РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Сливен, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230106306 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен положителен установителен иск
за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че притежавал по наследство и давностно владение ПИ
с идентификатор № 67338.405.76 в гр. Сливен, м. „Андреева чешма", целият с
площ 4337 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи: имот с
идентификатор № 67338.405.75, имот с идентификатор № 67338.405.74, имот
с идентификатор № 673338.405.77, имот с идентификатор № 673338.405.50,
имот с идентификатор № 673338.403.106, имот с идентификатор №
673338.405.77, ведно с построените в имота сгради.
Сочи, че решил да продава този имот и установил, че имало
несъответствие в квадратурата на имота по нотариален акт и по скица. Това
наложило да депозира молба-декларация за признаване правото му на
собственост върху недвижимия имот, чрез извършване на обстоятелствена
проверка на осн. чл.587, ал.2 ГПК и чл.79 ЗС.
ПИ бил 4337кв.м., като за 1337 кв. метра от него ищецът не притежавал
документ за собственост. В хода на обстоятелствената проверка ответната
1
Община Сливен му издала удостоверение според което 800/4337 ид. ч. от ПИ
били общинска собственост и за тях имало съставен Акт за общинска
собственост № 4980/14.11.2024г., т.е. акта бил издаден след депозиране на
заявлението му за извършване на обстоятелствена проверка. По този начин
било оспорено правото му на собственост за 800/4337 идеални части, което
обосновавало правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищецът твърди, че целият имот бил негова собственост. Този имот бил
на прадядото на ищеца Тодор Димитров, който го придобил през 1928г. След
неговата смърт имотът преминал в собственост на дядо му Й. Т. Д. През 1968г.
той дарил имота на бащата на ищеца Тодор, който продължил да владее имота
и след смъртта на дядото на ищеца през 1971г. Така имотът се владял както от
наследодателите на ищеца, така и от самия него след смъртта на баща му през
2003г. в границите, при които бил владян от неговите прадядо още от 1928г.,
дядо и баща.
Твърди, че от наследодателите си знаел, че те са владяли имота в едни и
същи граници - застроявали са го, обработвали са го и са го ползвали по
предназначение в пълния му обем, който реално се установявал едва при
заснемането за изготвяне на кадастралните планове. Границите на имота,
който винаги е бил ограден, очертавали площ от 4 337 кв.м. През годините, до
настоящия момент процесния имот никога не променял имотните си граници
и винаги били владяни 4337 кв.м. явно, непрекъснато и необезпокоявано. Това
обстоятелство се потвърждавало и от нотариалните актове за собственост на
съседните имоти.
Иска от съда постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на
800/4337кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.403.76 в гр.Сливен, в гр.
Сливен, м. „Андреева чешма", целият с площ 4337 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване, при съседи: имот с идентификатор № 67338.405.75, имот с
идентификатор № 67338.405.74, имот с идентификатор № 673338.405.77, имот
с идентификатор № 673338.405.50, имот с идентификатор № 673338.403.106,
имот с идентификатор № 673338.405.77, ведно с построените в имота сгради
на основание изтекла в негова полза придобивна давност, вкл. давностно
правоприемство за периода 1928г. до датата на предявяване на исковата
молба.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната община.
Счита иска за допустим, но неоснователен. Процесиите идеални части
не би могло да бъдат придобити по давност поради забраните за това относно
имоти държавна и общинска собственост. Съгласно чл.86 ЗС в редакцията до
2
изм. ДВ бр.33/1996г. била налице категорична забрана да се придобие по
давност вещ, която е държавна или общинска собственост. По силата на §1 ЗД
на ЗС ДВ бр. 46/2006г. и последвалите изменения/, давност за придобиване на
държавни и общински имоти не тече за периода от 31.05.2006г. до 07.03.2022г.
С Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. 16/2021г. на Конституционния съд на
Република България, били обявени за противоконституционни разпоредбите,
предвиждащи спиране на придобивната давност по отношение на имотите
частна държавна и общинска собственост. Решението било обнародвано на
04.03.2022г. и влязло в сила на 08.03.2022г. От тази дата придобивната
давност продължавала да тече, като времето до момента на спирането се
включвало в общия давностен срок.
Оспорват се твърденията на ищеца, че той и неговите наследодатели са
владели процесните идеални части, както и че те се владеят и понастоящем от
ищеца, както и, че не била налице идентичност между имотите в нотариалните
актове и процесния имот, тъй като по нотариален акт имотът бил с площ 3
дка.
Собственик на процесните идеални части от имота била ответната
община, като бил съставен Акт за частна общинска собственост. Преди това
имотът бил държавна собственост и процесиите идеални части били
отчуждени. Сочи, че с АДС № 12 (6911)/24.02.1981г., на основание чл. 12 от
Закон за собствеността на гражданите /ЗСГ/ обн. ДВ бр.26/30.03.1973г. и Акт
№ 6/13.09.1979г. на ОбНС- Сливен бил актуван ПИ в м. "Андреева чешма",
б.с. на Тодор Й.ов Т., съставляващ градина от 800 кв.м., при граници: изток-
река, юг-шосе за с. Ичера, север - Панайот Гаджалов, запад-черен път. В т.3 на
акта било записано „с б.б. от 04.12.1979г. на ОбНС - Сливен е изплатена
сумата 531,24 лв." Поземленият имот съставлявал земеделска земя попадаща в
територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - м. "Андреева чешма", СО „Изгрев",
землище на гр. Сливен, за която със Заповед № РД-01- 003/08.01.2002г. на
Областен управител на област Сливен, бил утвърден план на
новообразуваните имоти. Имотът съставлявал част от ПИ 67338.282.2742,
целият с площ 4612 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана.
С нотариален акт за покупко-продажба № 107, том III, peг.№ 3156, дело
612/1938г. Й. Т. Димитров закупил от Георги Недев Гунчев „лозе" в землището
на гр. Сливен, местност „Сефер бунар" от 3 /три/ дка. Й. Т. Д. дарил на Т. Й. Т.
3
част от около 2 дка, целият от 3 дка „лозе" в местността „Андреева чешма" /
Сефер бунар/ с Нотариален акт № 51, том IV, дело 1351/ 1966г. Имотът от 800
кв.м., описан в АДС № 12 (6911)/24.02.1981 г., представлявал част от поземлен
имот с идентификатор 67338.405.76 местност „Андреева чешма", целият с
площ 4337 кв. м.
Сочи, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, чл.25, ал.1, изр.1 ЗСПЗЗ и § 4
и следв. ПЗР на ЗСПЗЗ, имота бил общинска собственост.
Иска се отхвърляне на претенцията и се претендират разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на
събраните по делото писмени доказателства и писмени и гласни
доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представеното удостоверение за наследници и за
съпруг и родствени връзки на Тодор Й. Т., че ищецът е негов син, а Й. Т. Д. е
дядо на ищеца по бащина линия. Ищецът е единствен наследник на
родителите си Т. Й. Т. и И. И. Т.
С Нотариален акт за покупко-продажба № 107, том III, регистър 3156,
дело № 612 от 23.11.1938г. на Сливенски околийски съдия, дядото на ищеца
по бащина линия Й. Т. Д. закупил следните недвижими имоти:
дворно място застроено, 80 кв.м. и незастроено място 80 кв.м.,
образуващо парцел IX-7, находящо се в квартал 211 на гр. Сливен, при
сегашни граници: Д. Д. М., П.И., наследниците на К. Б. и улица;
лозе в землището на гр. Сливен, м. „Сефер бунар“ от 3 декара при
граници: наследниците на С.К., пътека, дере, Андреева чешма.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 19.12.1966г. на
Сливенски народен съдия, дядото на ищеца по бащина линия Й. Т. Д. дарил на
сина си – бащата на ищеца Т. Й. Т. следния свой недвижим имот: от лозето в м.
„Андреева чешма“ – сливенско землище /“Сефер бунар“/, цялото от 3 декара
при граници: наследници на Станко Кираджиев, пътека, дере, Андреева
чешма и празно място, - част от около 2 декара при граници: от юг –шосе и
празно общинско място, от запад – път, от север – Панайот Гаджалов и
каменен терасионен зид, стигащ до реката, разделящ останала част от лозето
на Й. Т. Димитров.
С Нотариален акт за придобиване право на собственост по
обстоятелствена проверка № 39, том втори, рег. № 2983, дело № 225 от
4
09.12.2024 г. на нотариус Е. Х., с район на действие СлРС, ищецът Й. Т. Т. бил
признат за собственик на основание давностно владение върху следния
недвижим имот: 537/4337 идеални части от поземлен имот с идентификатор
№ 67338.405.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Сливен, общ. Сливен, обл. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19 от
19.04.2006г. на ИД на АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри засягащо ПИ е със Заповед № 18-9207/18.08.2021 г.
Адрес на ПИ: гр. Сливен, м. „Андреева чешма“, площ на имота 4337 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване до 10 метра. Предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 2822742, при съседи: 67338.405.75, 67338.405.74,
67338.405.77, 67338.405.50, 67338.405.78, ведно с целите построени в имота
СГРАДА с идентификатор – 67338.405.76.1, застроена площ от 74 кв.м., брой
етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с
идентификатор 67338.405.76.2, застроена площ от 60 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: селскостопанска сграда и СГРАДА с идентификатор
67338.405.76.1.3, застроена площ 27 кв.м., брой етажи: един, предназначение:
селскостопанска сграда.
Актуалният статут на спорния процесен имот, видно от скица от
12.08.2024 г. е ПИ с идентификатор 67338.405.76 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, общ. Сливен, обл. Сливен, одобрени
със Заповед № РД-18-31/19 от 19.04.2006 г. на ИД на АГКК. Последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо ПИ е
със Заповед № 18-9207/18.08.2021 г. Адрес на ПИ: гр. Сливен, м. „Андреева
чешма“, площ на имота 4337 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра.
Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2822742, при
съседи: 67338.405.75, 67338.405.74, 67338.405.77, 67338.405.50, 67338.405.78.
Видно от Удостоверение № 654/03.12.2024г. на Областен управител на
област Сливен, за 800/4337 идеални части от процесния ПИ бил съставен АДС
№ 12 /6911/24.02.1981г., а за разположените в имота три броя сгради нямало
съставен акт за държавна собственост.
Ищецът депозирал на 29.10.2024г. заявление пред ответната Община
Сливен с искане да му бъде издадено удостоверение за процесния недвижим
5
имот, което да му послужи пред нотариус. Било издадено Удостоверение от
18.11.2024г. от Община Сливен, видно от което 800/4337 идеални части от
процесния ПИ били общинска собственост по съставен Акт за общинска
собственост № 4980/14.11.2024 г., а за построените в имота три сгради нямало
съставени актове за общинска собственост.
Установява се, че за градина от 800 кв.м. в м. „Андреева чешма“, бивша
собственост на Т. Й. Т. бил съставен на 24.02.1981г. Акт № 12/6911/ за
държавна собственост, на основание чл. 12 ЗСГ и Акт № 6/13.09.1979г. на
ОбНС – Сливен. В акта тази градина от 800 кв.м. била посочена при граници:
изток – река, юг – шосе за Ичера, север – Панайот Гаджалов и запад – черен
път. Посочено е още, че с банково бордеро от 04.12.1979г. ОбНС – Сливен
изплатил сумата 531.34 лева.
Актът за общинска собственост бил издаден на 14.11.2024г., на
основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1, ЗСПЗЗ, § 4
ПЗР ЗСПЗЗ, Решение № 41/29.02.2000г. на ОбС – Сливен и Заповед № РД-11-
11-081/14.11.2024г. на Областен управител на Област Сливен. В този акт като
съсобственици на имота били вписани наследници на Й. Т. Димитров и
наследници на Тодор Й.ов Т..
В хода на процеса е приета съдебно техническа експертиза.
Заключението на вещото лице сочи, че за процесната територия първият
наличен картен материал бил изработен на база самолетно летене извършено
през 1962г. по фотограметричен метод, под формата на Едромащабни
топографски карти (ЕТК) (Приложение 1). На ЕТК имотът нямал номерация и
можел да бъде опознат по топографски елементи, тераси, образи, скатове,
пътеки, реки и др.
Кадастралния план от 1989г., изработен по фотограметричен метод,
непроцедиран и неодобрен. По време на изработването му територията, която
той обхващал била „земеделска“ по предназначение с начин на трайно
ползване предимно „овощни градини и лозя“. Планът бил изработен в
графичен вид върху картони на алуминиева вложка и копие на инженерно
платно в координатна система 1970г. На този план за пръв път процесния имот
се появявал с номер (пл. 2742) в м. “Андреева чешма“, граници и застройка.
Към плана имало изготвен и разписен лист, в който за собственик на имот
пл.2742-овощна градина, бил вписан Тодор Й.ов Т. /Приложение 2/.
6
С решение № 41/29.02.2000г. на Общинския съвет Сливен бил одобрен
околовръстен полигон за създаване на селищни образувания на земите по §4
ПЗР ППЗСПЗЗ, като м.“Андреева чешма" била включена в СО „Изгрев“.
Видът територия по предназначение се променила от „Земеделска“ на
„Урбанизирана“. Във връзка с необходимостта от прилагане на разпоредбите
на §4 ПЗР ППЗСПЗЗ, МЗХ възложило изработване на помощен план и план
на новообразуваните имоти за м. „Андреева чешма“ в землище гр.Сливен,
чрез попълване на кадастралния план от 1989г. Към помощния план имало
изготвен разписен лист, в който била записана площ за процесния имот
пл.2742 – 4344 кв.м., за собственик на имота-овощна градина, бил вписан
Тодор Й.ов Т. с документ н.а. № 51, том 4, дело 1351 от 1966г. Плановете били
изработени в цифров и графичен вид в координатна система 1970г. и одобрени
със Заповед № РД-01-0003/08.01.2002г.
Със Заповед РД-18-31 от 19.04.2006 г. на ИД на АК били одобрени
Кадастралната карта и кадастрални регистри за землище гр.Сливен.
Кадастралната карта била изработена по комбиниран метод. За територията на
СО „Изгрев" в механично пренесени планове на новообразуваните имоти,
приведени към изискванията на ЗКИР за идентификаторите на поземлените
имоти, без промяна на границите им. Имот пл. 2742 от неодобрения
кадастрален план съответствал на имот с идентификатор 67338.405.76 от
КККР.
Върху Кадастралната карта, надградена със ситуационни елементи от
помощните плановете бил изработен „План за улична регулация и обществени
мероприятия“, одобрен с Решение № 528/30.03.2006г. на ОС на гр.Сливен
/Приложение 3/. Процесният имот попадал в кв.58 с общо отреждане за
„вилно строителство“. Поради смесената собственост в обособените от
проектантите улици квартали (правоимащи ползватели по §4; бивши
собственици с Решения на Поземлена Комисия Сливен за право на признаване
и възстановяване на земеделска земя и собственици със съществуваща
собственост преди земеразД.ето) не бил изработен общ план за дворищна
регулация. За процесният имот не били одобрени планове за регулация и
застрояване.
На етап попълване на кадастралния план от 1989г. и изготвяне на
помощен план и план на новообразуваните имоти (ПНИ) бил изготвен отново
7
разписен лист, в който за собственик на имот пл.2742 -овощна градина,бил
вписан Тодор Й.ов Т. и площ първоначално- 4611 кв.м. (след допълване
площта била коригирана на 4 344 кв.м.).
С приемане на Кадастралната карта през 2006г. процесния имот пл.2742
преминал в контура си според плана 1989г. (и площ 4 611кв.м.).
Със заявление за изменение на КККР и КР през 2021г. на Преслав
Гаджалов (собственик на имот 67338.405.78 по КККР) била извършена
корекция между ПИ 67338.405.76 и 67338.405.78 - извършена промяна на
границата между тези имоти - на основание Допълване на кадастралния план
на селищно образувание " Изгрев" в м. Андреева чешма се променила
границата между имоти № 2741 и № 2742, като площ от имот 67338.405.76
преминала към 67338.405.78. След тази промяна ПИ 67338.405.76 станал с
площ 4337 кв.м.
Вещото лице посочило, че на оцифрените граници от ЕТК (в кафяв цвят)
доста се различавали от тези по останалите налични планове и карти. Това
експерта го отдавал на характера и естеството на самите едромащабни карти,
чието предназначение било по-скоро за онагледяване на релефа и основни
топографски елементи, които не носели точна информация за граници и
сгради. Точна информация за границите била налична при следващите карти и
планове и можело да се говори за идентичност на границите по плановете от
1989г., ПНИ, приетия регулационен план и Кадастралната карта ( към 2006г.).
Ситуирането на имота в сегашните му граници било извършено през 2021г.,
чрез проект за изменение на КККР и КР по възлагане на Преслав Гаджалов
собственик на имот с идентификатор 67338.405.78. Идентичност на процесния
ПИ 67338.405.76 имало с допълването на плана от 1989г. (помощния план),
което било очаквано, понеже основанието за изменението 2021г. по искане на
Гаджалов било констатирана грешка в границата между имот пл.2741 и имот
пл.2742 по ПНИ през 2005г.
При изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че
процесния имот нанесен на Комбинирана скица 1 към заключението в сив
цвят е идентичен с имота на ищеца по документи, като в момента е с площ
4 337 кв.м.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
8
Показанията на свидетелите Г. и П. са идентични и установяват, че
процесния спорен имот е бил собственост на дядото на ищеца по бащина
линия Й. Т. Димитров, който построил и къща в него. След смъртта на дядото
в имота живеели родителите на ищеца. След смъртта на бащата на ищеца през
2003г. в имота останала неговата майка. През годините ищецът със
семейството също ходил в имота, там се събирали с приятели често.
Свидетелите установяват, че границите на имота не са се променяли през
годините, като ги посочват от запад път, който водел към другите вили като от
тази страна имало телена ограда с бетонови колчета, такава ограда имало и от
южна страна зад паметника „Андрей“, на който била наречена местността
„Анреева чешма“, от изток имало дере, през което преди години течала
рекичка, а от север имало положени автомобилни гуми, тъй като терена бил
много стръмен и те служели като граница с имота от север. Оградите били
много стари полегнали на места и ръждясали и не били местени.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от
събраните писмени доказателства и писмени и гласни доказателствени
средства, които като неоспорени съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, изготвило
съдебно техническата експертиза по делото, като неоспорено от страните и
изготвено от експерт, разполагащ със специални знания в съответната област.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в процеса
свидетели, като ги намира за незаинтересовани от изхода на делото, тъй като
са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи,
както едни с други, така и с писмените доказателства по делото.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за
защита правото на собственост, чрез който ищеца предявява пред съда искане
да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу
лицето, което оспорва или смущава това право.
С Тълкувателно решение № 8/2018г. от 27.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ се
прие, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем
защита на засегнатото си материално право има нужда. Когато защитаваното с
установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено,
9
доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването
му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване /аргумент от
чл.124, ал.1 ГПК/.
Правният интерес на ищеца от водене на този вид иск е обусловен от
обстоятелството, че документално той не притежава 800 кв.м. от процесния
недвижим имот, докато всъщност твърди, че осъществява фактическа власт
върху него, като присъединява и владението на своя праводател – баща си.
При този вид иск ищецът следва да докаже качеството си на собственик,
съобразно твърдяното придобивно основание.
Ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност,
начиная от закупуването на имота от неговия дядо през 1938 г. към настоящия
момент, като присъединява и владението на наследодателите си.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено
вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право
след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по
давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху
имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя.
Само владелецът може да придобие право на собственост върху недвижим
имот на основание давностно владение.
Установи се безспорно в процеса, че имота бил закупен от дядото на
ищеца през 1938 г., като тогава е бил земеделска земя. По документ за
собственост имотът е бил закупен с площ 3 дка /3 000 кв.м/. Установи се също
така, че през 1966 г. бащата на ищеца бил надарен с 2 дка от този имот, а след
смъртта на дядото на ищеца по бащина линия през 1971г. неговият баща Т. Т.
наследил и останалата площ от имота от 1 дка. Доказа се, чрез съдебно
техническа експертиза, че този целият имот, посочен в титулите за
собственост от 3 дка реално е бил с по-голяма площ към 1989г. първоначално -
4611 кв.м., след допълване площта била коригирана на 4 344 кв.м., а по
разписен лист за собственик / тогава имота с пл.№ 2742/ бил вписан бащата на
ищеца Т. Т..
Установи се, че имота в сегашните му граници по кадастрална карта на
гр.Сливен и площ от 4337 кв.м. е идентичен с имота на ищеца по документите
10
за собственост.
Доказа се също така, че 800 кв.м. от процесния имот е станал държавна
собственост с АДС №12/6911/ на 24.02.1981г. по силата на чл.12 ЗСГ /отм./.
Ищецът не би могъл да придобие по давност вещ държавна или
общинска собственост до 1996г. С приемането на ЗС през 1951г. е въведена
забрана за придобиване по давност на вещ, която е социалистическа
собственост. Тя остана действаща и след 1990г. т.е. не може да се придобие по
давност вещ, която е държавна или общинска собственост. И така до 1996г.,
когато за първи път се въведе разграничение между публична и частна
собственост на държавата и общините и се приеха специалните Закон за
държавната собственост и Закон за общинската собственост, а съобразно чл.
86 ЗС не може да се придобие по давност вещ, която е публична или
общинска собственост. Тази промяна в ЗС влезе в сила на 1 юни 1996г. и от
този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат
да се придобиват по давност. Точно преди да изтече дългата придобивна 10-
годишна давност на 1 юни 2006г., с изменения в ЗС с обратна сила, считано
от 31 май 2006г., давността бе спряна. Така до влизане в сила на Решение №
3/24.02.2022г. на Конституционния съд, което обяви за
противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 ЗДЗС /обн. ДВ, бл.46 от
2006., посл.доп. ДВ, бр.18 от 2020г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на
Закона за изменение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 7/2018г./. В
решението изрично се подчерта, че с обявяването на § 1, ал. 1 ЗДС за
противоконституционна не се засяга досегашния ефект на разпоредбата
и давността ще започне да тече от влизане в сила на решението – т.е. три дни
след обнародването му в Държавен вестник. Решението е обнародвано в ДВ
на 04.03.2022г. и влиза в сила на 08.03.2022г.
Следователно ищецът е придобил в собственост процесните 800 кв.м. от
спорния имот на основание давностно владение осъществено от него
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да свои
процесният имот за периода 01.01.1996г. – 08.03.2022г., много преди да бъде
издаден АОС от ответната община на 14.11.2024г.
Ето защо предявеният положителен установителен иск бива уважен.
С оглед изхода на спора, ответната страна следва да поеме тежестта за
разноски, като заплати сторените такива от ищеца в размер на 5 609,71 лв.,
11
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, л.ал.1 ГПК по
отношение на ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстад *********, бул.“Цар
Освободител“ № 1, представлявана от Стефан Николов Радев – кмет, че Й. Т.
Т., ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“ № 7**** Е СОБСТВЕНИК на
800/4337 ид.ч от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 67338.405.76
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, общ. Сливен,
обл. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19 от 19.04.2006 г. на ИД на
АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
засягащо ПИ е със Заповед № 18-9207/18.08.2021 г. Адрес на ПИ: гр. Сливен,
м. „Андреева чешма“, площ на имота 4337 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване
до 10 метра. Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
2822742, при съседи: 67338.405.75, 67338.405.74, 67338.405.77, 67338.405.50,
67338.405.78, на основание изтекла в негова полза придобивна давност за
периода 01.01.1996г.- 08.03.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстад
*********, бул.“Цар Освободител“ № 1, представлявана от Стефан Николов
Радев – кмет ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т. Т., ЕГН: ********** от гр.***, ул.“***“
№ ***, сума в размер на 5 609,71 лв. / пет хиляди шестстотин и девет лева и
0,71 ст./, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез
пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12