Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 03.09.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9665 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №55753 от 05.03.2019г.,
постановено по гр.дело №49227/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав, е
осъдена С.О.да заплати на З.”Б.В.И.Г.” АД на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ
във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 1352.04
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско стандарт” във връзка с щета №470417181807507 за вреди,
причинени на автомобил с рег.№*******, след попадането му в необезопасена и
несигнализирана на общински път дупка, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 25.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 22.20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 28.05.2018г. до 24.07.2018г., както
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 585.00 лв., направени разноски по
делото.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника - С.О.,
чрез юрисконсулт Я.П., с която се обжалва изцяло решение №55753 от 05.03.2019г.,
постановено по гр.дело №49227/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав,
като са инвокирани доводи за неправилност, незаконосъобразност на съдебния акт,
постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно
СРС е приел, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” между ищеца и собственика
на увредения лек автомобил, без за установяването на този факт да са
представени по делото годни доказателства. Поддържа се, че представената по
делото застрахователна полица не е подписана от страните, предвид на което се
налага извода, че липсват доказателства за валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил. Твърди се, че неправилно СРС е приел за
доказано, че щетите по процесния автомобил са вследствие на преминаване през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, част от общинската пътна мрежа, както и не е изяснен по безспорен начин механизма на ПТП. Сочи
се, че за тези обстоятелства представеният протокол за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила, тъй като е съставен от служител на КАТ-СДВР,
който не е бил пряк очевидец на настъпилото ПТП. В тази връзка се излага се, че по делото не е
установен по категоричен начин механизма за настъпилото ПТП и
причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и причинените щети, предвид
на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Излага се още, че
по делото не са събрани доказателства относно факта с каква скорост се е движил
водачът на увредения автомобил, съответно дали същата е съобразена с пътните
условия, респективно дали е могъл да предотврати процесното ПТП. Твърди се още,
че първоинстанционният съд не е взел предвид фактът, че застрахователното
обезщетение е изплатено в нарушение на застрахователния договор, налице са
нарушения на изискванията за изплащане на застрахователно обезщетение,
предвидени в Общите условия към сключения застрахователен договор. Поддържа се
още, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава върху
претендираната главница е неоснователен, тъй като липсват доказателства
застрахователят да е поканил ответника да възстанови платеното застрахователно
обезщетение. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - З.”Б.В.И.Г.” АД, чрез
адв.А.П., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност
на постъпилата въззивна жалба. Изложени са доводи, че в резултат на съвкупната
преценка на всички събрани по делото доказателства и при правилно тълкуване и
прилагане на материалния закон е обоснован крайният извод на първоинстанционния
съд относно фактите и обстоятелствата, обуславящи механизма на ПТП и наличието
на пряка причинна връзка между него и настъпилите вреди, съответно за наличието
на основание в закона за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300.00 лв., съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са
от З.”Б.В.И.Г.”
АД *** условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявените от З.”Б.В.И.Г.” АД *** условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр.
с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност
на предявените искове с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410,
ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на
вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение. В случая регресното право срещу ответника
/въззивник/ се основава на чл.49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на
възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена
работа.
Видно от законовата разпоредба
предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Неоснователен е доводът на
въззивника, че няма събрани доказателства за валидно сключен застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил. Противно
на поддържаното във въззивната жалба по делото е представена в оригинал
подписана от страните застрахователна полица №4704170240000517/06.02.2017г.,
съдържаща всички изискуеми реквизити, предвидени в КЗ, предвид на което се
налага извода, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка “Каско стандарт” по отношение на увредения лек
автомобил, с рег.№*******,
към момента
на настъпване на процесното ПТП – 08.02.2018г., при което застрахованият лек
автомобил е попаднал в несигнализирана
и необезопасена дупка на пътното платно на ул.“Суходолска“ в гр.София, движейки
се след ул.“Кубан“ в посока от ул.“Околовръстен път“ към бул.“Александър
Стамболийски“, за който път не се спори от доказателствата, че представлява
част от общинската пътна мрежа, като в резултат на това са причинени увреждания
на лекия автомобил. Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства,
че за претърпените вреди ищецът е заплатил на собственика на автомобила
застрахователно обезщетение в размер на 1352.03 лв., като за факта,
удостоверяващ извършеното плащане е приет като доказателство по делото платежно
нареждане за кредитен превод. Следователно съгласно чл.410, ал.1, т.2
от КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от
процесното ПТП.
Неоснователно
е възражението
на жалбоподателя за недоказаност на обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило вследствие на преминаване на застрахования автомобил през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на общински път. Това
обстоятелство се доказва от представен протокол за ПТП №1696072 от 08.02.2018г.,
който представлява официален документ, съставен след оглед на място от
длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му и по установените в
закона ред и форма /съобразно Наредба №І- 167/24.10.2002г./ Действително, съобразно
чл.179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично
възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът
е съставен от полицейски служител след
посещение на място в деня на инцидента, т. е. служителят лично е
установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на
ситуацията, а не се е доверил само на разказа на водача. Отразените в протокола
обстоятелства са потвърдени от констатациите на вещото лице в приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, в която изрично е посочено, че
причинените щети по лек автомобил, марка “Киа Сеед“, с рег.№*******, могат да се получат при преминаване през
дупка, намираща се на пътното платно. Следователно с оглед събраните
доказателства съдът намира за установен по делото механизма на ПТП, който
отговаря на описанието в протокола, като от заключение на изслушаната по делото
САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на
автомобила. В случая след като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен след
извършен от съставителя му оглед на мястото на произшествието и съставлява
доказателство за възприетите от длъжностното лице факти и направените пред него
изявления и действия, то в доказателствената тежест на ответника е било
установяването на различна фактическа обстановка, като напр. липсата на необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно в участъка, в който е настъпило
процесното произшествие, или изпълнение на задължението му за поставяне на
предупредителни пътни знаци за обозначаването на съществуващото препятствие на
пътното платно. Доказателства в горния смисъл не са ангажирани от
въззивника-ответник до приключване на устните състезания пред първата
инстанция. Наред с това съдът намира да посочи, че даденото от вещото лице по САТЕ
заключение, установяващо причинна връзка между описаното в протокола ПТП и
настъпилите щети, не е оспорено от ответника по надлежния за това ред в закона.
На следващо място неоснователен
се явява релевирания във въззивната жалба довод, че по делото не са събрани
доказателства относно факта с каква скорост се е движил водачът на лекия
автомобил, била ли е същата съобразена с пътните условия, съответно би ли могъл
да предотврати настъпването на процесното ПТП. В доказателствена тежест на
въззивника-ответник е да ангажира доказателства в горния смисъл с оглед твърдените
от него факти, което не е сторено до приключване на устните състезания по
делото пред първата инстанция. При това положение настоящият състав намира за
недоказано твърдяното противоправно поведение на водача, както и наличието на
принос от същия за настъпилото ПТП.
В случая и с оглед на
представените по делото доказателства, неоспорени от въззивника-ответник в хода
на производството пред първата инстанция, настоящият въззивен състав приема, че
по делото е установено по несъмнен начин, че вредите са настъпили на посочения
в исковата молба пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа, поради
което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на
въззивника-ответник. Правилни и законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд по повод факта, че на база събраните по делото
доказателства безспорно се доказва, че въззивника-ответник е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск. С оглед установеното в случая
настъпване на вреди по застрахования при ищеца автомобил вследствие на
преминаване му през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, е
установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната
административна структура да поддържа и стопанисва процесния пътен участък /чл.31
във вр. чл.19, ал.1, т.2 във вр. с чл.8, ал.3 от ЗП/, от което са причинени вредите по автомобила. Налице е
следователно противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността
на ответника- възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД, като съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.
При така изложените съображения претенцията на ищеца по чл.410, ал.1, т.2
от КЗ вр. чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на увреден
лек автомобил по застраховка „Каско стандарт“ настоящият съд приема че е доказана
по основание.
С оглед изготвеното по делото заключение на САТЕ относно действителния
размер на причинените вреди правилно първоинстанционният съд е уважил
предявения иск в пълния му предявен размер, кредитирайки приетото по делото
заключение като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните по
делото.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
въззивният съд изцяло препраща към изложените от СРС мотиви, които счита за
законосъобразни, обосновани при правилна преценка на събраните доказателства – регресна
покана, получена от въззивника-ответник, и правилно приложение на материалния
закон.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и за разноските като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с
чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 300.00 лв., представляваща направени разноски
за платено адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за реално сторени такива.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №55753 от 05.03.2019г., постановено по гр.дело №49227/2018г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 88-ми състав.
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес: гр.София, ул.”*******; да заплати на З.”Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***; на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста лева/, направени разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./