РЕШЕНИЕ
№ 181
/ 11.12.2019г. град
Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
търговски състав
На дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Петя Борисова
като
разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско
дело №352 по описа за
2018 година
Производството е по реда на чл.694 ал.3 т.2 от ТЗ.
В депозирана искова молба от “ИТАЛИАН
ТРЕНД“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив 4004
бул.“Александър Стамболийски“ №1Д,представлявано от управителя В.И.Й. срещу С.Н.П. с ЕГН ********** с адрес ***,по реда
на чл.694 ал.3 т.2 от ТЗ, се твърди, че ищцовото
дружество било кредитор в производството по несъстоятелност на „ФИДА“ АД и
вземането на ответницата П. в размер на 161 552.47 лева,било прието по
реда на чл.694 ал.4 от ТЗ в списъка на приети вземания с определение №881/11.12.2018г.
по т.д.201/17г. по описа на окръжен съд Пазарджик.Сочи се,че мотивите на съда
да приеме за основателно възражението на С.П. и да включи вземането в посочения
размер били влезли в сила заповеди за изпълнение по 10 броя заповедни
производства по ч.гр.д.513/17г., ч.гр.д.514/17г.,ч.гр.д.515/17г., ч.гр.д.516/17г.,
ч.гр.д.517/17г., ч.гр.д.319/17г., ч.гр.д.976/17г., ч.гр.д.977/17г.,
ч.гр.д.978/17г., по описа на районен съд Пещера и въз основа на издадените
изпълнителни листа било образувано и.д.702/17 година по описа на ЧСИ Г.Т. с
район на действие Окръжен съд Пазарджик, въз основа на издадените 3 броя
изпълнителни листа и по останалите заповедни производства на основание договор
за цесия от 31.07.2017 година сключен с Н. Г.П. като цедент.
Ищецът твърди,че след направени справки
по изпълнителното дело установил, че по част от делата - ч.гр.д.513/17г., ч.гр.д.514/17г.,ч.гр.д.515/17,
ч.гр.д.516/17, ч.гр.д.517/17г., ч.гр.д.319/17г., заявител бил Н. П., а от друга
страна той бил и представляващ дружеството длъжник, което говорело за проведени
симулативни процеси.Сочи се, също че към датата на образуване на делата той е
бил със оспорени права на изпълнителен директор поради обстоятелството,че на
13.10.2016 година с решение на Съвета на директорите на „Фида“ АД е бил освободен и на негово място избран друг
директор.Ищецът сочи,че на 11.08.2017 година,чрез пълномощниците на съвета на
директорите Е.Г. и К. Б. били депозирани възражения по реда на чл.423 от ГПК по
заповедните производства и по част от тях производството било приключило.
Ищецът
оспорва така приетите вземания и твърди,че не съществуват като оспорва и договора
за цесия от 31.07.2017 година с твърдение,че е симулативен, подписан от страни
намиращи се в родствени отношения/майка и син/,представен е бил по
изпълнителното дело след започването му, а при направена справка на 10.08.2017
година по делото не се намирал.Договорът за цесия бил нищожен поради липса на
предмет и противоречие със закона.
Изложени
са обстоятелства,че договора за цесия от 31.07.2017 година нямал достоверна
дата и би новосъздаден документ за целите на изпълнителното производство. Липсвал
предмет, тъй като предмета-предоставена временна финансова помощ, не била със
съответно решение на съвета на директорите съобр. устава и ТЗ, липсвало и
съгласие на дружеството изразено писмено чрез решение на компетентния му орган
и на трето място се сочи,че не била спазена процедурата по съобщаване на
цесията на „Фида“ АД.
Договорът противоречал и на
повелителните разпоредби на чл.99 ал.1 ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Сочи се още, че не по всички дела имало
влезли в сила определения по чл.423 от ГПК,но дори и по висящите производства
вземанията били приети от съда.Ищецът твърди,че претендираните от С.Н.П.
кредити към „Фида" АД по делото за несъстоятелност, които били приети от
съда по несъстоятелността /нейни лични и цедираните й/ били кредити, дадени на
дружеството „Фида" АД без правно основание
и същите не са били необходими на дружеството.
