и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 116/23.09.2008 г., постановена по НОХД №179/2008 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Димитър Митков Губаков за виновен в това, че на 22.05.2008 г. в гр.Момчилград, отнел чужда движима вещ – ъглошлайф „Райдер” – Ф230М-14, на стойност 106 лв. от владението на Фидан Хубенов Пишнов от гр.Момчилград, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата представлява опасен рецидив, поради което на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на РС-Момчилград, направените по делото разноски в размер на 48.60 лв. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Димитър Губаков, в която се твърди, че така наложеното наказание е несправедливо по следните съображения. Деянието, което било преценено като престъпно от МРС, макар и формално и да осъществявало признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не било обществено опасно или неговата обществена опасност била явно незначителна, в контекста на разпоредбата по чл.9, ал.2 от НК - обстоятелство, неотчетено от първоинстанционния съд и рефлектиращо негативно върху атакувания съдебен акт, конфронтирайки го с материалния закон. При определяне размера на наказанието, първоинстанционният съд се отклонил от задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл.54, ал.1 НК, неправилно преценявайки степента на обществената опасност на деянието, подбудите за извършването му и баланса между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, с което бил постановен един неправилен съдебен акт. Все в тази връзка, счита, че МРС неправилно е преценил и личността на дееца, с оглед на обременеността му със задълженията му към децата Ердинч Мукаттес Джевджет на 6 години с ЕГН **********, Мехрибан Мукаттес Джевджет на 4 години,с ЕГН **********, Василка Мукаттес Хасан на 2 години с ЕГН **********, Хатидже Мукаттес Хасан на 4 месеца с ЕГН 0846062, на които в актовете за раждане било отразено, че бащата е неизвестен, но това били негови деца, макар и не припознати, родени от жената Мукаттес Джевджет Хасан, от Момчилград, с която подсъдимият живеел на съпружески начала без граждански брак, нуждаещи се от перманентни грижи, при което ефективното изтърпяване на наложеното му наказание щяло да ги лиши, при това за един продължителен период от време от неговите непосредствени грижи и материална поддръжка - обстоятелство, което щяло да доведе до трудно предвидими негативни за тях последици. Моли да бъде намален размера на наложеното му от първоинстанционния съд наказание. Представя 4 броя удостоверения за раждане на посочените по-горе деца и епикриза на детето Хатидже Хасан. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.Карамитрев, поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали в съдебно заседание, моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. За извършеното от подсъдимия деяние по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29 от НК се предвиждало наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 до 10 години. С оглед проведеното пред първата инстанция съкратено съдебно следствие, съдът приложил служебно разпоредбата на чл.55 от НК и наложил наказание от 11 месеца „лишаване от свобода”, т.е. под определения от закона минимум. Счита, че не са налице други обстоятелства, които да водят до необходимост от намаляване на така определеното наказание, което е справедливо и ще изпълни целите на генералната и специалната превенция. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира: Жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства, които подкрепят направеното пред първоинстанционния съд, по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнание на подсъдимия, както и събраните такива на въззивното съдебно следствие, се установява следната фактическа обстановка: На 22.05.2008 г. около 13.30 ч., подс.Димитър Митков Губаков купил от павилион, намиращ се на ж.п. гара Момчилград, 3 бутилки бира, изпил ги до сградата на Бюрото по труда, след което решил да търси отпадъчно желязо. Тръгнал по ул.”П.Войвода” и влезнал в първия вход от страна на улицата в коридора на избените ´омещения на бл.16. Подсъдимият видял, че вратата на едно от мазетата, вляво от входа, не е укрепена, като една от халките, за които бил хванат катинара, не бил добре забит в дървената рамка. Подс.Губаков завъртял халката на касата, при което се получил отвор и макар катинара да останал в заключено положение, вратата се отворила, като подсъдимият откачил с ръка катинара от халката и влезнал в мазето, собственост на св.Фидан Хубенов Пишнов от гр.Момчилград. Вляво от вратата имало зелен дървен сандък, който бил заключен, но подс.Губаков го отворил и взел отвътре ъглошлайф „Райдер” – Ф230М-14, с червен кожух, поставил го в черна найлонова торба и излязъл от мазето. Закачил халката на катинара, както била преди да влезе в мазето и напуснал блока. До контейнера на съседен блок намерил найлонов чувал, поставил в него черната найлонова торба с ъглошлайфа, сложил отгоре една блуза, за да прикрие какво носи и отишъл до пункта за изкупуване на вторични суровини до стадиона в гр.Момчилград – „Феникс-ІІІ” ЕООД, гр.Кърджали. Подсъдимият предложил на св.Харалампи Димов – Началник склад към цитираната фирма ъглошлайфа, като обяснил, че същият е негов и съответно получил за него сумата от 20 лева. Св.Харалампи Димов предал на разследващите органи продадения му от подс.Губаков ъглошлайф „Райдер” – Ф230М-14, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. По-късно отнетата вещ с разписка е върната на собственика й – св.Пишнов. От заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза, се установява, че стойността на отнетия ъглошлайф „Райдер”- Ф-230М-14, възлиза на 106.40 лева. Така приетите и в обвинителния акт обстоятелства, съдът приема за установени на база направените по реда на проведеното съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция самопризнания на подсъдимия Губаков, които от своя страна изцяло се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е извършил кражбата, за която е предаден на съд и признат за виновен. Видно от приложената справка за съдимост Димитър Губаков е осъждан общо с 10 присъди, като всички осъждания са за извършени кражби. От значение за квалификацията на разглежданото деяние са осъжданията му с присъди по НОХД №225/2003 г. на РС-Момчилград, в сила от 29.01.2004 г. и присъда по НОХД №13/2004 г. на РС-Момчилград, в сила от 25.03.2004 г., като престъпленията по тези две присъди са били извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25 във вр. с чл.23 от НК, поради което е определено за изтърпяване едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно „лишаване от свобода” за срок от три месеца, т.е. следва да се приеме, че за тези две присъди е налице едно осъждане. Подс.Губаково е осъден и с присъда по НОХД №54/2004 г. по описа на РС-Момчилград, в сила от 10.05.2004 г., по която му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година. Отново в условията на реална съвкупност, но от значение за квалификацията на процесното деяние са и присъдите по НОХД №89/2006 г. по описа на МРС, в сила от 03.07.2006 г. и определение, имащо характер на присъда по НОХД № 196/2007 г. по описа на МРС, в сила от 20.11.2007 г., като по двете присъди му е определено едно общо наказание, по-тежкото измежду двете, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година. Или, за тези две присъди отново следва да се приеме, че е налице едно осъждане. Описаната престъпна деятелност на подсъдимия налага извода, че процесната кражба е извършена в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като Губаков е бил осъждан повече от два пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е било отложено по чл.66 от НК. С оглед изложеното, извършеното от подсъдимия деяние осъществява признаците на престъплението кражба, представляваща опасен рецидив, като същата правилно е квалифицирана като съставомерна по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят Димитър Губаков е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. Неоснователно е голословното искане във въззивната жалба, че в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като деяние макар и формално да осъществявало признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не било обществено опасно или неговата обществена опасност била явно незначителна. Описаната кражба не е, нито малозначителна, нито обществената й опасност е явно незначителна. Тя с нищо не се отличава като обществена опасност от типичните престъпления от този вид. Единственото обстоятелство, което намалява обществената опасност на деянието е ниската стойност на открадната вещ – 106.40 лв, което обстоятелство, следва да се вземе предвид при определяне на размера на наказанието съгласно нормата на чл.54 от НК, и което обаче само по себе си не води до наличието на предпоставките по чл.9, ал.2 от НК. При преценката на вида и размера на наказанието на подсъдимия, първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК е определил наказание при условията на чл.55 от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца. За кражба по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода” от две до десет години, като с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, така определения размер от 11 месеца се явява към средния такъв. Макар първоинстанционният съд да не е обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на кражбата, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, то този размер напълно съответства на конкретно извършеното от подсъдимия деяние по следните съображения: Обществената опасност на деянието е ниска, с оглед ниската стойност на отнетата вещ; обществената опасност на дееца е висока, предвид многобройните му предходни осъждания, при това всички за престъпление кражба и лошите характеристични данни. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направените самопризнания от подсъдимия, съдействието му при разкриване на обективната истина по делото, тежкото му имотно състояние, както и обстоятелството, че се грижи за децата на жената, с която живее на съпружески начала. Преценката на всички изброени обстоятелства налагат извод за определяне на наказание при незначителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и определеното наказание от 11 месеца „лишаване от свобода” се явява напълно справедливо и съразмерно на извършената от подсъдимия кражба, както и би оказало възпитателно и възпиращо въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото, т.е. би изпълнило целите на личната и генералната превенция на закона. Не са налице предпоставки, които да налагат проява на по-голямо снизхождение. Описаните осъждания на наказание „лишаване от свобода”, което подсъдимият нееднократно е изтърпявал, явно не са постигнали целта си да поправят и превъзпитат осъдения, поради което е наложително той да бъде изолиран отново от обществото за един немалък период от време, а именно 11 месеца, през който за пореден път да преосмисли поведението си. Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, поради наличието на формални пречки за приложение института на условното осъждане - предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, а и преди всичко за поправянето му. Първоначалния режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде “строг” на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН, така както е постановил и решаващия съд. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Момчилградския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 116/23.09.2008 г., постановена по НОХД № 179/2008 г. от Момчилградския районен съд. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 116/23.09.2008 г., постановена по НОХД № 179/2008 от Момчилградския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2.
|