Р Е Ш Е Н И Е
№889/24.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора С. Янев, като
разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно административнонаказателно
дело № 874 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано по касационна жалба на „Монтесито-87” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя К. И. Г., със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Сергей Румянцев“ № 6 и последваща допълнителна касационна жалба
с вх. № 4373 от 19.08.2022 год. в Районен съд – Велинград,
подадена от същия касационен жалбоподател, но чрез пълномощника адвокат С.Й.М.,***
против Решение № 121 от 02.08.2022 год. постановено по н.а.х. дело № 202 от
2022 год. по описа на Районен съд – Велинград, в частта му с която е изменено Наказателно
постановление № 13 от 20.05.2022 год. на директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – Пазарджик, като е преквалифицирано извършеното нарушение
от нарушение по чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните (ЗХ), във връзка с
чл. 17, ал. 1 от същия, във връзка с параграф 1, т. 6 от ДР на ЗХ, във връзка с
чл. 4, параграф 2, във връзка с чл. 9, параграф 1, б. „а-й“ и „л“ от раздел
първи на глава четвърта от Регламент (ЕС) № 1169 от 2021 год. на ЕС и на
Парламента от 25.10.2011 год. за предоставяне на информация за храните на
потребителите. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт, в посочената му
част като неправилен и постановяване на друг по същество на спора, а при
условията на алтернативност – делото да се върне на инстанцията по същество за
ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) гр.
Пазарджик, чрез пълномощника старши юрисконсулт С. С., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Моли за отхвърлянето ѝ. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в
размер на 120,00 (сто и двадесет) лева, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК. Прави възражение срещу претендирания размер на
адвокатския хонорар на касатора, предвид прекомерност и предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение, в
оспорената му част, с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
Производството пред Районен съд – Велинград е образувано по жалба на
„Монтесито-87” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя К. И. Г., със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Сергей Румянцев“ № 6, против
Наказателно постановление № 13 от 20.05.2022 год. на директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева по чл. 131,
ал. 1, т. 1 от Закона за храните (ЗХ), за нарушение на чл. 131, ал. 1, т. 1 от
същия, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗХ, във връзка с параграф 1, т. 6 от ДР на
ЗХ, във връзка с чл. 4, параграф 2, във връзка с чл. 9, параграф 1, б. „а-й“ и
„л“ от раздел първи на глава четвърта от Регламент (ЕС) № 1169 от 2011 год. на
ЕС и на парламента от 25.10.2011 год. за предоставянето на информация за
храните на потребителите, за изменение на Регламенти (ЕО) № 1924 от 2006 год. и
(ЕО) № 1925 от 2006 год. на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива № 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива
1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета, Директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) №
608/2004 на Комисията, за това, че при извършена проверка на 04.02.2022 год., в
изпълнение на Заповед рег. № ПЗ-З-35 от 04.02.2022 год. на директора на ОДБХ – Пазарджик,
съвместно с представители на РУ на МВР – Велинград, в регистриран по Закона за
храните обект – ресторант „Парадайс“ с дейност кетъринг, находящ се на ул. „Яко
Молхов“ № 12, гр. Велинград, област Пазарджик, стопанисван от „Монтесито-87”
ЕООД, е установено, че дружество дистрибутира, като съхранява и предлага за
търговия (продажба) в хладилните съоръжения на обекта негодни за консумация от
хората храни от животински произход, поради липса на етикети и придружаващи
документи за произход, или поради изтекъл срок на годност, а именно: а) месо и
сурова наденица с общо тегло 13,800 кг., които са без придружаващи документи за
произход и без етикети, т е. не са етикетирани в съответствие с изискванията на
Регламент (ЕС) № 1169 от 2011 год. на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 год. за предоставянето на информация за храните на потребителите,
наричан по-долу Регламент (ЕС) № 1169 от 2011 год. (в частност: не са
етикетирани с посочване на задължителните данни за информация на потребителя по
смисъла на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗХ, във връзка с параграф 1, т. 6
от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗХ във вр. с чл. 4, параграф 2 от същия,
във вр. с чл. 9, параграф 1, букви „а“ - „й“ и „л“ от раздел първи „Съдържание
и представяне“ на глава четвърта „Задължителна информация за храните“ от
Регламент (ЕС) № 1169 от 2011 год.); б) кайма за кебапчета с тегло 4,00 кг., с
наименование (марка) „Майстор Митре“, произведена от „Маринели 62“ ООД с
партиден № L28012201, с маркировка „използвай преди 02.02.2022 год. (т е. с
изтекъл срок на годност). Същите неправилно са съхранявани от дружеството
заедно с годни за консумация от хората храни. В НП е посочено, че в момента на
проверката обектът е работил, обслужвани са клиенти и се е извършвала търговия
с храни, в която връзка е представен фискален бон от 04.02.2022 год.
Оспореното НП е предхождано от съставяне на АУАН № 0000030 от 09.02.2022
год., издаден от главен инспектор от отдел „Контрол храни“ при ОДБХ – Пазарджик,
в присъствието на двама свидетели – Петя Живкова Ташева и А. М. Мехмед.
Дружеството – нарушител е било представлявано от управителя – Константин
Гончев, който е възразил при съставяне на процесния акт с довода, че стоката
има всички придружаващи документи и актът ще бъде обжалван по съдебен ред. АУАН
е връчен на 09.02.2022 год. срещу подпис.
За установените обстоятелства в АУАН е бил съставен Констативен протокол от
04.02.2022 год. от д-р Видаркинска – главен инспектор при ОДБХ – Пазарджик, в
присъствието на А. С. – младши инспектор при РУ – Велинград и А. Т. – младши
инспектор ИП при РУ – Велинград, както и Разпореждане за забрана № 0000063 от 04.02.2022 год. и
Разпореждане за насочване № 0000063 от 04.02.2022 год.
Пред Районен съд – Велинград са разпитани свидетелите Д. В., П. Т., А. М., А.
Т. и А. С., чиито свидетелски показания са кредитирани като непротиворечиви,
ясни и последователни. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Н. Г.,
поради това че е съпруга на управителя на ресторанта и е заинтересована от
изхода на спора, както и че показанията ѝ изцяло противоречат на
останалите свидетелски показания и на приложените по делото писмени
доказателства.
От правна страна инстанцията по същество е установила, че както НП, така и
АУАН са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗХ и
чл. 139, т. 1 от същия, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При съставянето им не са
допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са изискванията на чл. 42
от ЗАНН и чл. 57 от посочения, съдържат необходимите реквизити, за да може
деецът да узнае обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана отговорността
му, и да се защити. Също така съдът е установил, че са посочени време и място
на извършване на нарушението, извършените от жалбоподателя действия, с които се
твърди, че е нарушил изискванията да предоставя информация на потребителите за
храните, както и че е индивидуализиран нарушителят. Счел е, че разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН е неприложима в конкретния случай. Извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, тъй като не е малко количеството предлагани неетикетирани храни,
нарушението е извършено по времето на извънредна епидемична обстановка в
страната, свързана с разпространението на COVID-19 и при разпит на служители от обекта е установено, че не са спазвани
елементарни хигиенни изисквания при приготвянето и съхранението на храните. Наказанието
е наложено в минималния предвиден от закона размер и в тази част районният съд
е отбелязал, че няма правомощие да го измени. По отношение на квалификацията на
извършеното нарушение е изменил НП, тъй като общия състав на санкционната
разпоредба на чл. 131, ал. 1 от ЗХ е приложима към всички лица, включително и
към бизнес операторите, поради което, налагайки наказание по този текст, в
конкретния казус не са нарушени принципите „nulla poena sine lege“ и „nula crimen sine lege” , т.е. „няма престъпление и наказание без предшестващ закон“. Преквалифицирал
е деянието като нарушение по чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните (ЗХ),
във връзка с чл. 17, ал. 1 от същия, във връзка с параграф 1, т. 6 от ДР на ЗХ,
във връзка с чл. 4, параграф 2, във връзка с чл. 9, параграф 1, б. „а-й“ и „л“
от раздел първи на глава четвърта от Регламент (ЕС) № 1169 от 2021 год. на ЕС и
на Парламента от 25.10.2011 год. за предоставяне на информация за храните на
потребителите.
Решението, в обжалваната му изменителна част, е правилно.
Изводите на районния съд са направени въз основа на цялостна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и пред настоящата инстанция
не се сочат убедителни доводи, които да ги променят.
Решаващият съд правилно е приел, че при съставянето на акта за установяване
на административното нарушение и на наказателното постановление не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предписаната от закона форма и при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Издаденото НП не страда от
пороци във връзка с изпълнение на императивните изисквания на чл. 57, липсва
нарушение и на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. В решението си
първоинстанционният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната
инстанция, поради което и на основание чл. 221 от АПК се препраща към тях.
Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения за допуснати
нарушения от инстанцията по същество. Настоящата съдебна инстанция счита, че след
като съдът е сезиран с определени факти и обстоятелства, правнозначими за
повдигнатото административнонаказателно обвинение срещу извършителя на
административно нарушение и същите са правилно установени в хода
административнонаказателното разследване, като делото е изяснено от фактическа
страна, решаващият съд следва да се занимае с извършеното фактическо нарушение,
за което е повдигнато административнонаказателно обвинение със съставянето на АУАН и да се произнесе по надлежния ред за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице. За да бъде отменено наказателното
постановление се изисква не само санкционираното лице да не е извършило
нарушение според квалификацията на основанието за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност в наказателното постановление, а и
според фактите на обвинението. Няма процесуална пречка съдът да постанови
съдебен акт по извършеното нарушение, когато се налага приложение на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението и да измени НП, като преквалифицира извършеното
нарушение или основанието за ангажиране на отговорността (санкционната норма).
Това правомощие на съда е изрично регламентирано в чл. 63, ал. 7, във връзка с
ал. 2 от ЗАНН.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд –
Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна – без уважение.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Същото следва да се определи предвид липсата на
възражения от касационния жалбоподателя по отношение на неговия размер и
обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ето защо,
предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, следва да се осъди „Монтесито-87” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя К. И. Г., да заплати на Областна дирекция по
безопасност на храните – Пазарджик разноски за настоящата съдебна инстанция в
размер на 120,00 (сто и двадесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ХІI-състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121 от 02.08.2022 год. постановено по н.а.х.
дело № 202 от 2022 год. по описа на Районен съд – Велинград, в частта му, с
която е изменено Наказателно постановление № 13 от 20.05.2022 год. на директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик, като е
преквалифицирано извършеното нарушение от нарушение по чл. 131, ал. 1, т. 1 от
Закона за храните (ЗХ), във връзка с чл. 17, ал. 1 от същия, във връзка с
параграф 1, т. 6 от ДР на ЗХ, във връзка с чл. 4, параграф 2, във връзка с чл.
9, параграф 1, б. „а-й“ и „л“ от раздел първи на глава четвърта от Регламент
(ЕС) № 1169 от 2021 год. на ЕС и на Парламента от 25.10.2011 год. за
предоставяне на информация за храните на потребителите, в нарушение на чл. 131,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 17, ал. 1 от зх, ВЪВ ВР. §1, т. 6 от ДР на ЗХ, във
вр. чл. 4, § 2, във вр. чл. 9, ал. 1. § 1, б. „а“, „в“, „е“, и „з“ от раздел
първи на глава четвърта от Регламент (ЕС) № 1169 от 2021 год. на ЕС и на
Парламента от 25.10.2011 год. за предоставяне на информация за храните на
потребителите.
ОСЪЖДА „Монтесито-87”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя К. И. Г., със седалище и адрес
на управление гр. Велинград, ул. „Сергей Румянцев“ № 6, да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните – Пазарджик разноски за настоящата съдебна
инстанция в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.