Сочи се, че същите били дадени с единствената цел за задължаване на дружеството
към изпълнителния му директор – Н.П. и неговата майка С.П. /главен счетоводител
на дружеството/ с цел да се предприемат изпълнителни действия срещу дружеството
впоследствие, и да се претендират тези
вземания по делото за несъстоятелност на „Фида" АД. Изразяват съмнение, че едни и същи
парични средства са превъртани през банковата сметка на дружеството,
като са внасяни официално по нея, а впоследствие са теглени и отново внасяни.
Във връзка с изложеното се моли съда да постанови решение, с което да установи
несъществуването на прието вземане в общ размер на 161 552.47 лева на С.Н.П. прието по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ
в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „ФИДА“
АД,както и да бъдат изключени от одобрения списък.
В
срока по чл.367 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от С.П. в който
прави възражение за недопустимост на производството,тъй като вземанията били
установени с влезли в сила заповеди по реда на чл.410 от ГПК, а те имали
стабилност и защитата срещу издадените изпълнителни листа,била възможна
единствено по реда на чл.414,чл.419 чл.423 и чл.424 от ГПК, но не и чрез
първоинстанционно производство./определение №405/2.01.2013 година по
гр.д.1051/12г. на ВКС/.
Развиват
се правни доводи.Алтернативно заявява,че искът е неоснователен.Сочи се,че
договорът за цесия не е симулативен и недействителен и били спазени
изискванията на чл.99 от ЗЗД.По отношение на липсата на предмет поради
обстоятелството,че нямало решение на съвета на директорите на „Фида“ АД се
възразява, че липсвало такова изискване в устава на дружеството и ТЗ.
Финансовата помощ била предоставяна на дружество „ФИДА“ АД, поради това, че
търговско дружество БУЛГАРКОНФ АД с ЕИК ********* е спряло поръчките си към
ФИДА АД и не е изплатило дължими фактури с номера 240/06.03.2017г. и 241/11.04.2017г.,
на обща стойност 63 151,99лв.. Същото дружество е взело собствените си основни
машини и съоръжения за осъществяване дейността на ФИДА АД. С финансовата помощ
и средства са изплащани задължения на ФИДА към доставчици, работници и др.
подобни.
Изложени
са обстоятелства,че едноличен собственик на капитала на ищеца в настоящето
производство – „ИТАЛИАН ТРЕНД“ ЕООД с ЕИК ********* било търговско дружество
„БУЛГАРКОНФ“ АД с ЕИК *********, като и двете дружества се представлявали от В.И.Й.,а
тя била и законен представител на дружество „ЕМ ДЖИ“ АД, ЕИК ********* акционер
на Фида АД /н/.
Сочи
се още,че „БУЛГАРКОНФ“ АД с ЕИК ********* било съдружник в дружеството ПАЛИЕТИ
КОНФЕКЦИОННИ ООД ЕИК ********* - цедент на вземането по силата на което се е
конституирал ищеца в производството.
Съвета
на директорите на дружествата „ЕМ ДЖИ“ АД, ЕИК ********* и „БУЛГАРКОНФ“ АД с
ЕИК ********* били едни и същи физически лица - В.И.Й., Е. В. Г. и К. М. Б., като
последните двама били и членове на съвета на директорите на обявеното в
несъстоятелност дружество – „ФИДА“ АД.
Ответницата
заявява, че е налице свързаност между търговските дружества с оглед
идентичността на представителните им органи и/или съдружници, респективно
акционери.Сочи се,че „ЕМ ДЖИ“ АД, ЕИК ********* и „БУЛГАРКОНФ“ АД с ЕИК
*********, били инициатори на производството по несъстоятелност твърдели,че
ФИДА АД е в неплатежоспособност /т.д. 201/2017г. на ОС-Пазарджик/ и не
разполага с имущество и финансови средства да осъществява дейност и уврежда
кредиторите, а от друга страна в настоящето производство се твърдяло, че ФИДА
АД не е имала
нужда от предоставяне на финансова помощ.
Изложени
са обстоятелства,че през месец март 2017г. на среща с работниците и служителите
на „ФИДА4 АД, Д. М., представящ се до
този момент, като основен акционер в ЕМ ДЖИ АД, ЕИК *********, обявил, че той
няма да отпуска никакви средства на дружеството, и ще си вземе машините и
съоръженията /собственост на БУЛГАРКОНФ АД/, ще спре поръчките към дружеството,
както и П. да плаща заплати на работниците.
Ответницата
сочи,че Н. П. се принудил след тази среща да поиска и да вземе потребителски
кредит, чрез който да финансира дейността на ФИДА АД /бил ползвател на ипотечен
кредит No и потребителски кредит с No предоставени му от Банка ДСК/.
Твърди,че
предоставените от нея лични финансови
средства на ФИДА АД, под формата на финансова помощ били послужили за посрещане
на изискуеми задължения на ФИДА АД към работници и доставчици, както и за
покриване на текущи разноски на дружеството.Моли се искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В
срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба в която ищеца
заявява,че възраженията на ответницата П. за недопустимост на иска,са
неоснователни.Изложени са правни аргументи и доводи за развитието на
производството по несъстоятелност.Сочи се,че искът е специфичен по ТЗ и е
предявен в законоустановения срок, налице била относимост на вземанията по реда
на чл.694 ал.4 от ТЗ,с вземанията
предявени по реда и в сроковете на чл.694 ал.3 т.2 от ТЗ,поради което
искът се явявал допустим.Сочи се,че цитираната съдебна практика от ответника не
била приложима към настоящата хипотеза и конкретния случай.Отново се повтарят
изложението обстоятелства в първоначалната искова молба за симулативност на
заповедните производства, за нищожност на договора за цесия от 31.07.2017
година.Поддържа се и оспорването на претендираните лично от С.П. вземания по ч.гр.д.976/17, .гр.д.976/17,
.гр.д.977/17, .гр.д.978/17 по описа на РС Пещера.Поддържа се и твърдението,че
липсвало съгласие на дружеството изразено писмено чрез решение на компетентния
му орган,за получаване на временна финансова помощ от П..Посочени са производствата,които
са висящи по реда на чл.423 от ГПК,във вр. със заповедните производства.
Като
неоснователни и необосновани са посочват доводите в отговора на ответницата за
свързаност на търговските дружества и как се съотнасяло това към
основателността на иска.Несъстоятелни,неясни и противоречиви били
твърденията,относно нуждата или липсата на такава за финансова помощ на „ФИДА“
АД.Неоснователно и недоказано било твърдението за взети от П. в полза на „ФИДА“
АД ипотечни потребителски кредит,както и че сумите от тях
са били внесени като финансова помощ на дружеството.
В
срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор, с който се прави
възражение за недопустимост на предявения иск поради липсата на абсолютна
положителна процесуална предпоставка, а именно липсата на депозирано възражение
от ищеца срещу списъците по чл.690 от ТЗ.Моли се искът да бъде отхвърлен,тъй
като вземането на С.П. било индивидуализирано по основание и размер.Формулирани
са и допълнителни въпроси към ССчЕ.
Синдикът
в производството по несъстоятелност на „ФИДА“ АД, взема становище,че така
предявеният иск е основателен.
Окръжният съд, като се
запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писмените отговори
и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявен
е отрицателен установителен с правно основание чл. 694, ал.3,т.2 от ТЗ. Искът е процесуално допустим, предявен
от процесуално легитимирана страна – кредитор на дружеството в несъстоятелност
по т.д. 201/17г. по описа на Окръжен съд Пазарджик/“Италиан Тренд“ ЕООД е
придобил вземанията включени в списъка на приетите от синдика вземания от
„Палиети Конфекциони“ ООД за което е представен договор за цесия от 20.12.2018
година/ против вземане на друг кредитор - С.П. счетоводител на несъстоятелното
дружество, включено в списъка на приети вземания по реда на чл. 692, ал.4 от ТЗ.
С
решение от 06.08.2018г. по т.д.201/17г. по описа на ПОС е обявена
неплатежоспособността на „ФИДА“ АД,ЕИК112077920,със седалище и адрес на
управление гр.Брацигово,обл.Пазарджик,ул.“Трети март“ №77 представлявано от
изпълнителния директор Н. Г. П. ,открито е производство по несъстоятелност на
търговеца назначен е временен
синдик.Определена е начална дата на неплатежоспособността - 31.07.2009 година.
С определение №881/11.12.2018г. по
т.д.201/17г. съдът е уважил възражението на С.Н.П. срещу неприетото вземане в
размерна 161 552.47 лева и е одобрил списъците на приети и неприети
вземания.Това определение е обявено в ТР на 11.12.2018 година и искът е предявен пред съда по
несъстоятелността, в рамките на 14-дневния преклузивен срок на 27.12.2018
година/първият присъствен ден/.
Доказателствената тежест е върху ответника С.П.,
която следва при условията на пълно и главно доказване да докаже съществуването
на оспорените свои вземания от длъжника в несъстоятелност „ФИДА АД, установени
с посоченият договор за цесия и образуваните производства по реда на чл.410 от ГПК по предоставената финансова помощ.
Разгледан
по същество предявеният отрицателен
установителен иск се явява частично
основателен по следните съображения:
От
представените писмени доказателства, а и е безспорно между страните по
делото,че С.П. се легитимира като кредитор в резултат на влезли в сила заповеди
за изпълнение издадени по реда на чл.410 от ГПК, по които има произнасяне и на
Окръжен съд Пазарджик по възраженията подадени по реда на чл.423 от ГПК.В този
смисъл съдът не може да преразглежда направените възражения на ищеца за
несъществуване на вземането на длъжника които е следвало да се развият по реда
на чл.414, чл.415 и чл.422 от ГПК в установените срокове.Безспорно е, че по
тези заповеди са издадени изп. листа и кредитор по тях е изп.директор Н. П. син на ответницата, като е образувано
изп.дело №20178820400702 срещу „Фида“ АД по описа на ЧСИ Г. Т.
Представен
е договор за цесия от 31.07.2017 година по силата на който Н. П. като цедент е
прехвърлил на ответницата С.П. своите вземания по издадените изп. листа по
ч.гр.дела515/17г., 518/17г., 513/17г., 514/17г., 517/17г.,516/17г. и 319/17г.
по описа на Районен съд Пещера общо за сумата от 110 957.50 лева.Цедентът
се задължава по този договор да уведоми длъжника в срок от 7 дни от
подписването му.
Съдът намира,че договорът за цесия е
бил валидно сключен /независимо от
обстоятелството,че е между майка и син/ има достоверна дата, тъй като по
изложените по-горе съображения вземането, предмет на прехвърляне частично е
съществувало/според счетоводните записвания установени от СсчЕ/. Цесията е
способ за прехвърляне на субективни права, по силата на който настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение, доколкото кредитор на вземането
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си и в този смисъл
тя има правните последици на активна субективна новация. Цесионният договор е
консенсуален и комутативен, поради което страните по него следва да постигнат
съгласие относно съществените белези на конкретното вземане-правоотношението,
от което е възникнало и неговия размер или начина на определянето му. Това
следва както от характера на договора за цесия като каузална сделка, условие за
чиято действителност е наличието на основание, изразяващо се в уговорените с
него насрещни престации, още и обстоятелството, че той по необходимост предполага
съществуването на вземане произтичащо от друго правоотношение между цедента и
длъжника. В случая безспорно се установи, че вземането, предмет на цесията е
съществувало към датата на сключване на договора.
Ищецът не доказа възраженията си за
нищожност на този договор.По отношение на довода, че договора за цесия, от
който ответницата П. черпи правата си на кредитор не е бил съобщен на длъжника,
което го правело недействителен,съда счита същият за несъстоятелен. Съобразно
трайната съдебна практика, обстоятелството, че договора за цесия не е съобщен
на длъжника не води до недействителност на този договор. Съобщаването за него
на длъжника има значение само относно добросъвестността на длъжника при
извършено плащане от негова страна.Цесията е произвела действие и ответницата П.
е станала кредитор по част от задължението,а длъжникът е уведомен за цесията,
най-късно в производството по образуваното изп.д. №20178820400702 срещу „Фида“ АД, по описа на ЧСИ Г. Т.
Изслушани са гласни доказателства,
които са противоречиви.
