№ 483
гр. Сливен, 29.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.ева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20242200100144 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Ищецът Г. И. К., редовно призован, се явява лично и процесуален
представител по пълномощие адв. П. Н., с пълномощно по делото.
Ответникът ПРБ, редовно призован, се представлява от прокурор
Красимир М. от ОП – Сливен.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът констатира, че с писмо от 16.10.2024 г. РП – Сливен е изпратила
изисканата пр. пр. вх. № 1995/2021 г. по описа на РП – Сливен. Същата е
представена под опис, съдържащ общо 217 страници.
СТРАНИТЕ: Запознати сме. Не се противопоставяме да се приеме по
делото. Няма да сочим други доказателства.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото пр.пр. вх. №
1995/2021 г. по описа на РП – Сливен, съдържаща общо 217 страници.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.
Тъй като страните нямат други доказателствени или процесуални
искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ. Н.: Уважаема г-жо Председател, заявявам, че поддържам
предявените искове от името на доверителя ми. Част от тях са заявени като
частични, като моля да бъдат уважени в така посочените размери, както
основните главни искове, така и акцесорните претенции за лихви. Моля също
така, с оглед обема, съдържанието, спецификата и размерът на предявените
искове да определите адвокатско възнаграждение по реда и при условията на
чл. 38 от ЗА. Считам, че абсолютно всеки един заявен от нас факт, в позиции
от 1 до 23, са абсолютно доказани, удостоверени с приложените по делото
конкретни писмени доказателства, като пояснявам, че по пункт 20 на исковата
молба, твърденията ни, които практически съставляват единствено
конкретика във връзка с приетата в днешното съдебно заседание прокурорска
преписка, не са от степен и значение, които да се отразяват върху размера на
претендираните обезщетения. Моля да кредитирате показанията на
разпитаните по делото свидетели, да съобразите възрастта на моя доверител в
момента на неговото задържане и до момента, в който същият е бил
фактически освободен от Затвора, респективно от ареста при Затвора гр.
Бургас и разбира се да констатирате незаконното обвинение, което е
продължило в период от 3 години 3 месеца и 8 дни. Душевните терзания и
всичко останало, което би могло един човек на негово място да изпита,
безспорно е абсолютно и категорично неприятно до степен на психически
неравновесия и моля да кредитирате всички останали доводи, които сме
изложили в обстоятелствената част на исковата молба, да приемете, че
предявените искове са доказани и да осъдите Прокуратурата на РБългария,
съобразно частично предявените такива да запрати тези суми на моя
доверител. В този смисъл молим за вашето решение.
ПРОКУРОР М.: Уважаема г-жо Председател, считам, че следва да
потвърдя всички възражения, дадени в отговора на исковата молба. Те са
подробни и няма да ги приповтарям. Особено акцентирам на възражението по
чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ и възражението по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, които
моля да имате предвид. Считам, че предявените искове са категорично
недоказани и това се установява най-вече от материалите събрани в
гражданското производство. По същото бяха изискани справки от отговорни
институции, държавни учреждения и органи и нито едно от твърденията,
изложени в исковата молба на ищеца, така също и от процесуалния
представител на ищеца, отразени в протокол № 330 от 01.07.2024 г. не беше
доказано от изисканите и приложени писмени справки. Те са достъпни по
делото и тяхното съдържание е известно на всички присъстващи в залата.
Съдържанието на тези отговори, които бяха приобщени, сочи категорично, че
нито едно от твърденията за претърпени каквито и да неимуществени вреди не
беше установено дори и в обичайното им равнище, както приема ВКС в
своята практика. Във връзка с приложението на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, считам,
че процесуалното поведение на обвиняемия в досъдебното производство и
2
ищец по настоящото дело, във връзка и с признаването на повдигнатото
обвинение и на фактите, изложени в диспозитива на самото обвинение по
време на проведените разпити като свидетел, категорично е допринесло,
съответно за извършването на процесуално-следствени действия, за неговото
задържане, за извършването на други действия с негово участие и т.н.
Твърдението, което би могло да разколебае приложението на чл. 5 ал. 2 от
ЗОДОВ, че спрямо него е оказана някаква форма на принуда, противозаконни
действия, е оборено от факта, че приетата днес по гражданското дело
прокурорска преписка № 1995/2021г. е приключила с отказ за образуване на
досъдебно производство с много ясни мотиви, че не са установени данни за
извършено престъпление, изразяващо се като такова по чл. 287 НК или по чл.
131, вр. чл. 130 НК, тоест извършване на незаконни принудителни действия
спрямо ищеца. От справка в деловодната система на ОП - Сливен се
установява, че това постановление не е било обжалвано от обвиняемия към
него момент К., като лице подало сигнала, тоест близо три години и
половина, той е съгласен с доводите, изложени в тази преписка. И не на
последно място, самата преписка е образувана по жалба, която е депозирана
пред компетентните органи през април 2021 г. Обръщам внимание и
подчертавам дебело този факт. Твърдените за евентуални незаконосъобразни и
принудителни действия са с давност на тяхното извършване през средата на
2018 г. , месец май – юни, без претенция за абсолютна точност на дата.
Подаването на жалбата е 3 години почти след това, в етап, в който
обвиняемият в него момент е бил признат за виновен на две инстанции и
осъден на 20 години лишаване от свобода, тоест той очевидно е имал аргумент
да подаде три години по-късно такава молба, с твърдение за някаква принуда,
под угрозата да търпи сериозно наказание лишаване от свобода. Ако
действително подобни действия извън правната рамка по преписка № 1995 са
били извършвани, ерго въпросът не е ли такава жалба да беше подадена още
при тяхното извършване или непосредствено след това, което не е било
сторено. Това доказва обстоятелството, че действията на обвиняемия,
признаването на неговата вина, съдействието дори в качеството му на
свидетел да посочи мястото на извършване на престъпление, са все действия,
които в него момент са допринесли както за повдигане и поддържане на
обвинение, така и за внасяне на обвинителен акт и следва да бъде приета за
налична хипотезата на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ. Подробни аргументи ще изложа в
писмени бележки и моля за подходящ срок за представянето им. В този смисъл
моля да отхвърлите като абсолютно недоказани, абсолютно непотвърдени
чрез способите на гражданското производство искове на ищеца. Ако все пак
приемете с оглед факта на оправдаването, че е налице формалната
конструкция на ЗОДОВ, то считам, че претендирания размер на обезщетение е
абсолютно несъответен на принципа на справедливостта, на практиката на
ВКС. Мога да цитирам десетки решения в тази насока, включително и няколко
за сходни казуси, като настоящия и да я уважите в размер, посочен в писмения
отговор на исковата молба. В този смисъл моля за срок за представяне на
3
писмени бележки.
РЕПЛИКА адв. Н.: Всички заявени от Прокуратурата доводи са
абсолютно несъстоятелни и абсурдни. Второ, няма никакво основание за
приложение на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като моят доверител по никакъв не е
допринесъл за повдигане на обвинението и поддържането на такова и до края
на развитието на наказателния процес. В НПК има изрична разпоредба, която
да казва, че самопризнанията са основание за повдигане и поддържане на
обвинение, а по наказателното дело няма нито едно доказателство, което да
уличава моя доверител в извършване на такова тежко криминално деяние. В
заключение, с оглед възражението на Прокуратурата, че не е имало обжалване
на определени актове, вие ще констатирате, че по делото има една психолого-
психиатрична експертиза, която изрично е посочила и приела, че доверителят
ми е с умерена умствена изостаналост, т.е. интелектуалните му способности
не са в степен, която да позволява същият да осъществява самостоятелна и
достатъчно висококвалифицирана правна защита, а първоначално са му били
назначени един или двама служебни защитници, от които явно, че не би
следвало да се очакват чудеса. Ето защо и именно поради принципа на
справедливостта, ще моля да отчетете дългия период на задържане на моя
доверител, изключително тежкото обвинение, което е било поддържано от
Прокуратурата, както и факта, че ако тя си беше си свършела прецизно
работата, то никога нямаше да се стигне до повдигане на обвинение.
ДУПЛИКА на ПРОКУРОРА: Очевидно е налице от колегата едно
смесване на основанията в НПК и ЗОДОВ. Това са различни закони, различни
процеси, различни правила и в този смисъл, хипотези и норми за
самопризнание и тяхното отнасяне към отговорността на държавата в
настоящото производство и имплицирането им на плоскостта на хипотезата на
чл. 5 ал.2 ЗОДОВ, е абсолютно неправилно според мен. В този смисъл,
считам, че изложението за неоснователност на нашия довод за приложението
на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ е най-меко казано несъстоятелно.
Ще моля съдът да разпореди екземпляр от съдебния протокол от
днешното съдебно заседание да бъде изпратен официално в ОП – Сливен.
Съдът ДАВА на страните двуседмичен срок за представяне на писмени
бележки и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 29.11.2024 г.
Препис от протокола, след като бъде изготвен, да се изпрати на ОП –
Сливен.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15,20 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4