Решение по дело №163/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 46
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Васил Анастасов
Дело: 20214300200163
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Ловеч , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
в присъствието на прокурора Димитър Тодоров Димитров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно
дело № 20214300200163 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано на 12.04.2021 г. по изпратено ни удостоверение за
признаване и приемане за изпълнение на наложена финансова санкция от ФР
Германия. Изпратено ни е Решение на Районен съд – Золтау № 9 Cs 9201 Js
18374/20 (348/20) от 10.07.2020 г., влязло в сила на 29.09.2020 г. и
приложеното към искането Удостоверение на български език по чл.4 от
Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице Т.В.
Ч..
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума, в размер на 750 евро, която е наложена с
решението за осъждане за престъпление, както и 324,75 евро разноски по
съдебното и административното производство, довели до решението или
общия размер на финансовата санкция е 1 074,75 (хиляда седемдесет и
четири евро и седемдесет и пет евроцента).
При направената справка от Национална база данни „Население”
относно актуалния постоянен и настоящ адрес на лицето ТР. Ч., роден на
1
***** г. в гр.*****, с последен известен адрес по делото: *****, се установиха
пълните данни за самоличност на засегнатото лице - Т.В. Ч. с ЕГН ***** с
постоянен и настоящ адрес : *****.
В съдебното заседание представителят на ОП – Ловеч, зам. окръжният
прокурор Д. поддържа искането за признаване на финансовата санкция.
Засегнатото лице Т.В. Ч., нередовно призован, не се явява, като съдът
дава ход на делото при условията на чл.269, ал.1, т.1, пр.1 –во от НПК. В с.з.
Ч. се представлява от назначения му от съда служебен защитник - адв.
Валерия Генова от АК -Ловеч.
Защитата взема становище, че не следва да бъде признато решението на
издаващата държа ФР **********тъй като счита, че са налице
предпоставките на на чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като от
приложеното по делото удостоверение се установява, че засегнатото лице в
случай на писмено производство в съответствие със законодателството на
издаващата държава не е било уведомено лично или чрез улъпномощен
представител за правото си и срока за обжалване на решението.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното :
Удостоверението е издадено по чл.4 от Рамковото решение 2005/
214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване
на финансови санкции – издадено въз основа на Решение № № 9 Cs 9201 Js
18374/20 (348/20) постановено от Районен съд – Золтау, ФРГ, като същото е
постановено на 10.07.2020 г. и е влязло в законна сила на 29.09.2020 година.
Решението се отнася за деяние, представляващо административно
нарушение изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата, каквото е изискването на чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во
от ЗПИИРКОРНФС, а именно небрежно управление на МПС в нетрезво
състояние, което се санкционира по реда на чл.316, ал.1 и ал.2, във връзка с
чл.69, 69 а, 69 б от Наказателния кодеск (StGВ). За същото според чл.30, ал.2,
т.1, предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост.
Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по
чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на
2
принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Направен е и
превод на решението на български език, от който е видно, че удостоверението
очевидно отговаря на решението, каквото е изискването на чл.35, т.1, предл. 3
от ЗПИИРКОРНФС. Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице
за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение
решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или
привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на
решението недопустимо. Засегнатото лице не е представило доказателства за
пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с
решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не
е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася
за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 1
074,75 евро за извършеното административно нарушение.
Решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на
Р. България или са били извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което
съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава.
Според удостоверението фактическата обстановка касаеща процесното
нарушение е следната :
„ На 21.05.2020 г. около 00 : 10 часа осъденото лице е управлявало
лекотоварен автомобил марка Рено Мастер с регистрационен номер ЕН 7183
КР в гр.Золтау по федерална автомагистрала А7 при посока на движението –
гр.Хановер, въпреки, че поради предходна употреба на алкохол не е било в
състояние да управлява сигурно МПС – то. След като свидетелят М. – Й. е
забелязал няколко значителни грешки при управление на автомобила от
страна на засегнатия, същият е бил подложен на проверка от страна на
полицията на паркинг „Форум Витценбрух“ при 69,6000-ия километър.
3
Съдържанието на алкохол в кръвта му е възлизало на 1,06 промила.“
Засегнатото лице - Т.В. Ч., към момента на извършване на нарушението
е бил пълнолетен, носи административно - наказателна отговорност и
подлежи на административно - наказателно преследване за деянието,
обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение Ч. е бил
уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Решението е постановено от съдебен орган в издаващата държава - Районен
съд – Золтау, ФР **********същото е постановено на 10.07.2020 г. и е влязло
в законна сила на 29.09.2020 година.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума в размер на 750 евро, която е наложена с
решението за осъждане за престъпление, както и 324,75 евро разноски по
съдебното и административното производство, довели до решението или
общия размер на финансовата санкция е 1 074,75 (хиляда седемдесет и
четири евро и седемдесет и пет евроцента).
Официалния курс на еврото към българския лев е фиксиран с Решение
№ 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото
като официалния курс на лева към еврото е 1.95583 лева за 1 /едно/ евро.
Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от
05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 г., като видно от чл.1 на този закон
считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1 000 стари
лева се заменят за нов 1 лев или официалният фиксиран курс на 1 евро е
1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 1 074,75 евро по
официалния фиксиран курс на БНБ е 2 102,03 (две хиляди сто и два лева и три
стотинки).
От така представените доказателства се установява, че представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията,
при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на защитата,
че в конкретния случай от приложеното по делото удостоверение се
установява, че засегнатото лице в случай на писмено производство в
съответствие със законодателството на издаващата държава не е било
4
уведомено лично или чрез улъпномощен представител за правото си и срока
за обжалване на решението. На първо място посоченото от защитата
основание има незадължителен характер. Видно от приложеното по делото
удостоветение (л. 7) е, че издаващият орган потвърждава, че засегнатото лице
е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично
или чрез опълномощен според националния закон представител относно
правото си да обжалва решението както и за сроковете за обжалване, предвид
което съдът не споделя тезата, че са били нарушени правата на Ч..
При този изход на делото на основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС
направените разноски по настоящото производство са за сметка на
българската държава.
Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решениие № Cs 9201 Js 18374/20 (348/20) постановено
от Районен съд – Золтау, ФРГ, като същото е постановено на 10.07.2020 г. и е
влязло в законна сила на 29.09.2020 г., с което българският гражданин Т.В. Ч.
с ЕГН *****, с постоянен и настоящ адрес : *****., е осъден да заплати
административна санкция – „ГЛОБА” в размер на 1 074,75 (хиляда
седемдесет и четири евро и седемдесет и пет евроцента), за извършено
административно нарушение изразяващо се в поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата, равностойни на 2 102,03 (две хиляди сто
и два лева и три стотинки) по курс на Българската народна банка към датата
на влизането на решението в сила - 29.09.2020 година.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция
за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на
решението, Националната агенция за приходите незабавно да уведоми
настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след
5
приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава, както и копие от Уведомлението да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по
настоящото производство са за сметка на българската държава.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд гр. В. Търново, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр.
последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6