По направеният от ищеца довод,че
дружеството „ФИДА“ АД не се било нуждаело от посочената финансова помощ,през
посоченият период, съдът намира същият за необоснован,тъй като видно от
т.д.207/17г. по описа на Окръжен съд Пазарджик началната дата на
неплатежоспособност е от 31.07.2009 година.
От допуснатата ССчЕ се установи,че и извън процесния период на
11.5.2016 г. по банковата сметка на „ФИДА" АД са постъпили 20 000 лв. с
основание „временна финансова помощ" и с банкови преводи - от 20.6.2016 г.
и от 21.7.2016 г. са наредени сумите от по 10 000,00 лв. с основание „Връщане
на временна финансова помощ" 3. Вещото лице е установило,че за периода от
01.09.2016 г. до 29.6.2018 г. по счетоводна сметка 501 „Каса" са
осчетоводени следните суми, с основание възнаграждение: 2000,00 лв. на
4.10.2016 г.; 2000,00 лв. на 5.12.2016 г., 2000,00 лв. на 23.5.2017 г., 2000,00
лв. на 5.7.2017 г.2000,00 лв. на 14.9.2017 г.
2000,00 лв. на 26.10.2017 година. За периода от 01.09.2016 година до
29.6.2018 година след анализ на данните, които са предоставени от ответницата,
се установило, че Н. П. е получил общо 14 000,00 лв., от които 12 000,00 лв. са
осчетоводени по сч.сметка 421 „Персонал" - за месечно възнаграждение.
От
представения „журнал на счетоводна
сметка 499 „Други кредитори- анал. партида 3 –Н. П." към 31.12.2017 г. вещото лице е установило,
че към дата 01.01.2017 г. дружеството е имало задължение към Н. П. в размер на
930 лв., а през 2017 г. П. е предоставил
на дружеството общо 123 940,53 лв. под формата на „временна финансова
помощ";на 23.5.2017 г. е получил в
брой 10 000 лв. с основание „връщане на временна финансова помощ", а
към 31.12.2017 година дружеството е имало задължение към Н. П. по сч. сметка
499 „други кредитори" в размер на 114 870.53 лева.
Експертизата
е установила, че предмет на договора за цесия от 31.07.2017г. са следните
вземания на Н.
П.: 21 017,00 лв. предоставени чрез банков превод на 17.3.2017 г.; 3 000,00 лв.
предоставени чрез банков превод на 24.3.2017 г.; 21 000 лева предоставени
чрез банков превод на 30.3.2017 година,31 000 лева предоставени чрез банков
превод на 5.04.2017 година, 12 923,50 лв., внесени на каса по банкови сметки на
НАП на 29.03.2017 година.
Според
заключението не били предмет на договора за цесия вземанията общо възлизащи на
34 000,00 лв., възникнали на 5.5.2017 г. и на 5.6.2017 г. съответно в размери
от 25 000,00 лв. и 9 000,00 лв., редуцирани след връщането на 10 000 лв. на
23.5.2017 г., на 24 000,00 лева.
За анализирания период от 01.01.2016
г. до 29.06.2018 г. според експерта вземанията на С.П. срещу „Фида“ АД,
възникнали по силата на предоставена от нея финансова помощ на търговското
дружество, са както следва: 10 000,00 лв. предоставени чрез банков превод на
17.10.2016 г.; 19 000,00 лв. предоставени чрез банков превод на 29.12.2016
г.;15 565,93 лв. внесени на каса по банкови сметки на НАП на 6.12.2016
г.;620,00 лв. предоставени чрез банков превод на 11.5.2017 г.; 2 000,00 лв.
предоставени чрез банков превод на 19.5.2017 г; 6 000,00 лв. предоставени чрез
банков превод на 30.6.2017 г.;10 000,00 лв. предоставени чрез банков превод на
5.12.2017 година.Или общо 63 185.93 лева.
На
3.1.2019 г. е осчетоводена предоставена в касата на дружеството временна
финансова помощ в размер 23 369,28 лв.
Общо
предоставените от С.П. суми на дружеството възлизат на 86 555,21лв.Конкретните
суми са били осчетоводени по сч. сметка 499 „Други кредитори"-
анал.партида С.П. като задължения по получена временна финансова помощ.
По същата
партида са осчетоводени по кредита като разчети и други суми, възлизащи общо на
5580,25 лв.
По същата аналитична партида е осчетоводен
дебитен оборот /възстановени на С.П. суми/ през 2016 г. в размер на 2 500 лв.,
с които задължението към 01.01.2017 г. възлиза на 44565,93 лв., която сума е равна на сбора от предоставените през
годината временни финансови помощи.
Дебитният оборот по тази аналитична партида, по
която са осчетоводявани и другите разчети между С.П. и дружеството за 2017 г.
възлиза на 21 710,00 лв., а нововъзникналите през годината задължения на
дружеството са с размер 24 200,25 лв., от които 18 620,00 лв. осчетоводени като
временна финансова помощ.
През
2018 г. са осчетоводени задължения на дружеството по разчети със С.П. общо в
размер на 1859,75 лв., а до 17.1.2019 г. още 26 000,03 лв. За същия период няма
осчетоводени насрещни разчети, с които задълженията на дружеството да бъдат
намалени.
Крайното
салдо към 17.1.2019 година - задълженията на дружеството към С.П. е размер на
74 916,61 лв.,според експерта,но този период излиза извън обхвата на делото.
Според
счетоводните записвания и така установеното в ССчЕ с договора за цесия Н. П. е
прехвърлил вземания към „Фида“ АД представляващи финансова помощ в общ размер
на 89 940 лева, а С.П. е предоставила финансова помощ на дружеството до 31.12.2017
г. е сума в размер на 44 565.93 лева.
Поради
което установените и съществуващи вземания на ответницата П. от „ФИДА“ АД/н/ са в общ размер на 134506.43
лева и за тази сума искът се явява неоснователен и недоказан.
В
останалата част за разликата до размера на приетото вземане – 161 552.47
лева или 27 046.04 лева, искът следва да бъде уважен, тъй като според
експертизата за този размер не е налице прехвърляне на вземане отделно има
счетоводно разминаване,според което сумата е била получена от П.
При
този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
С оглед постановения резултат,на
основание чл.694 ал.7 от ТЗ,следва ищеца
да бъде осъден да заплати държавна такса за отхвърлената част от иска в размер
на 1345.06 лева,а ответницата П.
съответно върху размера за който иска се уважава – 270.46 лева.
При този изхода на делото на всяка от
страните се полагат разноски.На ищеца от представения списък по чл.80 от ГПК от
общо претендираните 5070 лева, следва ответницата П. да бъде осъдена да заплати
– 848.70 лева.
Ответницата претендира разноски само
за адв. възнаграждение, но не са представени доказателства такова да е
заплатено,няма представен и списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
По иска на “ИТАЛИАН
ТРЕНД“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив 4004
бул.“Александър Стамболийски“ №1Д,представлявано от управителя В.И.Й. срещу С.Н.П. с ЕГН ********** с адрес ***,по реда
на чл.694 ал.3 т.2 от ТЗ, ПРИЕМА за
установено, че е несъществуващо вземането
на ответницата П. спрямо „ФИДА“ АД/н/,с ЕИК112077920 в размер на 27 046.04 лева, представляващо част от вземане в общ размер на
161 552.47 лева включено в списъка на приети вземания с определение
881/11.12.2018 година по т.д. 201/17г. по описа на ПОС, като ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск за размера
над 27 046.04 лева до предявения размер – 161 552.47 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Н.П. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “ИТАЛИАН ТРЕНД“ ЕООД с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив 4004
бул.“Александър Стамболийски“ №1Д,представлявано от управителя В.И.Й. разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 848.70 лева.
ОСЪЖДА “ИТАЛИАН
ТРЕНД“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив 4004
бул.“Александър Стамболийски“ №1Д,представлявано от управителя В.И.Й.,да
заплати на Окръжен съд Пазарджик държавна такса в размер на 1345.06 лева.
ОСЪЖДА С.Н.П. с ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на Окръжен съд Пазарджик държавна такса в размер на 270.46 лева.
Решението е постановено на осн. чл.694 ал.4 ТЗ при участие на синдика на несъстоятелното дружество –
Д.К.С. с адрес ***-партер.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: