Решение по дело №600/2019 на Окръжен съд - Перник

 

 

Р   Е   Ш    Е    Н    И    Е

 №   483/ 19.12.2019год. град Перник

 

В   И М Е Т О   Н  А    Н А  Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 19.11.2019год.  /деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година/ в следния състав:

 

                                                                                    Председател: Рени Ковачка

Членове: Роман Николов       

                                                                                                                                                 Антон Игнатов

                                                                                        

Секретар:  Емилия Павлова                        

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Ковачка въззивно гр.дело № 600 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1266/09.08.2019год., постановено по гр.дело № 08882/2018год. Пернишкият районен съд е признато за установено по отношение на А.И.С. ***, че дължи на „Топлофикация Перник” АД гр.Перник сумата от 905.06лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год. за топлоснабден имот- ап.**, находящ се в ***, както и сумата от 147.45 лева за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2016год. до 27.06.2018год., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-19.07.2018год. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение А.С. е осъдена да заплати на „Топлофикация Перник„ АД гр. Перник сумата от 525лева, направени в заповедното и исково производство.

В срока по чл.256, ал.1 от ГПК решението е обжалвано изцяло от ответницата в първоинстанционното производство, която моли решението да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на  исковата претенция.

         Въззиваемото дружество е подало писмен отговор като по изложени в него доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

         При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира,  че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Пред районния съд е предявен и разгледан иск от „Топлофикация-Перник” АД гр.Перник е правно основание чл.422 от ГПК. Поискано е да бъде установено по отношение на  А.И.С., че дължи на „Топлофикация Перник” АД сумата от 905.06 лева, представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год.  включ. за топлоснабден имот-апартамент № **, в бл.**, находящ се в ***, както и сумата от 147.45 лева лихва за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2016год. до 27.06.2018год., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-19.07.2018год. до окончателното изплащане на сумата.

Писмен отговор не е подаден от ответницата.

Районният съд е уважил така предявения иск изцяло приемайки че ответницата е   „клиент“ на топлинна енергия, че не е заплатила доставената и ползвана в собствения й апартамент топлинна енергия и БГВ, която е начислена и отчетена правилно и е в размер на исковата претенция. Този извод на районния съд не е съобразен с доказателствата по делото и с материалния закон.

 Основателен е довода в жалбата, че жалбоподателката няма качеството „клиент“ на топлинна енергия, поради което и не дължи заплащане на доставената и потребената в апартамент № ** в бл.** на *** топлинна енергия и БГВ.

За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия период топлинна енергия и БГВ в ап. **, в *** ответницата А.С. трябва да има качеството „клиент“ на топлинна енергия. Съгласно чл.153 и параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ /действаща към исковия период/, „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоподаване.

В случая е представена декларация № 6821/21.11.2016год. по чл.14 от ЗМДТ, от която е видно, че трето на спора лице- О. И. Е. е декларирала, че е съсобственик с А. И. А. по наследство на процесния апартамент. Двете, видно от представеното удостоверение изх.№ 2045/26.05.2016год. са наследници на техния починал на *** баща - И.О.В., който е бивш съпруг на ответницата А.И.С.. Последното се установява от представеното по делото и влязло в сила на 27.07.1999год. Решение № 519/08.06.1999год., постановено по гр.дело № 4104/1998год. на ПРС. С него е допуснат развод между А.И. В. и И.О.В. и ползването на семейното им жилище, а именно ап.**, находящо се в *** е предоставено на ответницата  А.С..

При така установеното, настоящият съдебен състав счита, че не е доказано ответницата да е била собственик на топлоснабдения апартамент през процесния период, нито да й е учредено вещно право на ползване върху него, за да има качеството „клиент“ топлинна енергия и оттук-да има задължение да заплаща нейната стойност. Такова задължение същата няма и като ползващ семейното жилище бивш съпруг, доколкото липсват по делото доказателства за сключен между нея и топлопреносното предприятие договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Извод за това не може да се направи единствено и само въз основа на представеното в първоинстанциононото производство извлечение от сметка, от което е видно, че в ищцовото дружество е открита партида на името на ответницата за  плащане на топлоенергия за жилищни нужди на процесния апартамент. Липсват данни въз основа на какви документи същата е открита, респ. няма доказателства за постигнато между ответницата и топлопреносното дружество съгласие за встъпване в облигационна обвързаност и оттук - липсва договор за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент. Само при наличие на такъв договор третото ползващо лице /в случая ползващия бивш съпруг/, а не собственикът, респ. носителят на вещното право на ползване/ ще е титуляр на задължението за заплащане на цената на доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия и в този  смисъл е и възприетото в Тълкувателно решение № 2/2017год. от 17.05.2018год. по т.дело № 2/2017год. на ОСГК. 

Неоснователно се твърди, че предоставеното със съдебното решение ползване на процесния апартамент е прекратено. Ползването на процесния апартамент е предоставено на жалбоподателката на основание чл.56, ал.1, изр. 1 от СК като няма данни то да е  прекратено преди началния момент и през време на исковия период в някои от хипотезите на чл.56, ал.4 от СК и чл.56, ал.6 от СК. Към момента на постановяване на бракоразводното решение децата  на съпрузите са били пълнолетни /видно данните относно ЕГН-тата им в цитираното по-горе удостоверение за наследници/, поради което в случая не сме изправени в хипотеза на прекратяване на ползването с навършване на пълнолетие на децата, както се поддържа от ответницата.

Тъй като ищецът не е доказал по делото, че през процесния период ответницата е била съсобственик на процесния топлоснабден имот, то същата не дължи заплащане цената на потребената топлоенергия и в това си качество, дори и да се приеме хипотетично че имотът е бил съпружеска имуществена общност. Предвид на това, предявеният против ответницата  установителен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Приемайки противното, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново за отхвърляне на иска.

Предвид изхода на спора и направеното в тази връзка искане, въззиваемото   дружество следва да заплати на жалбоподателката направените в исковото и във въззивното производство разноски. В производството пред районния съд А.С. е представлявана от адвокат, на когото, видно от представения договор за правна защита и съдействие, е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, а във въззивното производство е направила разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса за обжалване в размер на 25лева, които следва да й бъдат присъдени.               

В горния смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

 

Р       Е       Ш          И :

 

 ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1266/09.08.2019год., постановено по гр.дело № 08882/2018год. по описа на Пернишкия районен съд  и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник с ЕИК ********* с адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“ иск за признаване за установено по отношение на А.И.С. с ЕГН ********** ***, че  дължи на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник сумата от 905.06лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016год. до 30.04.2017год. за топлоснабден имот- ап.**, находящ се в ***,  както и сумата от 147.45 лева за забава на месечни плащания за периода от 10.07.2016год. до 27.06.2018год., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-19.07.2018год. до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „Топлофикация Перник„ АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на А.И.С. с ЕГН ********** ***  сумата от 325 лева, разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр.д№ 05050/2018год. по описа на Пернишкия районен съд.  

 

Председател:                                                  Членове: