РЕШЕНИЕ
Гр. София, 07.04.2022 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
мл.с. Божидар Стаевски
при секретаря Донка Шулева разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 3811 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20265223/01.12.2020
г. по гр. д. № 75498/2019 г. по описа на СРС, 85 състав, постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Н.И.“ ООД, са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че Е.Ц.Ц.
дължи сумата от 1133,46 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2017 г. за абонатен № *****,
ведно със законната лихва от 18.04.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 164,42 лева за периода от 14.09.2016 зо 05.04.2019 г., сумата от 24,64 лева,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 18.04.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,11 лева за периода от
30.04.2016 г. до 05.04.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по гр.д. № 22205/2019 г. по описа на СРС, 85 състав като
неоснователни.
Против решението е
подадена въззивна жалба вх. № 25187361/16.12.2020 г. от „Т.С.“ ЕАД, в която са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът
поддържа, че неправилно съдът е приел, че ответникът не е потребител на
топлинна енергия о смисъла на §1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката.
Неправилен бил изводът, че не били представени никакви доказателства за
собствеността. Представен бил договор за договорна ипотека върху недвижим имот
№ 80, д. № 79 от 2012 г. Освен това, с Решение по гр.д. № 10158/20**г. по описа
на СРС, 73 състав между страните е установено, че ответницата е собственик на
топлоснабдения имот и макар и за предходен период е установено, че дължи
заплащане на доставена топлинна енергия. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да
бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25045200/12.03.2021 г., подаден от Е.Ц.Ц. чрез
особения й представител, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа,
че решението е правилно и моли да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 75498/2019 г. по описа на СРС, 85 състав е образувано по искова
молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Е.Ц.Ц., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответниците,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 22205/2019
г. по описа на СРС, 85 състав.
В
исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. ******************ап. 14, абонатен № *****. Поддържа, че
съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към
Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с
потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответницата не е
упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което
и общите условия са влезли в сила спрямо нея. Твърди, че тя е имала задължение
да заплати дължимите от него суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като с Общите условия от 20**г. било установено, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми в 30 – дневен срок от датата на публикуването на
фактурата на интернет страницата на дружеството, както и че задължението за
заплащане на обезщетение било за задълженията по изравнителната сметка. От
12.03.20**г. дружеството удостоверявало публикуването на фактурите в
присъствието на нотариус. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения
имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Н.И.“ ООД. Поддържа, че ответницата не е изпълнила
задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес
в гр. София, ж.к. ******************ап. **, абонатен № *****. В исковата молба
се сочи също, че за периода от м. 05.2015-м. 04.2017 г., ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответницата не е заплатила
дължимата за това цена в общ размер на 1133,46 лева - главница за топлинна
енергия, както и сумата от 24,64 лева – сума за дялово разпределение, за което
били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 14.09.2016-05.04.2019 г. са
изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което
дължали обезщетение в размер на 164,42 лева и 6,11 лева, обезщетение за забава
върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 30.04.2016 г. до 05.04.2019
г. Твърди, че по гр.д. № 22205/2019 г. по описа на СРС, 85 състав е издадена
заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Е.Ц.Ц., чрез особения си представител,
с който заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер. При условията
на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли
предявеният иск да бъде оставен без уважение.
Към
първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 22205/2019 г. по описа на
СРС, 85 състав. По заявление от 18.04.2019 г., подадено от “Т.С.” АД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Е.Ц.Ц. да
заплати на кредитора сумата от 1133,46 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от 18.04.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 164,42 лева за периода от 14.09.2016 – 05.04.2019 г., сумата
от 24,64 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
18.04.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,11 лева
за периода от 30.04.2016 г. до 05.04.2019 г. и направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 76,57 лева. В изпълнение на указанията съда
по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заявителят е
предявил иск в законоустановения срок.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както и
заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, от
които се установява следното:
Като
доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.20**г.
на ДКЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите заплащат топлинната енергия
по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна
вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и
една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите, когато
дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за
отчетния период се издават кредитни известия за стойността на издадените
фактури за прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32,
ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по
прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като срокът за плащане на сумите след издаване на
изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните задължения,
ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните сметки),
като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите, които
са дължими след издаване на изравнителните сметки.
Във връзка с установяване на
правото на собственост върху топлоснабдения имот е представен Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 80, т. I, рег. № 4484, д.
№ 79/2012 г. на Нотариус П.П., от който се установява, че при сключване на
договора нотариусът е удостоверил, че Е.Ц.Ц. е собственик на недвижим имот –
апартамент № 14, в гр. София, ж.к. **************въз основа на представен
Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавните имоти от
04.07.1991 г. на СНС – община „Студентска“.
По делото е прието и Решение от 05.11.2015 г. по гр.д. № 10158/20**г. по
описа на СРС, 73 състав, с което е признато за установено, че Е.Ц.Ц. дължи на „Т.С.“
ЕАД суми за топлинна енергия по партида за абонатен № *****, открита за имот в
гр. София, ж.к. ******************ап. **за период м. май 2011 – април 2013 г. Е.Ц.
Ц.е включена в списъка на етажните собственици към Договор от 25.09.2002 г.,
сключен с „Н. И.“ ООД.
Въз основа на приетите по делото
писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно -техническа експертиза,
от което се установява, че количеството топлинна енергия за абонатна станция на
адрес гр. София, ж.к. *********А и Б се измерва и отчита съгласно Закона за
енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в
абонатна станция, който се отчита от служители на ищеца „Т.С.“ ЕАД в началото
на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снима
показанието на топлинна енергия в 0 часа на първо число на месеца. Технологичните разходи на топлинна енергия от
работата на абонатната станция се определяли по реда на чл. 58, ал. 2 от
Наредба № 16-334/2007 г. и формулата, посочена в приложение към чл. 61, ал. 1,
т. 4.1 от НТ, от техническата характеристика на съоръжението съгласно данни на
производителя и за сметка на топлопреносното предприятие – собственик. Вещото
лице установява, че технологичните разходи през процесния период са изчислявани
ежемесечно и са отчислявани от топлинната енергия преди разпределението. Установява
се, че дяловото разпределение през процесния период е извършено от „Н.“ ЕАД, като
в процесния период 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. уредите в имота са отчитани и
това е отразено в главен отчет, подписан от потребител и те са взети предвид
при изготвяне на изравнителните сметки. В имота имало две монтирани отоплителни
тела с два топлоразпределителя, както и щранг – лира. Топлинната енергия за
подгряване на вода е отчитана от водомер. На база на отопляем обем от 100
куб.м. е определена и припадащата се част от сградната инсталация. Вещото лице
установява, че в процесния период сумата за топлинна енергия за отопление е
1318,99 лева, а за топла вода – 495,**лева или общо 1814,13 лева. По
изравнителни сметки сумата за доплащане е била 173,07 лева. Дава заключение, че
сумите са изчислени при спазване на действащата нормативна уредба.
От приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при извършен
анализ на първични документи за процесния имот за периода от 05.2015 г. до
04.2017 г. за абонатен № ***** не са отразени плащания. Издадени били 24
месечни фактури от „Т.С.“ ЕАД за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. е
начислена прогнозна сума за ползвана топлинна енергия в размер на 1641,06 лева,
а по искова молба претенцията от 1133,46 лева била формирана на база 2 броя
фактури и 4 броя изравнителни сметки за отоплителен периода м. 05.2015 – м.
04.2017 г. Общата стойност на услугата дялово разпределение, отразена в 15 броя
фактури за периода от м. 03.2016 зо м. 05.2017 г. е 24,64 лева. Вещото лице
дава заключение, че за периода от 18.04.2016 г. до 30.04.2017 г. е в размер на
934,03 лева по данни от изравнителни сметки, а размерът на мораторната лихва е
157 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено
възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 22205/2019 г. по описа на СРС, 85
състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално
доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно
разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само
собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално ползват имота
си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество.
С
отговора на исковата молба ответникът чрез процесуалния си представител е
заявил общо оспорване на предявения иск по основание и размер, но не е въвел
изрично възражение, че ответницата Е.Ц.Ц. не е собственик на топлоснабдения
имот. Следователно и с оглед събраните по делото доказателства и липсата на
изрично оспорване, настоящят съдебен състав намира, че по делото са налице
достатъчно доказателства, които водят до единствения възможен извод, че
ответницата собственик на апартамент № 14, в гр. София, ж.к. ***************Доколкото
по делото не се установява (не са въведени и твърдения), че се е разпоредила с него
в исковия период, то за нея е възникнало и задължението в качеството й на
собствени да заплати доставената до имота топлинна енергия. Първоинстанционният
съд неправилно е приел, че ответницата няма качеството потребител на топлинна
енергия, поради което и е достигнал до неправилния извод относно
неоснователността на предявения иск на това основание.
С оглед
неправилността на решението в тази част, то следва да се обсъдят събраните по
делото доказателства във връзка с другите правно-релевантни факти, доводи и
възражения.
От
приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза се
установява, че в процесния период до имота, съсобствен на ответницата е доставена
топлинна енергия, която е отчетена съобразно предвидените в приложимите
подзаконови нормативни актове правила. Установява се, че искът е установен и по
размер, доколкото се установява, че задължението в исковия период е в общ
размер на 1814,13 лева по издадените фактури и изравнителни сметки.
С
отговора на исковата молба е въведено възражение за изтекла погасителна давност
на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Задължението
за заплащане на потребена топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите
условия падеж. За приложението на специалната погасителна давност съгласно
цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Затова като неотносим към спора следва да се прецени различният размер на всяко
месечно плащане, обусловен от измерената потребена топлинна енергия и такса
мощност”. (Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., както и с оглед
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 168/22.12.2009г. по т.д. №
408/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение № 172/23.12.2010г. по т.д. № 180/2010г.
на ВКС, І ТО).
Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главница), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В
частност задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни – като за част от процесния период според
общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период, тригодишния давностен срок тече
от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. До датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2019 г. не е изтекъл
тригодишния давностен срок относно дължимите суми за периода м. март 2016 г. (с падеж 01.05.2016
г.) до 30.04.20217 г. В този смисъл
предявеният иск за установяване съществуване на процесното вземане за
стойността на потребена енергия е основателен до размер от 943,03 лева,
установен по реда на чл. 162 от ГПК въз
основа на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза и да неоснователен
за разликата до сумата от 1133,46 лева и за периода от м. 05.2015-02.2016 г.
като погасен по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Дяловото разпределение а топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от
закона). Установено по делото е, че дяловото разпределение в сградата, в която
се намира процесния апартамент се извършва от „Н. И.“ ООД, което дружество е
вписано в публичния регистър към Министерство на енергетиката. Размерът на възнаграждението е установен от
приетите по делото писмени доказателства и той е 24,64 лева.
По отношение на претендираното с исковата молба обезщетение за забавено
плащане, настоящият състав намира следното:
Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (не е
нужно отправянето на покана). С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът е следвало да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че
главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост,
както и че размера на лихвата за забава възлиза именно на спорната сума.
Доколкото за част от главницата направеното възражение за изтекла погасителна
давност се явява основателно, то и акцесорното задължение за заплащане на
обезщетение за забава се явява погасено и съответно недължимо от ответника по
аргумент от чл. 119 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общи условия, действали по
отношение на задължението за м. март и април 2016 г. (първото, което не е
погасено по давност), клиентите имали задължение да заплащат стойността на
фактурите в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. По отношение на задълженията от м. май 2016 до м. април 2017 г.
са били приложими Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г., като в чл. 33, ал. 4
е предвидено, че клиентът дължи обезщетение за забава само върху задълженията
по издадената обща фактура, за която също е предвиден срок за заплащане – 45
дневен след изтичане на периода, за който се отнася. От събраните по делото
доказателства не се установява, че общата фактура за задълженията за м. март и
април 2016 г. са публикувани на интернет страницата на ищеца, поради което и
искът по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се явяват
неоснователни. По отношение на задължението за обезщетение за забавено плащане,
то видно от събраните по делото доказателства е, че падежът на задължението за
заплащане на сумите по общата фактура за отоплителен сезон 2016 – 2017 г. е
настъпил на 15.09.2017 г., поради което и задължението за заплащане на
обезщетение за забава е възникнало само за периода от 16.09.2017 г. до
05.04.2017 г. и то е в размер на 147,30 лева върху задължението в размер на
935,18 лева за отоплителния период 2016-2017 г.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за забавено плащане
върху стойността на услугата дялово разпределение, тъй като не са ангажирани
доказателства, че ответникът е изпаднал в забава за плащането му. В приложимите
към договора общи условия не е предвиден срок за плащане на това задължение, а
с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
ответникът би изпаднал в забава след покана, каквато не е представена по
делото. Предвид на изложеното, предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите се явява основателен само за сумата от 147,30 лева за
периода от 16.09.2017 – 05.04.2017 г. – обезщетение за забава върху
задължението за топлинна енергия, в останалата част, както и за това върху
стойността на услугата за дялово разпределение искът се явява неоснователен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено до
размер на сумите от 943,03 лева за периода от 01.03.2016 до 30.04.2017 г. и за
сумата от 147,30 лева – обезщетение за забава върху задължението за топлинна
енергия за периода от 16.09.2017 – 05.04.2017 г.
С оглед основателността на предявения иск за част от претендираната сума
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е. Ц.Ц. следва да бъде осъдена да заплати сумата
от 410 лева, представляващи направени разноски в исковото и заповедното
производство, както и сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на въззивника „Т.С.“ ЕАД следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, както и
сумата от 200 лева, представляващи направени във въззивното производство
разноски.
На основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20265223/01.12.2020 г. по
гр. д. № 75498/2019 г. по описа на СРС, 85 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от
„Т.С.“ ЕАД против Е.Ц.Ц. с искане да бъде признато за установено, че Е.Ц.Ц.
дължи на ищеца сумата от 943,03 лева– топлинна енергия, доставена за имот в гр.
София, ж.к. ******************ап. **за периода от 01.03.2016 до 30.04.2017 г.,
абонатен № *****, сумата от 24,64 лева, представляваща стойност на услуга
дялово разпределение за периода от 30.04.2016 г. – 05.04.2019 г. и за сумата от
147,30 лева – обезщетение за забава върху задължението за топлинна енергия за
периода от 16.09.2017 – 05.04.2017 г. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
149, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите, предявен от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-********, със седалище и адрес
на управление *** против Е.Ц.Ц., ЕГН-**********,***, че Е.Ц.Ц. дължи на
„Т.С.” ЕАД сумата от 943,03 лева, представляваща стойност на
топлинна енергия за периода от м. 01.03.2016-30.04.2017 г. за имот, находящ се
в гр. София, ж.к. ******************ап. 14, абонатен № *****, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 18.04.2019 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 147,30 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2017 г. до 05.04.2019
г. и сумата от 24,64 лева, представляваща стойност на услуга дялово разпределение
за периода от 30.04.2016 г. – 05.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.04.2019
г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по гр.д. № 22205/2019 г. по описа на СРС, 85 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20265223/01.12.2020 г. по
гр. д. № 75498/2019 г. по описа на СРС, 85 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК Е.Ц.Ц., ЕГН-**********,*** да заплати на „Т.С.”
ЕАД, с ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 410 лева, представляваща направени в заповедното и първоинстанционото производство,
сумата от 200 лева, разноски във въззивното производство, както и
сумата от 350 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на „Н.И.“ ООД-трето лице помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.