Р Е Ш Е Н И Е
№ 1845
гр. Пловдив, 14 октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в
публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Петя
Добрева, като разгледа докладваното
от съдия Стоянов адм. дело № 2303 по
описа на съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27 Закон
за общинската собственост/ЗОС/.
Образувано е по постъпила жалба на С.А.К.,
ЕГН ********** *** срещу заповед № 21ОА-2091/30.07.2021 г. на кмета на
община-Пловдив, с която се отчуждава 2/3 ид. Част от сграда с идентификатор 56784.530.300.2 по
кадастралната карта и каластралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-48/03. 06.2009 г. на
Изпълнителния директор на AГКК, с адрес на сградата: гр. Пловдив, ул. „***"
№ 25, застроена площ 124 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: селскостопанска, която сграда съгласно действащия регулационен план на кв. „***“ - север, одобрен
със Заповед № 450/15.06.1981 г., попада в уличната регулация на ул. ***, гр. П.
срещу
определено парично обезщетение в размер на 51 571,33 лева.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед, поради изтичане на срока предвиден в чл. 208 ЗУТ. Оспорва се и размерът на определеното парично
обезщетение за имота, тъй като същото не отговаря на изискването за
равностойност и не отчита характеристиките на имота. Не било съобразено
конкретното предназначение на имота и начинът му на трайно ползване. Иска се
отмяна на заповедта респ. изменението й в част на определеното обезщетение,
което да се увеличи съгласно действителната пазарна стойност на имота. Подробни съображения
са направени в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
Ответникът – кмет на община Пловдив, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Т.и юрисконсулт А. , поддържат становище за
неоснователността на жалбата. Твърди се, че размерът на обезщетението е
законосъобразно определен. Подробни съображения са изложени в писмено становище,
приложено по делото. Претендира
са присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.
Заинтересованите
страни С. И.К. и Н.А.К. твърдят, че жалбата е основателна.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от адресат на оспорената заповед, който е пряко
засегнат от действието на акта, доколкото с нея се разпорежда отчуждаване на
негов имот и изплащане на обезщетение.
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима,
а разгледана по същество е частично основателна предвид следното:
Съдът
въз основа на приложените по делото писмени доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
С
процесната Заповед № 21 ОА 2091/30.07.2021 г. на кмета на община-Пловдив се
отчуждава 2/3 ид. Част от сграда с идентификатор 56784.530.300.2 по кадастралната карта и каластралните регистри на гр. Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-48/03. 06.2009 г. на Изпълнителния директор на AГКК, с адрес на сградата: гр. П., ул. „***"
№ 25, застроена площ 124 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска, която сграда съгласно действащия регулационен
план на кв. „***“ - север, одобрен със Заповед № 450/15.06.1981 г., попада в
уличната регулация на ул. ***, гр. П.. В точка 2 от диспозитива
на заповедта е определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания
поземления имот, описан в т. 1, съобразно разпоредбите на чл.
22 от ЗОС и § 1
от ДР на ЗОС, в размер
на 51 571,33 лв., което обезщетенеие е разпределено между следните лица: С.И.К. в размер на 25 785,66 лв.; Н.А.К.- в размер на 12 892,83
лв. и С. Аганасов К.- в размер на 12 892,83 лв.
Съгласно Заповед № ОА-1831/26.10.1992 г. на Община
Пловдив и удостоверение на наследници изх. №15727от 30,11,2020 г., издадено от Община
Пловдив, Район „Южен", собственици на 2/3 ид. части от сграда с
идентификатор 56784.530.300.2 са С.И.К.-1/3
ид. Част, Н.А.К. -1/6 ид. Част и С.А.К. *** - 1/3 ид. Част.
С обжалваната заповед кметът на община-Пловдив
на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 8, вр. с ал. 2 от ЗМСМА и чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС е наредил отчуждаване на 2/3 ид. Част
от сграда с идентификатор 56784.530.300.2 по
кадастралната карта и каластралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № РД-18-48/03. 06.2009 г. на Изпълнителния директор на AГКК, с адрес
на сградата: гр. П., ул. „***“ № 25, застроена площ 124 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска която сграда съгласно действащия регулационен план на кв. „***“ - север, одобрен
със Заповед № 450/15.06.1981 г., попада в уличната регулация на ул. ***, гр.
Пловдив. Отчуждителното
производство по чл. 21, ал. 1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето
на оценка на предвидения за отчуждаване имот по реда на чл. 22, ал. 3 ЗОС на оценител, отговарящ на
изискванията на Закона за независимите оценители, видно от декларацията по чл. 21 ЗНО. Определеното от последния
равностойно парично обезщетение, за целия имот, е в размер на 77 357 лв.
или 51 571,33 лв. за 2/3 ид. Част от имота. При определяне на
обезщетението е ползвана информация от СВ-Пловдив за сделки, сключени за
периода 12 месеца преди възлагането на оценката.
Видно
от приетата по делото административна преписка по издаването на оспорения акт,
стойността на дължимото се за отчуждаването на имота парично обезщетение е
определено въз основа на оценка на ****ЕООД с независим оценител инж. С. Ж..
Въз основа на извършения анализ оценителят е дал заключение, че равностойното
парично обезщетение по реда на чл. 22 от ЗОС във връзка с § 1 от ДР на ЗОС за отчуждавания имот възлиза на на
77 357 лв. за целия или 51 571,33 лв. за 2/3 ид. Част от имота извод,
който административният орган е възприел и в оспорваната заповед. Въз основа на
тази оценка Кметът на община Пловдив е издал и процесната заповед.
В
съдебното производство беше прието заключение по съдебно-оценителна експертиза
с експерт А.З..
Съдебно-оценителна
експертиза на в. л. З. в табличен вид са взети предвид пазарни аналози, сходни,
според вещото лице, с предмета на отчуждаване, посочен в обжалваната заповед.
Размерът на обезщетението е определен в съответствие с предназначението на имота,
въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания. Получена е средна цена от 463,89 лв. на кв. м. В
заключението вещото лице приема, че равностойното парично обезщетение за 2/3 ид.
Части от сграда с идентификатор 56784.530.300.2 е 55 493,20 лева.
Общински съвет - Пловдив с решение № 50, взето с
протокол № 4 от 02.03.2021 г. приел Годишната програма на община Пловдив за
управление и разпореждане с имоти, общинска собственост за 2021 г., видно от
която в раздел IV.1. „Отчуждаване на имоти”. под № 12 е включена ул. „***“, в
участъка от ул. „Македония” до ул. „Кукленско
шосе ” по плана на кв. ***- север.
Съдът
от правна страна следва да изложи следното:
Процесната
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в
предвидената от закона форма. По делото е приета заповед № 21ОА-1247 от
25.05.2021 г. на кмета на община-Пловдив, с която са делегирани правомощия на В.
Р. -зам. кмет "Финанси и стопански дейности" да изпълнява функциите
на кмета на община-Пловдив за периода от 25.05.2021 г. до завръщане на
титуляра. За периода на отсъствие на зам. Кмета Р., в посочения по-горе период,
функциите на кмета на община-Пловдив са делегирани на Т. Ч. - зам. кмет
„Транспорт“. Същата е постановена при спазване на императивната разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗОС за равностойно парично обезщетение,
определено съгласно изискванията на чл. 22, ал. 5 и ал. 8 от ЗОС. Съдът установи, че административното
производство е проведено по реда на Глава III от Закона за общинската
собственост. С
оспорената заповед кметът на Община Пловдив е упражнил правомощието си по чл. 25, ал. 2 от ЗОС да издаде заповед за отчуждаване на
недвижим имот във връзка с реализацията на обект - публична общинска
собственост, а именно: „реконструкция на ул. *** в участъка от транспортен
възел „****“ до бул. „****“. В обжалвания административен акт е посочено
основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението на
имота, неговият собственик, размера на обезщетението и датата, на която започва
изплащането му по сметката на правоимащото лице. Преди издаването на
административния акт предстоящото отчуждаване е било обявено съгласно
изискванията на чл. 25 от ЗОС, чрез публикации в два централни
("Труд" и "24 часа") и един местен ежедневник ("Марица"),
на таблото за обяви в сградата на общината и на интернет-страницата на
общината.
Относно
материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното:
Съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗОС, имоти - собственост на физически или
на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на
общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на
влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти-
публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план,
предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска
собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на
предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон,
след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
В
разглеждания случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила ПУП-ПР,
чиито предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна
собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин,
поради което е налице и материалното основание за нареденото с оспорената
заповед отчуждаване, като по този въпрос липсва заявен спор.
Спорният
по делото въпрос касае дали е спазен срока посочен в чл. 208 ЗУТ и размера на
определеното за отчуждавания имот обезщетение.
Като основание за извършване на процедурата по отчуждаване на процесния
имот в оспорената заповед е посочено, а и не се установи друго по делото,
регулационен план на кв. „***"- север, одобрен със Заповед № 450 от 15.06.1981 г. за кв. 27 за
реализиране на обект - публична общинска собственост -„Реконструкция на ул. „***"
в участъка от транспортен възел „***“ до бул. „***“, като липсват данни
съответно за последващи изменения на ПУП - плана за регулация на кв. 27 по
плана на кв. „***"- север.
Съгласно
разпоредбата на чл. 208, ал. 1
от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и
ЗОС за израждане на обекти – публична държавна или публична общинска
собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в
сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и
общините, от влизане в сила на плановете. Освен това според § 70 от Преходните и заключителни
разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на
територията (ДВ, бр. 61 от 27.07.2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) сроковете по
чл. 208 за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени
по действащите към датата на влизане в сила на закона подробни устройствени
планове, за изграждане на обекти-публична държавна или публична общинска
собственост, текат от 31 март 2001 г. Съгласно Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС –
ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и изтичането им преклудира възможността за
отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е
наредил отчуждаването на имот след изтичането на 10 - годишния преклузивен срок
от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица –
публична общинска собственост и след като е преклудирана възможността за отчуждаването
на имота по реда на ЗОС.
Съобразно
обаче разпоредбата на чл. 208,
ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ, отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете
по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план
на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в
сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот.
Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако
между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното
производство. Очевидно, приетата след тълкувателното решение правна норма,
допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане
на сроковете по чл. 208,
ал. 1 от ЗУТ. Поради това оспорената заповед съответства на закона.
Доколкото по делото липсват данни, че оспорващият е инициирал процедура за
изменение на ПУП, съдът приема, че липсва основание за спиране на
производството по отчуждаване.
Общинска
собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл. 3, ал. 2 от ЗОС са публична общинска собственост.
Отчуждителното производството е осъществено за задоволяване на общински нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила
подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична
общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени
в чл. 21, ал. 1 от ЗОС.
При
издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно
изискванията на ЗОС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона
действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по
отчуждаване. Заповедта е съобразена и с целта на закона и с принципа, че
задоволяването на обществения интерес следва да бъде съчетано с получаването от
собственика на отчуждения имот на равностойно обезщетение за отнетата
собственост, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС.
Изслушаната
по делото експертиза изготвена от вещото лице З. е дала оценка на процесната
сграда малко по-висока от определената от административния орган. В
заключението на вещото лице са съобразени извършените подобрения в имота. В този смисъл оценката определена от вещото
лице А.З. за 2/3 ид. Части от сградата с идентификатор 56784.530.300.2 е 55 493,20 лева съответства в пълна степен на изискването
по чл. 22, ал. 5 от ЗОС равностойното парично обезщетение да
се определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на
имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план.
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед в частта на
определеното обезщетение за процесната сграда на С.А.К. е постановена в
нарушение на закона, което налага изменението й, като се определи равностойно
парично обезщетение в размер на 13873,30 лева.
С
оглед уважаването на жалбата на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Пловдив следва да заплати на
оспорващия направените по делото разноски. На възстановяване подлежат
разноските за депозит за експертиза в размер на 300 лв., за държавна такса в
размер на 10 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. Предвид
изложеното Община Пловдив следва да заплати на жалбоподателя сумата от общо
1210 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, IX състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед №
21ОА-2091/30.07.2021 г. на кмета на община- Пловдив, с която се отчуждава 2/3
ид. Част от сграда с идентификатор 56784.530.300.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на AГКК, с адрес на сградата: гр. Пловдив, ул. „***"
№ 25, застроена площ 124 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: селскостопанска, която сграда съгласно действащия регулационен план на кв. „***“ - север, одобрен
със Заповед № 450/15.06.1981 г., попада в уличната регулация на ул. ***, гр.
Пловдив в
частта, засягаща определеното равностойно парично обезщетение на С.А.К., като
УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 12 892,83 лв. на 13873,30 лева (тринадесет
хиляди осемстотин седемдесет и три лева и тридесет стотинки) за С.А.К., ЕГН **********
собственик на 1/6 идеална част.
ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на С.А.К., ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в размер 1210 (хиляда двеста и десет) лева.
Решението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: