разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: