Р Е
Ш Е Н И Е
№….
гр. Ловеч, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на деветнадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм. дело № 261/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от А.М.Б. и Е.А.Б.,***, ЖСК XI конгрес, ет. 1, ап. 1
против Заповед № З-749 от 21.05.2020 г. на Кмета на Община Ловеч, с която е наредено да
се премахне незаконен строеж, представляващ преустройство на гараж в жилище,
приобщаване на общи части към гаража и смяна на тяхното предназначение, находящ
се на партерния етаж в сграда с идентификатор № 43952.513.2522.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със заповед
№ Р -18-10/17.04.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Твърди се, че изложените в заповедта факти и
обстоятелства са неверни, както и че извършеното преустройство не е извършено
през 2013 г., както се сочи в оспорения индивидуален административен акт, а още
през 2000 г. По развити в жалбата доводи за незаконосъобразност, постановяване
на заповедта при съществено нарушение на основни принципи в административния
процес и при нарушение на административнопроизводствените правила се иска
отмяна на заповедта.
В съдебно заседание
жалбоподателите лично и чрез упълномощен адвокат поддържат жалбата. Развиват
доводи, че още преди 2000 г. или около 2000 г. процесното помещение е било
предвидено като част от сметопровод, било е приобщено и ползвано като сервизно
помещение от жалбоподателите. Считат, че дори и входната врата на гаража да е
била променена след 2012 г., то преустройството вътре не се следва от промяната
на тази входна врата и това помещение реално е било ползвано за обитаване и
преди 2000 г. Претендират присъждане на направените разноски по делото съгласно
приложен списък.
Ответникът по делото - Кметът на Община
Ловеч чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата в съдебно заседание. Развива
съображения за правилност и законосъобразност на обжалваната заповед, като
счита, че същата е надлежно обоснована с оглед изискванията на ЗУТ. Претендира
присъждане на разноски съобразно представен списък.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок от надлежно легитимирани страни с правен интерес от
оспорването, тъй като са адресати на оспорената заповед, която е неблагоприятна
за тях, защото ги задължава да премахнат квалифицирания от административния
орган като незаконен строеж. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че във
връзка с препратена от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) по
компетентност до Кмета на Община Ловеч жалба (л. 97-101) относно преустройство
и смяна предназначението на гараж и общи части в жилищна сграда с
административен адрес гр. Ловеч, ул. „Черковна“ № 4, бл. „ЖСК 11-ти конгрес“,
със Заповед № З-326/27.02.2020 г. на Кмета на Община Ловеч (л. 65) е била
назначена комисия от длъжностни лица при Дирекция „Устройство на територията“ в
Община Ловеч, която с оглед правомощията си по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ да
осъществи административен контрол относно твърдяното преустройство, като
извърши проверка на място, състави констативен протокол, в който да отрази
резултатите от проверката, както и да състави констативен акт по смисъла на чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ.
С писмо с изх. № 24-00-1229-4/20.02.2020 г. (л. 60-62)
жалбоподателите са били уведомени, че на 04.03.2020 г. ще бъде извършена
проверка на място от длъжностни лица при Община Ловеч относно извършено
преустройство и смяна предназначението на гараж и общи части в жилищна сграда с
административен адрес гр. Ловеч, ул. „Черковна“ № 4, бл. „ЖСК 11-ти конгрес“,
като Е.Б. и А.Б. били уведомени и че следва да осигурят достъп до имота, както
и да предоставят на длъжностните лица строителни книжа, одобрени проекти и
разрешения за строителство, както и актуални документи за собственост на имота.
За извършената проверка от назначената със Заповед №
З-326/27.02.2020 г. на Кмета на Община Ловеч комисия е бил съставен констативен
протокол от 04.03.2020 г. (л. 56-59) с приложен към него снимков материал. В
протокола е било отразено, че гаражните врати са премахнати, като на тяхно
място е иззидан подпрозоречен зид с размери височина 1,10 м и дължина 1,20 м,
като върху зида бил монтиран алуминиев балконски прозорец с размери дължина
1,20 м и височина 0,90 м и входна врата с размери широчина 0,90 м е височина
2,00 м. Отразено било също, че в северната част на гаража е обособено сервизно кухненско
помещение, облицовано по стените с фаянсови плочки, по пода с теракотни плочи,
разположени са хладилник, готварска печка с аспиратор, пералня и кухненски шкаф
с мивка, има изпълнена водопроводна и канализационна инсталация, като в средата
на помещението е разположена секция и телевизор, разположени са и две единични
легла. Подовата настилка е от ламиниран паркет, като на подпрозоречния зид е
монтиран радиатор за отопление. На следващо място в констативния протокол е
описано и че на западната преградна стена на гаража е направен светъл отвор с
размери: широчина 0,95м и височина 2,00м, монтирана е сгъваема врата тип „хармоника“,
а през направения отвор се преминава в помещението за отпадъци. Сочи се също,
че помещението е преградено с тухлена стена, на която е монтирана врата с
размери широчина 0,70 м и височина 2,00 м, като по този начин
са обособени две помещения - първото представлява коридор с размери: широчина 1,00 м, дължина 1,40 м и височина 2,20 м, който в западната си страна има врата с изход на
ул. „Княз Имеретински“, а второто представлява помещение, в което се влиза от
коридора и е с размери широчина 1,25 м, дължина 1,50 м и височина 2,20 м. Обособено е за санитарен възел, облицовано е с
фаянсови плочки по стените и теракотни плочи по пода, монтирани са тоалетен
моноблок, порцеланова мивка със смесител за топла и студена вода, душ и ел. бойлер.
Отразено е още, че отпадъчните води са включени в канализационния клон на
сградата. Изведена е констатация, че гаражът и помещението за отпадъци са
обединени и преустроени в жилищно помещение. От страна на Е.Б. бил представен
нотариален акт № 76, том I, дело №
163/1992 г. за собственост.
На 29.04.2020 г. на базата на констативния протокол от
извършената проверка от 04.03.2020 г. назначената със Заповед №
З-326/27.02.2020 г. на Кмета на Община Ловеч комисия съставила констативен акт
№ 02/29.04.2020 г. (л. 32-48). В него били възпроизведени фактическите
установявания, съдържащи се в констативния протокол от извършената проверка от
04.03.2020 г., като бил приложен и същия снимков материал. Отразено е също, че
строежът е бил изпълнен от А. и Е. Б. през 2013 г. по техни данни, както и че
не са представени скица с виза от Главен архитект, конструктивно становище,
одобрен проект, разрешение за строеж, нито писмено съгласие на съсобствениците
на жилищна сграда с идентификатор № 43952.513.2522.1 по КККР на гр. Ловеч, с
административен адрес: гр. Ловеч, ул. „Черковна“ № 4 за смяна на
предназначение.
В констативен акт № 02/29.04.2020 г. е отразено също,
че строежът е V категория, съгласно чл. 137, ал.
1, т. 5, буква „г“ от ЗУТ, като е направена и схема на разположението на
строежа в имота. За нарушени разпоредби се сочат чл. 142, чл. 148, ал. 1 и ал.
2 и чл. 185, ал. 3 от ЗУТ.
Констативният акт е бил съставен в отсъствието на
лицата, посочени в него за нарушители и е бил връчен само на едното от тях, а
именно – Е.Б. – лично срещу подпис на 04.05.2020 г. В представената от органа административна
преписка липсват данни по отношение на връчването на акта на другото посочено в
него лице – А.Б..
На 07.05.2020 г. в общинска администрация Ловеч е
постъпило възражение от А.Б. и Е.Б. с № 94-00-1222/07.05.2020 г. (л. 31), с
което са оспорени направените от органа фактически установявания, съдържащи се
в констативния протокол, като жалбоподателите изрично са посочили, че още през
1999 г. са започнали да използват гаража и общото помещение за отпадъци
първоначално за работилница и за жилище, а впоследствие след като А.Б.
преустановил извършването на ремонт на ел. уреди, продължили да го използват
само за жилищни нужди, като споменатата в констативния акт 2013 година като
време на извършване на преустройството не е вярна, тъй като тогава били
извършени само козметични ремонти, свързани с поставянето на теракот, ламинат и
освежаване на стените.
На 21.05.2020 г. Кметът на Община Ловеч е издал
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № З-749/21.05.2020 г. (л.
26-28), с която въз основа на констатациите, съдържащи се в констативен акт №
02/29.04.2020 г. и съставения преди него констативен протокол от 04.03.2020 г.
от извършената проверка на място, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, във връзка
с чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, било наредено да се премахне от
А.М.Б. и Е.А.Б. „незаконният строеж, представляващ преустройство на гараж в
жилище, приобщаване на общи части към гаража и смяна на тяхното предназначение,
находящ се на партерния етаж в сграда с идентификатор № 43952.513.2522.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със заповед
№ РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, като се възстанови
в първоначалния си вид.“.
По делото от ответника е
представена административната преписка по издаване на оспорения акт. Сред
приложените в същата документи е налична и декларация с нотариално заверени
подписи от 13.03.2020 г. от живущите на адрес гр. Ловеч, ул. „Черковна“ № 4,
блок XI-ти конгрес (л. 50), в която се декларира, че през 2000 г. на този адрес
всички живущи в кооперацията са виждали, че са извършвани промени в помещението
за отпадъци и същото се е приобщило към гаража на А.Б., за да се използва в
едно с него, както и че от 2000 година А.Б. и съпругата му Е.Б. използват
горепосоченото помещение с гараж за лични нужди и че никой от живущите в
кооперацията не е бил против и с тяхното мълчаливо съгласие са извършени
промените.
По искане на
жалбоподателите е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Според заключението на
вещото лице с вх. № 805/05.03.2021 г. (л. 128-134), проектът за сметопровода на
кооперацията не е осъществен и такъв не функционира в момента. В заключението
се сочи също, че в одобрения проект по част „ВиК“ на бл. „ЖСК 11-ти конгрес“ съществуват ВиК инсталации и в гаража
и в така нареченото „помещение за отпадъци“, като тези инсталации /ВиК/ са
изградени още при изграждането на кооперацията.
Съгласно СТЕ, функционалната
връзка между гаража и така нареченото „помещение за отпадъци“ представлява
отвор с размери 90/200 см в стената между гаража и т. нар. помещение за
отпадъци. По административната преписка е приложена нотариално заверена
декларация за годината на извършените промени в гаража и помещението за
отпадъци, а именно: 2000 г. (стр. 50 от делото) съгласно §184, ал.8 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ, като според вещото лице, ако функционалната връзка е осъществена
през 2000 г., то така нареченото преустройство представлява търпим строеж по
смисъла на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г.
В експертизата е отразено
също, че от извършения оглед на място може да приеме, че
извършеното „преустройство“ отговаря на изискванията на чл. 40 от ЗУТ за
жилища, както и на т. 30 от §5 от ДР на ЗУТ, но не отговаря на изискванията на чл.
72, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. по отношение на светлата височина на жилищните помещения и на чл. 117, ал. 1 и
чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. по отношение на наличие на входно предверие с минимална ширина 1,30 м.
Заключението е прието от
страните и е приобщено към
доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същото, защото го намира
за обективно и професионално изготвено.
По искане на
жалбоподателите и на ответния административен орган са разпитани свидетели –
съседи на сем. Б. и длъжностни лица от Община Ловеч, извършили проверка на
място. Показанията на свидетелите, живеещи в кооперацията, в която се намира
процесния гараж, се обособяват в две групи. Според св. М., св. .Т., св. А., св.
Г. отворът между гаража и помещението за отпадъци е направен около 2000 г.,
като т. нар. помещение за отпадъци никога не се е ползвало като такова, тъй
като още от построяването на блока не е бил реализиран сметоотвода. Тази група
свидетели сочат също, че А.Б. никога не е използвал притежавания от него гараж
с това предназначение, тъй като не е имал автомобил. Гаражът е бил ползван като
работилница и място за живеене, имало е ел. и ВиК инсталации, като едва през
2013 г. са правени козметични ремонти там. Според тези свидетели така
нареченото помещение за отпадъци е било предоставяно от живеещите в блока като
компенсация за извършения от него труд по време на построяването на блока.
Според св. Б. и св. Г.,
преустройството, изразяващо се в събарянето на стената между гаража на сем. Б.
и помещението за отпадъци е направено през 2013 г., когато А.Б. е съборил
стената между тях, като сочат, че тогава е сменена и гаражната врата. Според
тези свидетели така нареченото помещение за отпадъци не е било предоставяно от
живеещите в блока като компенсация за извършения от него труд по време на
построяването на блока.
В показанията си служителите
от общинската администрация - св. Й. и св. П. потвърждават изложените в
констативния акт фактически обстоятелства, като сочат, че по време на
извършената проверка на място не им е било предоставяно решение на общото
събрание за преустройване на гаража на сем. Б..
При тази фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
В съответствие с
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите
основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт (ИАА).
Оспорената заповед е издадена на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради констатирана
незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се
нарежда премахването на същия.
Тя е издадена от компетентен
административен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – Кмета на Община Ловеч в
рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 225а от ЗУТ,
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От събраните по делото
доказателства се установява, че процесният строеж представлява строеж от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „г“ от ЗУТ, което налага извод, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Заповедта е издадена в
писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 228 от ЗУТ. В заповедта е конкретизиран извършителят на строежа.
Посочени са нарушените разпоредби на специалния закон, както и разпоредбата,
обуславяща незаконен строеж – чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а като част от
основанията за издаване на заповедта е посочен Констативен акт № 02 от 29.04.2020
г.
По отношение на допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при издаване
на оспорената заповед, съдът намира следното:
Съгласно ЗУТ, който е
специален закон спрямо АПК, административното производство по премахване на
незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица
на ДНСК или служители за контрол на строителството към съответната община –
както е в настоящия случай, като няма задължение за органа да уведомява
собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на констативния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
В случая, съставеният
констативен акт е бил връчен само на Е.Б. - единия от адресатите на издадената
в последствие Заповед № З-749/21.05.2020 г. на Кмета на Община Ловеч, но е подадено
възражение срещу него в законния срок и от двамата съсобственици на процесния
имот, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на А.Б..
В хода на съдебната
проверка обаче се установи допуснато нарушение на административно производствените
правила, което настоящият състав намира за съществено. В проведеното
административно производство административният орган не е изпълнил задълженията
си за всестранно изясняване на случая и служебно събиране на доказателства,
вменени му с разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК.
Съгласно чл. 35 от АПК, ИАА
се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след
обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации. Съдът намира, че административният орган не е изпълнил
задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от
значение за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран.
АО не е изследвал на първо
място по кое време е извършен строежа. В заповедта липсват мотиви и съображения
как е установена годината на извършването му, с оглед евентуалната преценка за
приложимостта на разпоредбите на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Като АО се е
ограничил единствено до формулирането на бланкетен извод, че констатираният
незаконен строеж е извършен през 2013 г.
Видно от депозираното на
07.05.2020 г. в общинска администрация възражение от А.Б. и Е.Б. с №
94-00-1222/07.05.2020 г. (л. 31), с което са оспорени направените от органа
фактически установявания, съдържащи се в констативния протокол, жалбоподателите
изрично са посочили, че още през 1999 г. са започнали да използват гаража и
общото помещение за отпадъци първоначално за работилница и за жилище, а
впоследствие след като А.Б. преустановил извършването на ремонт на ел. уреди,
продължили да го използват само за жилищни нужди, като споменатата в
констативния акт 2013 година като време на извършване на преустройството не е
вярна, тъй като тогава били извършени само козметични ремонти, свързани с
поставянето на теракот, ламинат и освежаване на стените.
Доколкото от това възражение се установява, че
е налице спор досежно годината на извършване на процесното преустройство, то АО
е следвало да установи всички релевантни факти и обстоятелства от значение за
случая съобразно изискването на чл. 35 от АПК. Вместо това, Кметът на Община
Ловеч е посочил в обстоятелствената част на процесната заповед, че възражението
срещу констативния акт „не се взима под внимание, тъй като годината на
извършеното преустройство не е определяща за законосъобразността му“. По този
начин при издаването на акта е нарушен и чл. 36 от АПК, като АО не е изпълнил
задължението си да събере, провери и прецени доказателства за процесния строеж,
включително и гласни такива. Съобразно § 127, ал. 9 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, времето
за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени
средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с
декларации. За вписване на неверни данни в декларациите лицата носят
наказателна отговорност.
Изводът на органа относно
периода на изграждане на процесния строеж и липсата на предпоставките за
приложение на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е немотивиран и направен при неизясненост
на фактите. В тази връзка следва да се има предвид, че правилното определяне на
годината, съответно периода на изграждане на строежа е съществено и относимо към спора
обстоятелство, доколкото определя и приложимостта в конкретния случай на § 127,
за да се приеме, че не подлежи на премахване съответният незаконен строеж.
Тъй като е
налице съмнение по отношение на годината на извършване на процесното
преустройство, то за органа е било налице задължение да обследва въпроса за търпимостта на този строеж и
като не е направил
това, АО е допуснал съществено процесуално нарушение.
Въпреки че в
административната преписка е била налична нарочна декларация с нотариално
заверени подписи от 13.03.2020 г. от живущите на адрес гр. Ловеч, ул.
„Черковна“ № 4, блок XI-ти конгрес (л. 50), в
която се декларира, че през 2000 г. на този адрес всички живущи в кооперацията
са виждали, че са извършвани промени в помещението за отпадъци и същото се е
приобщило към гаража на А.Б., за да се използва в едно с него, както и че от
2000 година А.Б. и съпругата му Е.Б. използват горепосоченото помещение с гараж
за лични нужди и че никой от живущите в кооперацията не е бил против и с
тяхното мълчаливо съгласие са извършени промените, то АО не само че не я е
обсъдил при издаването на процесната заповед, но и е посочил в мотивите си, че преустройството
е извършено през 2013 г. като не се е обосновал въз основа на кои факти и
обстоятелства е стигнал до този извод.
Доколкото от
доказателствата по делото, в т. ч. заключението на вещото лице и свидетелските
показания, които макар и противоречиви по отношение на момента на обединяването
на гаража с т. нар. помещение за отпадъци, се установява, че в процесния обект
са извършени множество и различни ремонти дейности, то АО е следвало пълно да
изследва и да установи по категоричен начин кои от тях кога са извършени с
оглед евентуалната преценка за приложимостта на разпоредбите на ЗУТ,
регламентиращи търпимостта на строежите. А от друга страна, в случай, че само
част от незаконното преустройство е било извършено след 31 март 2001 г., то на
премахване би подлежала само съответната част, която е извършена в нарушение на
режима по ЗУТ.
Изложеното обосновава
извод, че издадената заповед, с която е наредено премахване на незаконния
строеж, без да се изследва възможността за постановяване премахването само на
част от извършените преустройства и евентуалната търпимост на строежа в
останалата част, както и без да се съобразят част от дейностите като текущ
ремонт, е незаконосъобразна.
Отделно от горното е налице
неяснота и досежно строежа, подлежащ на премахване, доколкото в диспозитива на
оспорената заповед същият е описан прекалено общо, без никаква конкретика – „незаконният
строеж, представляващ преустройство на гараж в жилище, приобщаване на общи
части към гаража и смяна на тяхното предназначение, находящ се на партерния
етаж в сграда с идентификатор № 43952.513.2522.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007
г. на изпълнителния директор на АГКК, като се възстанови в първоначалния си
вид.“. От една страна не става ясно какво АО приема за първоначален вид на
строежа и от друга - по какъв начин и в какъв обем следва да бъде премахнат
този строеж, кои са тези общи части, къде точно са ситуирани. В тази връзка
следва да се има предвид, че конкретният строеж следва да бъде индивидуализиран
точно, което е предпоставка за доброволното му, респ. за принудителното му
премахване след влизане на заповедта в сила.
С оглед на това, съдът намира, че в хода на административното
производство по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които са довели до непълно
изясняване на правнорелевантни факти, което от своя страна е довело и до
неправилно приложение на материалния закон.
Това означава, че в
обжалваната заповед неточно е посочен обекта, квалифициран като незаконен.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорената заповед, настоящия съдебен състав приема
следното:
Както се спомена и по-горе,
досежно описанието на строежа в обжалваната заповед, съдът счита, че фактическата
обстановка не е изяснена. В практиката е
наложено безпротиворечиво становището, че незаконният строеж, респ. частта,
съставляваща незаконен строеж, следва да е конкретизирана точно по параметри,
обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен предметът на принудително
изпълнение и може да се засегнат законово настъпили за адресатите права. Приема
се, че при липса на конкретизация на предмета, разпореден за премахване, е
налице съществен порок на заповедта - неясен предмет на премахване, което води
до нейната незаконосъобразност само на това основание.
В тази връзка следва да се
посочи, че в оспорената заповед е наредено да се премахне „незаконният строеж,
представляващ преустройство на гараж в жилище, приобщаване на общи части към
гаража и смяна на тяхното предназначение, находящ се на партерния етаж в сграда
с идентификатор № 43952.513.2522.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК, като се възстанови в първоначалния си вид.“, т. е. описаният незаконен строеж е разпореден изцяло за премахване,
без фактическа конкретизация на обема и параметрите му.
Това съставлява нарушение и на изискванията на чл. 59,
ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният
орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да
установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на
строежа факти.
От една страна, за това го задължават
административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на тези
факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в
сила. Всяка заповед за премахване на незаконен строеж следва да има ясен и
точен предмет, тъй като с нея се определят параметрите на строежа, който следва
да бъде премахнат. При липсата на този реквизит заповедта подлежи на отмяна
като незаконосъобразна само на това основание.
Допуснатите нарушения при издаване на оспорената заповед са относими към отменителните основания
на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК и като такива, засягащи самото съдържание на
волеизявлението на административния орган, налагат отмяната й като
незаконосъобразна.
При този изход на спора е
основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на
жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски съгласно
приложения списък (л. 148). Оспорващите са претендирали и доказали разноски по
делото за внесена държавна такса в размер на 20 лв. (л. 5), възнаграждение на
вещо лице в размер на 300 лв. (л. 125) и заплатено изцяло и в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв. (л. 118), поради което на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК направените разноски от жалбоподателя в общ размер на 1220 лева,
следва да се възстановят от бюджета на Община Ловеч, която е юридическото лице,
към което принадлежи издателя на отменения акт.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло като
незаконосъобразна Заповед № З-749/21.05.2020 г. на
Кмета на община Ловеч.
ОСЪЖДА Община Ловеч с ЕИК
********* и адрес гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22 да заплати на А.М.Б. и Е.А.Б.,***,
ЖСК XI конгрес, ет. 1, ап. 1, сторените, доказани и своевременно поискани разноски по настоящото дело в общ
размер от 1220,00 (хиляда двеста и двадесет) лева.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните на основание
чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: