РЕШЕНИЕ
№ 2874
гр. Варна, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110115757 по описа за 2021 година
Ищецът Р.Б. твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК с искане за
издаване на Заповед за изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист
срещу ответника Д. Й., което е било уважено, но заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което и на
осн.чл.414, ал.1, т.2 от ГПК, съдът му е дал указания, че може да предяви иск
относно вземането си по чл.422 от ГПК. В законоустановения срок същия
предявява настоящия иск относно следните суми: дадена на ответника в заем
сума в размер на 4009,45лв. по договор за паричен заем от 11.10.2016г., която
е следвало да бъде върната в срок до 15.11.2016г.; 585евро по договор за заем
от 18.03.2017г., която е следвало да бъде върната на 10.04.2017г. и 1000лв. по
договор за паричен заем от 18.03.2017г., която е следвало да бъде върната на
10.04.2017г. Нито една от предадените в заем суми не е била върната в
договорения срок. Моли съда, да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, по отношение на ответника, че ищеца има изискуеми
вземания в размер на:
4009,45лв. по договор за паричен заем от 11.10.2016г., която е следвало
да бъде върната в срок до 15.11.2016г.;
585евро по договор за заем от 18.03.2017г. която е следвало да бъде
върната на 10.04.2017г.
и
1000лв. по договор за паричен заем от 18.03.2017г., която е следвало да
1
бъде върната на 10.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и да се присъдят разноските по
двете производства.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК чрез назначения особен
представител е депозирала отговор, в който сочи, че счита договорите за
заеми за симулативни, сключени като прикрит вид лихварска дейност,
изпълнявана прикрито чрез договори за заем, но явно и реално като занятие
от ищеца, без да притежава надлежно получено разрешение/лиценз за
упражняването на такава дейност, и в предвид чл.26., ал.1 от ЗЗД, който е
категоричен, че дейност забранена (противоречаща) от/на закон е основание
за нищожността на договор, видно от чл.252., ал.1 от НК, който не позволява
и забранява такава дейност без надлежно разрешение. Счита, че този договор
и последващите две декларации представени като договори за заем - са
нищожни по нормите на закона, а именно чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като по
първият заем даден на дата 11.10.2016г., датата на изтичане на падежа за
връщане на сумата е 15.11.2016г., но въпреки че ищеца, не е получил сумата
дължима по първият заем на посоченият в договора падеж, той отново след
четири месеца решава да даде нови два заема на ответницата на 18.03.2017 г.
и то в един и същи ден. Ответника счита, че това е скрита лихва по договора
за заем от 11.10.2016г. Сочи също така, че ищецът, не е предоставил
документ/разписка изходящ от ответницата, за получени суми по Договора за
заем и по двете Декларации за заеми, като счита, че договорите не са
довършени без предаване на сумите (вещите). Въпреки, че по договора за
заем в текста по точка 2.1 е записано, че „сумата се предава в брой при
подписването на договора" - което условие, би трябвало да играе ролята на
Разписка за получаване на сумата по договора за заем от ответницата.
Ответницата счита, че това е фиктивна точка и не е доказателство за получена
сумата по договор за заем. Сочи, че от самият договор, например т.4.1. ал.3,
която гласи „Заемателят не дължи възнаграждение за периодите през които е
бил лишен от ползването на 2 заемната сума по вина на Заемодателят", от
което правно логично следва, че тази точка определено е в противоречие с
точка 2.1, тя предполага да има отделна разписка издадена надлежно от
ответницата за получена сума. Както и по точка 5.1, ал. 2 - е видно, че волята
и на двете договарящите страни е била, че за доказване на предаването на
суми помежду им, това трябва да бъде регистрирано чрез разписки. Както и
определено по двете Декларации за предадени пари - представени от ищеца
като, нови договори за заеми, нямат никаква правна стойност на договори,
нямат нито клаузи за предадени пари, нито има предоставена Разписка
изходяща от ответницата, за получени пари по тях. Счита, че това са
прикрити лихви по симулативният Договор за заем сключен пет месеца по
рано. Твърди, че договора за заем и декларациите за заем са симулативни
договори, че не дължи сумата по Договора за заем от 11.10.2016г. защото
такава сума не и е предавана и не дължи сумите по двете Декларациите за
2
дадени суми на 18.03.2017г., по същата причина. Моли да се отхвърли иска,
като неоснователен поради нищожността на договора за заем.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422 от ГПК.
По делото е приложено заповедното гр.д.№11204/2021г. на ВРС, в
рамките на което по заявление подадено от настоящия ищец съдът е осъдил
ответницата да заплати на Б. сумите от 4 009.45лв. главница по договор за
заем от 11.10.2016г., 585 евро главница по договор за заем от 18.03.2017г. И 1
000 лв. главница по договор за заем от 18.03.2017г. и законната лихва върху
тези суми от датата на сезиране на съда-30.07.2021г. до окончателното им
изплащане.
Ищецът за доказване на твърденията си за наличие на три заемни
договора е представил документ озаглавен договор за паричен заем от
11.10.2016г. и 2бр. декларации от 18.03.2017г. Документът от 11.10.2016г.
озаглавен договор за паричен заем съдържа всички изискуеми се от закона
реквизити, за да се възприеме като писмено обективиране на договора за
предоставяне на парични средства в заем. Той е за сумата от 2 050евро с
левова равностойност от 4 009.45лв. съгласно посоченото в договора при
договорен падеж на задължението на 15.11.2016г. Спорният момент по него е
предоставена ли е договорената сума на кредитополучателя и причината за
това е начинът по които е формулиран текста на чл.2.1 от договора. Там е
посочено, че предаването на заемната сума „се извършва при подписване на
договора“. Съставът намира, че с акта на подписване на договора от
ответницата тя е удостоверила и получаването на сумата по него от
2 050евро. От друга страна към момента на сезиране на съда със заповедното
производство – 30.07.2021г. уговореният падеж на задължението –
15.11.2016г. е бил настъпил и поради това то е било както дължимо така и
изискуемо. Направеното от особения представител на ответника възражение
за „симулативност“ на договора не неоснователно, тъй като на първо място
той не е навел твърдения за това каква симулация твърди, че е на лице
относителна или абсолютна, или субективна, а е заявил че става дума за
извършване на незаконна дейност по търговско предоставяне на заеми от
лице което няма това право. Съставът намира, че евентуалната липса на права
да се извършва кредитна дейност не опорочава договорното отношение, а
само влече административна санкция за страната действаща като кредитна
институция. Следва да се има предвид и това, че ответника е този който
следва да докаже, че твърдението си, а той не е ангажирал никакви
доказателства в тази насока.
Що се отнася до другите два твърдени договора за заем за доказването
на които ищецът е представил документи озаглавени декларация, съдът
приема, следното:
Договорът за заем е неформален, консенсуален и за неговото
сключване е достатъчно да се постигне съгласие между страните което може
3
да е обективирано и в писмена форма, когато формата е била устна остава
преодоляването на проблема с доказването на сключения договор. При
настоящия случай този проблем се преодолява с представените два документа
озаглавени декларация. Двете „декларации“ са двустранно подписани от
ищеца и ответницата с дата на издаване 18.03.2017г. в тях е обективирано
изявление на Д. Й. съгласно което на посочената дата е получила две суми,
едната 1 000лв., а другата 585евро, които следва да бъдат върнати на
10.04.2017г. Посоченото съдържание макар и минимално е достатъчно да се
установят основните реквизити на два договора за заем по силата на които
настоящия ищец е предоставил на ответницата вече коментираните суми, тя
ги е получила и е поела задължение да ги върне на 10.04.2017г. При
настъпили падежи и по тези две задължения на посочената датата на която е
следвало сумите да се върнат, то те са били изискуеми и сезирането на съда
на 30.07.2021г. със заявлението по реда на чл.410 от ГПК е било
законосъобразно.
Предвид изложеното по-горе съставът приема, че по делото се е
доказало наличието на три договорни отношения всяко от които заемно,
съответно от 11.10.2016г. за 2 050евро с падеж на 15.11.2016г., от
18.03.20217г. за 1 000лв. с падеж на 10.04.2017г. и от 18.03.2017г. за 585евро
с падеж на 10.04.2017г. поради което предявеният установителен иск следва
да бъде уважен изцяло. Твърденията на особения представител на
ответницата, че сумите по заемите не са предоставени се оборват от
наличните изявления лично от нея за получаването им обективирани в
представените доказателства.
Воден от горното съдът приема, че предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен по начина по който е
предявен.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сторените
по исковото производства разноски възлизащи на 774.06лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Р. П. Б.
ЕГН********** от гр.Варна, ** и ответницата Д. И. Й. ЕГН********** от
гр.Варна, **, че ответницата дължи на ищеца сумите от
4009,45лв. по договор за паричен заем от 11.10.2016г., която е следвало
да бъде върната в срок до 15.11.2016г.;
585евро по договор за заем от 18.03.2017г. която е следвало да бъде
върната на 10.04.2017г.
и
1000лв. по договор за паричен заем от 18.03.2017г., която е следвало да
4
бъде върната на 10.04.2017г.,
заедно със законната лихва върху тях от датата на сезиране на съда
30.07.2021г. до окончателното им изплащане, всички присъдени по
заповедното гр.д.№11204/2021г. на ВРС, 31 състав, на осн. чл.422 от ГПК
ОСЪЖДА Д. И. Й. ЕГН********** от гр.Варна, ** да заплати на Р. П. Б.
ЕГН********** от гр.Варна, ** сумата от 774.06лв. разноски по делото, на
осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5