ПРИСЪДА

№ 20

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Днес, 02.07.2020 година, в град София, Съдебна палата, етаж 4, зала № 18, в открито съдебно заседание, Софийският военен съд в състав:

                  

        

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: полковник Ванко Ангелов

                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.лейтенант С.Д.                                                                                       2.сержант Б.И.

      

                                                     

при секретар Начева и с участието на старши лейтенант Матев – прокурор при ВОП – град София, разгледа НОХД № 91/2019 година по описа на СВС, образувано по обвинителен акт срещу подсъдимия бивш редник Г.С.А. *** хх, за извършване на престъпления по чл.234 ал.1 от НК и по чл. 339 ал.1 от НК.

На основание чл.301, чл. 303 и чл.305 от НПК съдът

 

 

                                   П Р И С Ъ Д И

 

 

Признава подсъдимия ххх Г.С.А. *** ххх, роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с постоянен адрес:***, лична карта № ххх, издадена от МВР – град ххх на ххх година, ЕГН **********,

 

 

за  ВИНОВЕН в това, че

 

 

на 22.04.2019 година, в град Плевен, във вилния си имот в местността „Табакова чешма”, в пристройката на вилата си, под седалка на ъглов диван, държал акцизни стоки - 410 кутии  с 8200 къса цигари марка „L◊D” на стойност 3075 лева и 6 кутии  с 120 къса цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, които по смисъла на чл. 2 т. 2 от ЗАДС са тютюневи изделия и подлежат на облагане с акциз и са били без бандерол, когато такъв се изисква по закон съгласно чл. 28 ал. 1 от ЗТТСИ, който гласи: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС“ и съгласно чл.64 ал.4 от ЗАДС, който гласи: „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”, всички акцизни стоки на стойност ОБЩО 3120 лева и случаят е немаловажен,  поради което и на основание  чл. 234 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК го осъжда на 1 /една/ година лишаване от свобода, глоба 3120 /три хиляди сто и двадесет/ лева и с лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК да упражнява професия и дейност, свързани с разпространяване и държане на акцизни стоки,  за срок от 4 /четири/ години.

 

Признава подсъдимия ххх Г.С.А. *** ххх, с установена по делото самоличност,

 

 

за  ВИНОВЕН в това, че

 

 

на 22.04.2019 година, в град Плевен, във вилния си имот в местността „Табакова чешма”, в пристройката на вилата си, под седалка на ъглов диван, държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 12-ти калибър едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “GULSAN” TS870 SOK ½ seri № 1467 и 4 бр. патрони, 12-ти калибър, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК го осъжда на 2 /две/ години лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.1, ал.2 и ал.3 от НК, тъй като подсъдимият е извършил две отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и му се определи наказание за всяко престъпление отделно, съдът му налага едно общо наказание, а именно  най-тежкото от тях от 2 /две/ години лишаване от свобода и присъединява наказанията  глоба 3120 /три хиляди сто и двадесет/ лева и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК да упражнява професия и дейност, свързани с разпространяване и държане на акцизни стоки,  за срок от 4 /четири/ години.

На основание чл. 66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното му общо наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 5/пет/ години.

На основание чл.234 ал.5 от НК предмета на престъплението по чл.234 ал.1 от НК - 410 кутии  с 8200 къса цигари марка „L◊D” на стойност 3075 лева и 6 кутии  с 120 къса цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, се отнема в полза на държавата.

         На основание чл.53 ал.2 б.“а“ предмета на престъплението по чл.339 ал.1 от НК - 12-ти калибър едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “GULSAN” TS870 SOK ½ seri № 1467 и 4 бр. патрони, 12-ти калибър, без да има за това надлежно разрешение, притежаването на които е забранено, се отнема в полза на държавата.

На основание чл.189 от НПК осъжда подсъдимия  да заплати в полза на държавата по сметка на РС „ВП“ – град ххх разноските в досъдебното производство по делото в размер на  589.06 /петстотин осемдесет и девет и 06 ст./ лева, к

акто и 5.00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.189 от НПК осъжда подсъдимия  да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в сметка на СВС съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 1048.68 /хиляда четиридесет и осем и 0.68 ст. / лева, к

акто и 5.00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.

Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана в 15-десетдневен срок пред Военно-Апелативен съд – град София.

                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 

 

 

 

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 20/02.07.2020 ГОДИНА ПО НОХД № 91/2019 ГОДИНА ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ВОЕНЕН СЪД.

 

Съставът на Софийския военен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият бивш редник Г. С. А. от в.ф. хххх е роден на хххх година в град хххх, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с постоянен адрес: хххх, лична карта № хххх на хххх година, ЕГН хххх.

В служебната характеристика на подсъдимия А. е посочено, че във ВФ хххх е на длъжност „старши акумулаторист“ в авторемонтна работилница. Същият редник 3-ти клас, завършил е вечерно средно образувание през 1998 г. Приет е на военна служба в БА на 07.04.2003 г. със заповед № хххх на началника на учебна база „Хр. Ботев“, а от хххх г. е назначен на длъжността си във военното формирование. Изпълнява задълженията си в пълна степен. Не са констатирани слабости в работата му, тъй като притежава необходимите професионални знания и умения. Стриктно спазва изпълнението на поставените му задачи. По характер е тих, скромен и не е конфликтна личност. Не са констатирани случаи да употребява наркотични и упойващи вещества. Няма дисциплинарни наказания.

Подсъдимият от 2006 г. е женен и има едно дете – момче на 14 години. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. 

По инкриминирания случай наказателното производство се развило както следва:

Прокурорска преписка № 575/2019 г. /досъдебно производство № 31-р.п./2019 г./ по описа на ВОП – град София, е образувана по обвинението срещу редник Г. С. А. от военно формирование хххх, за престъпления  по чл.234 ал.1 и по чл. 339 ал.1 от НК.

Досъдебното производство е започнало с писмено уведомление от 22.04.2019 година. Военно разследващият полицай м-р С. уведомява ВОП – град София, че на 22.04.2019 г. в гр. Плевен, в качеството си на разследващ орган при РС „ВП“ – гр. Плевен, при наличие на законен повод по чл. 208, ал. 4 от НПК и достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК – съобщение от ОД на РС „ВП“ – Плевен обосноваващо, че е извършено престъпление от лице от кръга по чл. 396 от НПК – държане на акцизни стоки без бандерол и държане на огнестрелно оръжие без разрешително и при условията на чл. 212, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 2 от НПК, за времето от 02.00 ч. до 05.30 ч., като първо действие по разследването, извършил претърсване и изземване в двуетажна вила и прилежаща постройка, и стопански сгради, за което незабавно уведомил по телефона прокурорът ст. л-т Матев.

С протокол за претърсване и изземване за времето от 02.00 часа до 05.30 часа на 22.04.2019 година, м-р С. – военно-разследващ полицай, поканил И. Г. А. /съпруга на подсъдимия/ от гр. хххх, обитаваща с него и сина им вила в местността „хххх, да предаде доброволно намиращите се в тях предмети и книжа, които могат да имат значение за ДП № 8/2019 г., след което извършил претърсване в двуетажна вила, която е собственост и обитавана от семейството им. При претърсването иззел и инкриминираните по делото вещи – ловната пушка, четирите броя ловни патрони и цигари без бандерол. За иззетите предмети били дадени следните обяснения от съпругата на подсъдимия: „Цигарите ЛД - 41 стека са донесени от Г. А. и ги пушим двамата с него. Цигарите Роял – 6 кутии, пак Г. А. ги донесе. Ловната пушка е останала от починалия баща на Г. А., преди беше на стената, а от есента на 2018 г. Г. прибра пушката под ъгъла на дивана. Ракията си е наша, Г. я е варил на казана ни преди повече от година. Мога да допълня, не сме плащали акциз за ракията, цигарите са без бандерол.“. Протоколът е одобрен от съдия.

С постановление от 17.06.2019 г., р-к А. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 234, ал. 1 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК. Възползвал се е от правото си да не дава обяснения и желае да сключи споразумение с прокуратурата.  Заявява, че е роден на ххх. в гр. ххх. Средното си образувание е завършил в училище „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Плевен. На военна служба е от месец април 2003 г. в ШЗО „Хр. Ботев“ – гр. Плевен, на длъжност „шофьор“. От 2008 г.  служи във ВФ ххххх на длъжност „акумулаторист“, като няма наказания и поощрения. От 2006 г. е женен и има едно дете – момче на 14 години. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.

НОХД № 91/2019 година по описа на СВС е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу подсъдимия бивш редник Г. С. А. от в.ф. ххххх, за извършване на престъпления по чл.234 ал.1 от НК и по чл. 339 ал.1 от НК както следва:

На 22.04.2019г. в местността „хххх” в гр.ххх държал акцизни стоки по смисъла на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове „На облагане с акциз подлежат: т.2 тютюневите изделия”: 410 кутии /8200 къса/ цигари марка „L◊D” на стойност 3075 лева и 6 кутии /120 къса/ цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, всички без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове - чл.64, ал.4 от ЗАДС: „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”, всичко на обща стойност 3120 лева, като случая не е маловажен.

По същото време и на същото място, държал огнестрелно оръжие - едноцевна, еднозарядна, гладкоцевна ловна пушка 12-ти калибър, марка “GULSAN”, TS870, SOK ½, seri № 1467 и четири боеприпаса - патрони 12-ти калибър за огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешително.

В открито разпоредително заседание първият състав на СВС със съдия-докладчик полковник Стоянов служебно е намерил, че е налице допуснато отстранимо процесуално нарушение на процесуалните правила в рамките на ДП с което са засегнати правото на защита на обвиняемия и е върнал делото на ВОП - гр. София. ВЧНД № 55 по описа за 2019 г. на ВАпС е образувано по частен протест на прокуратурата и с определение № 48 от 03.10.2019 г. е отменено протоколно определение № 35 от 12.09.2019 г. по НОХД № 91/2019 г. по описа на СВС и делото е върнато на СВС за продължаване на съдопроизводствените действия по внесения обвинителен акт за насрочването му и разглеждане по същество.

Поради невъзможност на първия съдия-докладчик да участва в разглеждането на делото за нов съдия-докладчик по случайно разпределение е определен полковник Ангелов и вторият състав на съда е започнал разглеждането на делото отначало.

         На основание чл. 248 ал. 2 от НПК, съдът се е произнесе и по делото са конституирани страните в производството, прокурорът, защитникът и подсъдимия. На основание чл. 248 ал. 3 от НПК, председателят разяснил на страните, че в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационен съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдия-докладчик, или които са приети за несъществени. На основание чл. 248, ал. 4 от НПК, председателят разяснил на страните,  че в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката доказателствата и доказателствените средства. На основание чл. 248, ал. 5 от НПК, съдът пристъпил към окончателно изслушване на прокурора, защитника и подсъдимия, за да се произнесе с определение по въпросите и становищата на страните в разпоредителното заседание:

         Съдът, след като изслушва становищата на страните и след тайно съвещание, установява следното: Делото, образувано по внесен от ВОП – София обвинителен акт срещу редник от резерва Г. С. А., за престъпления по чл. 234, ал. 1 и по чл. 339, ал. 1 от НК, е подсъдно на Софийския военен съд на основание чл. 396, ал. 1, т. 1 от НПК. На основание чл. 248, ал 5 от НПК, съдът се произнесъл с определение, с което може да прекрати съдебното производство, да прекрати наказателното производство, да спре наказателното производство или пък да насрочи делото за разглеждането му по реда, поискан от страните или по общия ред. Ако е констатирал очевидни фактически грешки в обвинителния акт, това се отстранява по реда на НПК. Това определение на съда се обявява в днешното разпоредително заседание. С оглед становищата на страните и исканията на защитата, съдът установява, че  съгласно чл. 249, ал. 4 от НПК, допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са ограничени правата на обвиняемия - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник. Това е единственото основание да се прекрати съдебното производство и делото да се върне на фаза на досъдебно производство за отстраняването на тези съществено нарушени процесуални правила. Съдът обсъди становището на защитата и аргументите й и счита, че това становище е по същество на обвинението и на делото, а не за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Още повече, че в тази насока е била извършена служебна проверка от ВАпС, който е разгледал частният протест на прокуратурата и се е произнесъл служебно, че на досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения спрямо обвиняемия А.. Това решение на ВАпС е задължително за настоящия съдебен състав. Тезата на защитата е всъщност теза по същество на делото, за което съдът ще се произнесе със съдебния си акт - дали ще признае подсъдимият за виновен или ще признае подсъдимия за невинен е отделен въпрос, което съдът ще реши след като разгледа делото по същество. Според настоящият съдебен състав на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила за ограничаване процесуалните права на обвиняемия. Съдът не уважава и искането на защитата по т. 4 на чл. 248, ал. 1 от НПК, доколкото се иска разглеждане на дело по обвинението за акцизните цигари без бандерол по реда на глава 28-ма от НПК, тъй като съгласно обвинителният акт имаме множество престъпления, подсъдимият е обвинен от прокуратурата за две престъпления и глава 28-ма и материята по чл. 78а от НК не прилага при множество престъпления едното да се гледа по реда на чл. 78а от НПК, а другото по общия ред.

         Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да насрочи делото за разглеждане по общия ред с призоваване на лицата съгласно списъка за призоваване към обвинителния акт, тримата свидетели посочени в протоколното определение и двете вещи лица по тройната дактилоскопна експертиза. Поради тези съображения настоящият съдебен състав счете, че делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, по реда на глава двадесета от НПК с призоваване на подсъдимия, неговия защитник и прокурора, както и лицата по списъка към обвинителния акт, тримата свидетели посочени в протоколното определение и двете вещи лица по тройната дактилоскопна експертиза.

Настоящият състав на Софийския военен съд установи следната фактическа и правна обстановка:

         През 1990 година съпрузите С. А.и свидетелката Р. Ц. А., родители на подсъдимия, били на пазара в град ххх. На пазара С. А. закупил от неизвестни руски търговци ловна пушка - 12-ти калибър едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “GULSAN” TS870 SOK ½ seri № 1467. Сложил пушката на стената над камината в двуетажната им вила, която се намирала в град хххх, местност „хххх“-2. Впоследствие двамата родители дарили вилния имот на сина си като си запазили правото на ползване. През 2012 година бащата С. А. продължително и тежко заболял и починал. Майката свидетелката Р. А. заживяла в едно общо домакинство със сина си подсъдимия Г. А., съпругата му И. А. и сина им. През 2014 година, след смъртта на бащата, подсъдимият и майка му построили пристройка /лятна кухня/ към двуетажната си вила. Обзавели я включително с ъглов диван с ракли под седалките. Лятната кухня ползвали общо членовете на домакинството. През есента на 2018 година подсъдимият свалил ловната пушка от стената над камината и я служил в раклата на ъгловия диван в лятната кухня.

         По неустановени време, място и начин, преди 22.04.2019 година, подсъдимият се снабдил с 410 кутии  с 8200 къса цигари марка „L◊D” на стойност 3075 лева и 6 кутии  с 120 къса цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, всичките без бандерол. Занесъл ги в град ххх, във вилния си имот в местността „ххх”-2, в пристройката на вилата си, и ги сложил в раклата под седалка на ъгловия си диван.

         На 21.04.2019 г. автопатрулна група, нощна смяна от 19.00 ч. до 07.00 ч.  на следващия ден, били полицаите младши инспектор Л. В. В. и Е. Ц. от Второ РУ на МВР – гр. ххх. Получили сигнал от оперативния дежурен за семеен скандал в местността „хххх“. Сигналът бил подаден по телефон 112 от И. А., съпругата на подсъдимия. Заявила семеен скандал и домашно насилие от съпруга й на вилния им имот в местността „ххх”-2. При пристигане на място ги посрещнала съпругата на подсъдимия, която обяснила, че си имат семейни проблеми с мъжа си, възникнал е скандал и затова се е обадила на телефон 112. Отвела полицаите до вилата, пред която ги чакал подсъдимия. Съпрузите видимо били употребили алкохол, но били адекватни. Двамата полицаи изслушали обясненията на съпрузите, разяснили им правата, съставили протокол за предупреждение на подсъдимия и се приготвили да си тръгват с полицейската кола. В момента, в който се качвали в автомобила, подсъдимият ги извикал и им казал: „Елате да видите за какво се караме с жена ми!“. Завел ги в пристройката /лятната кухня/ на вилата, в която бил ъгловия диван. Подсъдимият вдигнал седалката на дивана и в раклата полицаите видели, че има стекове с цигари без бандерол. Стековете с цигари били бели кутии със син правоъгълник и надпис на марката цигари „LD“, без бандерол Уведомили оперативния дежурен за ситуацията и запазили мястото. Дошли дежурният за огледи полицай И. заедно с дежурен експерт, а впоследствие били извикани и дошли и служители на „Военна полиция“ – гр. хххх. След като дошъл полицай И., отворили и другата седалка на ъгловия диван и там била ловната пушка. Полицай В. чул от обяснението на подсъдимия, че пушката е била на баща му и е останала след смъртта на баща му. При разговорите си с подсъдимия Г. А., последния му обяснил, че пушката е ловна и е негова. За цигарите подсъдимият му казал, че са били на съпругата му И. А., тя ги продавала, а той е бил против това нещо и за това е възникнал скандала между тях. Свидетелят главен полицай мл. полицейски инспектор И. В. И. от Второ РПУ – гр. хххх, на 22 април 2019 г. бил дежурен и при сигнали за извършени престъпления извършвал огледи на местопроизшествията. На това си дежурство посетил вилата в местността „ххххх“-2, в гр. ххххх. Сигналът бил за акцизни стоки без бандерол. Подсъдимия, когото познавал от района си, заварил пред вратата на вилата му и започнал разговор с него. Видимо не бил подпийнал, но бил употребил алкохол. Полицаят И. влязъл в лятната кухня, където на масата имало шише с бира и съпругата на подсъдимия пиела. Подсъдимият му обяснил, че съпругата му го дразнела. Полицаите от автопатрула му показали вдигнатата седалка на ъгловия диван, под която в раклата имало около 40 стека цигари без бандерол. Полицаят И. попитал чии са цигарите, а подсъдимият отговорил, че са на съпругата му. Тя го репликирала, че пък подсъдимият имал ракия и пушка. Полицаите от автопатрула извели подсъдимия от лятната кухня, а свидетелят полицай И. останал насаме със съпругата, която с ръка посочила втората ракла на ъгловия диван. Там полицаят намерил ловната пушка и боеприпасите. Уведомил дежурния офицер за да извикат органите на военна полиция, тъй като знаел, че подсъдимият е военнослужещ. Относно ловната пушка попитал подсъдимия на кого е оръжието, а той само му отговорил: „На баща ми“. Подсъдимият бил отведен в сградата на Второ РУ на МВР-град хххх.

         С протокол за претърсване и изземване за времето от 02.00 часа до 05.30 часа на 22.04.2019 година м-р С. – военно-разследващ полицай, поканил И. Г. А. /съпругата на подсъдимия/ от гр. ., ж.к. хххх, обитаваща с него и сина им вилата в местността „ххххх“-2, да предаде доброволно намиращите се в тях предмети и книжа, които могат да имат значение за ДП № 8/2019 г., след което извършил претърсване в двуетажна вила, която е собственост и обитавана от семейството. При претърсването иззел и инкриминираните по делото вещи – ловната пушка, четирите броя ловни патрони и цигари без бандерол. За иззетите предмети били дадени следните вписани в протокола обяснения от съпругата на подсъдимия: „Цигарите ЛД - 41 стека са донесени от Г. А. и ги пушим двамата с него. Цигарите Роял – 6 кутии, пак Г. А. ги донесе. Ловната пушка е останала от починалия баща на Г. А., преди беше на стената, а от есента на 2018 г. Г. прибра пушката под ъгъла на дивана. Ракията си е наша, Г. я е варил на казана ни преди повече от година. Мога да допълня, не сме плащали акциз за ракията, цигарите са без бандерол.“. Иззетите инкриминираните вещи са: акцизни стоки - 410 кутии  с 8200 къса цигари марка „L◊D” на стойност 3075 лева и 6 кутии  с 120 къса цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, ОБЩО на стойност 3120 лева и огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 12-ти калибър едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “GULSAN” TS870 SOK ½ seri № 1467 и 4 бр. патрони, 12-ти калибър, без да има за това надлежно разрешение. Иззети са и множество други вещи. Намерени са в стая на втория етаж, обитавана от подсъдимия, и празна кутия от цигари марка „L◊D” без бандерол и стъклена чаша с фасове, част от които марка „L◊D”/ снимки № 61 и № 62 от приложения албум със снимки от местопроизшествието/. На местопроизшествието присъствал и майор Х. - служител от PC „Военна полиция” - гр.ххх, на длъжност началник сектор „Разкриване на престъпленията“. Присъствал е при претърсването и изземването на 22.04.2019 г.  и  в спалнята на втория етаж, обитавана от подсъдимия, където върху рафт от шкаф на спалня, на страната към възглавницата, видял празна кутия от цигари от марката „L◊D”, без бандерол, а върху шкафа в стъклена чаша имало и фасове „L◊D”. Разговарял е с подсъдимия, който признал пред него, че той е прибрал ловната пушка на баща си. В раклата на ъгловия диван видял инкриминираните цигари без бандерол, ловната пушка и патроните. Съпругата на подсъдимия му дала сведения, че тази пушка е останала след смъртта на баща му и той я е прибрал в раклата, където е намерена от полицията. За цигарите казала, че са на съпруга й. Впоследствие в сградата на МВР разговарял с подсъдимия, който му казал, че ловната пушка е останала от починалия му баща и дословните му думи били, че той я прибрал.

         Иззетите инкриминирани вещи са: акцизни стоки - 410 кутии  с 8200 къса цигари марка „L◊D” на стойност 3075 лева и 6 кутии  с 120 къса цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, ОБЩО на стойност 3120 лева и огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 12-ти калибър едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “GULSAN” TS870 SOK ½ seri № 1467 и 4 бр. патрони, 12-ти калибър, без да има за това надлежно разрешение.Заключението на експерт С. при извършената съдебно-оценителна експертиза е, че пазарната стойност на инкриминираните цигари, които са акцизни стоки, е ОБЩО 3120 лева. Съгласно даденото заключение по балистичната експертиза по досъдебното производство: ловната пушка е огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и е технически изправна, както и е годна да произведе изстрел; четирите боеприпаса са патрони 12-ти калибър и са боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и са годни за провеждане на стрелба с тях. Заключението на експерт П., при извършената химическа експертиза е, че с инкриминираната ловна пушка е произвеждан изстрел след последното почистване. Заключението на експерт Г., при извършената дактилоскопна експертиза е, че на ловната пушка има наличие на един брой годна за идентификация дактилоскопна следа от долната страна на цевна кутия /затвор на глава/. Тя е оставена от безименен пръст на лява ръка на подсъдимия А.. По стековете с цигари няма наличие на годни за идентификация следи. Заключението на експертите Г., С. и П. при извършената тройна дактилоскопна експертиза е: Откритата дактилоскопна следа на ловната пушка /12-ти калибър едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “GULSAN” TS870 SOK ½ seri № 1467/ върху долната страна на цевната кутия /затворна глава/  е идентична с дактилоскопния отпечатък от беззименния пръст на лявата ръка на подсъдимия А.. Не може да се определи както точна, така и приблизителна давност на откритата в лабораторни условия дактилоскопна следа

По описания начин подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на следните две престъпления:

На 22.04.2019 година, в град хххх, във вилния си имот в местността „ххх”, в пристройката на вилата си, под седалка на ъглов диван, държал акцизни стоки - 410 кутии с 8200 къса цигари марка „L◊D” на стойност 3075 лева и 6 кутии  с 120 къса цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, които по смисъла на чл. 2 т. 2 от ЗАДС са тютюневи изделия и подлежат на облагане с акциз и са били без бандерол, когато такъв се изисква по закон съгласно чл. 28 ал. 1 от ЗТТСИ, който гласи: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС“ и съгласно чл.64 ал.4 от ЗАДС, който гласи: „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”, всички акцизни стоки на стойност ОБЩО 3120 лева и случаят е немаловажен – престъпление по чл. 234 ал.1 от НК.

На 22.04.2019 година, в град пппп, във вилния си имот в местността „хххх”, в пристройката на вилата си, под седалка на ъглов диван, държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 12-ти калибър едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “GULSAN” TS870 SOK ½ seri № 1467 и 4 бр. патрони, 12-ти калибър, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339 ал.1 от НК.

Гореизложената фактическа и правна обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, експертните заключения и веществените доказателства, както следва:

На основание чл. 283 от НПК председателят прочете писмените доказателства по делото: Том I: л. 4 – писмено уведомление, л. 5 – докладна записка, л. 8 – 9 – протокол за претърсване и изземване, л. 10 – 50 – албум за посетено местопроизшествие, л. 51 – искане, л. 52 – писмо, л. 53 – копие от разпореждане № 39 по ЧНД № 54/2019 г. по описа на СВС, л. 54 – писмо, л. 55 – писмо, л. 56 – план, л. 57 – писмо, л. 63 – протокол за военно полицейско предупреждение, л. 84 – 86 – химическа експертиза, л. 90 – 91 – дактилоскопна експертиза, л. 106 – 110 – дактилоскопна експертиза; Том II: л. 2 – 7 – балистична експертиза, л. 11 – 13 – съдебно-оценителна експертиза, л. 16 – протокол за доброволно предаване, л. 17 – заверено копие от лична карта, л. 18 – заверено копие от приложение към разрешение № хххх от 05.02.2015 г. от служба КОС, л. 19 – писмо, л. 20 – писмо, л. 21 – заверено копие от препис-извлечение от акт за смърт, л. 23-24 – докладна записка, л. 25 – 27 – писма, л. 28 – 29 – заверено копие от удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице от Агенция по вписванията, л. 30 – 31 – копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № хххх от 2012 г., л. 32 - копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ххх от 2002 г., л 33 - копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ххххх от 1999 г., л. 34 – доклад, л. 35 – доклад, л. 38 – 40 – писма, л. 41 – приемо-предавателен протокол, л. 42 – писмо, л. 43 - приемо-предавателен протокол, л 44 – писмо, л. 45 – разписка за връщане на веществени доказателства, л. 46 – заявление от Г. С. А., л. 47 – молба от адв. И.Ж., л. 49 – писмо, л. 50 – 52 – споразумение за решаване на наказателно производство пр. пр. 575/2019 г. по ДП № 31 – рп/2019 г. по описа на ВОП – София, л. 53 – декларация, л. 54 – 55 – писма, л. 56 – служебна характеристика, л. 57 – заверено копие от служебен картон, л. 58 – заверено копие от длъжностна характеристика, л. 60 – справка за съдимост. Писмените доказателства по НОХД № 91/2019 г. са: л. 29 – епикриза; л. 30 – констативен протокол; л.  111 – 113 – публичен регистър на цени; л. 115 – протокол за предупреждение; л. 116 – 3 бр. скици; л. 117 – 120 – нотариален акт и удостоверение.

С протокол за претърсване и изземване за времето от 02.00 часа до 05.30 часа на 22.04.2019 година м-р С. – военно-разследващ полицай, поканил И. Г. А. /съпруга на подсъдимия/ от гр. ххххх, обитаваща с него и сина им вила в местността „ххххх“2, да предаде доброволно намиращите се в тях предмети и книжа, които могат да имат значение за ДП № 8/2019 г., след което извършил претърсване в двуетажна вила, която е собственост и обитавана от семейството. При претърсването иззел и инкриминираните по делото вещи – ловната пушка, четирите броя ловни патрони и цигари без бандерол. За иззетите предмети били дадени следните  написани в протокола обяснения от съпругата на подсъдимия: „Цигарите ЛД - 41 стека са донесени от Г. А. и ги пушим двамата с него. Цигарите Роял – 6 кутии, пак Г. А. ги донесе.Ловната пушка е останала от починалия баща на Г. А., преди беше на стената, а от есента на 2018 г. Г. прибра пушката под ъгъла на дивана. Ракията си е наша, Г. я е варил на казана ни преди повече от година. Мога да допълня, не сме плащали акциз за ракията, цигарите са без бандерол.“. Иззетите инкриминираните вещи са: акцизни стоки - 410 кутии  с 8200 къса цигари марка „L◊D” на стойност 3075 лева и 6 кутии  с 120 къса цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, ОБЩО на стойност 3120 лева и огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 12-ти калибър едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “GULSAN” TS870 SOK ½ seri № 1467 и 4 бр. патрони, 12-ти калибър, без да има за това надлежно разрешение. Иззети са и множество други вещи, като са намерени в стая на втория етаж, обитавана от подсъдимия, и празна кутия от цигари марка „L◊D” без бандерол и стъклена чаша с фасове, част от които марка „L◊D”/ снимки № 61 и № 62 от приложения албум със снимки от местопроизшествието/. Това се потвърждава и от  показанията  на свидетеля майор Д. З. Х. от PC „Военна полиция” гр. хххх. Същият е присъствал при претърсването и изземването на 22.04.2019 г. и свидетелства, че в спалнята на втория етаж, обитаван от подсъдимия редник, върху рафт на шкаф към спалнята, на страната към възглавницата, била намерена празна кутия от цигари от марката „L◊D”без бандерол, а върху шкафа в стъклена чаша имало и фасове „L◊D”. Свидетелят майор Х. дава свидетелски показания за обстоятелствата при претърсването и изземването, които кореспондират с писмения протокол за това. Подсъдимият е признал пред него, че той е прибрал ловната пушка на баща си.

         На основание чл. 284 от НПК председателят предяви веществени доказателства представени от Митническо бюро – гр. Свищов – ТД „Дунавска“ на Агенция „Митници“ и веществени доказателства представени от 02 РУ на МВР – гр. Плевен на прокурора, защитата, подсъдимия и свидетелката Р. Ц. А. – майка на подсъдимия.Иззетите инкриминирани вещи са: акцизни стоки - 410 кутии  с 8200 къса цигари марка „L◊D” на стойност 3075 лева и 6 кутии  с 120 къса цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, ОБЩО на стойност 3120 лева и огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 12-ти калибър едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “GULSAN” TS870 SOK ½ seri № 1467 и 4 бр. патрони, 12-ти калибър, без да има за това надлежно разрешение.

         Заключението на експерт Славейков при извършената съдебно-оценителна експертиза е, че пазарната стойност на инкриминираните цигари, които са акцизни стоки, е ОБЩО 3120 лева.Съгласно даденото  заключение по балистичната експертиза по досъдебното производство: ловната пушка е огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и е технически изправна, както и е годна да произведе изстрел; четирите боеприпаса са патрони 12-ти калибър и са боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и са годни за провеждане на стрелба с тях. Заключението на експерт П., при извършената химическа експертиза е, че с инкриминираната ловна пушка е произвеждан изстрел след последното почистване. Заключението на експерт Г., при извършената дактилоскопна експертиза е, че на ловната пушка има наличие на един брой годна за идентификация дактилоскопна следа от долната страна на цевна кутия /затвор на глава/. Тя е оставена от безименен пръст на лява ръка на подсъдимия А.. По стековете с цигари няма наличие на годни за идентификация следи. Заключението на експертите Г., С. и П. при извършената тройна дактилоскопна експертиза е: Откритата дактилоскопна следа на ловната пушка /12-ти калибър едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “GULSAN” TS870 SOK ½ seri № 1467/ върху долната страна на цевната кутия /затворна глава/  е идентична с дактилоскопния отпечатък от беззименния пръст на лявата ръка на подсъдимия А.. Не може да се определи както точна, така и приблизителна давност на откритата в лабораторни условия дактилоскопна следа. В съдебно заседание експертите подържат заключенията си и заявяват, че нямат основание за промяната им. Съдът напълно възприема експертните заключения, които почиват на доказателствата по делото и напълно кореспондират с тях. Инкриминираните вещи /веществени доказателства по делото/ бяха предявени на страните и са обстойно изследвани от експертите.  Съдът, за да се произнесе по становищата на страните, след съвещание, стигна до извода, че експертизите са изготвени от компетентни експерти. Съдът намира заключенията на експертите като обосновани и правилни, изготвено от лица, имащо компетентност в съответната област, поради което и се кредитират от съда.

         В наказателното производство са разпитани свидетелите:  мл. инспектор Л. В. В., мл. полицейски инспектор И. В. И., м-р Д. З. Х., И. Г. А., старшина Е. Ц. Н., ц. сл. С. Д. П., ц. сл. В. К. Я., К. Н. Х., М. Е. Р. и експертите: химик И. Е. П., М. Д. Г., кап. П. А. А., старш. Т. С. Н. и инж. А. И. С., В. Й. С. и Ц. Л. П. и допуснатите по искане на защитата свидетели Р. Ц. А., С. К. И. и Р. Я. Н..

         В обвинителния си акт прокурорът посочва: „По досъдебното производство отсъстват и липсват насоки за събиране на доказателства, че св. И. Г. А. държала или вършила друго забранено действие по чл. 234 и сл. от НК с акцизни стоки без бандерол. Напротив, налице са обилни доказателства в обратна насока,  като показанията на св. М.Е. Р. и св. К.Н. Х. и свидетелстването на самата А.. Предвид това, няма основание за квалифициране на вършеното от нейна страна като съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2, ал. 3 или ал. 4, във връзка чл. 234 ал. 1 от НК“. Свидетелката И. А. е съпруга на подсъдимия и в съдебното производство по НОХД № 91/2019 година по описа на СВС заяви, че основание чл.119 от НПК отказва да свидетелства.

         Подсъдимият заявява, че разбира обвинението и желае да даде обяснения.

         С постановление от 17.06.2019 г., р-к А. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 234, ал. 1 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК. Възползвал се е от правото си да не дава обяснения и желае да сключи споразумение с прокуратурата. Заявява, че е роден на хххх г. в гр. хххх. Средното си образувание е завършил в училище „Н. Й. Вапцаров“ – гр. хххх. На военна служба е от месец април 2003 г. в ШЗО „Хр. Ботев“ – гр. Плевен, на длъжност „шофьор“. От 2008 г.  служи във ВФ хххх на длъжност „акумулаторист“, като няма наказания и поощрения. От 2006 г. е женен и има едно дете – момче на 14 години. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.

         В съдебни заседания подсъдимият дава обяснения, които същевременно се явяват и негова защитна теза. Обяснява, че вечерта на 21.04.2019 година отишъл на вилата при съпругата и сина си. Скарал се със съпругата си защото разбрал, че тя е взела цигари без бандерол. Подсъдимият се прибрал в стаята си на втория етаж. Видял, че идва полицейска кола, взел си паспорта и пред вилата посрещнал полицаите. Съставили му предупредителен протокол за домашно насилие и полицаите си тръгвали. Като се разминавал с шофьора на полицейската кола той му казал, че няма смисъл да се кара със съпругата си. Подсъдимият от входната вратата се обърнал към полицая и му казал: „Може ли да дойдете, да видите за какво се караме?!“. Влезнали вътре, подсъдимият вдигнал канапето, където били цигарите без бандерол и му казал: „Ето затова се караме. Не ги искам тук, ако можете да ги вземете и да ги махнете“. Били извикани и други полицаи, а подсъдимият бел отведен в полицейското управление. Разбрал впоследствие от полицай, че в канапето, както са били цигарите, от другата страна, отдолу под хартии, затисната е била пушката на баща му, който е починал 2012 година. Подсъдимият обяснява, че вилата му е дарена от родителите му, като майка му си е запазила правото на ползване на първия етаж и пристройката, където е канапето с цигарите и пушката. Баща му е държал пушката на стената над камината за украса, а когато е разбрал, че е болен от рак пушката е изчезнала от стената. Подсъдимият заявява, че от тогава повече нищо не знае за инкриминираната пушка и не може да тършува вещите на своята майка в ползвания от нея първи етаж и пристройка. За дактилоскопната си следа върху пушката обяснява, че може да я държал още когато баща му бил жив. Заявява, че цигарите показал на полицай В., а от полицай И. в полицията разбрал за пушката.

         Свидетелят м-р Х. дава свидетелски показания за обстоятелствата при претърсването и изземването, които кореспондират с писмения протокол за това. Свидетелят майор Д. З. Х. е служител от PC „Военна полиция” гр.хххх на длъжност началник сектор „Разкриване на престъпленията“. Присъствал е при претърсването и изземването на 22.04.2019 г.  и свидетелства, че в стаята на втория етаж, обитавана от подсъдимия, върху рафт от шкаф на спалнята, на страната към възглавницата, била намерена празна кутия от цигари от марката „L◊D”, без бандерол, а върху шкафа в стъклена чаша имало и фасове от цигари марка „L◊D”. В съдебно заседание свидетелят дава показания, че поддържа това, което е казал на досъдебното производство. Подсъдимият е признал пред него, че той е прибрал ловната пушка на баща си. На местопроизшествието бил около 01.30 часа на 22.04.2019 година. В раклата на ъглов диван видял инкриминираните цигари без бандерол, ловната пушка и патроните. Съпругата на подсъдимия дала сведения, че тази пушка е останала след смъртта на баща му и подсъдимият я прибрал в раклата, където е намерена от полицията.  За цигарите казала, че са на съпруга й. Впоследствие в сградата на МВР разговарял с подсъдимия, който му казал, че ловната пушка е останала от починалия му баща и дословните му думи били, че той я прибрал. За цигарите без бандерол давал разнопосочни, неясни и объркани обяснения.

         Свидетелят полицай В. дава следните показания:

         Били дежурни автопатрулни  полицаи младши инспектор Л. В. В. и полицай Е. Ц. от Второ РУ на МВР – гр. ххх. На 21.04.2019 г. били патрулна група, нощна смяна от 19.00 ч. до 07.00 ч.  на следващия ден. Получили сигнал от оперативния дежурен за семеен скандал в местността „хххх“. При пристигане им на място ги посрещнала съпругата на подсъдимия, която обяснила, че си имат семейни проблеми с мъжа си, възникнал е скандал и затова се е обадила на телефон 112. Отишли до вилата, пред която ги чакал подсъдимия. Двамата съпрузи видимо били употребили алкохол, но били адекватни. Изслушали обясненията на съпрузите, разяснили им правата, състави протокол за предупреждение на подсъдимия и се приготвили да си тръгват с полицейската кола. В момента, в който се качвали в автомобила, подсъдимият ги извикал и казал: „Елате да видите, за какво се караме с жена ми“. Завел ги в пристройката /лятната кухня/ на вилата, в която имало ъглов диван. Подсъдимият вдигнал седалката на дивана и в раклата видели, че има стекове с цигари без бандерол. Уведомили оперативния дежурен за ситуацията и запазили местопроизшествието. Дошъл дежурен полицай И. с дежурен експерт, а впоследствие и служители на „Военна полиция“ – гр. ххх. Известно време след като дошъл разследващ полицай И., отворили и другата седалка на ъгловия диван и там била ловната пушка. От обяснението на подсъдимия чул, че пушката е била на баща му и е останала след смъртта на баща му. Съдът на основание  чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК по искането на прокурора прочете свидетелските показания на свидетеля Л. В. В., приложени на л. 70-71, том 1 от досъдебното производство и ги приобщи към доказателствената съвкупност по делото. Потвърждава показанията си: „При разговорите с Г. А. той обясни, че пушката е ловна и е негова. За цигарите Г.ни каза, че са били на съпругата му И. А.“. Относно обстоятелството: „Г. вдигна едната седалка на ъгловия диван и ни посочи стековете с цигари – кутии бели на цвят със син правоъгълник и надпис на марката цигари „LD“, които бяха без бандерол“ също потвърждава показанията си.Подсъдимият им обяснил, че цигарите са на съпругата му, тя ги е продавала, а той е бил против това нещо и за така е възникнал скандала между тях. Смисъла на това, което подсъдимият му казал, и така както свидетелят лично го възприел е, че пушката е била ловна, била е на баща му, но баща му е починал и сега вече е негова.

         Свидетелят главен полицай мл. полицейски инспектор И.В. И. от Второ РПУ – гр. хххх, на 22 април 2019 г. бил дежурен  при сигнали за извършени престъпления извършвал оглед на местопроизшествието. На това дежурство посетил вила в местността „хххх“ -2, в гр. ххх. Сигналът бил за акцизни стоки без бандерол. Подсъдимия, когото познавал от района си, заварил пред вратата на вилата и започнал разговор с него. Видимо не бил подпийнал, но бил употребил алкохол. Като влязъл в лятната кухня, на масата имало шише с бира и съпругата на подсъдимия пиела. Подсъдимият му обяснил, че съпругата му го дразнела. Полицаите от автопатрула му показали вдигнатата седалка на ъгловия диван, под която в раклата имала около 40 стека цигари без бандерол. Свидетелят попитал чии са цигарите, а подсъдимият отговорил, че са на съпругата му. Тя го репликирала, че пък подсъдимият имал ракия и пушка. Полицаите от автопатрула извели подсъдимия от лятната кухня, а свидетелят полицай И. останал насаме със съпругата, която с ръка посочила втората ракла на ъгловия диван. Там свидетелят намерил ловната пушка и боеприпаси. Свидетелят уведомил дежурния офицер за да извикат органите на военна полиция, тъй като знаел, че подсъдимият е военнослужещ. Относно ловната пушка попитал подсъдимия на кого е оръжието, той само отговорил:“На баща ми“.

         Свидетелката Р. Ц. А., майка на подсъдимия, дава показания в подкрепа на обясненията на сина си и неговата защитна теза. Заявява, че живее в едно домакинство със семейството на сина си. Около 1990 година със съпруга си били на пазара в град Плевен. Съпругът й закупил пушката от руски търговци и я сложил на стената над камината във вилата им. Впоследствие пушката, още при заболяването на съпруга й, изчезнала от там, а впоследствие съпругът й починал. След неговата смърт построили пристройката /лятна кухня / която общо ползвали. Ъгловият диван, в който са намерени от полицията инкриминирани цигари и ловната пушка, е обзавеждане от апартамента им. Нищо не знае за пушката и цигарите. Свидетелката С. К. И., тъща на подсъдимия, дава показания, че са съседи по вилни имоти. Въпросната ловна пушка била за украса над камината, но същата не знае чия е тя, и впоследствие изчезнала от там. Свидетелката не може да каже дали преди или след смъртта на бащата на подсъдимия.          Свидетелят Р. Я. Н. дава показания, че на стената във вилата на подсъдимия имало ловджийска пушка до преди да почине баща му. Тази пушка била на С.А., баща на подсъдимия. Преди той да почине пушката изчезнала от мястото си.

         Свидетелят старшина Е. Ц. Н., пряк началник на подсъдимия, дава показания, че той със семейството си живее на вилата си, че е добър военнослужещ. И двамата с подсъдимия са пушачи, но не знае, той какви цигари пуши.

         Свидетелят цивилен служител С. Д. П. дава показания, че с подсъдимия са пушачи Заявява, че щом е казал на досъдебното производство, че  подсъдимият е пушил цигари от синя кутия, значи е истина.

         Свидетелят и цивилен служител В.К. Я. от в.ф. хххх, дал показания, че работят заедно с редник  А. и редовно пушат заедно цигари. Направило му впечатление, че редник А. пуши дебели цигари от цигарени кутии, които кутии са в цветове бяло и синьо. Това описание, с тези свидетелски показания, съвпада с цвета на кутиите, намерени и иззети по наказателното производство цигари „L◊D”. В съдебно заседание дава показания, че подсъдимият пушил дебели цигари в синьо-бяла опаковка.

         Свидетелките К. Н. Х. и М. Е.Р., колежки на съпругата на подсъдимия, дават показания, че същата не е пушила и не е продавала цигари без бандерол.

         При анализа на свидетелските показания съдът прецени:

         Полицаите свидетели В., И. и Х. дават показания, че подсъдимият пред тях е направил извънсъдебни признания, относно инкриминираните акцизни цигари без бандерол, пушката и боеприпасите. Такива сведения им е дала и съпругата на подсъдимия, което кореспондира с протокола за изземването на инкриминираните предмети на престъпленията. Подсъдимият е обитавал лятната кухня, тоест имал е фактическата власт върху тях. Знаел е за цигарите без бандерол и точно къде се съхраняват. Именно той е завел полицаите, вдигнал е седалката на ъгловия диван и показал цигарите без бандерол. В стаята му във вилата са намерени фасове и празна кутия без бандерол от инкриминираните цигари. Съпругата му с ръка посочила на полицай И. втората ракла на ъгловия диван в отговор на въпроса му за пушката. И действително там са намерените инкриминирани пушка и боеприпаси. Тези свидетели са отговорни длъжностни лица, на показанията на които съдът дава пълна вяра. Съдът напълно кредитира заключенията на експертизите. Експертите са компетентни в своята област лица и заключенията им са безспорни, тъй като почиват на изследване на инкриминираните вещи, които са иззети и са веществени доказателства. Въз основа и на техните показания и експертни заключения съдът установи горепосочената фактическа обстановка. Косвено това се установява и от показанията на колеги на подсъдимия, че е пушил подобни на инкриминираните цигари.

         Съдът не възприема показанията на майката и тъщата на подсъдимия и на свидетеля Н. относно  инкриминираната пушка. Същите твърдят, че тя е изчезнала от стената над камината приживе на бащата на подсъдимия, тоест, че той вероятно я укрил. Бащата е починал 2012 година, а лятната кухня е изградена и обзаведена през 2014 година. Няма как починалия да я сложи в раклата на ъгловия диван. Самият подсъдим е направил признания пред полицаите, че той е прибрал пушката на баща си. Обитавал е лятната кухня, имал е фактическа власт върху пушката, тоест той я държал без да има разрешение от съответните власти. Кредитираните от съда гласни доказателства се подкрепят от цялата останала доказателствена съвкупност и установяват приетата от съда фактическа обстановка. Върху пушката категорично е установена негова дактилоскопна следа, макар експертите да не могат да установят давността на тази следа. На тази основа съдът прецени и не възприе обясненията на подсъдимия, които са негова защитна версия и се опровергават от доказателствата по делото. Самият подсъдим пред полицаите направил извънсъдебни признания за пушката. За странната му постъпка с цигарите без бандерол съдът прецени, че по този начин той е искал да отмъсти на съпругата си за скандала и викането на полиция за домашно насилие. Доказателствата сочат, че подсъдимия е държал цигарите без бандерол и е пушил от тях. Това е достатъчно за да се ангажира неговата наказателна отговорност. Веднага при случая, при изземването на цигарите, съпругата му е дала сведения за тях. Колегите й, свидетели по делото, дават показания, че не са виждали тя да пуши подобни цигари или да продава цигари без бандерол.

Настоящият състав на Софийският военен съд от правна страна прецени следното за престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК:

Съгласно чл. 234 ал. 1 от НК, който разпространява или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Съгласно чл. 93 т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Предвид стойността на акцизната стока и размера на дължимия и невнесен акциз, случая е немаловажен. Субекти на стопански престъпления са три основни категории, а именно: длъжностно лице, ръководител или контролен орган, индивидуално определени качества – продавач, наемодател, приемчик, началник склад или управител на магазин и всяко наказателно отговорно лице, което наруши или не изпълни определени стопански задължения. Обект на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на финансовата и кредитната система. Това следва от систематичното място на правната норма в глава VІ от НК - Престъпления против стопанството, раздел втори - Престъпления в отделни стопански отрасли. С това деяние се увреждат обществените отношения, свързани с дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог /акциз/ от акцизни стоки, изброени в чл. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ - алкохол и алкохолни напитки, тютюни и тютюневи изделия, енергийни напитки и електрическата енергия. Съгласно чл. 2 ЗАДС тези стоки подлежат на облагане с акциз /налог/, внасянето на който се доказва чрез залепен върху тях „бандерол“ - държавна ценна книга, която се продава от Министерството на финансите. Заплащането на съответния акциз се установява именно чрез поставения върху изделието бандерол, което означава, че дължимата парична сума е постъпила в държавата. За охраняването на държавния интерес свързан с постъпването на приходи от акциза, законодателят е криминализирал освен продажбата и самото държане на акцизни стоки. В този смисъл с криминализирането на деянието по чл. 234 НК държавата защитава своето право да събере определен данък /акциз/, което се удостоверява чрез залепения бандерол върху съответната стока.  Предмет на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК са акцизни стоки без бандерол, а изпълнителното деяние се състои от две форми – „разпространява“ или „държи“ такива стоки.  Престъплението е на формално извършване и се довършва с осъществяването на фактическата власт върху акцизните стоки без бандерол. „Държането“ като изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ. Последното се осъществява независимо от мястото, където се намират вещите. Така например, акцизните стоки без бандерол могат да се държат в жилище,  в чанта или в превозно средство. С оглед характеристиката на „държането“ като форма на изпълнение, деянието по чл. 234, ал. 1 НК е съставомерно, независимо от мястото, на което деецът упражнява фактическата си власт. Субект на престъплението е всяко едно наказателно отговорно лице, което е видно от израза „който“ в състава на престъплението. Санкционната част на нормата на чл. 234, ал. 1 НК не предвижда различен вид наказания за двете форми на изпълнителното деяние на престъплението – „държи“ и „разпространява“. Кумулативно предвиденото наказание „глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки“ е относимо към изпълнителното деяние „държи“. Използването на израза „продаваните стоки“ настоящият съдебен състав счита, че независимо от формулировката на закона в санкционната му част, предвиденото наказание „глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки“ е относимо и към изпълнителното деяние „държи“. В разпоредбата на чл. 234, ал. 1 НК са предвидени три кумулативни наказания- лишаване от свобода, глоба и лишаване от права по чл. 37, ал. 1 т. 7 НК. Независимо, че престъпният състав предвижда две форми на изпълнително деяние „разпространява“ и „държи“, предвиденото наказание глоба не е обособено според субекта на престъплението или според вида на изпълнителното деяние, което означава, че посочените от законодателя наказания, включително и глобата, се отнасят до всяка една от формите на изпълнителното деяние. В диспозицията на чл. 234, ал. 1 НК след изпълнителните деяния, са посочени трите наказания, без последните да са изрично обособени според вида на изпълнителното деяние. След като не са разграничени санкциите поотделно за всяко едно от изпълнителните деяния, няма основание да се счита, че наказанието „глоба“ е неотносимо по отношение на държането на акцизни стоки без бандерол. Употребените от изрази „пазарна цена“ и „на продаваните стоки“, са начина на определяне на конкретния размер на глобата. Законодателят не е разграничил с различни наказания двете форми на изпълнителното деяние в отделни разпоредби и следва, че наказанието „глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки“ се налага, както при продажбата, така и при държането на акцизни стоки без бандерол.  Съдът счита, че подсъдимият А. от обективна и субективна страна е осъществил инкриминираното деяние. Изпълнителното деяние на чл. 234 ал. 1 от НК се изразява в две форми. За съставомерността е достатъчна само една от посочените изпълнителни форми. В конкретния случай спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за това, че на 22.04.2019 година, в град хххх, във вилния си имот в местността „хххх”, в пристройката на вилата си, под седалка на ъглов диван, държал акцизни стоки - 410 кутии  с 8200 къса цигари марка „L◊D” на стойност 3075 лева и 6 кутии  с 120 къса цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, без бандерол. Съставомерно по чл. 234 ал. 1 от НК държане, ще е налице винаги, когато цигарите без бандерол обективно се намират във фактическата власт на дееца, какъвто е настоящият случай. Експертното заключение е безсъмнено, че това са акцизни тютюневи цигари и за тяхната пазарна стойност. Подсъдимият е държал в раклата на ъгловия диван в лятната кухня, която обитавал той и семейството му, цигарите без бандерол. Той е упражнявал фактическата власт върху тях, което се доказва и от това, че е знаел точно къде се намират и ги е показал на полицаите. Съдът счита, че от обективна страна от доказателствата по делото се доказва държането от подсъдимия. Заедно с това фактическата власт върху цигарите сама по себе си обективира в достатъчна степен и умисъла на дееца, освен ако са налице други обстоятелства, които да го изключват. Такива по делото не се доказаха. Съдът посочи обстоятелствата, които счете за установени на основата на експертните заключения, веществените доказателства и кредитираните гласни  доказателства. Поради това съдът прецени, че има извършено деяние и негов автор е подсъдимия, който виновно го е извършил. Поради това съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл.234 ал.1 от НК.

Настоящият състав на Софийския военен съд от правна страна прецени следното за престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК:

         Съгласно чл. 339, ал. 1 от НК който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 б. „а“ от НК независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата и вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено. Член 339 НК се намира в главата за общоопасни престъпления и има пред вид такава дейност, при която наред с обективната страна на престъплението - фактическо държане на оръжието, деецът да има и съзнанието, че той държи това оръжие без надлежно разрешение от съответните държавни органи, т. е. да е налице умишлена вина. Деецът трябва да е съзнавал, че трябва да има разрешение да държи това огнестрелно оръжие, а той не се е снабдил с такова. Намирането у някого на огнестрелно оръжие, за което няма надлежно разрешение, поначало е достатъчно да възникне наказателна отговорност за „държане“ на това оръжие. Съгласно чл. 102 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение. В мотивите на присъдата се посочват какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение за да се отговори на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон. Подсъдимият е извършил  общественоопастното си деяние по чл. 339, ал. 1 от НК виновно, при умишлена форма на вината си. Той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е  общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.

         Съдът счита, че подсъдимият А. от обективна и субективна страна е осъществил инкриминираното деяние. Изпълнителното деяние на чл. 339, ал. 1 от НК се изразява в няколко форми – придобиване по какъвто и да е начин, държане или предаване другиму взривни вещества, огнестрелно оръжие или боеприпаси без да има за това надлежно разрешение. За съставомерността е достатъчна само една от посочените изпълнителни форми. В конкретния случай спрямо подсъдимия е повдигнато обвинение за държане на огнестрелно оръжие и  държане на боеприпаси. Съставомерно по чл. 339, ал. 1 от НК държане, ще е налице винаги, когато за огнестрелното оръжие и боеприпаси няма надлежно разрешение и оръжието и боеприпасите обективно се намират във фактическата власт на дееца, какъвто е настоящият случай. Експертното заключение е безсъмнено, че това са огнестрелно оръжие и боеприпаси по смисъла на закона. Подсъдимият е наследил пушката от починалия си баща и без разрешение я държал в раклата на ъгловия диван в лятната кухня, която обитавал със семейството си. Той е упражнявал фактическата власт върху пушката и боеприпасите. Съдът счита, че от обективна страна от доказателствата по делото се доказва държането от подсъдимия на огнестрелното оръжие и боеприпасите. За придобиването и държането на огнестрелно оръжие и боеприпаси е предвиден специален разрешителен режим, а подсъдимият не е притежавал разрешително. Подсъдимият е военнослужещ, обучен е да борави с огнестрелни оръжия и е запознат със строгите правила за държането му. Престъплението е осъществено чрез „държане“, тъй като при тази форма на изпълнителното му деяние е достатъчно от обективна страна оръжието да се намира у дееца. Заедно с това фактическата власт върху оръжието сама по себе си обективира в достатъчна степен и умисъла на дееца, освен ако са налице други обстоятелства, които да го изключват. Такива по делото не се доказаха

         Съдът посочи обстоятелствата, които счете за установени на основата на експертните заключения и кредитираните гласни  доказателства. Поради това съдът прецени, че има извършено деяние и негов автор е подсъдимия, който виновно го е извършил. Поради това съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК.

Настоящият състав на Софийския военен съд прецени обвинителната и защитната тези и установи:

         В обвинителната си реч прокурорът поддържа изцяло фактическата обстановка описана в обвинителният акт и счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Иска подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, за които е предаден на съд, а именно това по чл. 234, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, както и  че  целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 и следващите от НК, биха били постигнати, ако на подсъдимия бъде определено наказание за деянието му по чл. 234, ал 1 от НК  в размер на 4 години лишаване от свобода и за деянието по чл. 339, ал. 1 от НК, между 4 и 5 години лишаване от свобода. Изтъква, че така целите на чл. 36 от НК биха били постигнати както законът изисква, че след определяне на наказанията за всяко едно от деянията, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 от НК, т.е. да бъде определено едно общо наказание, най-тежкото от тях и съгласно регламента на НК, към него да бъде прибавена глобата в искания петкратен размер на равностойността на акцизните стоки без бандерол. В обвинителната си реч прокурорът изтъква, че деянието извършено от подсъдимият е с достатъчно сериозна обществената опасност предвид обстоятелството, че престъпленията са извършени от  военнослужещ, който макар и в момента да си е взел обезщетението и да е напуснал редиците на Българската армия, само по себе си изисква много по-висок праг и отговорност пред обществото. Изтъква, че военнослужещият не може да има морал на престъпник, а  имайки морал на престъпник, се обезсмисля съществуването изцяло на този държавен властови орган и този държавен властови сектор, който е свързан с държавната сигурност, каквато е отбраната на Република България, осъществявана пряко от военнослужещи в пределите на Българската армия. Прокурорът посочва, че общото наказание  „лишаване от свобода“, следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип при общ режим на изтърпяването му. В обвинителната си реч прокурорът посочва, че следва да бъде отнет в полза на държавата предмета на престъплението по чл. 339 и предмета на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК. Сочи, че правният анализ на събраните доказателства в цялото наказателно производство показвал, че на процесната дата и на процесното място, подсъдимият е държал нелегално, т.е. противоправно, както огнестрелно оръжие и боеприпаси, така и акцизни стоки без бандерол. Твърди, че доказаните факти на които се крепи това обвинение и разобличава подсъдимият като извършител на деянията, за които е предаден на съд, са многобройни, еднопосочни в своята съвкупност и счита, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, с изключение единствено само обясненията на подсъдимия, които в по-голямата си степен се явяват единствено и само една защитна версия, която е представена в хода на съдебното следствие. Тези обяснения, дадени от подсъдимия,  представляват само и единствено защитна версия, която има своя цел и смисъл да го оневини. Прокурорът сочи, че обясненията дадени от подсъдимия, напълно се опровергават от всички свидетелски показания на очевидците, присъствали на местопроизшествието на процесната дата и процесното място, които са станали преки очевидци. Прокурорът посочва, че след пристигането на служителите от военна полиция в местността „ххх“ – гр. хххх, влизайки в помещенията на имота, описват по един и същи начин,  че вътре са се намирали единствено подсъдимият и неговата съпруга. Прокурорът посочва, че свидетелите присъствали на място са единодушни, че по инициатива на подсъдимият се е стигнало до установяване на обстоятелството, че в имота са налице акцизни стоки без бандерол, а именно процесните цигари, както и оръжие и боеприпаси. Прокурорът с обвинителната си реч счита, че обилните доказателства в тази насока не следва да бъдат коментирани. В обвинителната си реч прокурорът сочи, че на процесното място и непосредствено след започването на съответните процедури в това число и следствените действия по претърсване и изземване, самият подсъдим е споделил, че държи, както акцизните цигари без бандерол така и пушката и патроните, което показвало, че той е  упражнявал тази фактическа власт. Прокурорът сочи, че държането било осъществявано  само и единствено от страна на подсъдимия, поради наличието на следи по пушката и патроните, което доказателство било проверено чрез експертизата, извършена в рамките на досъдебното производство и експертите категорично заявяват, че върху пушката била налице дактилоскопна следа, оставени от подсъдимия. Прокурорът счита, че по безспорен и категоричен начин е доказан факта, че  става въпрос за боеприпаси и за огнестрелно оръжие, котегорично доказано от експертизите им.

В пледоарията си защитникът счита, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по така повдигнатите му обвинения. Защитникът твърди, че са налице съществени противоречия между събраните доказателства в настоящото съдебно следствие, твърдяното от прокурора и доказателствата, събрани или по-скоро несъбрани в досъдебното производство. Посочва, че са налице съществени противоречия, относно твърдението от страна обвинението, че върху пушката и патроните има наличие от дактилоскопни следи на подсъдимия. Защитата категорично твърди, че върху патроните е нямало нито една следа от подсъдимия, което доказвало, че подсъдимият не е боравил с тях, и че ги е държал по смисъла на закона. Не ги е пипал чисто физически. Твърди, че няма нито едно гласно доказателство, че подсъдимият се е намирал в помещението, където били намерени и иззети инкриминираните вещи. Защитникът сочи, че закона и съдебната практика за двете престъпление изисква ясно и точно, да се покаже субективната част, мотивите на престъпника, който е извършил това престъпление. Посочва, че те липсват изцяло в настоящия процес. Защитата счита, че в настоящия процес е необходимо обвинението да докаже своите твърдения, а не да опровергава твърденията на подсъдимия. Пледира, че деянието и вината на подсъдимия не е  доказана нито от обективна, нито от субективна правна гледна точка. Сочи, че не е доказан умисъла на подсъдимия, което е необходима предпоставка за повдигането на обвинението. Счита, че в  хода на досъдебното производство са били допуснати множество съществени процесуални нарушения, които нарушават правата на подсъдимия и правят невъзможно разкриването на обективната истина. Посочва, че липсва ясна причинно-следствена връзка, между вмененото деяние на обвиняемия и констатациите по досъдебното производство, липсва правната квалификация на вмененото деяние. Защитата счита, че са налице допуснати съществени нарушения в досъдебното производство, довели до нарушаване правата на подсъдимия по НПК като посочва, че са  били нарушени чл. 11, а именно -  незаконното задържане  на подсъдимия от полицията на МВР от 23.30 ч. на 21.04.2019 г. до 09.00 ч. сутринта на 22.04.2019 г., подсъдимият  бил възпрепятстван да присъства на претърсването и изземването, осъществено от военния разследващ полицай от 02.00 ч. до 05.30 ч. на 22.04.2019 г.,  било дало началото на досъдебното производство, съгласно чл. 212, ал. 2 от НПК. Защитникът счита, че  това задържане е в нарушение на чл. 30, ал. 2 от Конституцията на РБ и е ограничило  правата на подсъдимия да дава обяснения и прави искания, бележки и възражения в съответствие с чл. 129, ал. 1 от НПК. Така още в момента на образуването на досъдебното производство било нарушено процесуалното право на защита на подсъдимия. Разследващият орган не бил приложил закона точно и еднакво по отношение на подсъдимия, когато бил извършил претърсване и изземване и съответно изготвил протокол за това, като не бил отчел факта, че подсъдимият сам е поканил полицаите от МВР и им е посочил мястото, където са се намирали цигарите и пушката. В последствие този факт не е бил отчетен и от Военно-окръжна прокуратура, която не била изяснила умисъла на подсъдимия за това му действие. Тя го обвинила  и предала на съд, без да го е била разпитала за тези и други обстоятелства, след като той се бил отказал от подписаното споразумение, което било абсолютно негово право. Разследващият орган бил нарушил закона, като бил изготвил протокол за претърсване и изземване вместо протокол за доброволно предаване, пренебрегвайки факта, че  пълнолетен член от семейството на подсъдимия сам бил предал иззетото имущество. Защитата твърди, че е налице съществена разлика от доказателствената сила на протокола за претърсване и изземване и протокола за доброволно предаване. Заявява, че протоколът за доброволно предаване нямал силата на доказателство раздадено пред разследващ орган, чл. 13 -  Разследващият орган и Военно-окръжната прокуратура не са взели всички мерки за разкриването на обективната истина, като не са извършили изземване на следи по време на претърсването и изземването; не са извършили така нареченото „изчистване на следите”, съгласно чл. 146, ал. 2 от НПК; не са събрани безспорни доказателства за собствеността на пристройката, от където са иззети вещите, както и за самите вещи; не са разпитали обвиняемия след като той се е отказал от споразумението и е поискал разследване; не са събрали доказателства в посока неизвършването на деянията от подсъдимия; не са разпитали всички възможни свидетели, както и не са търсили доказателства за умисъла на подсъдимия.  Разследващият орган и Военно-окръжна прокуратура още в началото са приели само една хипотеза, по която са работили и която защитават пред съда, че подсъдимият е собственик на пристройката и на иззетите вещи и това го правило извършител на деянията в които е обвинен. В хода на съдебното следствие било доказано, че подсъдимият не е собственик на пристройката, където са открити вещите. В пледоарията си защитата твърди, че  местонахождението на цигарите и на пушката - под седалка на дивана, намиращ се от дясно на входа на пристройката, собственост на трето лице, където достъп имат много хора, не давало основание да се приеме, че те са били в държане или владение  от подсъдимия. В досъдебното производство категорично било посочено, че неговата стая е на втория етаж на вилата. Нарушен бил и чл. 14 , където  разследващият орган и военно-окръжният прокурор са обвинили и изправили пред съда  подсъдимият редник А. при липсата на  обективно, всестранно и пълно изследване на всички  обстоятелствата по делото, а именно -   как са били открити  цигарите и пушката; как и кога са попаднали  там, където са намерени; как и кой  е държал инкриминираните вещи, с каква цел, и какво е тяхното предназначение. Има ли умисъл при инкриминираното деяние. Защитата посочва, че е бил нарушен и чл. 15, а именно, че е било нарушено правото на защита на подсъдимият още в началната фаза на досъдебното производство със задържането му в РПУ, докато е осъществявано претърсването и изземването. В последствие било нарушено и с отказа на прокурора, в резултат на отказа на подсъдимия от подписаното преди това споразумение, да проведе отново необходимите следствени действия за разкриване на обективната истина. Защитата твърди, че с  тези си действия от страна на разследващия орган и прокуратурата се нарушават правата му по чл. 115, ал. 3 от НПК. Защитата твърди, че дактилоскопната експертиза, химическата експертиза и счетоводната експертиза не са били извършени съгласно установените правила, и същите не помагат за разкриване на обективната истина, а видимо са имали за цел да подкрепят тезата на обвинението. Твърди, че хипотезата на Военно-окръжна прокуратура била съставена единствено върху показанията на съпругата на подсъдимия дадени  от нея в деня на семейния скандал, при доста съмнителни обстоятелства, относно нейната трезвеност в този момент. Тези показания са били взети, без съпругата да бъде уведомена за правото й да се откаже да свидетелства, което представлявало нарушение на чл. 139, ал. 4, вр. чл. 119 от НПК. Защитата счита, че са налице  несъответствия и в обвинителния акт с нормите на Наказателния кодекс. Престъплението по чл. 234, ал. 1. на НК, в което е обвинен подсъдимия е от Глава  ІV „Престъпления против стопанството”, Раздел II „Престъпления в отделните стопански отрасли”. В този раздел са включени текстовете на чл.чл. 228-240а. Твърди, че Военно-окръжна прокуратура е внесла обвинителния акт, използвайки избирателно изваден от контекста на чл. 234, ал. 1 от НК текст, като защитата цитира: „държал акцизни стоки по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗАДС и т.н. (виж л. 8, т. І.) ”. Пълният текст на чл. 234, ал. 1 обаче гласи: Който разпространява или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, на „разпространяваните стоки”, акцентира на тези думи както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 (лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност). Защитата твърди, че по делото, не е било представено нито едно доказателство, че става въпрос за разпространяване, или държане с цел разпространяване на цигари без бандерол, а очертаната фигура на обвиняемия в обвинителния акт – цитира : „служи във в.ф. ппппп, работи, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан“ (виж л. 4, т. І.) не отговаряло на субекта на престъпление по тази глава, раздел и член на НК. Защитата пледира, че  обект на престъплението по чл. 234 от НК са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на финансовата и кредитната система и по-специално тези, отнасящи се до дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог върху стоките, изброени в чл. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове. Заплащането на съответния акциз се доказвало именно чрез поставения върху изделието бандерол – държавна ценна книга, закупувана от Министерството на финансите. Наличието на бандерол означавало, че дължимият данък е постъпил в държавния бюджет -  Решение № 190 от 28.09.2016 г. по н. д. № 738/2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то наказателно отделение. Субект на задължение да заплатят акциз са лицата по чл. 19 от ЗАДС, глава трета „Данъчно задължение”, раздел I „Възникване на задължение за заплащане на акциз” от ЗАДС. Защитата пледира, че съгласно чл. 19 на ЗАДС (1) Стоките по чл. 2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим на отложено плащане на акциз, а именно -  при тяхното производство на територията на страната; при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка на Европейския съюз;  при тяхното внасяне на територията на страната и счита, че акциз е задължен да заплати производителят, въводителят или вносителят на акцизни стоки - все субекти, занимаващи се със стопанска дейност. Защитата твърди, че подсъдимият не е бил субект, извършвал дейности по смисъла на чл. 19 от ЗАДС, а физическо лице по смисъла на този закон. Пледира, че Военно-окръжна прокуратура е внесла обвинителния акт при липсата на правната квалификация на инкриминираното деяние „държи”. Текстът на обвинението гласи / цитира /: „На 22.04.2019 г. в местността „хххх” в гр. хххх държал акцизни стоки по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗАДС.  „На облагане с акциз подлежат: т. 2 тютюневи изделия… когато такъв се изисква по закон - чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия: „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове /подчертавам - търговски складове/ и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС -  чл. 64, ал. 4…” . Твърди се, че словосъчетанието „по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗАДС” по никакъв начин не се отнасяло до деянието „държи”, то се отнасяло до стоките, които подлежат на акциз и  съдебна практика, даваща правната квалификация на понятието ”държи” /тъй като легална такава в нашето законодателство отсъствала/. Инкриминирано изпълнително деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК „държане“ на акцизни стоки без бандерол се изразявало в осъществяване на фактическа власт върху инкриминираната вещ, която власт е съпътствана с възможност за носителя й във всеки един момент да се разпореди с нея, в свой или в чужд интерес, посредством правни или фактически действия защитата цитира Решение № 36 от 21.08.2018 г. по н. д. № 917/2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. Защитата твърди, че в съдебното следствие било доказано, без никакво съмнение, че: На 22.04.2019 г. подсъдимият не е присъствал в инкриминираното помещение, поради задържането му  в РПУ от 23,30 ч. на 21.04.2019 г. до 09.00 ч. на 22.04.2019 г., т.е. няма как да осъществява фактическа власт в инкриминирания период. По причина на задържането му, той не могъл да я упражни, като се разпореди с инкриминираното имущество в инкриминирания период, поради която причина подсъдимият не е могъл да извърши никакви правни или фактически действия с него. Твърди се, че по  време на  инкриминирания период, поради престоя си в РПУ той е бил лишен от възможността да извършва каквито и да е било деяния, в т.ч. и да „държи”, без разрешението на полицията на МВР. Твърди се, че подсъдимият не покрива нито един от съществените елементи на дефиницията, дадена от съдебната практика. В защитната си реч защитата твърди, че на 21.04.2019 г. около 22.30 ч. подсъдимият,  узнавайки за наличието на цигарите без бандерол е извършил само едно фактическо действие – поканил бил полицаите от МВР и им е показал цигарите и мястото, където те са се намирали (стр. 3, абзац 2-3 от съдебен протокол от 27.05.2020 г.; стр. 5, абзац 3-4 от същия протокол). Това деяние не само, че не е било инкриминирано по смисъла на закона, но не е и укоримо по смисъла на морала. Цитира част от показанията на  свидетелят мл. инспектор Л. В. В. /цитира/: „След това се приготвихме да си тръгваме с колегата. В момента, в който се качвахме в автомобила обвиняемият ни извика и каза: „Елата да видите за какво се караме с жена ми”. Колегата Ц. влезе първи, господинът отвори седалката на дивана в стаята, където под седалката имаше акцизни стекове с цигари.” (стр. 3, горе от съдебен протокол от 27.05.2020г.); „Да, обвиняемият ни покани в пристройката към вилата /къщата/, залепена към къщата.” Ние бяхме близо до къщата, аз дори бях в колата вече, колегата още не беше се качил и той ни върна, за да ни покаже за какво се карат.” (стр. 5, абз. 3 от същия протокол); „Относно обстоятелството ”Г. вдигна една седалка на ъгловия диван и ни посочи стековете с цигари- кутии бели на цвят със син правоъгълник и надпис на марката цигари „LD”, които бяха без бандерол”. Да така беше, както съм казал като свидетел.” (стр. 5, абзац 4 от протокола от 27.05.2020 г.). Защитникът твърди, че  Военно-окръжна прокуратура е внесла обвинителния акт без да направи необходимото разгръщане на нормата на чл. 234, ал.1, като  се задоволява да посочи само две норми, тези на: чл. 2, т. 2 и чл. 64, ал. 4 от ЗАДС и една норма от ЗТТИ /Закона за тютюна и тютюневите изделия/ - чл. 28, ал. 1 и то избирателно, извадено от контекста на тези норми  (виж по-горе). Цитира: „ в  Глава седма на ЗАДС „Ограничения и забрани” са посочени забраните, нарушението на които води до наказателно преследване  - чл. 100а на ЗАДС –цитира: (1) Забранява се продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци, които не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия, както и извън местата по чл. 90б.  (2) Забраняват се предлагането и продажбата на тютюневи изделия от физически лица, които не са еднолични търговци. Твърди, че подсъдимият не е бил търговец, той е бил физическо лице и, че по делото няма събрани доказателства цигарите да са предлагании  и продавани. В закона не фигурирала забрана за закупуване на цигари и тютюневи изделия без бандерол от физически лица имало само забрана за предлагането и продажбата им по смисъла на ал. 2 на чл. 100а от ЗАДС. Поради този правен факт се отхвърляло прилагането на  наказателната отговорност по чл. 234, ал. 1 от НК по смисъла на чл. 100а на ЗАДС по отношение на подсъдимият.Твърди, че  били допуснати нарушения  при събирането на доказателствата в досъдебното производство и проведените експертизи, твърди, че в конкретния случай не е имало никаква необходимост да се съставя протокол за претърсване и изземване. От свидетелските показания било ясно, че още преди да дойде „Военна полиция“ нкриминираното имущество било извадено от подсъдимия на показ пред полицията на МВР. „Военна  полиция“ не била извършила претърсване, тъй като съпругата на подсъдимия сама е предала всичко в негово отсъствието. Защитата цитира „чл. 162 от НПК (1) казва: Претърсването и изземването се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството му“. В защитната си реч защитникът твърди, че помещението е използвано от широк кръг лица. В момента, когато военна полиция била пристигнала на мястото и  започнала следственото дело в помещението се е намирала само съпругата на подсъдимият. След като обвинението било времево ограничено в датата 22.04.2019 г. не било ставало ясно, защо подсъдимият е подведен под отговорност, след като на тази дата от 00.00 ч. до 24.00 ч., той въобще не бил присъствал (използвал) процесното помещение. Относно показанията на свидетелят полицай В., на л. 70, стр. 2, т. І от делото и стр. 16-17 от протокола от съдебното заседание на 27.11.2019 г; показанията на главен полицай И., на л. 72, стр. 2, т. І.; показанията на майор Х. от стр. 21 от протокола от съдебното заседание на 27.11.2019 г. и тези на подсъдимия, защитникът твърди, че е трябвало да бъде изготвен протокол за доброволно предаване, а не протокол за претърсване и изземване, което въобще не било осъществявано. Цитира  Разпоредбата на чл. 159 от НПК, озаглавена „задължение за предаване на предмети,.... : “ установява такова и за гражданите „да предадат намиращите се у тях предмети,..., които могат да имат значение за делото“, т.е. до претърсване и изземване не се стига, когато резултатът се постигне с доброволното предаване на предметите от значение за делото, а това следва да се оформи със съответния процесуален документ, какъвто е „протокол за доброволно предаване“, де факто приемо-предавателен протокол. В него могат да се отразят, но без да е задължително, изявления на предаващия ги чии са предметите, на какво основание се намират в неговата фактическа власт и други, без обаче да имат стойността на добити чрез разпит свидетелски показания или обяснения на обвиняем. Решение № 30 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2175/2013 г. на Върховен касационен съд.Защитата прави извод и твърди, че при неспазването на закона прави протокола за претърсване и изземване негодно доказателство по делото и същият пледира същият да се извади от доказателствената съвкупност при преценката на доказателствата от съда. Защитникът счита, че приложеният по делото фотоалбум  албум няма самостоятелно доказателствено значение, тъй като целта му е да онагледи констатациите в протокола и се цитира -  Решение № 248/2018 г. по н.д. № 938/2017 г. на ВКС, 1-во наказателно отделение. Счита, че фотоалбумът съдържа редица нарушения на правилата за изготвянето му, тъй като -  на заглавната страница липсват час на изготвянето му; адрес на изготвянето; подпис на разследващия полицай и подписите на поемните лица; снимките не били подписани от следователя и от поемните лица; на снимка 9 се виждали 34 стека цигари, а на снимка 11 те вече били 41; от снимки 12, 13, 14, 15 и 16 не става ясно цигарите 100 мм. или 80 мм. са. В протокола за претърсване и изземване те не са описани нито по размер, нито по опаковка.  На снимка 15 могат да се преброят 19 цигари, докато в протокола на стр. 2 е описано, че са намерени 410 кутии по 20 къса цигари. На снимка 18 се виждало, че пушката е прикрита с кутия с надпис „Мюлер”, което в протокола за претърсване и изземване не е описано, липсвали съответните данни, които трябвало да придружават и самите снимки. Защитникът твърди, че липсата на по-горе изредените факти правели албума негоден да онагледи протокола за претърсване и изземване. Счита, че дактилоскопната експертиза  по делото - Протокол № 73 от 25.04.2019 г. (л. 90-99, т. І.), не давал безспорен отговор на въпросите: „отговаря ли следата на отпечатъка на левия безименен пръст по групи, подгрупи и особени белези; кога е оставена и как, каква е давността на следата, на каква възраст е лицето оставило следата“. Допуснато е било нарушение на вземане на образци за сравнително изследване. Защитата цитира чл. 146 от НПК (1) Органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин;  чл. 146 от НПК (2) Алинея 1 се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства. Защитата счита, че е налице съществено нарушение при вземане на образци за сравнително изследване. Твърди, че в случая е нарушен чл. 146, ал. 2 от НПК като не са били взети следи от свидетелите, т.е. не е било извършено така нареченото „изчистване на следите“. По този начин съществувало съмнението, че следата може да е оставена от някой друг. Защитата на подсъдимия твърди, че на л. 96, т. І. от досъдебното производство вещото лице М. Г. в заключението си пише /цитира/: „Установи се следното: „по повърхностите на пушката се установи папиларен участък със сравнително добро папиларно изображение и с наличие на достатъчно индивидуални характеризиращи признаци за извършване на дактилоскопна идентификация. … При това изследване се установи съвпадение на следата с отпечатъка от безименния пръст на лява ръка. Следата и отпечатъка на лицето съвпадат във всички детайли, изграждащи техните образи - начало и край на папиларните линии, сливания и разклонения на папиларните линии, папиларни отрезки и точки. Няма различие в строежа на сравняваните образци. Следователно: дактилоскопната следа е оставена от безименен пръст на лява ръка на лицето: Г. С. А.…” – край на цитата. Защитата  твърди, че  няма намек за общите белези,  а вместо необходимия минимум от 12-15 специфични белега са посочени само 8. Защитата счита, че в тройната дактилоскопна експертиза  по протокол № 171/18.12.2019 г. повтаря грешките на  протокол 73/25.04.2019 г. Не са били описани: групата и подгрупите на които отговарят следата и отпечатъка и съответно не са сравнени. Експертите заявяват, че е възможно е да се проявят следи с давност от няколко месеца, дори и години - стр. 2 от протокол № 171, така, че твърдението на подсъдимия, че може би е докоснал пушката, когато тя още е била на стената не е опровергано по безспорен начин. Цитира, че вещото лице в съдебната зала заявява: „Точен и категоричен отговор за давността на дактилоскопните следи не мога да дам” (стр. 18 на протокола от 24.02.2020 г.). Тройната експертиза  твърди, че: „при една и съща следа всеки експерт може да открие различен брой точки, и че – цитирам, „експертът на базата на своя опит може да се убеди в идентичността дори с по-малък брой признаци” (стр. 20 на протокола от 24.02.2020 г.). Защитникът счита, че тези твърдения сочат за един волунтаристичен подход на полицейската експертиза. Той отхвърля науката „Криминалистика” и  се основава само на личния опит на експерта. Този подход не се споделя от съдебната практика, виж. Решение № 35 от 17.04.2018 г. по н. д. № 20/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. Отделение. Цитира признатите корифеи в областта на криминалистиката Проф. И. Вакарелски, Криминалистика, трето издание, Изд. Наука и изкуство, София 1978 г. на стр. 556, че: „Аналитичното изследване започва с установяването на общите (родови и видови) признаци на пръстовото папиларно изображение, отразено в следата. Общи са признаците, които характеризират отделните групи папиларни изображения (дъговидни, примковидни, кръговидни) и отделните техни подгрупи. За да установи положително и категорично въпроса за тъждеството на следата, респ. за личността на престъпника, който я е оставил на местопроизшествието, експертът трябва да установи наличието на индивидуална и устойчива съвкупност от съвпадащи общи и частни идентификационни признаци. Затова той трябва да използва както количествения, така и качествения критерий. Количественият критерий - броят на съвпадащите признаци, не е достатъчен за идентификацията на личността по пръстовите следи. Той има само спомагателно значение”. Общите признаци характеризират следата и отпечатъка като цяло. Към тях се причисляват: видът и общата конфигурация на папиларните изображения (кръговидни, примковидни, дъговидни и техните разновидности); посока на въртене и изтичане на папиларните линии (на дясно, на ляво); местоположението на условния център (ниско, средно, високо); разстоянието между центъра и делтата (по линията на Галтон); видът на ръката и пръста, от които е оставена следата. Защитата счита, че по приложените към делото дактилоскопни експертизи се вижда, че отсъстват съществените общи признаци! В единичната и тройната експертиза липсват описанието на частните признаци.  Защитата счита, че при това положение става ясно, че съдът, макар и да е приел експертизите  не би могъл да кредитира доверие на дактилоскопните експертизи и да направи правни изводи въз основа на тях! Вещите лица не отразявали в протоколите си стройната и практически удобна класификация, която е в основата на дактилоскопната регистрация на групи и подгрупи и съответно не правят сравнения и изводи. Не ставало ясно как при условията на устойчивост на следата при двете експертизи са били получени две различни, напълно несъвпадащи се диаграми. Защитникът твърди, че в експертизите в процеса не са били взети отпечатъци от всички възможни деятели и лица, имали достъп до инкриминираното имущество, т.е. не е извършено изчистване на следите, което е неспазване на научните изисквания, поради което  протоколите на дактилоскопните експертизи не отговаряли на изискванията на науката „криминология“ и не могат да представляват годна експертна оценка, която да подпомогне съда за установяване на правните факти по това обвинение.  Твърди се, че  следата не може да бъде годно съдебно доказателство защото не е  била иззета с протокола за претърсване и изземване, не е  била анализирана по изискуемия от криминалистиката начин и протоколите за изготвените дактилоскопни експертизи не отговаряли на изискванията на криминалистиката. Липсвали необходимите общи признаци и необходимия брой специфични признаци, за да се идентифицира следата, открита върху пушката с отпечатъка на безименния пръст на лявата ръка на обвиняемия. Защитникът счита, че химическа експертиза  по протокол № 6 (л. 84-86, т. І)  възложена на експерт И. П., която е вписана в списъка със специалност химически, експерт оценител на тютюн и тютюневи изделия – специалност  не отговаря на изискванията на поставената задача.. Отговорът, който експертът  е дал в съдебно заседание на поставения въпрос ” „Кога е бил последният изстрел?” е „Не мога да кажа, аз само установявам.”, т.е. химическата експертиза не може да определи времето на последното смазване и кога е стреляно последно с пушката, което е от решаващо значение за следствието, при така изяснените обстоятелства, че пушката е принадлежала на покойния С. А., баща на подсъдимия Г. А. и тя е висяла до декември 2012 г. на стената във вилата. Твърди, че  -  оценъчната експертиза (л. 11-13, т. І.) е възложена на  вещото лице - инж. А. С., който е вписан в списъка на вещите лица като оценител на недвижими имоти, машини, съоръжения, промишлени предприятия и постройки – специалност, също не отговаря на изискванията на поставената задача. В отговорите на въпросите в експертизата било заменено понятието „пазарна стойност” с понятието „продажна цена”, което за всеки образован икономист е недопустимо. Защитникът пледира, че в чл. 4, т. 39 от ЗАДС: (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акциза, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между лица, които не са свързани. Този законов текст е в основата на методологията по Наредба Н-9 на МФ от 14.08.2006 г., одобрена от МП и единствената съдебно призната методология за определяне на пазарна цена, чл. 4, т. 6 от ЗАДС: (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.; изм., бр. 103 от 2018 г., в сила от 20.05.2019 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 20.05.2019 г.) „Продажна цена“ е цената, изписана върху потребителската опаковка, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите мита, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност. В т. ІІІ - Проверени документи на експертизата отсъства един изключително важен документ - Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г., която определя методологията за определяне на пазарната стойност, единствено годна за съдебни експертизи. В  т. ІV - Констативно-съобразителна част (л.12, т.І.) ППЗАДС: чл. 71 - когато не е регистрирана продажна цена за съответното тютюнево изделие продажната цена се определя на: за цигари - 7,50 лева за 20 къса. Продажната цена , но не и пазарната стойност. Цигарите не са идентифицирани. От 03.2018 г. са регистриране 5 вида цигари „LD” на цена 5,10 лв. и всичките за 80 мм. (72 мм без дължината на филтъра или мундщука). Твърди се, че тази марка цигари са регистрирани в Публичния регистър на цените на тютюневи изделия на Централно управление на митниците и за целите на фиска (данъчна основа) продажната цената е 5.10 лв. за кутия, а пазарната цена се определя по Наредба Н-9 на МФ, одобрена от МП за единствена методология за определяне на „пазарна цена”, каквато е задачата, поставена от прокуратурата. Защитата твърди, че не е установено, колко са общо късовете цигари, за да се определи дължимия акциз? На снимка № 15 (л. 18, т. І.) се виждат 19 цигари. Защитата счита, че на досъдебното производство да допуснати множество грешки и нарушения на закона, поради което  няма как да не се направи извода - Разследващият орган и Военно-окръжна прокуратура са допуснали симулиране на досъдебно производство, което опорочава наказателния процес и не позволява да се постанови законна и справедлива присъда. Твърди, че симулацията при изпълнение на съдебните задължения са нарушени основни принципи за начина на формиране на вътрешното съдебно убеждение съобразно правилата по чл. 13, 14, 15, 107, 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК до степен на преценка за неговата липса. Решение № 211 от 27.02.2018 г. по н. д. № 617/2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение). Защитникът твърди, че от събраните по делото устни и писмени доказателства става ясно, че подсъдимият физически не е присъствал в инкриминираното помещение по време на инкриминираното време, с което се опровергава тезата на господин прокурора. Този извод се потвърждава и от показанията, дадени на 24.02.2020 г. (виж. стр. 6 от протокола). Защитата счита, че отказът на съпругата да свидетелства е нейно право по чл. 119, вр. чл. 121, ал. 1 от НПК, и то не дава правно основание на прокуратурата да прави изводи във вреда на подсъдимия. Съдебна практика: Когато отказът на свидетел да даде показания пред съда е обоснован с наличие на предпоставки по чл. 121, ал. 1 от НПК, дадените на досъдебното производство, показания не следва да се прочитат и съответно включват в доказателствената съвкупност. Решение № 59 от 17.02.2012 г. по нак. д. № 100/2012 г. на Върховен касационен съд.Следвайки съдебната практика показанията на съпругата трябва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност при преценката на доказателствата от почитаемият съд.В съдебно заседание защитникът пледира, че видно от нотариален акт  рег. № ххх, вписан по ЗС /Закона по собствеността/, рег. № хххх от 28.09.2012 г., находящ се на л. 30, т. ІІ по делото и скиците към него, приети като доказателства от съда Г. А. е собственик на вилата и стопанските постройки в имота, но без правото на ползване, което са си запазили родителите му – заедно и по отделно- подсъдимият не живее там. Твърди, че той не е собственик на пристройката към вилата, която не се води по нотариален акт, от което следва, че той не е собственик на претърсваното помещение, от където е иззето процесното имуществото. Защитата твърди, че що се отнася до собствеността на иззетото имущество - прокуратурата не е доказала, че иззетите цигари са негова собственост, не разкрива категорично обективната истина чии са тези цигари, кой ги е закупил, от къде, кой ги е донесъл в пристройката и кой ги е поставил в раклата на ъгловия диван! За това говори и липсата на дактилоскопни отпечатъци по цигарите, върху тяхната опаковка и кутиите. Защитата твърди, че следствието и прокуратурата не са разглеждали други версии, както и не са били събирали доказателства в посока невинността на подсъдимия А., с което са нарушени чл. 107, ал. 3, вр. с чл.  102, т. 3 , вр. чл. 13 от НПК. Защитникът цитира  Решение № 197 от 01.02.2019 г. по н. д. № 792/2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение - „ На доказване подлежи не само фактът, че деянието е извършено и че подсъдимият е участвал в извършването му, но и отрицателният факт, че не е извършено, не е извършено от подсъдимия и/или не е извършено виновно. Защитникът счита, че това  са важни факти, убегнали от погледа на следователя и прокурора, които в нарушение на чл. 1, ал. 1, вр. с чл. 13, вр. с чл. 14, ал. 1, вр. с чл. 102, т. 1, предложение 2-ро на НПК, още от началото на досъдебното производство са приели априори, че е извършено престъпление и престъпникът е редник Г. С. А.. Защитата твърди, че подсъдимият не е собственик на пристройката, в която е намерено иззетото имущество. Той е собственик на вилата и стопанските пристройки (без правото на ползване). Подсъдимият е живял на адреса на който е регистриран и е посещавал вилата спорадично, посещавайки майка си или семейството си, когато те са се намирали там и неговата лична стая се намира на втория етаж на вилата. Твърди, че от събраните по досъдебното производство доказателства не става категорично ясно, че собственик на иззетото имущество е редник Г. С. А. и че той го държи по смисъла на закона. Защитата заявява, че легалната дефиниция за „Държи акцизни стоки” се състои в трайно състояние на фактическа власт, упражнявана върху определени акцизни стоки, посочени в чл. 2 от ЗАДС. Твърди, че в инкриминирания период подсъдимият не е имал физическата възможност да упражнява трайно състояние на фактическа власт върху иззетото имущество, тъй като е бил задържан и отведен в РПУ преди това, и в последствие – във „Военна полиция” – гр. хххх. Твърди, че по делото няма събрани доказателства, че подсъдимият е установил първоначално състояние на фактическа власт върху цигарите, поради което няма  съмнение, че при тези обстоятелства подсъдимият А. физически не е могъл да осъществи състава на чл. 234, ал. 1 от НК, и вината му не е установена по безспорен начин. Защитникът заявява в пледоарията си, че в  обвинителният акт няма твърдение, че цигарите са се разпространявали, тогава не ставало ясно как имуществото се превръща в стока. Престъплението по чл. 234, ал. 1 се намира систематично в Раздел II – „Престъпления в отделни стопански отрасли“ на Глава шеста - престъпления против стопанството на НК, където намират място престъпленията, осъществявани при и по повод стопанския живот на републиката в отделните стопански отрасли. Защитата цитира пълния текст на нормата на чл. 234, ал. 1 от НК: „Който разпространява или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 (лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност). Според защитникът безспорно  фигурата на подсъдимият очертана в обвинителният акт не попада сред търговците. Защитата твърди, че след като подсъдимият няма качеството на търговец, не предлага и разпространява акцизни стоки без бандерол, то той не може да бъде обвинен по чл. 234, ал. 1, тъй като този член, разгърнат с нормата на чл. 100а от ЗДСА изисква именно това качество и това деяние. По отношение на „по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗАДС, към който ни препраща  обвинителния акт”. Защитата заявява, че Приложното поле на ЗАДС се определя от чл. 1 (1): „Този закон урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз”. Защитата цитира: чл. 2, т. 2 от ЗАДС: На облагане с акциз подлежат:  2. тютюневите изделия; чл. 3, ал. 1 от ЗАДС изчерпателно изброява данъчно задължените лица, т.е. счита, че между тях безспорно не попада фигурата на подсъдимия, очертана от обвинителния акт. Защитникът твърди, че подсъдимият не е нито производител, нито търговец, нито лицензиран складодържател или лице, регистрирано по закона за акциза и данъчните складове, нито лице, за което е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизни стоки и т.н. и т.н.

Защитникът твърди, че нормата на чл. 234, ал. 1 от НК е бланкетна, т.е. - неприложима без да бъде разгърната със съответната норма от конкретен закон, който според обвинителния акт е нарушен, и ако се разгърне с нормата, посочена в обвинителният акт - чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ, тя би имала следното съдържание: „Който разпространява или държи тютюневи изделия без бандерол, които се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове,  в немаловажни случаи, се наказва и т.н., и т.н.  Тук са изброени множество дейности, между които се отнасят до продажбата на тютюневи изделия, тъй като всяка от изредените в нормата дейности е неразривно свързана с „предлагат или продават в търговски складове и обекти”. Защитата заявява, че няма съмнение, че в своят разгърнат вид нормата на чл. 234, ал. 1 от НК, приложена към цигарите без бандерол предвижда наказание за разпространяването или държането във връзка с продажбата и свързаните с нея дейности, в търговски складове и обекти, т.е. и тук фигурата на дееца е търговец по занятие. Твърди, че  в обвинителния акт няма и един ред въпреки, че в тази посока са извършвани следствени действия, който да доказва, че подсъдимият, е разпространявал чрез продажба и в тази връзка държал (съхранявал) цигари без бандерол. Няма и намек, че пристройката, в която са открити цигарите има характера на търговски склад или обект. Защитата твърди, че подсъдимият в неговата субективност не съвпада със субекта на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК. Освен това, подсъдимият не е могъл физически да извърши инкриминираното деяние, за което е обвинен и изправен на съд, поради факта, че в инкриминираното време  не се е намирал на инкриминираното място и обективно не е могъл да упражнява фактическа власт върху иззетото имущество. Твърди, че не е доказано, че е установил първоначално състояние на фактическа власт върху цигарите и помещението, в което те са открити, не е търговски обект, или склад, не е негова собственост, а собствеността на иззетото имущество остава неизяснена.Защитата пледира подсъдимият да бъде признат за невинен по обвинението по чл. 234, ал. 1 от НК.

По отношение обвинението по чл. 339, ал.1 от НК защитникът цитира  в съдебно заседание пълният текст на този член, а именно : Чл. 339 (1) Който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години. Защитата заявява, че в българското наказателно право няма легална дефиниция на „държане” на оръжие, но съдебната практика дава възможността да се извлекът основните елементи върху които българският съд акцентира при наличието на казус – защитита цитира: „Държането по смисъла на чл. 339, ал. 1 от НК е фактическо състояние, обективирано в осъществяване на владение върху инкриминирания предмет, при изискуемите се субективни измерения, и то няма вещноправен характер. Без значение за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние е и времетраенето на фактическата власт върху предмета на посегателство. Решение № 399 от 23.11.2015 г. по н. д. № 1154/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. Заявява че престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е на формално извършване, като формата на изпълнителното деяние - държане на посочените в разпоредбата вещи, се изразява в установяване на фактическа власт върху тях от дееца, без надлежно разрешение. За съставомерността, според действащото законодателство, е без значение продължителността на упражняване на фактическата власт върху огнестрелните оръжия и боеприпаси. Решение № 493 от 15.06.2015 г. по н. д. № 1559/2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. Защитникът пледира, че Военно-окръжна прокуратура обвинява подсъдимият Г. С. А. в това, че на 22.04.2019 г. е  държал огнестрелно оръжие. Твърди, че за времето за което е обвинен подсъдимият се е намирал във 02 РПУ на МВР - гр. хххх, така че обективно не е могъл да упражнява фактическо владеене на пушката, деяние в което е обвинен. Цитира:“ Държането по смисъла на чл. 339, ал. 1 от НК е фактическо състояние, обективирано в осъществяване на владение върху инкриминирания предмет“. Решение № 399 от 23.11.2015 г. по н. д. № 1154/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. Защитата заявява, че по отношение на умисъла и съзнанието, че владее без разрешение, Военно-окръжна прокуратура е внесла обвинителният акт в съда без да изслуша подсъдимия и да положи усилия да докаже неговият умисъл за държане и съзнание, че държи пушката без разрешение, което е необходимо, за да бъде обвинен в престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.  Твърди, че прокуратурата не е доказала, че пушката се владее от подсъдимият Г. А..  А е  приела, че след като той е войник, значи пушката му принадлежи и е натежала хипотезата, че подсъдимият е собственик на пристройката, и той е собственик и на имуществото в нея. Защитникът заявява и твърди, че  ситуацията, в която е поставен подсъдимият на 22.04.2019 г. между 00.00 ч. и 09.00 часа се характеризира с неговата абсолютна пасивност, т.е. той е задържан от полицията, заради семеен скандал. Единственото активно действие, което извършва подсъдимия след като полицията е посетила местността е, че е посочил на полицаите мястото, където са държани цигарите, а в последствие в съседния скрин се оказва и пушката. Защитникът в съдебните си прения заявява, че  чл. 339 НК се намира в главата за общоопасни престъпления и има предвид такава дейност, при която наред с обективната страна на престъплението - фактическо държане на оръжието, деецът да има и съзнанието, че той държи това оръжие без надлежно разрешение от съответните държавни органи, т. е. да е налице умишлена вина. Деецът трябва да е съзнавал, че трябва да има разрешение да държи това огнестрелно оръжие, а той не се е снабдил с такова, Решение № 399 от 23.11.2015 г. по н. д. № 1154/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение. Защитникът твърди, че за да се приеме, че е реализирано деяние по чл. 339 от НК не е необходимо осъществяване на активни действия от страна на дееца с държаните от него оръжия или боеприпаси, след първоначалното установяване на фактическа власт върху тях. Тази власт и връзката между извършителя на деянието и инкриминираните вещи не се прекъсва, когато лицето по някаква причина се е откъснало от мястото, където те се намират физически, стига деецът да има достъп до тях и те да не са преминали в чужда фактическа власт. Решение № 205 от 21.10.2016 г. по н. д. № 837/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение. Защитата твърди, че по  делото безспорно е доказано от свидетелските показания, че пушката е собственост на покойния му баща, тъй като през 2012 г. подсъдимият  е придобил вилата, чрез покупко-продажба от баща си и майка си, баща му е бил жив и пушката е била във негово владение.  Пристройката не е собственост на подсъдимият. Не са негова собственост и вещите в пристройката, в т.ч. и дивана, в който са намерени цигарите и пушката. Подсъдимият не е наследил баща си по опис, той е продал делът си от наследството на майка си, така че няма как пушката да е станала негова собственост по наследство. Тя се намирала в чужд диван, в чужда пристройка и той не е знаел, че се намира там. От това следва, че досъдебното следствие въобще не е доказало, че пушката се държи от подсъдимият по смисъла на чл. 339, ал. 1 от НК. Твърди се, че по делото няма доказателства, че подсъдимият е придобил първоначално и е държал незаконно пушката, която е намерена в чуждо помещение, в скрина на чужд диван! Защитата твърди, че  на досъдебното следствие не е доказано, нито едно действие от страна на подсъдимият за запазване и съхранение на пушката, или друго такова, което да показва, че държи пушката. В пледоарията си защитникът цитира: „За покриване на елементите на визираната форма на изпълнително деяние по чл. 339, ал. НК, е ирелевантно правото на собственост и принадлежността на инкриминираните вещи /взривове, оръжия и боеприпаси/, а обективното отношение на извършителя на неправомерното посегателство към тях, изразило се в действията за тяхното запазване и съхранение, във вида, в който са получени. Решение № 399 от 23.11.2015 г. по н. д. № 1154/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.“ За формата на изпълнително деяние „държане” на престъплението по чл. 339 НК е достатъчно от обективна страна оръжието/боеприпасите да се намират у дееца. Решение № 144 от 30.04.2015 г. по н. д. № 124/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.“ Защитникът в пледоарията си заявява следното : „Няма съмнение, че за да държи огнестрелно оръжие деецът - Първо, трябва да го придобие по някакъв начин - какъвто и да е той. И обратното, ако той не е придобил огнестрелно оръжие, няма как да го държи по смисъла на закона; Второ, трябва да се намира у него. И ако не се намира у него, той не може да го държи; Трето, деецът трябва да го държи съзнателно, с умисъл, че го държи без надлежното разрешение - умишлена вина. Ако липсва такава умисъл не е осъществен състава на чл. 339, ал. 1“ от НК“ ; Четвърто, изискват се активни действия за съхранение и опазване, ако липсват такива действия, не може да се говори за държане. По отношение на обществената опасност - защитата счита следното: Решение № 6 от 29.03.2019 г. по н. д. № 1181/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение: Напълно допустимо е и при престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК да се приеме, че липсва обществена опасност, стига конкретното деяние да не оказва отрицателно въздействие върху обществените отношения като цяло, или това въздействие да е до толкова ограничено, че да липсва реалното им застрашаване. Съдебната практика и правната доктрина приема, че „малозначителността“ може да варира: 1/ малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално тези отношения, поради което не е обществено опасно; 2/ малозначителността може да бъде и такава, че без да изключва обществената опасност на деянието да обосновава една нейна явна незначителност - т.е такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното като престъпление от съответния вид. /Н., И. Наказателно право на НРБ, Обща част. 1972. стр. 294/. Защитата твърди, че иззетата пушка е най-ниска категория по смисъла на чл. 5, ал. 5, б. „ж” от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - едноцевна, гладкоцевна и еднозарядна ловна пушка, което само по себе си говори за малозначителността на случая. В случая става въпрос за стара ловна пушка от най-нисък клас по списък „С” /на съответния закон/, поставена в ракла и забравена там с години. Защитата счита, че престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК може да има само когато: деецът фактически държи оръжието със съзнанието, че го държи без надлежно разрешение; трябва да се е снабдил по някакъв начин с него; първоначално да е установил фактическа власт над него, да е показал обективно отношение на неправомерното посегателство към него, изразило се в действията за неговото запазване и съхранение, във вида, в който е получено и деянието да не е малозначително. Счита, че в конкретния случай по делото е доказано, че в инкриминирания период обвиняемият не е могъл да упражнява фактическа власт на оръжието, тъй като се е намирал в ареста на 02 РУ на МВР - гр. хххх, и, че подсъдимият по никакъв начин не е придобил оръжието, нито чрез покупко-продажба, нито по наследство. Подсъдимият не е знаел за съществуването на тази пушка, по това време и на това място. Пушката е била поставена в раклата от баща му и подсъдимият не е имал причина да знае за нея, тъй като това не е било неговото домакинство и тя не е влизала в кръга на неговите интереси, той не е ловец даже. Той не само, че не е имал съзнанието за незаконност, той не е имал знанието за тази пушка. В пристройката е влизал инцидентно, а във вилата той е ползвал една единствена стая, в която е държал личното си оръжие, придобито по законен начин, на законно основание. Защитата твърди, че подсъдимият е виждал тази пушка от момента, когато е бил малък до момента на смъртта на баща си (25.12.2012 г.), тя е била окачена на стената във вилата до камината, може и да я пипал тогава, но я приемал за сувенир и след смъртта на баща му, тя не е преминала в негово владение. С действията си подсъдимият не е изразявал по никакъв начин неправомерно посегателство по нейното опазване и съхраняване в първоначалния й вид. Предвид гореизложеното защитата моли съда да признае подсъдимият за невинен обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК. В своя защита подсъдимият заявява пред съда, че пушката е на баща му, който е починал и той не я е виждал и никога не е знаел, че е там. Заявява пред съда, че цигарите лично ги е предал. Заявява, че никога не е имал умисъл да държи тези неща и моли съда да бъде оправдан и признат за невиновен по така повдигнатите му от прокуратурата обвинения.

         Настоящият състав на Софийския военен съд, с оглед обвинителната и защитна тези, развити в съдебните прения, прецени следното:

         В настоящите мотиви съдът накратко посочи по-горе тезите, изложени от страните в съдебно заседание и кратко съдържание на доводите им. Съдът възприе тезата на обвинението и отхвърля доводите, изложени от защитника и подсъдимия, поради следното:

         Съдът, на основата на гласните и писмените доказателства, експертни заключения и веществени доказателства, по същество установи фактическа и правна обстановка като посочените в обвинителния акт. Съдът не възприе искания от прокуратурата размер на наказанията и ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

         Защитникът пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по двете обвинения срещу него.Твърди, че върху боеприпасите няма дактилоскопни отпечатъци на подсъдимият, но обвинението не е сочило такива факти. С мотивите си съдът посочва мотивите и причини подсъдимият да извърши двете престъпления. Твърденията му за недоказаност на обвиненията и процесуални нарушение са голословни и се опровергават от материалите по делото. Съдът не констатира процесуални нарушения в досъдебното и съдебното производства. При така установените данни за извършени две тежки умишлени престъпления законосъобразно подсъдимият е бил задържан от органите на МВР и предаден на военна полиция. Претърсването и изземването са извършени от компетентен орган, при спазване правилата на НПК и е одобрено впоследствие от съдия. Съдът отхвърля довода на защитата, че до лятната кухня на вилата му достъп имат най-различни лица. Това е голословно, няма опора в нито едно доказателство. Подсъдимият е обитавал със семейството си и майка си и въпросната лятна кухня. Истината за фактите се доказва и от извънсъдебните признания на подсъдимия и от сведенията, които съпругата му е дала на тримата полицаи В., И. и Х., за което те добросъвестно свидетелстват. Правната теза на защитата за престъплението по чл. 234, ал.1 от НК е неправилна, противоречи на закона и съдебната практика. В тази насока съдът посочи правните си изводи с оглед закона и  установената фактическа обстановка. Субект на престъплението по чл. 234, ал.1 от НК е всяко наказателно отговорно лице и така е посочено от законодателя „който“. Житейски и правно абсурдно е например едноличен търговец да носи отговорност по чл. 234, ал. 1 от НК като държи акцизните цигари без бандерол, а физическо лице да не носи такава наказателна отговорност. Подсъдимият се е скарал със съпругата си и я ударил. Тя пък е повикала полиция за домашно насилие. Подсъдимият им показал цигарите без бандерол като заявил, че са на съпругата му. Мотивът му бил да й отмъсти за случилото се. Всъщност цигарите са на подсъдимия, той ги е закупил от неизвестни по делото лица, той пуши от тези цигари и ги държи в обитаваната от него лятна кухня. На свой ред пък съпругата казала на свидетеля полицай И., че подсъдимият има пушка. Веднага полицаят И. разпоредил на патрулните полицаи да изведат подсъдимия от лятната кухня за да остане насаме със съпругата. Попитал я за каква пушка става въпрос, а тя само посочила другата ракла на ъгловия диван. Полицаят И. вдигнал седалката и в раклата видял сгънатата ловна пушка. Посочвайки правната природа на акциза, защитникът твърди, че стопанските субекти го дължат, но не е подсъдимия като физическо лице. Това е невярно, а най-малкото защото е криминилизирано държането на цигари без бандерол, а не с неплатен акциз. Претърсването и изземването на инкриминираните вещи по делото, държани от подсъдимия, действително е в отсъствието му, но това не прави процесуалното действие опорочено и негодно. До 02.00 часа същият е държател на инкриминираните вещи и в този смисъл повдигнатото обвинение е съобразно НПК. Правната теза на защитата касаеща акцизните стоки е относима към първото изпълнително деяние на чл. 234, ал. 1 от НК, но не и към държането на акцизни стоки без бандерол. Тезата  на защитата за незаконосъобразно изземване и опорочен фотоалбум се опровергава от протокола за извършеното следствено действие, а и от огледа на инкриминираните вещи, които са й веществено доказателство по делото. При предявяване на веществените доказателства се видя, че цигарените кутии са без бандерол и съдържат посочените от прокуратурата и експертите брой късове цигари. По искане на защитата, съдът допусна да се извърши тройна доктилоскопна експертиза, която категорично и безсъмнено за съда даде заключение, че дактилоскопния отпечатък върху ловджийската пушка е на подсъдимия. Потвърди напълно първоначалната единична експертиза. Действително експертите заявиха, че не могат да се произнесат за давността на отпечатъка, но това не е основание да се кредитира заключението им. Другите гласни и писмени доказателства по делото ведно с тази експертиза доказаха, че именно подсъдимият е държал оръжието без разрешение. Експертът дал заключението за пазарната цена на цигарите без бандерол, го е направил съгласно закона и съдебната практика, която съдът е посочил в правните си изводи. Правният статут на лятната кухня и първия етаж от вилата, в конкретния случай, няма значение за наказателно-правния казус. Майката на подсъдимия живее в общо домакинство със семейството му. Подсъдимият е ползвал лятната кухня, а в ъгловия й диван е държал инкриминираните вещи. Правно и житейски неиздържана е тезата на защитата, че например едноличен търговец следва да отговаря по чл. 234, ал.1 от НК, а физическо лице не носи такава отговорност. Това противоречи на закона и трайната съдебна практика в тази насока. По отношение доводите на защитата за държането по чл. 339, ал. 1 от НК важи казаното за държането на цигарите по чл. 234, ал. 1 от НК. Подсъдимият до 02.00 часа, когато и започнало, и извършено изземването е бил държател в наказателноправен смисъл на инкриминираните вещи. Защитната теза, че подсъдимият не държи инкриминираната ловна пушка не намира опора в доказателствата и се опровергава от тях. Подсъдимият си е признал, че той е прибрал пушката на баща си. За това сведения е дала на полицаите и съпругата на подсъдимия и им показал, къде е сложена тази пушка. Защитната теза на подсъдимия няма опора в доказателствата и приетата от съда фактическа и правна обстановка. Неговите признания и сведенията на съпругата му пред полицаите го опровергават. Подсъдимият знаел къде са укрити цигарите и ги е посочил на полицаите. В неговата стая е намерена празна кутия от същата марка цигари без бандерол и той е пушил от тях.

         Поради гореизложеното съдът отхвърля защитната теза като противоречаща на кредитираните доказателства, фактическата обстановка и закона.       

При определяне на вида и размера на наказанието за всяко едно престъпление съдът съобрази закона и следните обстоятелства:

Съгласно чл. 234, ал. 1 от НК, който разпространява или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

Съгласно чл. 339, ал. 1 от НК, който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 б. „а“ от НК независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата и вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от НК наказанието се налага с цел да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В настоящият случай, съдът не констатира изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко.

Съгласно чл. 66, ал. 1 от НК, когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.

За престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК –

Мотив – да пуши цигари на възможно по-ниска цена.

Причина – пренебрежение към данъчните закони.

         Отегчаващи обстоятелства - високата степен на обществена опасност на деянието и значителното количество акцизни стоки без бандерол, държани от подсъдимия.

         Смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало, семейното му положение – женен с дете, много добрите му характеристични данни.

За престъплението по чл. 339, ал.1 от НК -

Мотив – желанието да си запази за спомен ловджийската пушка на починалия си баща.

Причина – пренебрежение към законите регламентиращи притежанието и държането на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

         Отегчаващи обстоятелства - високата степен на обществена опасност на деянието.

         Смекчаващи обстоятелства - чисто съдебно минало, семейното му положение – женен с дете, същият е бил военнослужещ от Българската армия, на когото е разрешено да носи служебно оръжие, много добрите му характеристични данни.

         Съдът прецени мотивите, причините, отегчаващите и смекчаващите обстоятелства за двете престъпления. Реши, че следва да му се наложат наказанията, предвидени в закона, при условията на чл. 54 от НК. Съдът констатира превес на смекчаващите обстоятелства и другите обстоятелства по делото и реши да му се наложат минималните наказания лишаване от свобода, предвидени в закона. Същевременно съдът, с оглед количеството цигари без бандерол, определи размера на глобата му и лишаването му от право да упражнява професия или дейност.

         Ето защо и при условията на чл. 54 от НК настоящият състав на Софийския военен съд наложи на подсъдимия наказанията:

         На основание  чл. 234, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъжда на 1 /една/ година лишаване от свобода, глоба 3120 /три хиляди сто и двадесет/ лева и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да упражнява професия и дейност, свързани с разпространяване и държане на акцизни стоки,  за срок от 4 /четири/ години.

         На основание чл. 339, ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъжда на 2 /две/ години лишаване от свобода.

         На основание чл. 23, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК, тъй като подсъдимият е извършил две отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях и му се определи наказание за всяко престъпление отделно, съдът му наложи едно общо наказание, а именно  най-тежкото от тях от 2 /две/ години лишаване от свобода и присъединява наказанията глоба 3120 /три хиляди сто и двадесет/ лева и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК да упражнява професия и дейност, свързани с разпространяване и държане на акцизни стоки, за срок от 4 /четири/ години.

         Подсъдимият не е осъждан. Характеристичните данни за него са много добри. Извършеното се явява изолиран случай в житейската му биография. Целта да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото ще се постигне и без той да го изтърпява ефективно. Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да бъде отделян от семейството си и ефективно да изтърпява наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното му общо наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 5 /пет/ години.

         На основание чл. 234, ал. 5 от НК съдът постанови, че предмета на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК - 410 кутии  с 8200 къса цигари марка „L◊D” на стойност 3075 лева и 6 кутии  с 120 къса цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, се отнема в полза на държавата.

         На основание чл. 53, ал. 2 б. „а“ съдът постанови, че предмета на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК - 12-ти калибър едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “GULSAN” TS870 SOK ½ seri № 1467 и 4 бр. патрони, 12-ти калибър, без да има за това надлежно разрешение, притежаването на които е забранено, се отнема в полза на държавата.

         На основание чл. 189 от НПК осъди подсъдимия  да заплати в полза на държавата по сметка на РС „ВП“ – град Плевен разноските в досъдебното производство по делото в размер на 589.06 /петстотин осемдесет и девет и 06 ст./ лева, както и 5.00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.

         На основание чл.189 от НПК осъди подсъдимия  да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в сметка на СВС съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 1048.68 /хиляда четиридесет и осем и 0.68 ст./ лева, както и 5.00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.

         По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

        

град София

21.09.2020 година

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: