Решение по дело №451/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 327
Дата: 4 октомври 2023 г. (в сила от 4 октомври 2023 г.)
Съдия: Татяна Черкезова
Дело: 20234500500451
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Р., 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Мария Велкова

Галина Магардичиян
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500451 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗКПУ“ Каран“-с.Ч.в., общ.Р.,
представлявано от председателя И.В.С., чрез пълномощника адв. Н.М.,
против Решение № 613/05.05.2023г., постановено по гр.д.№ 2742/2022г. по
описа на Р.нския районен съд, с което Земеделска кооперация за
производство и услуги „ Каран“ - с. Ч.в. е осъдена да заплати на К. М. М.
сумата от 1250 лева, представляваща част от актуализирана дялова вноска на
неговия наследодател М. К. М., с пълен размер 34 607,40 лева, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска – 25.05.2022г., до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, протИ.речи на
материалния закон и е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, в каквато насока в жалбата са изложени
съображения. Претендира се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което се отхвърли предявеният иск, и се присъдят
деловодни разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата К. М. М., чрез пълномощника си адв. И.Г.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното
решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
1
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебно проверка на
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като е
ограничен от заявеното в жалбата.
На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Изводите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на иска се основават на ангажираните по делото доказателства.
От тях се установява, че ищецът в първоинстанционното производство К. М.
М., е единствен наследник на своя баща М. К. М., починал на 18.11.2019г.
Последният бил член на ЗКПУ“Каран " – с.Червена вода, с дялова вноска в
размер на 391,44 лева, която в годината на неговата смърт представлявала
1.24 % от всички дялови вноски на всички 146 члена на кооперацията, общо в
размер на 31 650,92 лева, формиращи нейния дялов капитал. Със смъртта на
член - кооператора членството му в кооперацията е прекратено, съгласно
чл.12, ал.1, т.З от Закона за кооперациите /ЗК/. Като наследник на баща си
ищецът има право да получи стойността на дяловата вноска на баща си в
Кооперацията, което не се отрича от ответната страна.
При решаването на спора какъв да е размерът на вноската, която следва
да се изплати, правилно районният съд е приел, че ищецът има право на
дяловата вноска на своя наследодател, актуализирана съразмерно на
притежаваната от него част от дяловия капитал, спрямо чистата стойност на
активите на кооперацията, определена съгласно данните от годишния
финансов отчет за 2019г., като при актуализацията на дяловата вноска чистата
стойност на активите може да бъде намалена само с т.н. неделими фондове,
създадени от ответната Кооперация.
В случая не се претендира дял от имуществото на кооперацията и
правилно е съобразено, че са неотносими измененията в чл.14, ал.1 от ЗК,
обн. ДВ, бр. 13 от 2003г.
От прието в първоинстанционното производство експертно заключение
по ССЕ се установява, че при условията на чл.14, ал.1 от ЗК и чл.26 от Устава
на Кооперацията, актуализираният размер на дяловата вноска на М. М.,
изчислена към 31.12.2019 г. на база чиста стойност на капитала, е 34 607,21
лева, получена след като се определи стойността за 1 лев дялови вноски в
размер на 88,41 лева, умножена по 391,44 лева /дяловата вноска на член-
кооператора/.
Неоснователно е наведеното възражение, поддържано и пред първата
инстанция, че липсва изрично установен нормативен ред за актуализация на
внесените в кооперация дялови вноски. Редът за актуализация на вноските се
определя, съгласно ПМС № 433/19.11.1997г., за приемане на Методика за
револаризация на активите и пасивите на предприятие към 31.12.1997г.,
Закон за деноминация на лева, изискванията на Закона за счетоводството и
2
новите счетоводни стандарти с влизането им в сила от 01.01.2002г. / съгласно
ПМС № 37/13.02.2002г. за изменение на ПМС № 65/1998г. за приемане на
Национални счетоводни стандарти и Национален сметкоплан, според което
изменение от предметния обхват на ПМС № 65/1998г. отпада
регламентацията на Националния сметкоплан, респ. се прилагат новите
счетоводни стандарти съгласно приложението към ПМС № 65/25.03.1998г. –
чл.1, според които всяко предприятие е длъжно да извърши преоценка на
ДМА. Същите се отчитат по справедлива стойност, а не по балансова, което
предполага да се изследва извършвана ли е такава преоценка и как това се е
отразило или следва да се отрази на дяловата вноска на отделния член-
кооператор. Обстоятелството, че не е извършвана преоценка в ЗКПУ “Каран „
от 2014г. не сочи на неоснователност на исковата претенция, както твърди
ответникът, а на неизпълнението на задължение, регламентирано в Устава, и
от това неизпълнение не могат да се черпят благоприятни последици.
Гореизложеното обуславя неоснователността на въззивната жалба на
ЗКПУ“Каран ".
С оглед изхода от спора в тежест на жалбоподателя са сторените от К. М.
М. разноски за въззивната инстанция –платено адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 613/05.05.2023г., постановено по гр.д.№
2742/2022 г. по описа на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА ЗКПУ“ Каран“ - с. Ч.в., общ.Р., ЕИК *********,
представлявана от председателя И.В.С., със седалище и адрес на управление -
с.Ч.в., общ.Р., п.к. 7051, ДА ЗАПЛАТИ на К. М. М., ЕГН ********** от с.Ч.в.,
обл.Р., ул.“И. „ **, разноски за въззивната инстанция - адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3