О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 1115 / 28.7.2020г.
Административен съд – Пазарджик, в закрито заседание, като разгледа докладваното от съдията – докладчик Георги Видев административно дело № 1169 по описа на съда за 2019 г., намери за установено следното:
Постъпило е искане, наречено от адвокат Г.Г.М. за допълване и изменение на постановеното по делото Решение № 263/14.04.2020 г., като бъдат осъдена насрещната страни да му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ съгласно чл. 7 , ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и пълната държавна такса от 10 лв.
Насрещната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е уведомена за искането и е подала становище за неговата неоснователност.
Молбата е частично основателна:
В решението си съдът е взел становище, че на насрещните страни не следва да се присъждат разноски за адвокатско, съответно за юрисконсултско възнаграждение, тъй като искът следва да се счита уважен наполовина, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца половината от държавната такса, т.е. 5 лв.
Действително както счита касаторът в случая е приложим чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, което първоначално не е съобразено от съда. Тази разпоредба предвижда следното:
Чл. 10. (3) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Тоест дори и при частично уважаване на иска, какъвто е настоящият случай, държавната такса следва да бъде възстановена от ответника на ищеца.
Правилно е също становището на процесуалния представител ищеца, че по отношение на адвокатското възнаграждение разпоредбата предвижда да бъде присъждано „съразмерно с уважената част от иска“. Но не е правилен доводът, че би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответно да му се присъди предвиденото там възнаграждение в размер на 100 лв. за осъществената безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
Предявения иск е на стойност 40 000 лв., като същият е уважен само до размер 600 лв., а в останалата му част е отхвърлен. Тоест само 0,015 част от иска е уважен. Следователно, минималното адвокатско възнаграждение е това, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 4 от посочената наредба и съобразно материалния интерес е в размер 2 030 лв. но доколкото уважената част от иска е 0,015, то съразмерната му част от минималното адвокатско възнаграждение е 30,45 лв., които именно следва да бъдат присъдени на адвоката.
Предвид гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Изменя постановеното по делото Решение № 263/14.04.2020 г. в частта му за разноските, като вместо текста:
„Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на И.З.З. разноски по делото в размер на 5 лв. /пет лева/.“, да се чете следният текст:
„Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на И.З.З. разноски по делото в размер на 10 лв. /десет лева/.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на адвокат Г.Г.М. разноски по делото в размер на 30,45 лв. (тридесет лева и четиридесет и пет стотинки).“
Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/