Мотиви

към присъда № 249/11.09.2017 год.  по НОХД № 1087 по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Варна,четиридесет и пети наказателен състав

 

Районна прокуратура Варна е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 99/2014 год. по описа на ОСлО-ОП Варна срещу подсъдимите К.М.Б.,с ЕГН ********** ***, затова, че на 01.03.2014 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Царевец” с ул. „Мадара” и на ул. „Д-р Головина” в съучастие с Х.Е.В., като извършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце по вратите и стъклата на лек автомобил „Рено Меган” с рег. № ***, препречване пътя на превозното средство и отправяне на заплахи по отношение на Б.Ж.Т., С.К.Ч., С.В.К. и К.П.Ч. – „Ти знаеш ли ако бях с униформата, вече да съм те изкарал през прозореца, не можеш да си платиш глобата, хиляда лева няма да ти стигнат”, „Да се обадят на полицията бе, какво ще ни направят, ще ги взривя тука всичките”, „И трите ще работите за мен”, „Какво като се обадите, те няма нищо да ни направят, ние сме хората” и „Ще взривя блока, на който искаш се обаждай, никой нищо не може да ни направи, ще работите за нас” – престъпление по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и затова, че на  01.03.2014 г. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Роувър” с рег. № ***с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,76 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с № ARSM 0137 – престъпление по чл. 343б, ал. 1  от НК

И срещу Х.Е.В., с ЕГН ********** ***, затова, че на 01.03.2014 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Царевец” с ул. „Мадара” и на ул. „Д-р Головина” в съучастие с К.М.Б., като извършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце по вратите и стъклата на лек автомобил „Рено Меган” с рег. № ***, препречване пътя на превозното средство и отправяне на заплахи по отношение на Б.Ж.Т., С.К.Ч., С.В.К. и К.П.Ч. – „Ти знаеш ли, ако бях с униформата вече да съм те изкарал през прозореца, не можеш да си платиш глобата, хиляда лева няма да ти стигнат”, „Да се обадят на полицията бе, какво ще ни направят, ще ги взривя тука всичките”, „И трите ще работите за мен”, „Какво като се обадите, те няма нищо да ни направят, ние сме хората” и „Ще взривя блока, на който искаш се обаждай, никой нищо не може да ни направи, ще работите за нас”- престъпление по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа обвиненията. С оглед на доказаността им по един категоричен начин, предлага на съда по отношение подс.Б. за престъпленията по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, чл. 343б, ал. 1  от НК  да наложи на подсъдимия Б. за първото престъпление наказание „ пробация” с двете задължителни мерки за срок от  шест месеца, а за престъплението по чл.343б,ал.1 от НК също наказание „ пробация” след като бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК.

По отношение подс.В. също излага становището, че обвинението е доказано по несъмнен начин, предлага да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК.

По отношение подс.Б. съдебното производство протече задочно, в негово отсъствие,по реда на чл.269 от НПК, като съдът е приел, че по обвиненията за които е предаден на съд присъствието му не е задължително, както и че личното му участие по делото няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Защитникът му адв.М. Д., ВАК моли съдът да признае подзащитния му за невиновен, като излага становището, че не е установено с допустими от закона способи на 01.03.2014 г. подзащитният му да е управлявал автомобила именно с концентрация на алкохол в кръвта 1.76 промила, каквото е твърдението на обвинението. Твърди, че приложените към ДП справки са с недостоверна дата и час на извършване,  че се твърди избирателно коя от тези кръвни проби от кое лице е взета, оспорва идентичността и техническата исправност на дрегера, като твърди, че отбелязания час на същия не бил верен. Излага твърдението, че и датата на техническото средство не била вярна. Посочва, че обвинението по никакъв начин не е доказало, че към момента на управление на автомобила подзащитният му е бил под въздействие на алкохол в установената концентрация.

По отношение на обвинението по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, поддържа становището си, изразено при предходното разглеждане на делото, че така възведеното обвинение е несъставомерно. Посочва, че не е ясно обвинението какво твърди, относно изречените изрази и действия. Твърди, че от  субективна страна подсъдимите не са имали намерение да върши престъпление по чл.325 ал.1 от НК, което счита за безспорно установено. Посочва, че подзащитния му се е подвел, че свидетелките употребяват марихуана, което е продиктувало и по-нататъшното му поведение, което според защитника изключва изпълнителното деяние на чл.325 от НК. Моли за оправдателна присъда .

Защитника на подс.В., адв.Ю. Г., ВАК поддържа пледоарията си направена пред друг състав на съда, както и становището си изразено пред ОС Варна по отношение на обвинението. Посочва, че РП Варна е повдигнала абсолютно идентични обвинения и на двамата подсъдими, като дори ги и копирала с правописните грешки. Според защитника изразите,изразите, които се твърди, че двамата са използвали, са подредени по един и същи начин, с една и съща транскрипция и интервали. Посочва, че липсва персонификация по отношение изразите използвани от двамата подсъдими.

Навежда доводи, че РП Варна не е изложила фактите, въз основа на които е приела, че подс.В. е нарушил грубо обществения ред, с което е осъществил деянието хулиганство.

Моли за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подс.В..

Подс.В. разбира обвинението, не се признава за виновен, дава обяснения. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Към 01.03.2014 год. подсъдимите Б. и В. били служители на ОД  МВР – Варна. На 01.03.2014 год. двамата подсъдими не били на работа. След обеда на същия ден се уговорили със св.В.М. да се срещнат и разходят кучетата си. Тримата слезли до „ буните” с автомобила на Б., „Роувър“ с рег. № ***, който управлявал М.. Разходили кучетата, след което купили лекарства за жената на Б. и след като и ги занесли и оставили кучетата решили да продължат вечерта в заведение. Докато М. паркирал автомобила Б. и В. се настанили в заведение.Когато М. отишъл при тях те вече били поръчали алкохол – водка. М. си поръчал джин. След като излезли от заведението отишли до механа „ Одаята”, но тъй като там нямало места решили да си тръгнат.  М. бил паркирал до трафопоста на ул.” Царевец” и се отправил към нея, за да си вземе направените преди това покупки.

По същото време срещу заведението „ Одаята” свидетелките Т., К. и Ч.стояли в автомобила на св. Т. и си говорели. Прозореца на автомобила от страната на св.Т. бил отворен, когато към тях се приближили подсъдимите Б. и В. и св.М.. Б. се навел през прозореца и предложил на свидетелките да пият по питие.Те му отказали, но той бил настоятелен, което ги притеснило. Св. Т. усетила, че Б. лъха на алкохол, успяла да затвори прозореца, заключила колата и дала назад, след което се опитала да мине по улицата, но Б. застанал по средата на пътя и и казал „ хайде да те видя сега как ще минеш”. В същото време според Т., Б. извикал на подс.В. ***, за да не могат да минат”.Св. Т. дала назад и успяла да влезе в улица „ Головина” на която живеела св.С.Ч.. В момента, в който св.Ч. щяла да слиза от автомобила, подс.В. движейки се пеша по улицата се приближил до автомобила на Т., започнал да чука по прозореца на автомобила, да ги осветява с фенерче и да  вика „ отваряй прозореца, нали ти казвам! Ако бях с униформата досега да съм те изкарал през прозореца!”. Това поведение на подсъдимия  уплашило свидетелките Т., К. и Ч.. Св.Т. отново привела в движение автомобила си и решила да излезе на улицата, но срещу тях навлязъл друг автомобил. Т. първоначално не могла да види каква е колата, тъй като била заслепена от фаровете му. Автомобила спрял срещу нея и от него излязъл подс.Б.  като и казал :” как ще излезеш сега”. Това още повече притеснило Т. и тя казала на св.Ч. да се обади на родителите си.

Силно изплашена от действията на подсъдимите св. Ч. се обадила по мобилния си телефон на баща си, св.К.Ч., да слезе пред блока. Малко след това пред жилищния блок слезли родителите на св.Ч. – св.К.Ч. и св. Д.Ч., както и други съседи – св.С.К., св.В.Г., св.С.С., св.В.П..

Излизайки пред входа на блока св. К. и Д. Чолакови, родители на св.Ч. видели автомобила на св.Т.,който от двете страни бил блъскан от двама мъже, а момичетата вътре пищели. Св.Ч. попитала мъжете какво правят, а те и отговорили, че това е полицейска акция и трябва да се дръпнат. Св.Ч. се усъмнила, че мъжете са полицейски служители, тъй като били цивилни и според нея пияни. След като видяла родителите си св.Ч. слязла от автомобила, а според св.Д. Ч. били разтреперани и ужасени.

Според св.Д. Ч. след това настанала суматоха, на улицата излезли и други нейни съседи сред които и свидетелите св.С.К., св.В.Г., св.С.С., св.В.П. , като  мъжете се държали арогантно , със самочувствие , твърдели, че са полицаи, отправили и заплахи, като им казали кои са те, че входът им утре щял да бъде запален, че всички щели да работят за тях. Според нея мъжът който и показал полицейска значка, лъхал на алкохол, залитал.

Св.Д.Ч. се обадила на тел.112, като сигнала бил препратен до ОД МВР- Варна, ІІ РУП, откъдето на место били изпратени три полицейски „автопатрула“ сред които били и свидетелите – И.Х., Г.А., С.Е., Е.Ц., Д.Д..

Св. Х., А. и Е. установяват струпване на множество живущи пред кооперация, находяща се на ул.“Д-р Головина“ № 7, които посочват лицата представящи се за полицаи. Били установени подсъдимите: К.М.Б., Мл.ПИ в сектор ОП“ при ІІ РУП-ОД МВР Варна и Х.Е.В., полицай, водач на служебно куче в сектор „СПС”, както и св.В.Д.М., военнослужащ в под.38 920 – фрегата „Смели“. Веднага полицейските служители сигнализирали за случая на ОДЧ при ІІ РУ-ОД МВР – Варна. Произшествието било посетено от ДО при ІІ РУ-ОД МВР – Варна- св.Е.Ц.. Същият провел беседа с пострадалите – св.С.К., С.Ч. и Б.Т. и присъстващите пред блока лица. Свидетелят поддържал постоянна телефонна връзка с ОДЧ при ОД МВР – Варна и по негово разпореждане св.К., Ч. и Т. били насочени към І РУ при ОД МВР – Варна, а подс. Б. и В. заедно със св.В.М. били приведени в ІІ РУ при ОД МВР – Варна. На место били пристигнали – И.С.ВНД Началник ІІ РУ при ОД МВР – Варна и П.Ч., началник сектор „ОП“ при ІІ РУ ОД МВР – Варна, които разпоредили  да бъдат изпробвани за алкохол с техническо средство „Алкотест –Дрегер“ ARSM - 0137 – подс.К.Б., пробата на който отчел 1,76 промила алкохол в издишвания въздух, подс.Х.В., пробата на който отчела – 1,20 промила алкохол в издишвания въздух. Пробите на св.Д.Х.Х. и св.В.Д.М. били отрицателни. Св. Г.А. издал талон за медицинско изследване № 0417706, който бил връчен на подс.К.Б. в 00.45 часа на 02.03.2014 г, също така и талон за медицинско изследване № 0417707, който бил връчен на подс.Х.В. в 00.50 часа на 02.03.2014 г, талон за медицинско изследване № 0417708, който бил връчен на св.Д.Х. в 00.54 часа на 02.03.2014 г, талон за медицинско изследване № 0417709, връчен на св.В.М. в 01.00 часа на 02.03.2014 г. След това четиримата с автомобила на ОД МВР – Варна били транспортирани до МБАЛ „Света Анна“ –Варна, където да им бъде взета кръвна проба за употреба на алкохол. Те категорично отказали да дават такава и били върнати отново в ІІ РУ при ОД МВР – Варна, където им били снети обяснения. По случая било образувано ДП № 99/2014 г. по описа на ОСлС – Варна, при ОП- Варна.

По отношение на авторството на деянието от подсъдимите Б. и В.  , съдът цени най-вече показанията на свидетелките Т., Ч. и К., който като свидетели -очевидци  категорично и еднозначно посочват подсъдимите Б. и В. като лицата, който са извършили описаните по-горе действия. В показанията си , които съдът счита за непротиворечиви свидетелките предоставят достатъчно данни, обосноваващи категоричното заключение за авторството на престъплението. Св. Ч. посочва „ … мисля, че присъстващия подсъдим в залата блъскаше в прозореца една полицейска значка…”, „… присъстващия  в залата подсъдим беше този, който блъскаше със значката в прозореца: отваряйте, ако не отворите, ще ви изкарам насилствено”. „ От колата слезе човекът, който в момента го няма в залата …”. „ Б. ме попита дали живея в тази кооперация и ми каза:” ще запаля целия блок, ще видиш какво ще ти се случина тебе. Ти жива от тука няма да излезеш тези дни, моето момиче”,” човекът който ми каза тези думи беше с белег на главата”. Св. Т. посочва, „ … от моята страна застана единият мъж, който беше с белега на главата”, „ Подсъдимият В. също чукаше на вратата”,” преди да дойдат полицаите мъжът с белега почна да вика:”ще ви взривя блока, ще ви направя проститутки, ще работите за мен, какви сте вие, никой нищо не може да ни направи”. Св. К. – „ … третият беше най-агресивен …той започна да вика, че не знаем кое е той, че ще запали блока, ще работим за него. Той беше човекът който го няма в залата –К.. Познавам присъстващия В., това е човекът, който беше с коженото яке и който показваше значката на прозореца от страната на Б. …”.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелките Т., Ч. и К., като  обективни, безпротиворечиви, едни и същи  както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание.

Освен всичко останало от показанията на свидетелките се извежда и психическото им състояние към момента на деянието. Св. Т. посочва в показанията си :” за нас беше шок и ужас”, след което се разплаква в съдебно заседание.

Показанията на свидетелите св.К.Ч. и св. Д.Ч., както и други съседи – св.С.К., св.В.Г., св.С.С., св.В.П. също са  последователни и логични в описанието на случилото се, съвпадат помежду си и в детайлите.

Особено важен източник на доказателства за очертаване на фактическата обстановка са показанията  на св.М.. Според свидетеля вечерта на 01.03.2014 год. тримата – той и подсъдимите Б. и Вренгелов са били заедно, като са били в заведение, където са употребили алкохол. След като решили да си тръгнат според М. той излязъл и тръгнал към автомобила на Б., за да си вземе покупките.   Движейки се към автомобила на Б., М. подминал спрян автомобил, в който имало хора. След известно разстояние се обърнал и видял подс.Б. отстрани на шофьорската врата на подминатия преди това от него автомобил. Св.М. твърди, че не е чул разговора, но посочва, „ не знам защо се обърнах”. След това посочва, че в същия момент са светнали фарове и автомобила потеглил назад. М. посочва, че през това време В. ***. Б. започнал да ръкомаха, да говори и вика нещо, което М. твърди, че не е чул, но отбелязва, че Б. се насочил след автомобила.Когато автомобила навлязъл по ул.”Мадара” видял, че автомобила осветил В., който се връщал към мястото,където преди това стоял автомобила. Двамата / Б. и В./ се събрали, М. притечал към тях, като твърди, че двамата си казали нещо „ неразбираемо „ за него , след което Б. се обърнал , грабнал ключовете, потила къде е автомобила му и побягнал натам. М. твърди, че видял Б. да се качва в автомобила си и да потегля с него като навлязъл по ул.”Мадара”, а той го последвал. Б. *** с бавна скорост. Според М. първия автомобил вече бил направил маневра и той видял В. отстрани на шофьорската врата , който с едната си ръка държал значката си, а с другата фенерче и настоявал автомобила да спре и да се свали прозореца. Според М. през това време Б. бил в уличката и маневрирал така, че първия автомобил да не може да излезе. След като Б. спрял автомобила той слязъл от него и също се приближил към първия автомобил като на висок глас разпореждал да се слезе от него.

Показанията на св.М. съдът кредитира, тъй като се отнасят до възприемането от страна на свидетеля на употребения алкохол от страна на подс.Б., а от друга до управлението на автомобил от последния , като  съдът държи сметка  и за това, че показанията на свидетеля биха могли да са заинтересовани, поради приятелските им отношения.

Съдът обсъди и анализира и обясненията на подсъдимия В., дадени в хода на съдебното следствие, като ги кредитира частично. В частта относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, съдът ги намери за последователни, логични и правдиви, поради което им даде вяра. В частта относно начина на извършване на деянието, подсъдимият В. излага версия, която частично не кореспондира с доказателствената съвкупност по делото. Съдът подложи тези обяснения на задълбочен анализ, съобразявайки процесуалното му качество на подсъдим и заинтересоваността му от изхода на делото. Оценката на доказателствата, събрани и проверени в процеса, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост, непосредствените впечатления на съда при проведения в съдебното заседание разпит на подсъдимия В. са в състояние да обосноват извода, че събитията са се развили по начин различен от изложеното от подсъдимия в съдебно заседание.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Т., Ч., К., П., К., Г., С., В., Х., Г.  А., Е., С.А., Ц., Х., М., Д., Ч. , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

От правна страна, при така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимите Б. и В. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 325, ал.1 НК,а именно, затова, че на 01.03.2014 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Царевец” с ул. „Мадара” и на ул. „Д-р Головина” в съучастие с Х.Е.В., като извършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце по вратите и стъклата на лек автомобил „Рено Меган” с рег. № ***, препречване пътя на превозното средство и отправяне на заплахи по отношение на Б.Ж.Т., С.К.Ч., С.В.К. и К.П.Ч. – „ Ти знаеш ли ако бях с униформата вече да съм те изкарал през прозореца, не можеш да си платиш глобата, хиляда лева няма да ти стигнат”, „Да се обадят на полицията бе, какво ще ни направят, ще ги взривя тука всичките”, „И трите ще работите за мен”, „Какво като се обадите, те няма нищо да ни направят, ние сме хората” и „Ще взривя блока, на който искаш се обаждай, никой нищо не може да ни направи, ще работите за нас” – престъпление по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

Съдът с оглед дадените указания с Решение № 46/28.02.2017 год. на ВОС намери, че следва да признае подс. Б. за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение , а именно - затова, че на 01.03.2014 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Царевец” с ул. „Мадара” и на ул. „Д-р Головина” в съучастие с Х.Е.В., като извършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце по вратите и стъклата на лек автомобил „Рено Меган” с рег. № ***, препречване пътя на превозното средство и отправяне на заплахи по отношение на Б.Ж.Т., С.К.Ч., С.В.К. и К.П.Ч. – „Ти знаеш ли ако бях с униформата, вече да съм те изкарал през прозореца, не можеш да си платиш глобата, хиляда лева няма да ти стигнат”, „Да се обадят на полицията бе, какво ще ни направят, ще ги взривя тука всичките”, „И трите ще работите за мен”, „Какво като се обадите, те няма нищо да ни направят, ние сме хората” и „Ще взривя блока, на който искаш се обаждай, никой нищо не може да ни направи, ще работите за нас”, като на осн.чл.304 от НПК го оправда по отношение отправените заплахи - „Ти знаеш ли ако бях с униформата, вече да съм те изкарал през прозореца, не можеш да си платиш глобата, хиляда лева няма да ти стигнат”.

По отношение подс.В. ,съдът с оглед дадените указания с Решение № 46/28.02.2017 год. на ВОС намери, че следва да го  признае за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение , а именно - затова, че на 01.03.2014 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Царевец” с ул. „Мадара” и на ул. „Д-р Головина” в съучастие с Х.Е.В., като извършител, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в нанасяне на удари с ръце по вратите и стъклата на лек автомобил „Рено Меган” с рег. № ***, препречване пътя на превозното средство и отправяне на заплахи по отношение на Б.Ж.Т., С.К.Ч., С.В.К. и К.П.Ч. – „Ти знаеш ли ако бях с униформата, вече да съм те изкарал през прозореца, не можеш да си платиш глобата, хиляда лева няма да ти стигнат”, „Да се обадят на полицията бе, какво ще ни направят, ще ги взривя тука всичките”, „И трите ще работите за мен”, „Какво като се обадите, те няма нищо да ни направят, ние сме хората” и „Ще взривя блока, на който искаш се обаждай, никой нищо не може да ни направи, ще работите за нас”, като на осн.чл.304 от НПК го оправда по отношение обвинението за отправените заплахи „ Да се обадят на полицията бе, какво ще ни направят, ще ги взривя тука всичките”, „И трите ще работите за мен”, „Какво като се обадите, те няма нищо да ни направят, ние сме хората” и „Ще взривя блока, на който искаш се обаждай, никой нищо не може да ни направи, ще работите за нас”.

От обективна страна предмет на престъплението по чл.325 от НК е установения в страната обществен ред. Съгласно Постановление № 2 от 1974г. на Пленума на ВС това са тези отношения, които определят поведението на хората в обществото, основано на установилите се морални норми и добри нрави.

Съдът намери, че от обективна страна са осъществени признаците на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1,вр.чл.20,ал.2 от НК, а именно подсъдимите в съучастие като съизвършители са извършил непристойни действия, изразяващи се обидни думи към свидетелите Б.Ж.Т., С.К.Ч., С.В.К. и К.П.Ч. , нанасяне на удари с ръце по вратите и стъклата на автомобила, подс. Б. препречил пътя на превозното средство и отправяне на заплахи към свидетелите.Налице е проява на явно неуважение към обществото, когато подсъдимите именно чрез действията си са изразили висока степен на неуважение. Съдът прие, че посочените действия по съществото си съставляват явно противоречие на това, което е възприето в обществото за морално и редно, още повече, че в конкретния случай качеството им на полицейски служители  ги е  задължавало да спазват установения правов ред в държавата, повече от гражданите. Антиобщественият характер на тези действия е бил съзнаван от двамата подсъдими, включително и от другите лица, които са се намирали по това време пред жилищния блок и на които същите са станали достояние. Заплахите и обидните квалификации,  виковете и цялостното поведение на подсъдимите , по своя характер са скандализиращи и мотивът за това се заключава в проявеното явно неуважение към обществените порядки от подсъдимите , като по този начин са демонстрирали, че не се смятат за обвързани със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнасят към тях с явно пренебрежение.

Субекти на престъплението са  пълнолетни, вменяеми физически лица:   

Подсъдимият К.М.Б. е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, не осъждан, безработен, ЕГН **********.

Подсъдимият Х.Е.В. е роден на *** ***, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,безработен, ЕГН **********.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.

Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието и са целяли настъпването на общественоопасните последици.

Причина за извършване на деянието е  високото им самочувствие на полицейски служители, употребеното количество алкохол , непосредствено преди деянието и незачитане на установения законов ред в страната.

По отношение на деянието по чл.343б,ал.1 от НК извършено от подс.Б..

Съдът намира, че с деянието си подс.Б. е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на  01.03.2014 г. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Роувър” с рег. № ***с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,76 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с № ARSM 0137.

            Изпълнителното деяние било осъществено с действие, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда.

            Тази концентрация била установена по надлежния ред – определен в Наредба № 30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП – за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

            От субективна страна престъплението е извършено виновно – умишлено. Подс. Б. съзнавал, че е забранено управлението на МПС след употреба на алкохол. Въпреки това употребил алкохол, след което привел в движение МПС– л.а. „Роувър” с рег. № В 03 06 СТ. Към момента на деянието и към настоящия момент подсъдимият бил пълнолетен и психически здрав. Той съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал неговите обществено опасни последици и искал тяхното настъпване.

            Според състава на съда по делото няма спор, че подс.Б. е управлявал процесния автомобил. Съгласно Постановление № 1/1983г. на ВС,т.2 б.”б” се установява, че в понятието «управление» се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС, независимо дали то се намира в покой или движение. От показанията на разпитаните по делото свидетели – Т., Ч., К. и най-вече от показанията на св.М. се установява, че подсъдимият е употребил алкохол, след което е взел ключовете и привел в движение леки си автомобил, като се е придвижил с него до ул.” Мадара”, която съвкупност от действия на практика обхваща всички възможни проявни форми на изпълнителното деяние «управление». Съдът няма причина да не кредитира техните показания, тъй като са логични, последователни, с една насоченост и същите несъмнено установяват един и същ факт.

            Според състава на съда е несъстоятелно направеното от защитата на подс.Б. възражение, че е допуснато нарушение на Наредба № 30/2001 год.. След проверката на подсъдимия  за употреба на алкохол с техническо средство, което е отчело инкриминирания резултат същия и бил отведен за даване на кръвна проба, която е отказал. Това се установява и изрично от показанията на св. Г.А., които съдът изцяло кредитира.

При  това положение концентрацията за употреба на алкохол от страна на подсъдимия се установява посредством техническото средство – арг. от чл.6 от Наредба № 30/2001г..

            По наказанието

Настоящият съдебен състав, като обсъди внимателно и личността на  подсъдимите Б. и В. счете, че същите не са с висока степен на обществена опасност, но извършените от тях деяния са със завишена обществена опасност.

При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на всеки един от подсъдимите, оцени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съгласно изискванията на закона, както следва: 

Смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимите Б. и В. са добрите характеристични данни и чистото съдебно минало.

Отегчаващо вината обстоятелство и за двамата подсъдими са високата степен на обществена опасност на деяния от подобен характер и качеството им на полицейски служители.

Като обсъди внимателно доводите на страните и взе предвид доказателствата по делото, съдът отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства за подсъдимия Б. като намери, че са налице основанията по  чл. 325, ал.1,вр.чл.20,ал.2 във вр. чл. във връзка с чл. вр. чл.54, ал.1 НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което отложи на осн.чл.66 от НК  с изпитателен срок от три години, както и наказание „ обществено порицание”,което да се изпълни, чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в Община Варна.

За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК съдът на осн.чл.343б, ал.1, вр.чл.54,ал.1 от НК наложи на подс.Б. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което отложи на осн.чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. На осн.чл.343г от НК съдът лиши подс.Б. от право да управлява МПС за срок от една година.

На осн.чл.59,ал.4 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимия е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

На основание чл.23, ал.1 от НК, така определените наказания следва да се групират и се определи едно общо наказание – по-тежкото , а именно “лишаване от свобода” за срок от три  месеца. При наличие на предпоставките на чл.66 от НК  изтърпяването на така наложеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от три години. Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.

На осн.чл.23,ал.2 от НК съдът присъедини към така определеното общо наказание и наказанията „ обществено порицание”,което следва да се изпълни чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления в Община Варна и „ лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия Х.В. за престъплението по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК: Налице са предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия. За деянието се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години и по-леки наказания. Престъплението е умишлено. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по Раздел IV на Глава VIII от НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание- глоба.При определяне на размера на глобата съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,полагането на труд,социалното положение и значителния период от време изминал от датата на деянието до понасянето на наказателната отговорност, а като отегчаващи – качеството на полицейски служител, което е имал към момента на извършване на престъплението. Предвид това, съдът приема, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание между минималния и средния размер на предвиденото в нормата на чл.78а от НК и определя размера на наказанието глоба на 1500лв .

            Водим от гореизложеното, въз основа на закона и вътрешното си убеждение, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  Районен съдия: